№ 107
гр. Кюстендил, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20221500500036 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл.
от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№4685/08.12.2021г., подадена от Д.Б. И.,
с ЕГН **********, гр.Дупница, ж.к.**********************, чрез пълномощника
адв.Ст.Б., сочещ адрес за кореспонденция в гр.София, **********************, против
решение с №156/28.10.2021г., постановено от РС-Дупница по гр.д.№1076/2021г. по описа на
същия съд.
С обжалваното решение ДнРС е обявил по предявен иск от Д. Г. А., ЕГН **********,
адрес гр. Дупница, ********************** срещу В. Г. А., ЕГН **********, адрес
**********************, общ.Дупница, обл.Кюстендил, Д.Б. И., с ЕГН **********,
гр.Дупница, ж.к.********************** и М. Т. А., с ЕГН **********, с адрес в
**********************, общ.Дупница, обл.Кюстендил, нищожността на сключени
между Г.В. А., починал на 14.08.2009г., и М. Т. А., с ЕГН **********, с адрес в
**********************, общ.Дупница, обл.Кюстендил, от една страна, и В. Г. А., ЕГН
**********, адрес **********************, общ.Дупница, обл.Кюстендил, от друга, по
време на брака му с Д.Б. И., с ЕГН **********, договори за покупко-продажби,
обективирани в нотариален акт №124, том II, рег.№4848, дело №274/2009г. и нотариален акт
№125, том II, рег.№4862, дело №275/2009г., двата по описа на нотариус Л.С. с район на
действие РС-Дупница, като привидни на основание чл.26 ал.1 пр.5 от ЗЗД , както следва:
- договор за покупко-продажба , сключен във формата на нотариален акт №124, том
II, рег.№4848, дело №274/2009г. по описа на нотариус Л.С. с район на действие РС-Дупница,
с който М. Т. А. и Г.В. А. са продали на В. Г. А. недвижим имот – сграда с
идентификационен номер 04220.55.253.1, находяща се в село Бистрица, община Дупница по
кадастрална карта, одобрена със заповед №300-5-60/05.08.2004г. на изпълнителния
директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с адрес: ул.„Осми март“ №20,
1
застроена площ 75 кв.м., построена в ПИ с ид. №04220.55.253, с предназначение – жилищна
сграда еднофамилна, брой етажи – три, за договорена сума в размер на 8 000 лева;
- договор за покупко-продажба, сключен във формата на нотариален акт №125, том II,
рег.№4862, дело №275/2009г. по описа на нотариус Л.С. с район на действие РС-Дупница, с
който М. Т. А. и Г.В. А. са продали на В. Г. А. следните недвижими имоти: Поземлен имот
/ПИ/ с ид. №04220.23.66, находящ се в с.Бистрица, община Дупница, в местността „Дери
Вол“, с площ по КК 3014 кв.м.; ПИ с ид. №04220.8.53, находяща се в с. Бистрица, община
Дупница, в местността „Меше Дере“, с площ по КК 3299 кв.м.; ПИ с ид. №04220.8.64,
находяща се в с. Бистрица, община Дупница, в местността „МА.рлия“, с площ по КК 2314
кв.м.; ПИ с ид. №04220.8.48, находяща се в с. Бистрица, община Дупница, в местността
„МА.рлия“, с площ по КК 3030 кв.м.; ПИ с ид. №04220.3.165, находяща се в с. Бистрица,
община Дупница, в местността „Адилица“, с площ по КК 1999 кв.м.; ПИ с ид. №04220.3.167,
находяща се в с. Бистрица, община Дупница, в местността „Адилица“, с площ по КК 1999
кв.м.; ПИ с ид. №04220.4.86, находяща се в с. Бистрица, община Дупница, в местността
„Татар Бунар“, с площ по КК 1981 кв.м.; ПИ с ид. №04220.18.1, находяща се в с. Бистрица,
община Дупница, в местността „Фандаклъка“, с площ по КК 5677 кв.м, за обща сума в
размер на 3 100 лева.
Решението се обжалва изцяло и се моли същото да бъде отменено, като се постанови
съдебен акт, с който предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Навеждат се доводи за
неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния и на
процесуалния закон. Според жалбоподателката, допуснато е процесуално нарушение,
поради конституирането в процеса на М. Т. А., чието участие не се е следвало, поради
липсата на съвместна процесуална легитимация на продавачите по договора, чиято
нищожност се претендира да бъде прогласена. Наред с посоченото, се изтъква, че съдът се е
произнесъл по иска, позовавайки се на признанието, направено от единия от продавачите и
от купувача, без да обсъди възраженията на ответницата Д. И.. Сочи се, че в нотариалните
актове е било удостоверено изявление на продавачите пред нотариуса, че са получили
договорената сума напълно и в брой, както и, че нотариалният акт е официален
свидетелстващ документ в частта, в която нотариусът удостоверява, че пред него са се явили
посочените лица и, че съдържащите се в нотариалния акт изявления са техни. В този смисъл
се поддържа, че процесните нотариални актове имат характера на разписка за плащане,
доколкото материализират изявленията на купувача, че е платил цената и на продавача – че
я е получил. Обръща се внимание и на обстоятелството, че пред нотариуса страните по
договора са заявили, че разбират смисъла и значението на акта, правните му последици и, че
не е симулативен, прикрит или привиден. При тези доводи се счита, че са оборени
твърденията на М.А. и В.А., релевирани в хода на процеса, в качеството им на ответници, а
договорите не са привидни, тъй като страните са целели настъпване на правните последици
и на вещнопрехвърлителното действие. Изтъква се, че по делото липсват доказателства да
не е била заплащана продажната цена, както и се сочи, че дори такава да не е била
заплатена, налице би било неизпълнение на договора, което не съставлява основание за
нищожността му.
В срока по чл.263 от ГПК са подадени отговори от насрещните страни – Д.А., В.А. и
М.А.. Всички ответници по жалбата навеждат по същество доводи за неоснователност на
същата и молят оставянето й без уважение, както и потвърждаване на обжалваното решение
на РС-Дупница. Навеждат се сходни доводи, заключващи се в следните възражения:
Обжалваното решение е постановено при спазване на процесуалните правила и
материалния закон, в съответствие със събраните по делото доказателства. Счита се за
несъстоятелно оплакването в жалбата относно нарушения във връзка с конституирането и
участието в процеса на продавача по договора М.А., като се излагат подробни съображения
в подкрепа на разбирането, че се касае за хипотеза на задължително необходимо другарство
2
на страните по сделката при предявяване на иск за нищожността й, поради което участието
им е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на исковия процес,
съответно – доколкото нищожността на договора засяга еднакво всички страни по него –
съдът има задължението да следи служебно дали същите са конституирани и като страни по
делото. В този смисъл се счита, че първоинстанционният съд е процедирал процесуално
законосъобразно. Като неоснователни и неправилни се квалифицират и оплакванията в
жалбата, че за да постанови съдебното решение ДнРС се е позовал само на признанието на
двама от участниците в процеса, като се изтъква, че при постановяване на решението съдът
е взел предвид всички релевА.и за спора факти и обстоятелства, установени с посочените от
страните и събрани от съда доказателства. Възразява се и срещу доводите по същество и
твърденията, че изявленията на участниците в сделката опровергавали позициите на част от
страните в хода на процеса, като се обръща внимание на обстоятелството, че първоначално
постановеното от ДнРС решение в производството по гр.д.№1295/2019г. решение е било
обезсилено от КнОС, който е дал указания, способствали правилното идентифициране
предмета на спора и прилагане на релевА.ата правна уредба. Сочи се, че независимо от
оформянето на сделките като покупко-продажби, предполагащо и посочване на продажна
цена, действителната воля на родителите на В.А. е била за дарение, което се потвърждавало
не само от признанията, но и от свидетелските показания, сочещи, че прехвърлителите не са
искали да получат от него пари. В този смисъл констатацията на РС за наличие на
привидност, водеща до нищожност, се счита за правилна. Въззиваемите молят
потвърждаване на решението, като Д.А., представлявана от пълномощник адв.П.А.,
претендира присъждане и на сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото прие, че
въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното
производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна
проверка.
Съдебният състав, след преценка на събраните по делото доказателства, в контекста
на оплакванията и възраженията, направени от страните, приема, че фактическата страна по
спора правилно е била възприета от районния съд, който е установил на база събраните по
делото доказателства, че:
В. Г. А. и Д.Б. И. – А. били съпрузи, сключили граждански брак на 10.03.2007г.,
прекратен с развод, съгласно решение с №122/05.03.2015г. по гр.д.№194/2015г. по описа на
ДнРС, влязло в сила на 05.03.2015г.
По време на брака между горепосочените лица родителите на В.А. – Г. А. и М.А., се
разпоредили в негова полза с притежавани от тях недвижими имоти, като в нотариален акт
№124, том II, рег.№4848, дело №274/2009г. по описа на нотариус с рег.№527 обективирали
покупко-продажба на недвижим имот – сграда с идентификационен номер 04220.55.253.1,
находяща се в с.Бистрица, общ.Дупница по КККР, с адрес: **********************,
застроена площ 75 кв.м., построена в ПИ с идентификатор №04220.55.253 за сума в размер
на 8 000 лева, а с нотариален акт №125, том II, рег.№4862, дело №275/2009г. по описа на
нотариус с рег.№527прехвърлили на сина си като купувач осем земеделски имоти, находящи
се в землището на с.Бистрица общо за сумата от 3 100 лева. Двете сделки били извършени на
26.06.2009г.
