Решение по дело №39/2019 на Районен съд - Лом

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Лом , 25 март 2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

     Ломският районен съд, гражданско отделение, III състав, в публично заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова

при участието на секретаря Веселка Младенова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 39 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 422 ГПК.

Ищецът "***" ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от Ю.А.С. – изп. директор е предявил против М.С.Б., ЕГН **********, искове за признаване на установено, че ответникът дължи ищеца следните суми: 5889,52 лева – главница, дължима по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 22.11.2016 г.; 456, 25 лева – договорна лихва за периода от 01.04.2017 г. – 31.08.2017 г.; 92 лева – договорни такси по кредита за периода 01.04.2017 г. – 31.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 01.02.2017 г. до окончателното й погасяване, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в производство по ч. гр. д. № 207/2018 г. по описа на ЛРС.

В исковата молба ищецът твърди, че на 22.11.2016 г. между "***" ЕАД и длъжника бил сключен Рамков договор за предоставяне на услуги и потребителски кредити, по силата на който на последния е отпуснат потребителски кредит в размер на 6 000 лева. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1 от договора кредитополучателят заплаща задълженията си по договора в срок до 15-то число на всеки месец, следващ месеца през който са усвоени суми по кредита. В периода след 22.11.2016 г. длъжникът усвоявал суми в рамките на предоставения лимит. Поради невнасяне на минималните погасителни вноски в 4 последователни месеца и на основание чл. 37, ал. 5 от Общите условия към Рамковия договор на 31.08.2017 г. всички вземания на кредитора по договора за кредит били обявени за предсрочно изискуеми. Към настоящия момент кредитополучателят дължал следните суми – 5889, 52 лева - главница;  456, 25 лева – договорна възнаградителна лихва, начислена на осн. чл. 9, ал. 1 от Рамковия договор и 92 лева – договорни такси начислени на осн. 14, ал. 1, т. 3 от Рамковия договор във вр. чл. 37, ал. 2, ал. 3, ал. 5 и ал. 6 от Общите условия към Рамковия договор. Тъй като претендираните суми не му били заплатени, ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК, по повод което била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 207/ 2018 г. по описа на  ЛРС. Ответника е призован по реда на чл.47,ал.5 ГПК поради което ищецът бил уведомен от съда да предяви иск срещу ищеца. Горното е дало основание, заявителят да предяви установителен иск относно вземането си. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК назначеният особен представител на ответника е депозирала писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Твърди, че процесния договор  е неравноправен, като излага подробни аргументи в тази насока. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

     При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по допустимостта и основателността на предявените искове:

Преди всичко, следва да се посочи, че предметът на делото по предявения специален установителен иск по чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК се определя от правните твърдения на ищеца за съществуването на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение. С решението по този иск съдът следва да се произнесе за съществуването или несъществуването на същото право, за което е издадена заповедта за изпълнение, при съобразяване на посочените от заявителя обстоятелства, от значение за възникването и съществуването на вземането. С предявяването на настоящия иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК кредиторът се е позовал на сключен на 22.11.2016 г. между него и ответника рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити, вземанията му по който станали предсрочно изискуеми на 31.08.2017 г. Ето защо, на изследване от съда подлежат обстоятелствата по наличието на облигационна връзка между страните по делото, нейното съдържание и настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията. По категоричен начин по делото се установи, че между страните по делото е бил сключен рамковият договор, на който ищецът основава претендираното си вземане.  Не се спори още, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, което не се установява по отношение и на ответника. Ищецът й е предоставил потребителски кредит с лимит в размер на 6 000 лв., за усвояването на който й предоставил платежна карта, като й е открил платежна сметка за изпълнение на платежните операции; но ответника не е погасявал задълженията си по кредита в срок. Изложеното се установява от събраните по делото писмени доказателства . Така ответника не е изпълнявал основното си задължение по договора - до 15-то число на всеки месец, да погасява сума, равна или по-голяма от минималните погасителни вноски по всички кредити, дефинирани в ОУ и ЦЛ . Нещо повече, той е допуснал неизпълнение на това си задължение за четири поредни месеца, имащо за последица обявяването от ищеца на предсрочната изискуемост на вземанията му по договора – чл. 18, ал.1, т.5 от договора, вр. чл. 37, ал.5 от ОУ; при което той дължи заплащане на всички свои предсрочно изискуеми задължения по рамковия договор, незабавно, но след като бъде уведомена за предсрочната изискуемост /чл. 18, ал.3/. Такова надлежно уведомяване обаче ищецът не доказа. Страните по договора са уговорили, кореспонденцията помежду им да се води на посочените от тях адреси, като ответника се е задължил в 7-дневен срок да информира ищеца за настъпили промени в първоначално предоставените данни, като в противен случай всички изпратени му книжа ще се считат за получени /чл. 28, ал.3 и 4/. Не се установи се по делото,  ищецът да е изпращал на адреса на ответника уведомление за настъпила предсрочна изискуемост с покана за доброволно погасяване , и че кредитът е обявен за изцяло предсрочно изискуем .

