Р Е Ш Е Н И Е
№ 2726/19.12.2019г.
гр. Пловдив, 19 декември 2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ
състав, в
публично заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря Т.К., като разгледа
докладваното от съдия Й.Русев административно дело № 2165 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 26, ал.4 от Закона за
гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на
работодателя /ЗГВРСНР/.
Образувано е по жалба на А.П.П., ЕГН **********, против
Разпореждане № 4505-40-1198/ 21.06.2019г., издадено от Директора на Фонд
"Гарантирани вземания на работниците и служителите" към НОИ, с което
на основание чл. 26,
ал.1 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при
несъстоятелност на работодателя
/ЗГВРСНР/ във вр.
чл. 4 и чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР на П. е отпусната сумата в размер на 4380,92 лв.-
изплащане на гарантирано вземане.
Жалбоподателката твърди, че е ощетена в размер на две максимални
гарантирани вземания в размер 2800лв., поради обявяване в несъстоятелност на
работодателя "Тренд
фешън текстил" ЕООД, ЕИК *********, съгласно подаденото от нея
заявление-декларация за отпускане на гарантирано вземане с вх.№ 4502-15-435/21.11.2018г., тъй
като с обжалвания
акт е получила само четири гарантирани вземания, а не шест.
Ответникът по жалбата - Директор на
Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" към НОИ,
чрез процесуалния си представител по пълномощие, оспорва жалбата като неоснователна
и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че
административният орган правилно е приложил относимите материалноправни и
процесуалноправни норми. Излага доводи в представени по делото писмени бележки. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна
по административноправния спор:
Със Заявление – декларация за
отпускане на гарантирано вземане вх. № 4502-15-435/20.11.2018г.,
жалбоподателката в настоящото производство – А.П., е направила искане до Директора на ТП на НОИ – Пловдив да й бъде отпуснато гарантирано
вземане по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при
несъстоятелност на работодателя. Декларирала е, че е работила при
работодателя "Тренд
фешън текстил"ЕООД на
длъжност "Мениджър
качествен контрол", като трудовото й правоотношение е прекратено
от 19.06.2018 г.
С оспореното Разпореждане № 4505-40-1198/21.06.2019г., издадено
от Директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и
служителите" към НОИ, на основание чл. 26, ал.1 от Закона за гарантираните вземания на работниците и
служителите при несъстоятелност на работодателя /ЗГВРСНР/ във вр. чл. 4 и чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР на П. е
определено изплащане на гарантирано вземане в размер на 4380,92 лв.
От фактическа страна обжалваният акт
се основава на приложението на чл. 26, ал.1 вр. чл. 4,
ал.1, чл. 22, ал.1 от ЗГВРСНР.
От работодателя е приложена работна справка по чл. 22,
ал.1 от ЗГВРС и
дължимите осигурителни вноски на жалбоподателката П., видно от
която на П. е начислено
за м.март 2018г. гарантирано вземане на парични обезщетения в размер на 1440
лв., данък по чл. 42 ЗДДФЛ 120,71 лв.; за м.
април 2018г. гарантирано вземане на парични обезщетения в размер на 1440
лв., данък по чл. 42 ЗДДФЛ 120,71 лв.; за м.май 2018г. гарантирано
вземане на парични обезщетения в размер на 1440 лв., данък по чл. 42 ЗДДФЛ 120,71 лв. и за м. юни 2018г. гарантирано вземане на парични обезщетения в размер на 114,29 лв., данък
по чл. 42 ЗДДФЛ 124,65 лв. и е определена сума за изплащане на гарантирано вземане в
размер на 4380,92лв.
Чл. 4. ал.1 от ЗГВРСНР казва, че право на
гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите, които са или
са били в трудово правоотношение с работодателя по чл. 2,
независимо от срока му и от продължителността на работното време. Според
разпоредбата на чл. 22. ал. 1 от ЗГВРСНР гарантираните
вземания на работниците и служителите по чл. 4, ал.
1 са в размер на последните 6 начислени, но неизплатени месечни трудови
възнаграждения и парични обезщетения през последните
36 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението по чл. 6. Въз основа
на посочената разпоредба решаващият административен орган е обосновал извод, че
е налице правно основание за изплащане на гарантирано вземане на заявителката П. в размер на
4380,92 лв. след приспадане на данъка по чл. 42 ЗДДФЛ.
Като доказателства по делото са
приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
оспореното Разпореждане № 4505-40-1198/ 21.06.2019г. на Директора на Фонд "ГВРС" към НОИ.
В
съдебното производство беше прието без възражения от страните заключение по
ССчЕ, в заключението на което вещото лице И.С. е определило ръзмера на нетното
гарантирано възнаграждение, което следва да се изплати на жалбоподателката за
периода от март 2018г. до 18.06.2018г. Съдът кредитира установеното от експерта
като конкретно ще го коментира в частта по същество.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа
обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на
страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл. 168, ал.1 във
връзка с чл. 146 от АПК, приема от правна страна следното:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност съгласно 26, ал.4 от ЗГВРСНР, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Обжалваното Разпореждане № 4505-40-1198/ 21.06.2019г. е издадено от материално компетентния по см. на чл. 26, ал.3 от ЗГВРСНР административен
орган - Директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и
служителите" към НОИ, в предвидената в чл. 59,
ал.2 от АПК форма и съдържа фактическите и правни основания за неговото
издаване.
Съдът не констатира допуснати нарушения
на административно-производствените правила, които да бъдат квалифицирани като
съществени такива и основание по см. на чл. 146, т.3 от АПК за отмяна на
постановеното от Директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и
служителите" разпореждане.
Между страните по делото не е спорно от фактическа
страна, че П. е работила
по трудово правоотношение в "Тренд фешън текстил"ЕООД на длъжност "Мениджър качествен контрол", като
трудовото й правоотношение е прекратено от 19.06.2018 г.
Посочените обстоятелства се
установяват и от представената справка на лицето. Не е спорно
и се установява от данните в Търговския регистър, че с Решение № 581/07.11.2018 г. на
Окръжен съд – Пловдив, е открито
производство по несъстоятелност на работодателя "Тренд фешън текстил"ЕООД ,
което решение е вписано в ТР на 09.11.2018 г. Спорният
въпрос както в административното, така и в настоящото съдебно производство, е
правен, и се свежда до това, в какъв размер е възникнало за жалбоподателката
право на гарантирани вземания, произтичащи от трудови правоотношения при
несъстоятелност на работодателя.
Условията, при които се поражда
правото на работниците и служителите на гарантирани вземания, произтичащи от
трудови правоотношения при несъстоятелност на работодателя, са регламентирани в
Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при
несъстоятелност на работодателя. Съгласно чл. 6 от ЗГВРСНР, правото на гарантирани вземания
за работниците и служителите възниква от датата на вписване в търговския регистър
на съдебното решение за: 1. откриване на производство по несъстоятелност; 2.
откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в
несъстоятелност; 3. откриване на производство по несъстоятелност, постановяване
на прекратяване дейността на предприятието, обявяване на длъжника в
несъстоятелност и спиране на производството поради недостатъчност на
имуществото за покриване на разноските по производството. Следователно
преценката относно наличието на законово регламентираните условия за възникване
правото на работниците и служителите на гарантирани вземания, произтичащи от
трудови правоотношения при несъстоятелност на работодателя, следва да се
извършва въз основа на действалата към момента на вписването в ТР на съдебното
решение по чл. 6 от ЗГВРСНР нормативна уредба.
В случая - към 09.11.2018 г., когато в Търговския регистър е вписано Решение № 581/07.11.2018г. на Окръжен съд – Пловдив за откриване на производство по
несъстоятелност на "Тренд
фешън текстил"ЕООД чл. 4, ал.1 от ЗГВРСНР предвижда, че право на
гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите, които са или
са били в трудово правоотношение с работодателя по чл. 2, независимо от срока му и от продължителността на работното време.
С оглед разпоредба на чл. 4 от ЗГВРСНР жалбоподателката и тъй като
трудовото й правоотношение с "Тренд фешън текстил"ЕООД е било прекратено е
подала Заявление – декларация за отпускане на гарантирано вземане вх. № 4502-15-435/ 20.11.2018 г.
Административният орган се е
произнесъл с правно основание по чл. 4 от ЗГВРСНР като е приел, че жалбоподателката има право на
гарантирано вземане, произтичащо от трудови правоотношения при несъстоятелност
на работодателя, поради което съдът не следва да се произнася в тази насока.
Спорът по делото е какъв следва да бъде размерът на гарантираното вземане. Според жалбоподателката правото й на гарантирано вземане,
произтичащо от трудови правоотношения при несъстоятелност следва да е в размер на 6 трудови възнаграждения.
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал.2 от ЗГВРСНР максималният месечен размер на гарантираните
вземания по ал.1 се определя ежегодно със Закона за бюджета на ДОО и не може да
бъде по-малък от две и половина МРЗ, установени за страната към датата на
вписване решението в ТР. Съгласно чл. 15, ал. 2 от ЗБДОО за 2019г. и горната норма, правилно е
определена
сумата, която е гарантирана да е в размер на 1440 лв., защото това е максималният размер предвиден в Закона за бюджета на ДОО. По делото е установено от приетата
работна справка и от заключението на ССчЕ, че П. има начислени, но неполучени
БТВ за месец март 2018г. – 1950лв, за месец април 2018г.- 1950 лв. за месец май
2018г.- 1950лв. , а за месец юни 2018г. са отработени 12 дни до 18.06.2018г.,
вкл. и при дневен надник от 92,86лв. се получава 1114,32лв./12*92,86лв/. Действително гарантираните
вземания включват сумите по чл. 221 от КТ в размер на 5850 лв. и
по чл. 224 от КТ в размер на 371,44 лв., но те са ограничени съгласно
разпоредбата на чл. 22 от ЗГВРСНР до 1440 лв. В резултат на това е определена сума
за гарантирано вземане за трудово възнаграждение в размер на 5314,19лв. и
определена сума за гарантирано вземане за паричните обезщетения в размер на
285,71лв/разликата до максималния размер от 1400лв. за месец юни 2018г. при БТВ
1114,29лв./. Общият сбор от сумите е равен на 5600лв. Върху тази сума са
определени задължения за осигурителни и здравни вноски, които са дължими, но не
са били внесени, поради неизплащане на месечните възнаграждения на
жалбоподателката. След приспадане на дължимите ЗОВ и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ е
получена сума в размер на 4380,92лева. – нетно гарантирано вземане за периода
март 2018г. – 18.06.2018г.
Претенцията на жалбоподателката в
размера над посоченото в оспорения админстративен акт - Разпореждане № 4505-40-1198/21.06.2019г., е
неоснователна.
Оспореното Разпореждане № 4505-40-1198/21.06.2019г., издадено
от Директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и
служителите" към НОИ, е законосъобразно - издадено е от компетентен орган
и в предвидената от закона форма; постановено е при спазване на
административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния
закон и в съответствие с неговата цел. Жалбата се явява
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. § 1, т. 6 от ДР на АПК трябва да бъде уважено своевременно заявеното
искане на процесуалния представител на ответника по оспорването за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита в съдебното
производство пред настоящата инстанция, което следва да е в размер на 100 лв.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 172, ал.2, предложение четвърто от АПК Съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.П.П., ЕГН **********, против
Разпореждане № 4505-40-1198/21.06.2019г., издадено
от Директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и
служителите" към НОИ.
ОСЪЖДА А.П.П., ЕГН ********** да заплати на
Националния осигурителен институт сумата в размер на 100 /сто/ лева
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: