№ 203
***, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20224430103649 по описа за 2022 година
въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от ***, против
И. Ю. Й. от ***, за признаване за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца сумата *** - главница, лихва за забава в размер на *** за
периода ***, лихва за забава в размер на *** за периода ***, ведно със
законната лихва върху главницата от *** до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение *** по ***.
Твърди се, че ответницата е подала заявление-декларация на *** за отпускане
на месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на ***, но не повече
от 20-годишна възраст по чл. 7 от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/,
по което е отпусната помощ за две деца в общ размер на 90.00 лв. месечно със
Заповед ***. Твърди се, че след издаване на заповедта за отпускане на
месечна помощ по чл. 7 ЗСПД, е настъпила промяна в обстоятелствата,
изразяваща се в сключен граждански брак от *** с ***, но тази промяна не е
декларирана писмено пред *** в 30- дневен срок от настъпването й. Сочи се,
че по този начин ответницата е нарушила разпоредбата на чл. 10, ал. 2
1
ППЗСПД и не е изпълнила поетото от нея задължение, за което е
информирана в т. 16 от заявлението за отпускане на помощта. Сочи се още,
че на *** ответницата е подала заявление-декларация с ***/ за отпускане на
същия вид помощ, в което укрила информацията за семейния си статус и
доходите на ***, като в графа „семейно положение" е посочила „неомъжена"
и е декларирала, че съжителства на семейни начала с ***. Сочи се, че със
заповед *** е отпусната помощ в същия размер какъвто е бил за *** Сочи се,
че съгл. чл. 23 ППЗСПД, изплащането на месечните помощи се прекратява от
началото на месеца, следващ месеца, през който е отпаднало основанието за
получаването им, поради което при описаното поведение на ответницата,
ищецът счита, че ответницата е получила недобросъвестно месечна помощ за
деца до завършване на ***, но не повече от 20-годишна възраст по чл. 7, ал. 1
ЗСПД за месеците от *** *** до *** в общ размер от *** Твърди се, че на осн.
чл.14, ал.1 ЗСПД във връзка със заповед *** за извършване на проверка за
установяване на недобросъвестно получени социални помощи е издаден ***
връчен лично на ответницата на *** като на негово основание е издадена
заповед *** за възстановяване на недобросъвестно получените от
ответницата, посочени по-горе месечни помощи която е връчена по реда на
чл. 18а, ал. 10 АПК. Твърди се, че недобросъвестно получената от
ответницата сума в размер на *** не била възстановена, и се претендира
установяване на вземането.
Назначеният *** на ответницата оспорва изцяло исковете по основание
и размер. Оспорва се твърдението, че е доказано сключването на гр.брак на
ответницата, твърди се, че тя е декларирала съвместно съжителстване с *** на
едно от *** – ***, което изключва сключването на брак с друго лице, което не
е ***, че не е извършена реална проверка на място, а само по документи,
поради което не са отпаднали основанията за получаване на помощите за
деца. Твърди се, че заповедта не е връчена редовно и не е влязла в сила.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намери за установено следното: Със Заповед за изпълнение
*** по ***, съдът е разпоредил *** И. Ю. Й. с ЕГН ********** да заплати на
кредитора ***, следните суми: ***, представляваща главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от *** до изплащане на вземането,
лихва за забава в размер на *** за периода *** *** лихва за забава за периода
*** Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и съдът е
2
указал на заявителя да подаде в едномесечен установителен иск за
дължимостта на посочената в заповедта сума. Такъв е подаден в срок, което
сочи допустимост на исковото производство по чл. 415 от ГПК.
Видно от представените по делото доказателства, ответницата е
представила пред ищеца заявление - декларация от *** за отпускане на
месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на ***, но не повече от
20-годишна възраст по чл. 7 от Закона за семейни помощи за *** за децата
***, ЕГН ********** и ***, ЕГН **********, в която е декларирала, че е ***
не е посочила съвместно живеещ родител без сключен гр.брак, декларирала е,
че за последните дванадесет месеца няма доход. В същата декларация, в чл.
16, тя е посочила, че й е известно, че при промяна на обстоятелствата, при
които е отпусната помощта, се задължава да уведоми в 30 дневен срок, ***,
изплащаща помощта. Въз основа на това заявление *** е издала Заповед ***,
с която на ответницата е отпусната месечна помощ за двете деца от по *** за
периода от ***. Със заявление - декларация от *** на ответницата до ищеца,
на същото основание е поискано отпускане на месечни помощи за двете *** в
декларацията е посочено, че тя е *** че има съвместно съжителство с ***, за
който обаче е посочен различен адрес от този, на ответницата, и със Заповед
*** е отпусната помощ в размер от по *** за всяко от децата за периода ***
вкл. От представеното удостоверение за сключен гр.брак по акт ***, е видно,
че на *** ответницата е сключила в *** *** Със Заповед от *** на ***, е
наредено да се извърши проверка изясняване на данни относно сключен
граждански брак от ответницата, като за проверката е изготвен констативен
протокол от *** в който е отразено установяването на сключения на *** брак
на ответницата с лицето ***, и липсата на уведомяване на *** за това
обстоятелство в 30 дневен срок, както и некоректното посочване в
последващата декларация от *** на семейния си статус. Констатирано е, че
сумата, която следва да бъде върната е в общ размер на *** –
недобросъвестно получена помощ. Констативния протокол е връчен лично на
ответницата на *** и писмени възражения в посочения в него срок не са
постъпили. След изтичане на срока за възражения, на *** е издадена
процесната Заповед *** на *** - *** за възстановяване на недобросъвестно
получените от ответницата – по заявлението от *** – главница от *** и лихва
в размер на *** за периода ****** до *** и по заявлението от *** – главница
от *** и лихва в размер на *** за периода ****** до *** Направен е
3
двукратно опит за връчване на тази Заповед по пощата с обратна разписка /л.
16 от делото/, но същите са върнати с отбелязване, че пратката е непотърсена.
Впоследствие, след изчерпване на възможността за връчване по друг начин,
заповедта е връчена по реда на чл. 18 а, ал. 10 от АПК на *** г. чрез залепване
на уведомление на таблото на ищеца на *** Последвало е връчване по същия
ред и на покана за доброволно изпълнение за сумите, посочени в заповедта.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което се счита за дата на
подаване на исковата молба в настоящия процес е подадено на ***
При така събраните доказателства, съдът прави следните изводи: По
делото е представен документ по чл.417, т.1 от ГПК, а именно - акт на
административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено
на гражданските съдилища - Заповед *** на *** – ***. Актът е издаден от
компетентен орган в рамките на неговите правомощия, и при служебната
проверка по реда на чл.17, ал.2 от ГПК се установява, че същият е валиден и е
влязъл в сила, т.е. въпросите относно неговата правилност не могат да бъдат
разглеждани в настоящето производство. Относно влизането в сила на
заповедта, което се оспорва от представителя на ответницата, съдът намира,
че уведомяването е извършено по надлежния начин – по реда на чл. 18 а от
АПК – първоначално е правен опит за връчване по пощата, но без връчител, а
с поставяне на уведомление за търсене в пощенския клон, като след
непотърсване и връщане на заповедта, органът е предприел последното
предвидено в АПК възможно връчване - това по чл. 18 а ал. 10 – чрез
поставяне на съобщение на таблото за обявления за срок от 7 дни, което е
надлежно документирано и представено като писмено доказателство по
делото. При търсенето на ответницата по делото, съдът е направил справка за
адресната регистрация на ответницата /л. 34 от делото/, която установява, че
адресът, на който органът, издал процесната Заповед, е търсил ответницата, е
нейният постоянен и настоящ адрес, регистриран през 2018г. – ***, у***, и тя
няма друг регистриран адрес. Именно поради ограничението на чл. 17 ал. 2
изр. второ от ГПК – забрана за произнасяне на граждански съд инцидентно по
законосъобразността на административен акт, когато страната е била
участник в административното производство по неговото издаване, съдът
няма право да преразглежда въпросите - правилно ли е отпусната помощта,
правилно ли е констатирано наличието на недекларирано обстоятелство
/независимо, че по делото са представени доказателства за сключения гр.брак
4
на ответницата/, недобросъвестността на получателя на помощта, правилно
ли е изчислена законната лихва в Заповедта на ***. С представянето на този
валиден акт, както и цялата преписка по неговото издаване и връчване,
доказваща влизането му в сила, съдът намира, че ищецът е доказал при
условията на пълно и главно доказване, вземането си за главница от общо ***
- главница, лихва за забава в размер на *** за периода ***, лихва за забава в
размер на *** за периода ***, по основание и размер. Ответницата, от своя
страна не твърди и доказва нито плащане, нито други правопогасителни
възражения, каквито единствено могат да бъдат противопоставяни след
влизане в сила на административния акт. При това положение, съдът намира,
че претенцията на ищеца за установяване на вземането по издадената ЗИ, се
явява основателна и следва да бъде уважена изцяло.
Съобразно изхода на спора и претенциите за разноски от ищеца,
ответницата следва да бъде осъдена да му заплати направените разноски в
производството в размер на 325.00 лв. - заплатено възнаграждение за неин
***.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от
ГПК, ЧЕ И. Ю. Й. с ЕГН ********** от гр.*** ***, ДЪЛЖИ на кредитора ***
***, със седалище и адрес на управление: ***, следните суми по Заповед ***
на *** – ***: сумата от ***, представляваща главница, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от *** до изплащане на вземането, лихва за
забава в размер на *** за периода *** *** - лихва за забава за периода ******
до ***, за която сума е издадена Заповед за изпълнение *** по ***.
ОСЪЖДА И. Ю. Й. с ЕГН ********** от гр.*** ***, ДА ЗАПЛАТИ
НА *** ***, със седалище и адрес на управление: ***, разноски в исковото
производство в размер на 325.00 лв. - заплатено възнаграждение за неин ***.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5