    С Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС в т.18 е прието, че вземането, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но и след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. По отношение на процесния рамков договор, приложима е и общата разпоредба на чл. 71 от ЗЗД. Правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. С оглед на така дадените разрешения, моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател, и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В настоящия случай това изискване не е изпълнено. По делото липсват доказателства изобщо уведомление да е връчено на длъжника по заявлението - ответника, като са без значение обстоятелствата, свързани с възможността за връчване. Постигнатата между страните уговорка за фикция при връчване на съобщенията по договора не може да обоснове извод за надлежно уведомяване на длъжника, в случай на упражняване от страна на ищеца на преобразуващото право да направи целия дълг предсрочно изискуем. За да се приеме, че кредиторът е положил дължимата грижа на добрия търговец за уведомяване на длъжника за обявената предсрочна изискуемост, не е достатъчно изпращане на едно съобщение на адреса посочен в договора, тъй като същият не е използвал всички механизми за уведомяване, с които разполага.

Ето защо, съдът намира, че по делото не е установено надлежното връчване на ответника на уведомлението за настъпила предсрочна изискуемост на задължението по процесния договор. Предвид обусловеността на установителния иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от издадена заповед за изпълнение, предметът на делото е обвързан от основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително в хода на исковото производство, има за последица настъпване на изискуемостта към този момент, но променя основанието, на което е издадена заповедта, тъй като вземането не е било изискуемо на предявеното основание, доколкото заповедта е издадена за неизискуемо вземане, т.е. представлява неподлежащо на изпълнение вземане. Това неминуемо обуславя и правния извод, че искът за съществуване на вземането следва да се отхвърли на предявеното основание. Решението по установителния иск не се ползва с изпълнителна сила, но с уважаването му заповедта за изпълнение влиза в сила съгласно чл. 416 от ГПК и на принудително изпълнение би подлежало вземане, което към момента на издаването на заповедта не е било изискуемо. В този смисъл с решението по установителния иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК не би могла да се стабилизира заповед, издадена за неподлежащо на изпълнение вземане (Решение № 139 от 05.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 57/2012 г., I т. о.).

Изложеното е достатъчно основание за отхвърлянето на специалния установителен иск изцяло. Не на последно място, отново следва да се подчертае волята на страните по рамковия договор - клиентът да дължи заплащане на всички свои предсрочно изискуеми задължения по рамковия договор, незабавно, но едва след като бъде уведомен за предсрочната изискуемост /чл. 18, ал.3/. Ето защо и предвид гореизложените съображения, падежът на вземанията към датата на подаване на заявлението не е настъпил. Основателно е ответното възражение, че основание да претендира сумите при действащ договор, ищецът може да има само при предсрочна изискуемост на задължението - чл. 18, ал.1, и то след като уведоми за това ответника - чл. 18, ал.3, каквото в случая по изложените съображения не е налице. Другата хипотеза на настъпване на изискуемост на вземанията по договора е тази по чл. 22, ал.3, т.1, която обаче нито се поддържа от ищеца, нито се доказа, респ. договорът да е бил прекратен или развален по договорените ред и предпоставки за това /чл. 22, ал.1 и 2/. Нещо повече, този договор се прекратява само след пълното погасяване на задълженията на клиента, каквото погасяване в случая не е налице.

   С оглед гориезложеното то са налице основанията за отхвърлянето на акцесорните искове.

Предвид изложените съображения, като изцяло неоснователен и недоказан следва да се отхвърли предявеният иск, да се приеме за установено, че ответника дължи на ищеца, въз основа на рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 22.11.2016 г. и настъпила предсрочна изискуемост на вземанията му, сумата от : 5889,52 лева – главница, ; 456, 25 лева – договорна лихва за периода от 01.04.2017 г. – 31.08.2017 г.; 92 лева – договорни такси по кредита за периода 01.04.2017 г. – 31.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 01.02.2017 г. до окончателното й погасяване, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в производство по ч. гр. д. № 207/2018г. на ЛРС.

Доколкото по делото не се установяват разходвани от ответника деловодни разноски, такива не следва да се присъждат в нейна полза.

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от "***" ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. ***, представлявано от изпълнителния директор Ю.А.С.; против М.С.Б. с ЕГН **********; иск да се приеме за установено, че ответника дължи на ищеца, въз основа на рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 22.11.2016 г. и настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по него, сума от  5889,52 лева – главница, дължима по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 22.11.2016 г.; 456, 25 лева – договорна лихва за периода от 01.04.2017 г. – 31.08.2017 г.; 92 лева – договорни такси по кредита за периода 01.04.2017 г. – 31.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 01.02.2017 г. до окончателното й погасяване, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в производство по ч. гр. д. № 207/2018г. по описа на ЛРС.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана във 2-седмичен срок от съобщението на страните.

 

                                                              РАЙОНЕН  СЪДИЯ: