Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№823

                                 

гр.Русе, 17.05.2019 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н  А Р О Д А

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД  Х-ти граждански състав в публично заседание на 15.05.2019 девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАРИН ЙОРДАНОВ

при секретаря Ш. СЕФЕР,

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6158 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

Предявеният иск е с правно основание чл.422 във в. чл.415 от ГПК във вр. чл.221, ал.2 от КТ.

Претенцията на ищеца „Де и Ви Комерс“АД се основава на твърдения, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, по която е претендирал заплащане сума в размер на 560 лв.- обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ, тъй като трудовото правоотношение с ответника било прекратено на осн. чл. 330, ал. 1, т. 6 от КТ поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. По заповедното производство ответника бил призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което били дадени указания за  завеждане на настоящия иск, по който се претендира за установяване на задължението на ответника по исков ред. Претендира присъждане на разноските по делото и на тези по заповедното производство по приложеното ч.гр. дело №1810/18 г. на РРС.

Ответникът С.И.С. чрез назначения особен представител по чл.47, ал.6 от ГПК – адв. Л. Б., оспорва иска. Позовава се на това, че между страните е имало сключен трудов договор, който е бил със срок за изпитване и уволнителната заповед е издадена преди изтичане на същия. Счита, че не са представени доказателства за това работника да е уведомен за задължението си да заплати обезщетение в размер на 560 лв. за неспазено предизвестие, тъй като няма вписана дата за връчване и подпис на уволнителната заповед. Счита, че уволнителната заповед е незаконосъобразна.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От представения препис от трудов договор е видно, че страните са били в безсрочно трудово правоотношение с клауза за изпитване при уговорено основно брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 560 лв. Уговореният срок за предизвестие за прекратяване на тр. договор е 1 месец /чл.11 от договора/. Със заповеди №11 и №15, и двете от 22.06.2017 г., трудовото правоотношение с ответника е прекратено и на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ му е наложено дисциплинарното наказание “уволнение”. Заповедите са връчени на 22.06.2017 г. лично на ответника.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По делото се установи, че страните са били в безсрочно трудово правоотношение, което е прекратено поради наложено на ответника дисциплинарно наказание “уволнение”. В случая това се установява от представените уволнителна заповед и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, които са връчени лично  на ответника. Поради това с изтичането на законовия срок за обжалване – 2 месеца, заповедите са влезли в сила и е налице прекратяване на трудовото правоотношение поради наложено дисц. наказание уволнение. Следователно ответникът дължи на ищеца обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ в размер на брутното си тр. възнаграждение за срок от един месец или сума в размер на 560 лв. обстоятелството, че трудовият договор е бил с клауза (срок) за изпитване не се отразява на задължението за предизвестие при прекратяване на същото  на друго основание, респ. на дължимостта на обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ. Неоснователни са и доводите за незаконосъобразност на уволнението, т.к. не са представени доказателства за обжалване на същото и дори да са налице процедурни или други нарушения при издаването на уволнителната заповед същите не могат да се навеждат в настоящото производство при изтекъл срок за обжалване на уволнението. С оглед изложеното искът следва да се уважи като доказан по основание и размер.

На осн. чл.78 от ГПК разноските по делото са в тежест на ответника.

По изложените съображения съдът

 

                                Р   Е   Ш   И  : 

 

ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.415, ал.1 във вр. чл.422, ал.1 от ГПК, вземането на Де и Ви комерс“АД, ЕИК ********* срещу С.И.С., ЕГН:********** в размер на 560 лв. – обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ, за което е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №1810/18 г. на РРС, ведно със законната лихва върху сумата от 22.03.2018 г. до окончателното плащане.

  ОСЪЖДА С.И.С., ЕГН:********** да заплати на Де и Ви комерс“АД, ЕИК *********  сумата в размер на 525 лв.- разноски по настоящото дело и 25 лв. –разноски по заповедното производство по  ч.гр.дело №1810/18 г. на РРС.

  Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

 

Районен съдия