Определение по дело №2279/2016 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 568
Дата: 9 март 2017 г.
Съдия: Мира Симеонова Мирчева
Дело: 20165220102279
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 юни 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

09.03.2017 год., гр. Пазарджик

Пазарджишкият районен съд, ХVІ състав, в закрито заседание на девети март 2017 г. в състав

СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА                                                 

разгледа гр. дело № 2279 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по иск на И.С.Г. ***, като майка и законен представител на малолетния Илин И.П., срещу И.Х.П., Г.С.П. и Х.И.П.,***, за обявяване за относително недействително по отношение на ищцата на решението от 11.05.2015 г., постановено по гр. дело 3352/2014 г. на Пазарджишкия районен съд.

В исковата молба се твърди, че малолетният ищец е син на първия ответник И.П., а вторите двама ответници са родители на И.П.. И.П. дължи на сина си Илин издръжка за период от време от 2009 г. насам и за събирането на сумата е образувано производство за принудително изпълнение. В хода на производството е наложена възбрана върху имот на длъжника – 1/2 идеална част от УПИ в с. Добровница заедно с построената в него жилищна сграда на два етажа и едноетажна лятна кухня. Имотът е бил придобит от длъжника (първия ответник) през 2012 г. по дарение от родителите му – другите двама ответници. На 06.11.2014 г., след вписването на възбраната, дарителите предявили иск срещу надарения за отмяна на дарението на осн. чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД – поради недаване на издръжка. И.П. признал иска и дарението било отменено. Предмет на настоящия иск е влязлото в сила решение за отмяна на дарението.

Ищцовата страна счита, че процесът е бил симулативен с единствена цел на страните имотът да се върне в патримониума на Г. и Х. Присадови и по този начин да бъде осуетено удовлетворяването на кредитора – ищеца, тъй като И.П. не притежава друго имущество за целта.

Представят се писмени доказателства. Иска се разпит на един свидетел, както и служебна справка за датата на предявяването на иска за отмяната на дарението.

Искът е с правно основание чл. 135 от ЗЗД – твърди се, че с водения процес и отмяната на дарението страните са целили да бъде увреден кредитор на едната от тях.

Постъпил е отговор от ответниците чрез техния пълномощник (следва на осн. чл. 101 от ГПК да им се дадат указания да поправят пропуска си, изразяващ се в неподписване на отговора, като пълномощникът или евентуално самите ответници подпишат отговора).

Според ответниците искът е недопустим, тъй като е недопустимо относителна недействителност да се обявява относно съдебни решения – тя се обявява за сделки. За оспорване на порочните решения съществува друг ред – обжалване или отмяна, но за тях ищцовата страна не е процесуално легитимирана. Освен това според ответниците исковата молба е неясна, тъй като в обстоятелствената и част се сочат обстоятелства във връзка с друг процес (този за присъждането на издръжката), неотносим към настоящия предмет на спора. Сочат и че признаването на иска за отмяна на дарението от страна на И.П. по никакъв начин не прави процеса симулативен – родителите му са възрастни и доста болни хора с ниски пенсии, поради което имат нужда от издръжка, а признанието на П. е свързано с неговата действителна невъзможност да им дава издръжка, тъй като е безработен, а дължи издръжка и на сина си. Неяснотата и невъзможният предмет на иска според ответниците им пречат да организират защитата си.

Съдът намира, че няма неясноти и нередовности в исковата молба – напълно ясно е както защо ищцовата страна описва в обстоятелствената част факти от друг процес, така и какво искане прави и с какво го обосновава. Допустимостта на искове за обявяване на недействителна относителност на съдебни решения по реда на чл. 135 от ЗЗД не подлежи на съмнение в теорията и съдебната практика, в това число по въпроса е произнесено тълкувателно решение на ОСГК на ВС – ТР № 106 от 7.09.1964 г. по гр. д. № 76/64 г.

Макар споменатото тълкувателно решение на ВС да прави разграничение между решение, постановено в симулативен процес, и решение, увреждащо кредитор на една от страните, и макар ищцовата страна да квалифицира процеса по отмяната на дарението като симулативен, в случая няма противоречие в изложеното в исковата молба, а очевидно става дума за твърдения за действия, увреждащи кредитор чрез намаляване на имуществото на длъжника, и съответно приложимият текст е чл. 135 от ЗЗД.

Представените от страните писмени доказателства имат отношение към предмета на делото и следва да се приемат. Същото се отнася за искането за разпит на свидетел. В случай, че е спорна датата на предявяването на иска за отмяна на дарението, няма пречка да се съберат доказателства за датата на предявяването му.

По изложените съображения и на осн. чл. 140 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Указва на ответниците в срок до първото съдебно заседание да представят подписан отговор на исковата молба.

Приема представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства.

Дава възможност на ищеца да доведе свидетел.

Насрочва съдебно заседание на 31.03.2017 г. от 10,00 ч.

Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца – и от отговора.

 

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: