Р Е Ш Е Н И
Е
№ /16.07.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на шестнадесети юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова
Иванка Дрингова
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията Дрингова
въззивно гражданско дело № 397 по описа за
2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 1972/10.01.2020г. на А.С.Д., ЕГН ********** с
адрес ***, чрез процесуалния й представител адв. М.П., срещу решение № 5717 от
13.12.2019г., постановено по гр.дело № 18968/2018г. на Варненския районен съд,
VІІ-ми състав, с което е отхвърлен предявения от въззивницата срещу С.К.С., ЕГН
********** с адрес ***, М.П.К., ЕГН ********** с адрес ***, Й.Г.С., ЕГН **********
с адрес ***, А.Д.Д., ЕГН ********** с
адрес *** и К.Д.Р., ЕГН ********** с адрес *** отрицателен установителен иск за приемане за установено с отношенията между
страните, че ответниците не са собственици на реална част с площ от 430 кв.м.,
защрихована с цианов цвят на скица № 6 от заключението на в.л. по СТЕ на лист
211 от делото, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от
настоящото решение от имот, представляващ ПИ с идентификатор 10135.2520.6991 по Кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, последно
изменение със заповед № КД-14-03-3418/20.12.2012г. на Началника на СГКК- Варна,
целият с площ от 1063кв.м., находящ се в гр. Варна, район Приморски,
с.о. „Траката”, м-ст Узузн Алан, при граници на имота ПИ с идентификатори № №:
10135.2520.7105, 10135.2520.9645, 10135.2520.6992, 10135.2520.544,
10135.2520.536, 10135.2520.535 и 10135.2520.534, и при граници на реалната
част: ПИ с идентификатори № №: от две страни ПИ 10135.2520.6992, ПИ
10135.2520.544 и 10135.2520.6991, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
В жалбата е изложено становище за неправилност
и незаконосъобразност на обжалваното решение. Изразено е несъгласие с извода на
първоинстанционния съд за неизтекъл в нейна полза към датата на исковата молба
10-годишен давностен срок. Въззивницата излага, че не е бивш ползвател, поради
което за нея не е налице законова пречка да упражнява владение върху реална
част от 430 кв.м., предмет на предявения иск, и да придобие същата с изтичането
на придобивната давност. Отправеното искане е за отмяна на обжалваното решение
и за присъждане на сторените разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил
отговор от насрещните страни по жалбата. В съдебно заседание, чрез процесуалния
си представител адв. Д.Г., изразяват становище за неоснователност на въззивната
жалба и молят за потвърждаване на първоинстанционното решение. Сочат, че
процесният имот попада в територия по &4 и реституционната процедура е завършила едва
през 2018г. Считат, че до този момент спрямо тях, в качеството им на
реституирани собственици, не е текла придобивна давност, тъй като имотът не е
бил достатъчно индивидуализиран.
За да се произнесе по спора,
съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е
образувано по предявен от А.С.Д. срещу С.К.С.,
М.П.К., Й.Г.С., А.Д.Д. и К.Д.Р. иск с
правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответниците не са собственици на реална част с площ от 430 кв.м., изчертана на
скицата на л. 38 от делото от имот, представляващ ПИ с идентификатор 10135.2520.6991
по КККР, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, последно
изменение със заповед № КД-14-03-3418/20.12.2012г. на началника на СГКК- Варна,
целият с площ от 1063 кв.м., находящ се в гр. Варна, район Приморски, с.о.
„Траката”, м-ст Узузн Алан, при граници на имота ПИ с идентификатори № №:
10135.2520.7105, 10135.2520.9645, 10135.2520.6992, 10135.2520.544,
10135.2520.536, 10135.2520.535 и 10135.2520.534 и при граници на реалната част:
ПИ с идентификатори № №: от две страни ПИ 10135.2520.6992, ПИ 10135.2520.544 и
10135.2520.6991.
Ищцата твърди в исковата молба, че с договор за
покупко- продажба по НА № 151, том I, рег. № 2790, дело № 145/27.11.2000г. на нотариус с район на действие
ВРС е придобила правото на собственост върху 600 кв.м.ид.ч. от имот пл. № 545,
целият с площ от 1030 кв.м. находящ се в гр. Варна, кв. Виница, м-ст Иманище
/Малкою/ по КП на с.о. „Траката“, заедно с построена в него жилищна сграда.
Твърди се, че оттогава владее имота като собственик на 600 кв.м., а остатъка
въз основа на заповед № 3901/09.11.2007г. на кмета на община Варна, заповед №
РД-06-7706-20/24.01.2006г. на областния управител и заповед № 475/12.08.2008г.
за изготвена и одобрена оценка и заплащане на разликата над 600кв.м. С влязло в
сила на 16.12.2008г. решение по предявен от ответниците срещу нея отрицателен
установителен иск по гр.д. № 9209/2007г. на ВРС е прието за установено, че
ищцата не е собственик на реална част от 430 кв.м. от ПИ 545 по ПНИ на с.о.
Траката, целият с площ от 1203 кв.м. при граници на реалната част ПИ с №: 590,
549, 548, 547, 546, 6168. Твърди се, че ищцата владее и свои реална част от
бившия имот ПИ 545, сега ПИ с идентификатор 101135.2520.6991 и към датата на
подаване на исковата молба е придобила имота по давност, изтекла в периода от
16.12.2008г. до 17.12.2018г. Със заповед № КД-14-03-3418/20.12.2012г. на
Началника на СГКК- Варна е одобрено изменение в КК и КРНИ, като ПИ 545 с площ
от 1201 кв.м. и ПИ 6168 с площ от 635 кв.м. са заличени и са създадени нови НИ-
6991 с площ от 1063кв.м., записан на наследниците на Скули С. и ПИ 6992 с площ
от 773 кв.м., записан на ищцата. Ищцата твърди, че от влизане в сила на
решението по гр.д. № 9209/2007г. на ВРС, ищцата владее реалната част с площ от
430 кв.м. от бивш ПИ 545, попадащи в имот 6991. Това й владение е установено от
2000г., когато е придобила 600 кв.м. и продължава и понастоящем, като спорната
реална част попада в нейния имот, оградена е и единственият достъп до нея е
през заключена желязна входна врата. Владението на ищцата се сочи да е
извършвано лично и чрез трети лица, като тя и нейни близки посещавали редовно
имота и по- активно през летния сезон. В периода 2008-2011г. с поддръжката му
било ангажирано трето лице срещу заплащане, а след това нейният брат и нейна
близка, която имала ключове за сградата, почиствала сезонно мястото и сградата,
зазимявала го. Сочи, че ответниците се легитимират като наследници на общия
наследодател Скули К.С., починал на 17.06.1990г., в полза на който с решение на
ОСЗ Варна № 1066/25.02.2004г. им е било признато право на собственост в
съществуващи възстановими стари реални граници върху лозе с площ от 5,4 дка,
находящ се в м-ст Малкою, попадащо в терен по пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ, в което
попада и процесната реална част от ПИ 6991. Твърди, че предприетите действия от
наследниците на Скули С. през 2012г. по повод изменение на ПНИ по отношение на
имоти 545 и 6168, по повод на които са новообразувани имоти 6991 и 6992, и
последвалата заповед № 361/13.08.2018г., с която на наследниците на Скули С. е
възстановено правото на собственост върху ПИ 6991 и заповед № 579/21.12.2018г.
за оценката на подобренията в частта на ПИ 545, нямат действие по прекъсване
упражняваното от нея владение върху спорната реална част. Искането е за
уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците оспорват иска
като неоснователен. Твърдят, че се легитимират като наследници на Скули С., в
полза на който с решение на ОСЗ Варна № 1066/25.02.2004г. им е било признато
право на собственост в съществуващи възстановими стари реални граници върху
лозе с площ от 5,4дка, находящ се в м-ст Малкою, попадащо в терен по пар.4 ПЗР
на ЗСПЗЗ и съставляващо част от имот № 10422 по КП от 1956г. Потвърждават, че с
решение по гр.д. № 9209/2007г. на ВРС правата на ищцата са били отречени по
отношение на реална част от 430кв.м. от ПИ 545, целият с площ от 1203кв.м.
Посочват, че последващо и по заявление на С.С. вх. № УТК05-С-9/06.12.2010г. е
било уважено искането му за изменение на ПНИ като с влязло в сила по т.1 от
протокол № 91/23.07.2012г. са заличени ПИ 545 и 6168 и е новообразуван имот
6991 с площ от 1063кв.м. записан на наследниците на Скули С. и 6992 с площ от
773кв.м. записан на ищцата. Въз основа на това изменение се сочи, че е издадена
заповед № КД-14-03-3418/20.12.2012г. на Началника на СГКК- Варна, с която е
било одобрено изменение в КК и КРНИ, която след обжалването й от ищцата е била
оставена в сила с решение по адм.д. № 14575/2013г. на ВАС. С влязла в сила
заповед № 361/13.08.2018г. и на основание пар. 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ е
възстановено правото на собственост на наследниците на Скули С. върху ПИ 6991 с
площ от 1063кв.м. С влязла в сила заповед № 579/21.12.2018г. е била одобрена
оценката на подобренията в частта от имота ползвана от ищцата и стойността е била
заплатена, като понастоящем течала процедура по извършване въвод във владение.
Оспорва се ищцата да е придобила спорната реална част върху имота на соченото
основание, доколкото от приключване на реституционната процедура не е изтекъл
нужния давностен срок. В тази връзка се сочи, че приложение намира разпоредбата
на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ, а реституционното решение е било издадено при действие
на разпоредбата на чл. 14, ал.1, т. 3 ЗСПЗЗ в редакцията й от ДВ бр.68/1999г.,
въвеждаща двуфазност на реституционното производство и необходимост от издадена
заповед по пар. 4к, ал. 7 за неговото приключване. Твърдят, че точните
пространствени параметри на възстановения в полза на наследодателя им имот са
били определени едва с изменението на ПНИ от 23.07.2012г., поради което и едва
от издаване на заповедта по пар. 4к е могло имотът да бъде владян по давност.
Искането е отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
С обжалваното решение
предявеният отрицателен установителен иск за собственост е отхвърлен.
Варненският окръжен съд, с
оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
От НА № 151/27.11.2000г. се
установява, че ищцата е придобила собствеността на 600 кв.м.ид.ч. от място, цялото
с площ от 1030 кв.м. представляващо имот № 545 в землището на гр. Варна, кв.
Виница, м-ст Иманище по КП на Траката, ведно с построената в мястото жилищна
сграда с площ от 28кв.м.
Между страните липсва спор, а
и от представеното удостоверение се установява, че ответниците по иска са
наследници на Скули К.С., починал на 08.08.1993г.
С влязло в сила решение №
1066/25.02.2004г. на ОЗСГ в полза на
наследниците на Скули К.С. е признато правото на собственост в съществуващи
възстановими стари реални граници върху четири имоти, от които в т. 3- лозе от
5,400дка находящо се в терен по пар. 4 на Виница, местност Малкую установен с
НА № 142/1937г.
Със заповед №
КД-14-03-3418/20.12.2012г. на Началника на СГКК Варна и по повод заявление вх.
№ 10-27163/01.10.2012г. от С.С. е одобрено изменение на КККР, съобразно което
имоти № 545 и 6168 се заличават и се новообразуват имот 6991 с площ от
1063кв.м., който се вписва в собственост на наследниците на Скули К.С., на
основание решение № 1066/25.02.2003г. на ОЗСГ Варна и имот 6992 с площ от
773кв.м. в собственост на А.Д., на основание НА № 151/2000г. Ищцата е обжалвала
тази заповед, но с влязло в сила на 19.06.2014г. решение на ВАС по адм.д. №
14575/2013г. жалбата й е отхвърлена.
Със заповед №
361/13.08.2018г. по пар. 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, влязла в законна сила на
22.08.2018г., е възстановено правото на собственост при условията на пар. 4б,
ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Скули К.С. върху имот с идентификатор
10135.2520.6991 по ПНИ на с.о. Траката с площ от 1063кв.м. при граници: имоти №
7105, № 9645, № 6992, № 544, № 536, № 535 и № 534.
Със заповед на кмета №
579/21.12.2018г. влязла в сила на 23.01.2019г. е одобрена оценка на
подобренията в имот 6991 извършени от ищцата в частта от имот 545 по ПКП,
попадаща в процесния НИ.
По делото е изслушано и
прието заключение на вещото лице Живко Баев по проведената съдебно – техническа
експертиза, което съдът кредитира и неоспорено от страните. Съобразно
заключението на в.л. относимите и действали за територията кадастрални планове
през годините са: КП от 1956г., КП от 1987г., ПКП от 2000г., ПНИ от 2006г.,
КККР от 2008г. и ПУП- ПУР от 2012г. По КП от 1956г. имот 6991 попада в стар
имот 10422, целият с графично измерена по скица площ от 4988кв.м. и при
граници- терен без кадастрален номер, Жеко Г. Жеков, Георги И.Коджагеоргиев,
ТКЗС, Паруш И.Коджагеоргиев. Записан е в разписната книга на Скули К., без
посочено основание. По КП от 1987г. процесната реална част попада в имот 545 с
площ от 1203кв.м. при граници- Георги К.Г., Митко Трифонов Градев, неустановен
собственик, Иванка и Богдан Начеви, Васил Венков Василев, Димитър Янев
Димитров, К. Марова, Стела Радева, Желю Желев и Тодор Иванов. Записан е в
собственост на Коста Г., без посочено основание. По ПСИГ от 2000г. относимият
имот, в който попада спорната реална част е с № 3942 с площ от 4733кв.м. при
граници- наследници на Костадин и Арети Димови, наследници на Жеко Г. Жеков,
път, наследници на Георгие И.Панайотов, Архонди И.Г. и наследници на Паруш И.Г..
Записан е в регистъра в собственост на наследници на Скули К.Г.. По ПНИ от
2006г. имотът е с № 545, площ от 1203кв.м. при граници- имоти № 546 /записан на
Георги К.Г./, № 9645- път, 6168 записан на наследници на Скули С., № 544
записан на Галя Иванова Михайлова, № 550 записан на К. Костадинова и наследници
на Георги Панайотов, № 549 записан на Стела Радева и наследници на Архонди Г.,
№ 548 записан на Тодор Димитров и наследници на Паруш Г., № 547 записан на
наследници на Паруш Г. и Архонди Г., № 9537- път. Процесната реална част по
него е записана в съсобственост между ищцата за 600кв.м. и наследници на Паруш Г.
за 52кв.м. и Архонди Г. за 65кв.м. След промяната в КККР от 2012г. спорната
реална част, като част от имот 6991 попада в стар имот 3942 по ПСИГ от 2000г.
Доколкото в реституционното решение на ОСЗГ Варна № 1066/25.02.2004г. имотът -
лозе с площ от 5,400дка, м-ст Малкую не е описан с граници, експертът посочва,
че е невъзможно да бъде съпоставен с имоти по други планове или със спорната
реална част, тъй като липсва индивидуализация с номер или граници. Едва с
приемане на ПСИГ от 2000г. на наследниците на Скули С. е идентифициран имот
3942 с площ от 4733кв.м., който има точно местоположение на терен и по
плановете, и съответно спорната реална част попада в него. Спорната реална част
изцяло попада и в имот 10442 с площ от 4988кв.м. по КП от 1956г. Спорната
реална част не отговаря на изискванията на чл. 19, ал.1, т. 2 ЗУТ за образуване
на самостоятелен парцел, защото няма лице към път - съществуващ или проектиран.
По делото са ангажирани и
гласни доказателства, посредством разпит на свидетелите Петър Друмев /брат на
ищцата/ и Еленка Д., водени от ищцовата страна, и Желязко Иванов, воден от
ответната страна. Свидетелите на ищцата разказват, че ищцата закупила имота
през 2000-2001г. В него имало вила, с ток и вода. А. се преместила да живее в
София преди около 10години, но всяко лято си идвала с децата. Докато я нямало
двамата свидетели се грижели за имота. Зазимявали къщата, почиствали мястото.
Свидетелят ходел да го изорава, сеели на пролет зеленчуци, имало и плодни
дръвчета. От всички страни на мястото имало ограда, която не била местена
откакто купила мястото. Не познавали комшиите и не знаят някой да е имал
претенции за имота или пък А. да е водила дела за него. Единствено посочват, че
А. била платила някакви пари на общината. Описват мястото около декар и малко
отгоре. Свидетелката ходела в имота по 2-3пъти в месеца. Влизало се през
ламаринена врата, за която и двамата имали ключове. Не са виждали и някой да е
ходил да мери и трасира имота. Св. И.разказва, че до миналата година е
притежавал имот в местността, наследствен. Познавал С.С. и М.К. от 50години,
като съседи по парцели, които баща му притежавал. Имотът на Скули С. граничел с
този на баща му. В него имало малка виличка, а навътре голяма част, която била
празна. Описва мястото като голямо около декар, оградено. Имотът бил вътрешен и
знае, че А. го била купила от ползватели. Не била променяна оградата, влизало
се през порта. Посочва, че в имота не е виждал хора, а минавал оттам в
продължение на 10години всяка сутрин и вечер, тъй като водил клиенти за покупка
на неговия имот. Едва миналата година си го възстановил и тогава го продал.
Посочва, че Стоянови били правили трасировка на имота. Не бил виждал насаждения
в имота, нито някой да го обработва. Имало плодови дръвчета в него, но не бил
виждал зеленчуци.
Гореизложената фактическа
обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1
изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо, като постановено от надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в изискуемата форма и при
наличието всички положителни, респ. липса на отрицателни процесуални
предпоставки, обуславящи правото на иск и неговото надлежно упражняване.
Разпределението на
доказателствената тежест в процеса изисква при предявен отрицателен
установителен иск ответникът да докаже фактите, от които произтича твърдяното
от него спорно право, а ищецът следва да докаже фактите, които изключват,
унищожават или погасяват това право.
Ответниците основават
възникването на правото си на собственост върху процесния недвижим имот въз
основа на приключила реституционна процедура по ЗСПЗЗ, което основание не се
оспорва от ищцата. Последната противопоставя собственически права върху
процесната реална част от имота въз основа на изтекла в нейна полза придобивна
давност през периода от 16.12.2008г. до 17.12.2018г.
С оглед посочените в жалбата
оплаквания въззивното произнасяне е ограничено до разрешаването на два въпроса:
бил ли е индивидуализиран спорният имот преди издаването на заповедта по &4к от ПЗР на ЗСПЗЗ и изисква ли се издаване на такава заповед,
доколкото ищцата няма качеството на ползувател по смисъла на &4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Придобиването на правото на
собственост по давност върху имот, който е бил земеделска земя и подлежи на възстановяване
по реда на ЗСПЗЗ, какъвто е настоящия случай, е изключено до приключването на
административната процедура по възстановяването на собствеността върху
земеделската земя, когато се осъществява индивидуализацията на имота. След изменението
на чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ от ДВ, бр. 68 от 30.07.1999г. административната
процедура е двуфазна, като с решението на ОСЗ се признава правото на
възстановяване при условията на § 4 - § 4л, а възстановяването на правото на
собственост настъпва по силата на заповедта на кмета на общината, издадена по §
4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
В конкретния случай,
реституционното производство се развива по редакцията на ЗСПЗЗ след изменението
в бр.68/99г., тъй като решението № 1066 на ОСЗ е постановено на 25.02.2004г., а
заповед на кмета по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е издадена на 13.08.2018г. Настоящият
съдебен състав споделя трайната съдебна практика, на която се позовават и
въззиваемите, че давност не тече срещу онзи, който не може да води иск. По
отношение на имоти, находящи се в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, придобивна
давност започва да тече от момента на издаване на заповед на кмета на общината
по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С издаването на посочения окончателен
индивидуален административен акт приключва производството по специалния закон. В
случая правото на собственост е възстановено едва на 13.08.2018г. и
придобивната давност е започнала да тече от този момент. Ето защо въззивницата,
макар да е упражнявала и да продължава да упражнява фактическа власт върху
имота, не е могла да придобие собствеността до датата на предявяване на иска –
17.12.2018г. Без значение е продължителността на осъществяваното от нея владение
преди издаването на заповедта на кмета, както и посочването на
индивидуализиращи белези на имота в постановеното решение по воденото между
страните гр. дело № 9209/2007г. по описа на ВРС.
Неоснователно е и второто
оплакване на въззивницата за липсата на пречка за придобиване по давност, доколкото
същата нямала качеството на ползувател по смисъла на &4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. В
приложимият закон липсва норма, която да ограничава изискването за одобряване
на ПНИ само до хипотезите, при които имотът е бил предоставен за ползване по
посочени в §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ нормативни актове. Поставеното изискване
индивидуализацията на земеделските земи, намиращи се в терени по §4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ да се извършва с ПНИ и заповед на кмета е относимо за всички подобни
имоти, а не за конкретни такива /в този смисъл решение № 61 от 14.02.2012г.,
постановено по гр.д. № 562/2011г. по описа на ВКС, Второ гр.о., докладчик съдия
Светлана Калинова/.
Изложените съображения
обуславят извод за неоснователност на предявения отрицателен установителен иск
за собственост, поради което същият следва да се отхвърли.
Като е достигнал до идентични правни
изводи, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт,
който следва да бъде потвърден.
Въззиваемата страна не е поискала присъждане на разноски пред втората
инстанция, поради което съдът не присъжда такива.
Воден
от горното, съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 5717 от 13.12.2019г., постановено по гр.дело № 18968/2018г. на Варненския
районен съд, VІІ-ми състав, с което е отхвърлен предявения от А.С.Д., ЕГН **********
с адрес *** срещу С.К.С., ЕГН ********** с адрес ***, М.П.К., ЕГН ********** с
адрес ***, Й.Г.С., ЕГН ********** с адрес ***, А.Д.Д., ЕГН ********** с адрес *** и К.Д.Р., ЕГН **********
с адрес *** отрицателен установителен иск за приемане за установено с отношенията между страните, че ответниците не
са собственици на реална част с площ от 430 кв.м., защрихована с цианов
цвят на скица № 6 от заключението на в.л. по СТЕ на лист 211 от делото,
приподписана от съда и съставляваща неразделна част от настоящото решение от
имот, представляващ ПИ с идентификатор 10135.2520.6991 по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед №
КД-14-03-3418/20.12.2012г. на Началника на СГКК- Варна, целият с площ от
1063кв.м., находящ се в гр. Варна, район Приморски, с.о. „Траката”, м-ст Узузн
Алан, при граници на имота ПИ с идентификатори № №: 10135.2520.7105, 10135.2520.9645,
10135.2520.6992, 10135.2520.544, 10135.2520.536, 10135.2520.535 и
10135.2520.534, и при граници на реалната част: ПИ с идентификатори № №: от две
страни ПИ 10135.2520.6992, ПИ 10135.2520.544 и 10135.2520.6991, на осн. чл.
124, ал. 1 ГПК.
Разноски не се присъждат.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: