Р Е Ш
Е Н И
Е
№78
гр. Пловдив, 13.05.2019 г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на единадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН
РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
при участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и на прокурора ЯСЕНКА ШИГАРМИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Веселин Ганев ВНОХД №137/2019г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по Глава 21 от НПК.
С присъда №1/10.01.2019 г., постановена по НОХД № 2202/2018 г. по описа на ПОС подсъдимата В.Д.У. e била призната за виновна в това, че на 24.01.2018 г. в гр.П., обл.П., на бул.“И.“, при управляване на МПС - лек автомобил „Р.К.“ с ДК № **е нарушила правилата за движение по чл.119 ал.1 от ЗДвП - „При приближаване към пешеходна пътека, водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“ и ал.4 - „Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците“ и по непредпазливост е причинила смъртта на З. И. Х. с ЕГН ********** от гр.П., като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл.343, ал.3, предложение последно, б.“б“, пр.1, вр. ал.1, б.“в“ вр. чл.342 ал.1 от НК вр.373, ал.2 от НПК вр. чл.58а, ал.1 вр. чл.54 от НК е била осъдена на две години лишаване от свобода като е била призната за невиновна в това по същото време и на същото място да е нарушила и разпоредбите на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, както и чл.120 ал.1 от ЗДвП, поради което е била оправдана по повдигнатото й обвинение в тази част.
На основание чл.66 ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното на подсъдимата В.Д.У. наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл.343г вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът е лишил подсъдимата В.Д.У. от право да управлява моторно превозно средство за срок от четири години.
С присъдата подсъдимата В.Д.У. е била осъдена да заплати направените от държавата и от частните обвинители П.В.П., С.А.Б. и С.В.П. разноски по делото на основание чл.189 ал.3 от НПК. Произнесъл се е и какво да стане с веществените доказателства по делото.
Присъдата е била обжалвана от адв. З.Т. в качеството й на защитник на подс. В.Д.У. като в жалбата са изложени съображения за нейната неправилност и необоснованост, за постановяването й при съществено нарушаване на процесуалните правила, както и за явна несправедливост на наложените наказания, поради което се иска да се измени като се намали размера на лишаването от свобода и срокът на лишаването от правоуправление или да се отмени и делото се върне на Пловдивския окръжен съд за ново разглеждане.
В личната си защита и при последната дума подс.В.Д.У. моли съда да намали срока на лишаването от правоуправление, за да може да продължи работата си, която била свързана с постоянно управление на автомобил.
Против присъдата е постъпила въззивна жалба и от частните обвинители С.А.Б., П.В.П., В.П.П. И Г.П.П. чрез повереника им адв. Р.М., с която се изразява несъгласие с размера на наложеното на подсъдимата В.Д.У. наказание, което считат за явно несправедливо, както и по отношение приложението на чл.66 от НК, поради което молят да се измени като се увеличи до максимално предвидения от НК размер/ явно се има предвид наказанието лишаване от свобода/ и съответно се редуцира съгласно чл.58 а ал.1 от НК. Ако не се увеличи наказанието се иска определеното от две години лишаване от свобода да се изтърпи ефективно.
По делото са постъпили становище по въззивната жалба на подсъдимата от частните обвинители С.В.П., действаща лично и като майка и законен представител на малолетното й дете С.А.П. и А.С.П., чрез повереника им адв. И.Д., както и възражение от частните обвинители С.А.Б., П.В.П., В.П.П. и Г.П.П., чрез повереника им адв. Р.М., с които изразяват несъгласие с въззивната жалба на подсъдимата В.У. и молят съда да я остави без уважение.
Прокурорът предлага да се потвърди обжалваната присъда.
П.ският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на проверката по чл.314 от НПК, приема за установено следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от легитимни страни в процеса и в срока по чл.319 ал.1 от НПК, а разгледани по същество се явяват неоснователни. Основателно е само искането на подс.В.У. за намаляване на срока на кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС.
Съдебното следствие пред първоинстанционния съд е протекло по реда на диференцираната процедура на чл.371 т.2 от НПК с цялостно признание на фактите по обвинителния акт от страна на подс.В.У. и изразена воля да не се ангажират доказателства за тях. Процедурата е проведена законосъобразно, според правилата на съкратеното съдебно следствие по Глава 27 от НПК, при което съдът не е имал основание да откаже този процесуален ред за разглеждане на делото и констатирал, че самопризнанието на подсъдимата У. се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Именно въз основа на тях е приета за установена по несъмнен начин изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, която се възприема изцяло и от настоящата инстанция. Доказателствената съвкупност по делото, събрана и проверена в хода на досъдебното производство и напълно призната от подсъдимата, действително позволява да се приеме от фактическа страна следното:
Подсъдимата В.У. е правоспособен водач на МПС и притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство № **, категории „В“, „А“ и „М“. Била е наказвана по административен ред с наказателни постановления и фишове, по пет на брой /справка за нарушител/водач, т.2, л.10-л.11 от ДП / за различни нарушения на правилата за движение по пътищата - на чл.6, т.1 ЗДвП /несъобразяване със светлинни сигнали, пътни знаци и пътна маркировка/, чл.21, ал.1 ЗДвП /несъобразена скорост/, чл.23, ал.1 ЗДвП /неспазване на дистанция/, чл.70, ал.3 ЗДвП /управление на МПС без включени светлини/, чл.104а ЗДвП /ползване на мобилен телефон по време на управление на МПС/, чл.157, ал.6 ЗДвП /управление с АУАН извън едномесечния срок/, чл.101, ал.3, т.8 ЗДвП /неспазване законовите изисквания при възникнала опасна техническа неизправност на автомобила/.
Подсъдимата У. работела /и понастоящем/ като а.м.„К.к.“ гр.П. в м.о.„А.Б.“ ЕАД, като във връзка с работата й през м.януари 2018 година управлявала служебен лек автомобил марка „Р.“, модел „К.“ с ДК № **, собственост на „А.Ф.“ ЕООД С.. На 24.01.2018г. подс.У. била на работа до 18.30 часа, след това управлявайки горепосочения лек автомобил свършила лична работа в гр.П. и се отправила към гр.А., където живее. Около 20 часа същата управлявала лек автомобил „Р.К.“, движейки се в гр.П., по улица „Б.“ към бул. „И.“, по хоризонтален и равен участък от пътя, в зоната на кръстовище, при движение през нощта, при намалена видимост, на изкуствена светлина - автомобилни фарове и улично осветление. Платното за движение било с асфалтова настилка, която била суха.
Кръстовището между ул. „Б.“ и бул. „И.“ било регулирано със светофарна уредба, работеща към този момент, като пътното платно на бул. „И.“ имало три ленти за движение в една посока и по цялата ширина имало пешеходна пътека тип „М 8.2“ - „П.“, представляваща две срещуположни пунктирани линии с размери на пунктира 0.50/0.30 м., с ширина от външните краища на пунктирите 2.70 м. Когато светофарната уредба Светила зелено за водачите на МПС, преминаващи от към ул. „Б.“ и правещи десен завой към бул. „И.“, сигнала на пешеходците, преминаващи по бул. „И.“ също бил зелен.
Приближавайки до кръстовището на ул. „Б.“ и бул. „И.“, подсъдимата, движейки се с около 20 км/ч., предприела на зелен светофар, маневра „завой надясно“, за да навлезе в средната лента за движение на бул. „И.“, без да се е убедила, че пред нея или покрай нея няма други участници в движението, включително и пешеходци, които е длъжна да пропусне, и към които следва да бъде внимателна и предпазлива, въпреки че имала тази възможност.
В същия момент пострадалата З. Х. пресичала със спокоен ход върху пешеходната пътека, на зелен светофар, платното за движение на бул. „И.“ в посока от запад на изток, от дясно на ляво пред автомобила, като била навлязла на около 3.6 м. навътре по широчината на платното за движение.
Подс.У. не възприела своевременно опасността и въпреки, че задействала спирачната система на автомобила, последвал удар между предна дясна част на л.а. „Р.К.“ и лявата част на тялото на пешеходката Х.. Вследствие на удара, тялото на пострадалата полегнало върху предния капак на автомобила, където оставило забърсване на прах, след което при задействана спирачна система, тялото изпаднало от автомобила, като при падането на пътя, пострадалата се ударила в настилката с дясната страна на главата си.
След удара лекия автомобил се установил на мястото и в положението отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието. Подсъдимата слязла от автомобила и веднага се приближила към пострадалата, която лежала неподвижно по гръб на средната лента на пътното платно в близост до пешеходната пътека. Първоначално същата била неконтактна, само хрипала, като от устата, носа и главата й течало кръв, оставяйки следа на асфалтовата настилка. Подс.У. се обадила на тел.112 и съобщила за настъпилото ПТП с пострадало лице. В този момент на местопроизшествието пристигнали и свидетелите И. Н., Х.К.и Р.Г., които били станали непосредствени очевидци на ПТП-то. Св.Н. подложил чантата на пострадалата под главата й и я поместили странично на лявата й страна, за да не се задави, след което изчакали пристигането на екип на Сектор „ПП“ при ОДМВР П. в състав св.С.Д.и св.Ю.Ч.. Малко след това на мястото пристигнал и екип на ЦСМП, който веднага транспортирал пострадалата Х. в УМБАЛ „С. Г.“***. Същата била приета в Клиниката по неврохирургия в крайно тежко увредено общо състояние с фрактура на черепа, масивен паренхимен мозъчен кръвоизлив в дясно, голямомозъчна хемисфера с пробив във вентрикулната система, субарахноидна хеморагия и тежък мозъчен оток с изразен компресионно- дислокационен синдром. Въпреки проведеното спешно оперативно и комплексно интензивно лечение, състоянието на Х. прогресивно се влошило и на 24.02.2018 година, в 18 часа, завършило летално с клиника на полиорганна недостатъчност.
На досъдебното производство са били изготвени съдебно-медицинска експертиза на трупа на З. И. Х./ т.1, л.45-л.51 от ДП/, комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза/т.1, л.57-л.84/ и допълнителна АТЕ,/т.2, л.73- л.99 от ДП/.
Според заключението на СМЕ на труп, при изследването е установено: черепно-мозъчна травма с кръвонасядания на меките черепни покривки в различни области на главата, счупване на черепните кости в дясната слепоочна област /където е извършена оперативна интервенция - краниотомия/, кръвоизливи под твърдата и под меките мозъчни обвивки, вътремозъчни кръвоизливи с пробив към вентрикуларната система, контузия на мозъка с разрушаване на мозъчното вещество и примесени кръвоизливи, оток на мозъка с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор, двустранна хипостатична бронхопневмония с абсцедиращ характер, състояние след извършени оперативни интервенции: десностранна краниотомия и трахеотомия. Причина за смъртта е тежката черепно-мозъчна травма, с мозъчни кръвоизливи и контузия на мозъка, с тежък мозъчен оток и вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор, което е довело до притискане и парализа на жизненоважни мозъчни центрове. За настъпването на смъртта е допринесла и развилата се двустранна хипостатична бронхопневмония с абцедиращ характер, която е в резултат от продължителното залежаване в коматозно състояние и пиповентнилацията на белите дробове в това състояние. Установените травматични увреждания и настъпили усложнения, довели до настъпването на смъртта на З. Х. са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното от нея пътно транспортно произшествие на 24.01.2018 г. Всички травматични увреждания са причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет и добре отговарят по време и начин да са получени така, както е отразено в ДП, а именно при блъскане на пострадалата като пешеходка от движещ се автомобил с последващо падане на пътя.
Съгласно извършената комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, на З. Х. са били причинени следните травматични увреждания: 1.черепно-мозъчна травма с кръвонасядания на меките черепни покривки в различни области на главата, 2.счупване на черепните кости в дясната слепоочна област /където е извършена оперативна интервенция - краниотомия/, 3.кръвоизливи под твърдата и под меките мозъчни обвивки, 4.вътремозъчни кръвоизливи с пробив към вентрикуларната система, 5.Контузия на мозъка с разрушаване на мозъчното вещество и примесени кръвоизливи и 6.Оток на мозъка с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор. Механизмът на причиняване на травмите, предвид локализацията на травмата - счупване на черепните кости в дясната слепоочна област, е следния: най-вероятно при ПТП-то, пешеходката З. И. Х. е била ударена в лявата част на тялото /предвид посоката й на движение спрямо автомобила/, след което тялото е полегнало върху предния капак /където остава забърсване на прах, констатирано в протокола за оглед/, след което при задействана спирачна система, тялото изпада от автомобила, като при падането на пътя, пострадалата Х. се удря в настилката с дясната страна на главата си. Мястото на удара на главата най-вероятно е мястото, на което е фиксирано червеното петно в протокола за оглед.
Техническата част на комплексната експертиза заключава, че ударът е настъпил върху маркираната пешеходна пътека на платното за движение в конфликтна точка на първоначален контакт, която приблизително се намира: по дължина на около 5-5.5м. южно от ориентира, приет в протокола за оглед и по широчина на около 8.8-9.2м. източно от ориентира. Скоростта на движение на лек автомобил „Р.К.“ непосредствено преди задействане на спирачната му система е била около 20 км/ч. В анализираната пътна ситуация, когато мястото на удара е било извън дължината на пълния спирачен път /опасната зона/, пешеходката е била на около 3.2 м. навътре в платното за движение, била е видима за водача и последния, при своевременна реакция и задействане на спирачната система, е имал техническа възможност да избегне удара. Водачът на л.а. „Р.К.“ би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако в момента, в който е реагирал се е движел със скорост по-малка от 16 км/ч. Най-вероятен, от техническа гледна точка, е следния механизъм на ПТП-то: Водачът В.У. е управлявала л.а. „Р.К.“ по платното за движение на ул.“Б.“ в гр.П. в посока от запад на изток, като е предприел маневра - завой на дясно към бул.“И.“. Кръстовището е било регулирано със светофарна уредба. През това време пешеходката З. Х. е пресичала платното за движение на бул.“И.“ в посока от запад на изток, от дясно на ляво пред автомобила. Водачът на лек автомобил „Р.К.“ е реагирал когато пешеходката е била на около 3.6 м. навътре в платното за движение, като екстрено. е задействал спирачната система, но въпреки това след около 1.9 секунди е настъпил удар, който вече е бил неизбежен. Ударът е настъпил в предната част на л.а. „Р.К.“. След удара л.а. „Р.К.“ се е установил на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието, а пешеходката З. Х. е паднала на платното за движение пред автомобила в близост до мястото на червеното петно, отразено в протокола за оглед и видно от фотоалбума на местопроизшествието.
Основна причина за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е, че водачът на л.а. „Р.К.“ - В.Д.У. не е реагирала своевременно на опасността от удар с пешеходката З. Х..
Съгласно приложените по делото схема на кръстовището на ул.“Б.“ с бул.“И.“, циклограма за светлинните сигнали на светофарната уредба и обяснителна записка от ОП „О.к.т.“ при О.П., когато светофарната уредба С. зелено за водачите на МПС, преминаващи от към ул.“Б.“ и правещи десен завой към бул.“И.“, сигнала на пешеходците, преминаващи по бул.“И.“ също е зелен. Светофарната уредба работи денонощно.
Видно от извършения допълнителен оглед на местопроизшествие/т.2, л.61- л.64 от ДП/ и фотоалбума към него, широчината на ул.“Б.“ е 9.55 м. Пред №84 на ъгъла на тротоарното пространство се намира стълб със светофарна уредба с три секции за автомобили. Над светофарната уредба има знак „Б2“. Накрая на стълба има единична лампа за улично осветление. От западния край на бул.“И.“ се намира стълб с три светофарни уредби - трисекционна за велосипедисти, двусекционна за пешеходци и трисекционна за автомобили. На бул.“И.“ от западната страна на пътното платно се намира пешеходна пътека тип „М 8.2“, представляваща две срещуположни пунктирни линии с размери на пунктира 0.50/0.30м., с обща ширина между външните краища на пунктирите 2.70 м.
Съгласно писмо на О.П., ремонт на пешеходната пътека, падаща се при десен завой от към ул.“Б.“ към бул,“И.“, на кръстовището на бул.“И.“ с ул.“Б.““ в гр.П., Дирекция „СМСТИ“ към О.П. не е извършван след 24.01.2018г. Видно от писмо на ОП „О.к.т.“ при О.П., пешеходната пътека тип „П.“ на светофарно регулирано кръстовище бул.“И.“ - ул.“Б.“ ситуирана при десен завой, извършван като маневра от към ул.“Б.“ към бул.“И.“ /пред аптека „С.“/ е маркирана през м.юли 2018г.
Съгласно заключението на допълнителната автотехническа експертиза, назначена по конкретно поставени въпроси от защитата на подсъдимата, ударът е настъпил върху маркираната пешеходна пътека на платното за движение в конфликтна точка на първоначален контакт, която приблизително се намира по дължина на около 5-5.5 м. южно от ориентира, приет в протокола за оглед и по широчина на около 8.8-9.2 м. източно от ориентира. Водачът на лек автомобил „Р.К.“ би имал техническа възможност да избегне произшествието, ако е реагирал на разстояние равно или по-голямо от дължината на пълния спирачен път /опасна зона/ или на разстояние 13.26 м. /12,26 м. + 1 м. разстояние за сигурност/. Когато мястото на удара е било извън дължината на пълния спирачен път /опасна зона/, пешеходката е била на около 3.2 метра навътре в платното за движение, била е видима за водача и последния при своевременна реакция и задействане на спирачната система е имал техническа възможност да избегне удара. В зависимост от положението на водача в автомобила, е възможно стълбовете на тротоара и предната дясна колонка на автомобила да са ограничили частично видимостта към пешеходката. Вещото лице е илюстрирало експертните си изводи и с разработени динамични мащабни скици и схеми на местопроизшествието, които са приложени като неразделна част от експертизата.
Описаната фактическа обстановка, и според въззивната инстанция, се доказва по несъмнен начин от самопризнанието на подс. В.У. и от събраните и проверени в хода на досъдебното производство доказателствени източници, които го подкрепят по несъмнен начин, а именно: писмените доказателства и писмените доказателствени средства, каквито са огледните протоколи и приложените към тях фотоалбуми, от заключенията на автотехническите и медицинските експертизи, от показанията на свидетелите И. Н., Р.Г., Х.К., С.Д.и Ю.Ч., както и от веществените доказателства. Следователно, предвид на проведената диференцирана процедура по чл.371 т.2 от НПК, мотивните съображения на съда са изготвени в съответствие с правилото на чл.373 ал.3 от НПК.
Не може да бъде възприето за основателно възражението във въззивната жалба на адв. З.Т., че съдът е мотивирал изводите си по фактите въз основа на доказателства, които не бил приобщил по делото по надлежния ред, тъй като не ги бил изброил „поименно“. Правилото на чл.283 от НПК задължава съда да инкорпорира чрез прочитането им писмените доказателства, които съдържат факти от значение за изясняване на обстоятелствата по делото, но не и да ги изброява конкретно и да посочва поименно всяко едно от тях. Съществено процесуално нарушение би било налице ако съдът изобщо не е изпълнил процедурата по чл.283 от НПК, а в решението си ползва такива писмени доказателства, които надлежно не е приобщил в доказателствената основа на делото. Посочените в жалбата решения на ВКС- Р-457/2013г., III н.о. и Р-34/2011 г. на III н.о.- нямат вложения от защитата смисъл, а се отнасят за случаи, при които съдът изобщо не е изпълнил задължението си по чл.283 от НПК да прочете и предяви на страните протоколите и другите доказателствени източници - всички или част от тях.
Въззивната инстанция също счита, че показанията на посочените свидетели И. Н., Р.Г., Х.К., С.Д.и Ю.Ч., първите очевидци на инцидента, а двамата от сектор “ПП“, обезпечават надеждно и по непротиворечив начин самопризнанието на подсъдимата по правно значимите факти и са от съществено значение за изясняване на обстоятелствата както по механизма на пътното произшествие, така и за мястото на удара върху пешеходната пътека. Действително, възприятията на полицейските служители Д. и Ч. освен за непосредствените им впечатления за обстановката, която са заварили на местопроизшествието, се отнасят и за споделеното им от водача на лекия автомобил „Р.К.“ В.У., че ударът е настъпил именно на пешеходната пътека. Макар в тази им част, показанията на двамата свидетели да имат производен характер, следва да бъдат ценени от значение за разкриване на обективната истина по делото, тъй като заявеното от тях се потвърждава от свидетелите-очевидци, от писмените доказателства и най-вече от автоекспертните заключения. Производните доказателства пък от своя страна удостоверяват истинността на преките гласни доказателствени източници в лицето на свидетелите Н., Г. и К. относно най-същественото в случая обстоятелство за мястото, където е настъпило произшествието.
Именно факта, че пешеходката е била блъсната на пешеходна пътека, който обуславя и съставомерността на деянието в случая, се оспорва с въззивната жалба на адв. Т.. Оспорва се и механизмът на настъпване на произшествието, описан в автотехническите експертизи, както и правилността и обосноваността на заключенията им предвид на използваните научни методи за пресмятане и направените математически изчисления по отделните параметри на ПТП-то и т.н. С така направените във въззивната жалба обструкции, се възразява против фактическата обезпеченост на обвинителната теза и на практика се оттегля направеното от подс.В.У. самопризнание по реда на съкратената процедура на чл.371 т.2 от НПК. Съобразно принципните указания в ТР №1/2009г. на ОСНК, т.8, изявленията на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК не могат да бъдат оттеглени след постановяване на съдебното определение по чл.372 ал.4 от НПК. Подс.В.У., след разясняване на правата й и на последиците от избрания от нея процесуален ред за разглеждане на делото, доброволно и съзнателно, сама се е лишила от процесуалната възможност да релевира обстоятелства, оспорващи фактическото обвинение и да претендира обезпечаването им чрез доказателствени искания. В случаите на чл.371 т.2 от НПК допустимата защита на подсъдимата следва да се ограничи в рамките на признатите от нея фактически положения по обвинителния акт, в който подробно са описани както механизма на пътнотранспортното произшествие и конкретните му характеристики, така и мястото на удара.
И за въззивната инстанция заключенията на КСМАТЕ и на допълнителната АТЕ са правилни, научно обосновани, изготвени с необходимата професионална компетентност, като са дали аргументирани отговори на всички зададени въпроси , а вещите лица при изготвяне на експертните си изводи са се съобразили и с всички събрани по делото доказателства, включително с огледните протоколи и показанията на преките свидетели. Това че експертизата не се харесва на някоя от страните предвид на собствено развити хипотези и виждания как и къде е станало произшествието и какви научни методи за изчисления е трябвало да използва вещото лице, не означава че същата е необоснована, непълна или че има съмнения за нейната правилност. Само за акцент следва да се посочи, че както в комплексната, така и в допълнителната автотехническа експертиза, вещото лице С.М.е обяснил в обстоятелствената част, че мястото на удара по дължина на платното следва да се определи след като се анализира скоростта на автомобила, тъй като те са взаимно свързани. Според класификацията на А., методите за определяне на скорост на автомобила при ПТП с пешеходец от най-точния към най-неточния са: 1. По спирачни следи 2. По разстояние на отхвърляне на пешеходеца 3. По деформациите върху автомобила 4. По травмите на пострадалия и 5. По свидетелски показания, в случая приложим е метода на L., показано е и графично мащабно построение на пътната ситуация и т.н.
При тази фактология по делото, може да се приеме от правна страна, че подс. В.У. е осъществила обективните и субективни признаци на престъплението по чл. чл.343, ал.3, предложение последно, б.“б“, пр.1, вр. ал.1, б.“в“ вр. чл.342 ал.1 от НК, тъй като на 24.01.2018г. в гр.П., на бул. „И.“, при управляване на МПС - лек автомобил „Р.К.“ с ДК № **е нарушила правилата за движение по чл.119, ал.1 от ЗДвП и ал.4 ЗДвП и по непредпазливост е причинила смъртта на З. И. Х., с ЕГН ********** , като деянието е извършено на пешеходна пътека.
Както се изясни, подс.В.У., при управляването на въпросното моторно превозно средство е допуснала нарушение на посочените по-горе правила за движение, тъй като завивайки от ул. „Б.“ надясно по бул. „И.“, при приближаване към пешеходната пътека, разположена на бул „И.“ в района на самото кръстовище, не е изпълнила задължението си да осигури предимство на стъпилата вече към този момент на пешеходната пътека З. Х.. Пострадалата е била видима за водача, още повече, че се е намирала на около 3,2 метра навътре в платното за движение, на пътя не е имало препятствия, които да ограничават, и то в зависимост от положението на водача в автомобила/имат се предвид стълбовете на тротоара и предната дясна колонка на автомобила, както е обяснила У. като обвиняема/ видимостта към пешеходната пътека и намиращата се на нея пешеходка /видно и от изобразените мащабни 2D и 3D скици към заключението на допълнителната АТЕ/. Причината за настъпване на ПТП в случая не е липсата на видимост или ограничена видимост, а закъснялата реакция от страна на У., която не е възприела своевременно пешеходката като опасност за движението. В противен случай- при своевременна реакция и задействане на спирачната система- подсъдимата е имала техническа възможност да избегне удара. Следователно, допуснатото нарушение на чл.119 ал.1 и ал.4 от ЗДвП от страна на В.У. се намира в пряка причинно следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат – смъртта на пострадалата З. Х..
Останалите вменени във вина на подсъдимата нарушения на специалното законодателство - по чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и чл.120 ал.1 от ЗДвП, действително не корелират с причинените вредоносни последици, поради което съдът е постановил за тях оправдателен диспозитив, неоспорен от страните.
Правилно е определена формата на вината при извършване на престъплението, а именно непредпазливост, от вида небрежност, тъй като подс. В.У. не е предвиждала настъпването на обществено опасните последици , но е била длъжна и е могла да ги предвиди ако при възникналата пътна ситуация е управлявала автомобила с необходимата за всеки водач концентрация и внимание, за да не допусне възникване на ПТП.
По отношение на наказанието: въззивната инстанция намира, че наказателната отговорност на подсъдимата правилно е индивидуализирана при условията на чл.54 от НК при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, които обуславят и налагане на по-ниско наказание. Отчетените от първоинстанционния съд такива фактически са налице- чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, сравнително младата възраст, постоянната трудова ангажираност и положителните референции от работодателя, признанието на вината, както и изразеното и пред двете инстанции искренно съжаление за станалото, което манифестира започналия поправителен ефект на очакваното наказание. Следва да се има предвид и това, че в случая е допуснато само едно нарушение на правилата по ЗДвП и е осъществен само един квалифициращ престъплението елемент. Като утежняващи отговорността фактори съдът е съобразил принципно високата степен на обществена опасност на този вид престъпления по транспорта, към които следва да се разглеждат и допуснатите множество предишни нарушения на ЗДвП, посочени по-горе/ тях съдът е оценил само по отношение на срока на кумулативното наказание лишаване от правоуправление/, които характеризират У. като недисциплиниран шофьор. Фактически липсват други отегчаващи данни, които да завишават допълнително степента на обществена опасност на конкретното престъпление, а приоритетът на смекчаващите обстоятелства/ но не в смисъла на чл.55 от НК/, които разкриват ниска степен на обществена опасност на подсъдимата като извършител и я характеризират като личност, дава основание наказанието да се определи в предвидения от закона минимален размер от три години лишаване от свобода. И според въззивната инстанция такова по вид и размер наказание е съответно на степента на обществената опасност на престъплението в конкретния случай и на ниската степен на обществена опасност на подсъдимата, съобразено е със съотношението и значението на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства за индивидуализиране на отговорността, отговаря на извършеното престъпление и на тежестта на вината, поради което адекватно могат да се постигнат наказателноправните цели по чл.36 от НК. Съответно, след задължителната редукция с една трета по чл.58 а ал.1 от НК, наказанието е фиксирано на две години лишаване от свобода. Предвид на изложените съображения, въззивният съд не намери основание да го ревизира в едната или другата посока в зависимост от претенциите на страните.
Освен за размера на наказанието лишаване от свобода, спорният въпрос по делото е и за начина на неговото изтърпяване. Въззивната инстанция също е на становище, че тежестта на престъплението в конкретния случай и значителният превес на смекчаващите вината на подсъдимата В.У. обстоятелства, позволяват да се направи извод, че за постигане на целите по чл.36 от НК, и преди всичко за нейното поправяне и превъзпитание, не е необходимо да влиза в затворническо заведение. Това не е в интерес и на обществото/ по чл.66 от НК водеща е личната, но винаги се отчита и генералната превенция / подсъдимата У., която е сравнително млад човек, трудова ангажирана, с много добри характеристични данни и с ниска степен на обществена опасност, да бъде изолирана от социума за определен период от време вместо да продължи да полага общественополезен труд и да се поправя и превъзпитава в обичайната си работна, обществена и семейна среда. Така че и в това отношение- с прилагането на условното осъждане- наложеното на подс. В.У. наказание се явява справедливо и изцяло съответно с изискванията на чл.66 от НК.
Съдът е приложил императивната разпоредбата на чл.343г от НК и наложил на подс. В.У. кумулативното наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок от 4 години. Този размер е отсъдил преди всичко заради допуснатите нарушения на ЗДвП, коментирани по-горе, за които е била санкционирана по административен ред. По отношение на срока на лишаването от правоуправление, становището на настоящата инстанция е , че същият е завишен, като освен посочените нарушения, които бяха взети предвид и са от значение и за определяне на размера на лишаването от свобода, не отчита значителният превес на данните за личността на подсъдимата, и най-вече трудовата й ангажираност, до степен невъзможна без да управлява автомобил. Ето защо, търсения поправителен, възпитателен и предупредително-възпиращ ефект и на това наказание, може да бъде постигнат и с по-малък срок на лишаването от правоуправление, а именно три години, в който смисъл обжалваната присъда следва да се измени.
Съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото, а направените по делото разноски възложил в тежест на подсъдимата съгласно чл.189 ал.3 НПК. Повереникът на частния обвинител С.В.П. адв. И.Д. претендира разноски в размер на 1200лв. за защитата й пред въззивната инстанция, като представя доказателства за заплащането на тази сума. На основание чл.189 ал.3 от НПК следва да бъдат заплатени от подс. У..
Предвид на изложените съображения и на основание чл.337 ал.1 т.1 НПК, ПАС
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 1/10.01.2019г., постановена по НОХД № 2202/2018г. по описа на Окръжен съд- П. като намаля срока на лишаването от право на управление на МПС на три години.
ОСЪЖДА подс. В.Д.У. да заплати на частния обвинител С.В.П. сумата от 1200 лв. разноски за производството пред въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.