Решение по дело №182/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на глава XII от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр.чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на М. И. П., чрез пълномощника – адв. М., срещу Решение № 512/30.12.2023г., постановено по НАХД № 1401/2023г., по описа на Районен съд – гр. Пазарджик, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба сер. К № 4760102 на ОДМВР Пазарджик /ЕФ/, с който на кастора е наложена глоба в размер на 300лв.

В касационната жалба се релевират съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение, вследствие на което същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и несъответствие с материалния закон. Сочи се, че при издаване на ЕФ не са спазени изискванията за неговото издаване и съдържание, както и, че РС-гр. Пазарджик неправилно е приел нарушението за доказано по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и издадения ЕФ, както и за присъждането на разноски.

В съдебно заседание касатора – редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Ответникът по касационната жалба - редовно призован, не изпраща процесуален представител. В представено писмено становище, моли съда да отхвърли касационната жалба, като необоснована и недоказана. Прави искане за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Прокурора при Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик намира касационната жалба за неоснователна, моли въззивното решение да бъде потвърдено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК и се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства.

Съдът, като извърши служебна проверка, по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено по отношение на акт, подлежащ на съдебен контрол, от компетентен съд, в рамките на правомощията му, в съответствие с приложимите материално-правни норми. Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила.

Установена е следната фактическа обстановка:

Видно от Електронен фиш серия К №4760102, издаден от ОДМВР-гр. Пазарджик, на 21.04.2021 г., в 07.46 часа, с АТСС тип ARH CAM S1, №11743bb, в обл.Пазарджик, път II-37 км.118+502, с посока на движение към гр. Пазарджик, е заснет л.а. „Фолксватен голф“ / собственост на жалб. П./, движещ се със скорост от 93км/ч, при ограничение на скоростта - 60 км/ч, въведено с пътен знак В - 26. Отчетен е толеранс от - 3% от измерената скорост. За така установеното нарушение на последната е наложено административно наказание “глоба“ в размер на 300лв., на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, за нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Към ЕФ са приложени 5бр. снимки и една на АТСС. На една от снимките е отбелязана и регистрираната скорост от 96 км/ч.

Видно от посоченото в протокол за проверка №62-С-ИСИС/28.09.2020г. на БИМ относно преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1, №11743bb, е налице съответствие с одобрения тип. Съгласно удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, процесното АТСС е одобрен тип средство за измерване. Видно от протокол №1006р-3743/22.04.2021г. за използване на автоматизирано техническо средство или система - протокол по образец по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/2015 г., приложима съобразно чл.165, ал.3 от ЗДвП, за дата на използване – 21.04.2021г. от 07.30ч. до 12.00ч., е посочено мястото на контрол – обл.Пазарджик, път II-37 км.118+502, с посока на движение към гр.Пазарджик, наличието на пътен знак за ограничение на скоростта от 60 км/ч, дигитална снимка за временно монтирано АТСС, режим на измерване – стационарен, регистрационния номер на служебния патрулен автомобил, имената и подпис на съответното длъжностно лице при ОДМВР – гр. Пазарджик, приело протокола, имена и подпис на длъжностното лице, извършило проверка, както и останалите реквизити по образец.

При вярно установена фактическа обстановка, контролирания съд е направил верни правни изводи. Касационната инстанция споделя правните съображения, изложени в обжалваното решение, което намира за правилно и законосъобразно.

Административен съд – гр. Пазарджик не установи при постановяване на решението, районният съд да е допуснал съществени процесуални нарушения. Обжалваното решение е постановено след извършване на цялостна проверка за законосъобразност на издадения електронен фиш. Фактическата обстановка по делото е правилно установена при спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН. Събрани са писмени доказателства и веществени доказателствени средства, относими към всички факти, включени в предмета на доказване. Изводите за осъществяването на правно релевантните факти са направени след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. В решението е обективирана извършената от съда дейност по оценка на доказателствата, като са посочени фактите, които са приети за установени и доказателствата за това.

Съобразно правилата, въведени в чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Според §1 от ДР на ЗАНН, "електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система, въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Легалната дефиниция за автоматизирани технически средства и системи се съдържа в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП - уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Не се спори и се установява от доказателствата, приобщени по делото, че превишението на скоростта на процесния автомобил е установено с АТСС ARH CAM S1 № 11743bb, записано в протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата / Наредбата/. АТСС, видно от приложените удостоверение и протокол е одобрен тип средство за измерване и е налице съответствие с одобрения тип. Следователно контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата - контролът да се осъществява с АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминало първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

В процесния ЕФ по категоричен и ясен начин е посочено мястото на извършеното административно нарушение и посоката на движение на процесното МПС. Снимковият материал, приложен към последния / с посочване ДК № на автомобила, дата, час и място на нарушението/ еднозначно дава възможност за определяне на рег. номер и посоката на движение на МПС, както и на установеното превишение на скоростта. Липсват нарушения при съставяне на протокола за използване на АТСС по чл.10 от Наредбата. Електронният фиш съдържа всички изискуеми от нормата на 198, ал.4 от ЗДвП реквизити. Посочването на часа - 18,25 се отнася до визуализиране на заснетото чрез АТСС, което по никакъв начин не влияе на безспорно установените дата, място и час на извършване на нарушението. В разглеждания случай скоростта на автомобила е установена в пътен участък, където максимално разрешената скорост е 60 км/ч., въведена с ПЗ В-26, като приложения снимков материал, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.15 от ЗДвП е годно веществено доказателство.

Правилно въззивният съд, въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че касаторът е нарушил чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП. Последният, като участник в движението, не се е съобразил с ограничението на скоростта, въведена с пътен знак В-26. По аргумент от чл.21, ал.1 от ЗДвП в населено място ограничението на максимално допустимата скорост за леки автомобили е 50 км/ч, а когато скоростта, която не следва да се превишава, е различна от тази, това се сигнализира с пътен знак – чл.21, ал.2 от ЗДвП. Посочените разпоредби са във връзка помежду си относно нарушението по чл.21, ал.2 от ЗДвП, доколкото цитираната норма съдържа в хипотезата си изрична препратка към ал.1, в която са изброени останалите обективни елементи на нарушението, освен стойностите на скоростта, предмет на разпоредбата по ал.2 - забраната за водачите на пътни превозни средства при избиране на скоростта на движение да превишават посочените в закона стойности, в населено и извън населените места, в зависимост включително от категорията на ППС. Правната квалификация е правилна и е наложено съответното за извършеното нарушение наказание, в предвидения от закона абсолютен размер.

Обжалваното решение е постановено въз основа на събраните доказателства, като първонстанционния съд е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи с допустимите от закона доказателства, дали е извършено нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, както и законосъобразността на наложеното административно наказание. При субсидиарното прилагане на НПК, контролирания съд, е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, по който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, при съблюдаване на процесуалните правила относно събирането, проверката и анализа на доказателствената съвкупност и не е допуснал процесуални нарушения.

Първоинстанционния съд не е допуснал твърдяните от касатора процесуални нарушения, тъй като е обсъдил в цялост доказателствата по делото и правилно е приложил материалния закон.

Касационната инстанция се солидаризира изцяло с мотивите на районния съд, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК не намира за нужно да ги повтаря. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване, Административен съд – гр. Пазарджик приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от доказателствата по делото и релевираните в жалбата отменителни основания не са налице.

С оглед изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, в минимален размер от 80 лева, доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

С тези аргументи, касационната инстанция намира, че обжалваното решение не подлежи на отмяна по чл.348, ал.1 от НПК, вр.чл.63в от ЗАНН и като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-гр. ПАЗАРДЖИК, ХII-ти касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 512/30.12.2023г., постановено по НАХД № 1401/2023г., по описа на Районен съд – гр. Пазарджик.

ОСЪЖДА М. И. П. да заплати на ОДМВР – гр. Пазарджик сумата от 80 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.