В нотариален акт №124, том II, рег.№4848, дело №274/2009г. е посочено, че
договорената сума от 8 000 лева продавачите заявяват, че са получили напълно и в брой от
купувача преди подписване на нотариалния акт. Същите са си запазили пожизнено и
безвъзмездно правото на ползване и обитаване на първия жилищен етаж от жилищната
сграда, предмет на продажбата.
В нотариален акт №125, том II, рег.№4862, дело №275/2009г. също е отразено, че
договорената продажна цена от 3 100 лева е получена от продавачите напълно преди
3
подписване на нотариалния акт.
И в двата нотариални акта е вписан текст, според който страните по договорите са
заявили пред нотариуса, че разбират смисъла и значението на акта и правните му последици
и доброволно го извършват, както и, че акта не е симулативен, прикрит или привиден.
Видно от удостоверение за наследници с №148/27.08.2009г., Г.В. А. е починал на
14.08.2009г. и негови наследници по закон са преживялата му съпруга М. Т. А. и двамата
низходящи Д. Г. А. и В. Г. А..
Разгледаните от РС-Дупница искове са предявени от Д.А.- дъщеря на
прехвърлителите по договорите и правоприемник на починалия Г. А.. Исковете имат за
предмет прогласяване нищожността на двата договора за покупко-продажби,посочени по-
горе, с твърдения, че договорите са привидни, тъй като страните по тях не са имали за цел
прехвърляне на собствеността върху имотите срещу заплащане на продажна цена.
Първоначално исковете са били насочени само срещу посочения като купувач по
договорите В.А. и неговата бивша съпруга Д. И. – А., но в хода на процеса, след като
районният съд е приел, че всички страни по оспорената сделка са задължителни необходими
другари и е намерил в тази връзка исковата молба за нередовна, е дал съответни указания и е
конституирал като ответник по исковете и прехвърлителката по сделката М.А..
Становището на ответниците – страни по сделките, предмет на предявените искове,
В.А. и М.А. е за основателност на исковете, като и двамата ответници са заявили, че никоя
от страните не е имала намерение собствеността върху имотите да се прехвърля срещу
заплащане на продажна цена, общата воля е била за сключване на безвъзмездна сделка за
дарение; оформените договори за покупко-продажби били привидни, с оглед да не могат да
бъдат оспорвани, като реално плащане на посочените в нотариалните актове цени не е било
търсено и извършвано.
Според ответницата Д. И. – А., исковете са неоснователни, тъй като в самите
нотариални актове е било удостоверено изявление на продавачите, че продажните цени са
били получени от тях, в които части нотариалните актове имали характер на разписка за
плащане; дори да не били заплатени уговорените цени, това поставяло въпрос за
неизпълнение на договорно задължение, а не за недействителност на договорите.
По делото са разпитани свидетели. Според свидетелката В.К. – кума на Д.А., Г. и М.
А.и искали да прехвърлят имотите на сина си В.А., но не искали дъщеря му Д.А. и нейният
съпруг, техен зет да могат да оспорват прехвърлянето. За прехвърлянето В.А. нищо не е
плащал, а и не е имало как да плати, тъй като не е работел тогава. Според свидетелката Л.
И., майка на Д. И. – А., за прехвърлените имоти дъщеря й и тогавашният й съпруг В.А.
платили някаква сума; доколкото свидетелката знае – 2 500 лева общо за всички имоти.
Преди да бъде конституирана като страна по делото М.А. е била разпитана като
свидетел, но с оглед промененото процесуално качество, показанията на същата не могат да
бъдат ползвани по делото за формиране на изводи по спора.
С обжалваното решение ДнРС е уважил предявените искове, като позовавайки се на
признанията, съдържащи се в отговорите на ответниците – страни по сделките, и на
показанията на свидетелката Караколева е заключил, че процесните договори представляват
привидни съглашения, които съгласно чл.26 ал.2 пр.5 от ЗЗД са нищожни.
Преценявайки установените по делото факти, настоящият състав на ОС-Кюстендил,
намира от правна страна следното:
1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши
служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на
която проверка намира, че решението на РС-Дупница е валидно и допустимо.
4
2. Относно правилността на решението:
Решението РС-Дупница е правилно и като такова следва да се потвърди, поради
следното:
Съгласно чл.26 ал.2 пр.5 от ЗЗД, привидните договори са нищожни. Правната уредба
на симулацията се съдържа освен в чл.26 ал.1 пр.5 от ЗЗД, също и в чл.17 ал.1 от ЗЗД.
Симулацията може да бъде абсолютна или относителна, като при абсолютната симулация е
налице само едно съглашение, чиито последици страните не желаят да настъпят в
действителност, а искат да създадат само привидни правни последици на обвързаност, а
когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин, различен от посочения в
сключеното съглашение, симулацията се определя като относителна. Независимо от вида
симулация, доколкото в чл.26 ал.2 пр.5 от ЗЗД са визирани привидните /симулативни/
договори изобщо, то в съдебната практика се приема, че явната сделка е абсолютно
нищожна и не поражда правни последици, присъщи на сделките от съответния вид, а
прикритото съглашение (когато е налице относителна симулация) по аргумент от чл.17 ал.1
от ЗЗД поражда действие само ако отговаря на изискванията за неговата действителност. От
процесуална гледна точка, в трайната си практика ВКС провежда ясна разграничителна
линия между исковете за разкриване на симулация по чл.17 ал.1 от ЗЗД и тези за обявяване
на сделката за нищожна поради привидност по чл.26 ал.2 пр.5 от ЗЗД, тъй като тези два иска
имат различен предмет - единият за установяване нищожността на явната сделка (чл.26 ал.2
пр.5 от ЗЗД), а другият - разкриване и обвързващата сила на прикритата сделка (чл.17 ал.1 от
ЗЗД). Разликата между двата иска произтича от обстоятелствата, на които същите се
основават.
В конкретния случай ищцата е предявила само искове с правно основание чл.26 ал.2
пр.5 от ЗЗД, с твърдението, че страните по двата договора не са желаели настъпването на
техните последици в действителност. В исковата молба не се съдържа твърдение, че липсата
на воля за настъпване на последиците от покупко-продажба е била съчетана с наличие
между страните и на друго скрито съглашение, нито е направено искане за разкриване на
прикритата сделка. Утвърдено в практиката на ВКС е разбирането, че привидната сделка е
винаги нищожна, независимо дали нищожността е абсолютна или относителна и съдът – при
установяване на предпоставките за това, прогласява тази нищожност по иск или възражение
съгласно чл.26 ал.2 пр.5 от ЗЗД, независимо дали има да разглежда и иск по чл.17 ал.1 от
ЗЗД или не.
Въззивният съд намира, че преценката на ДнРС в посока за установеност наличието
на симулация при сключване на процесните договори, е правилна и основана на
доказателствата по делото.
Признанията на страните по делото, които са били участници в оспорените сделки,
относно релевА.и за спора обстоятелства, съгласно чл.175 от ГПК, следва да бъдат
преценявани с оглед на всички обстоятелства по делото. Тук е мястото да се посочи, че
конституирането на прехвърлителката М.А. като страна по делото, сторено от районния съд,
не съставлява процесуално нарушение, тъй като и към настоящия момент съществена част
от съдебната практика е ориентирана в посока разбирането, че в производството по
предявен от трето лице иск за нищожност на договор страните по договора са задължителни
необходими другари, поради което предявяването на иска срещу всички другари е
предпоставка за допустимост на производството по делото, за която съдът е задължен да
следи служебно. По този въпрос е висящо тълкувателно дело с №7/2020г., по което към
настоящия момент няма произнасяне и при липсата на задължителна съдебна практика,
приемаща, че в тези случаи необходимото другарство не е задължително, а факултативно, не
може да се счете, че районният съд е допуснал процесуално нарушение при конституирането
на страните.
За да приеме за установен по делото факта, че волята на страните по двата договора
5
не е била за прехвърляне на недвижимите имоти срещу заплащане на определена цена,
районният съд правилно се е позовал както на признанието на този факт от страните по
сделките, така и на показанията на свидетелката Караколева, относно която няма данни да е
заинтересована или предубедена от изхода на делото. Признанията на част от ответниците и
показанията на тази свидетелка не се опровергават от факта, че в нотариалните актове е
посочено, че договорените продажни цени са били заплатени от купувача и получени от
продавачите преди подписването на нотариалните актове. Тези изявления, независимо, че се
съдържат в нотариалните актове, не се ползват с обвързваща съда материална
доказателствена сила и обстоятелствата, които касаят могат да бъдат предмет на
установяване в хода на процеса. В случая са събрани данни, че подобни плащания не са
били извършвани. Показанията на свидетелката И. не водят до друг извод, тъй като от една
страна от тях е видно, че И. не е пряк свидетел на извършване на действия по плащане;
твърди, че била чула, че е дадена сума в размер на 2 500 лева; посочената от свидетелката
сума е значително под размера на договорената цена по който и да било от договорите, а от
друга страна – освен, че са колебливи и неубедителни, показанията са депозирани от
свидетелка, която по смисъла на чл.172 от ГПК е възможно заинтересована, тъй като е майка
на ответницата Д. И.- А..
Същевременно, не може да бъде придадено правното значение, поддържано в
жалбата, на обстоятелството, че в нотариалните актове е вписана констатация на нотариуса,
че страните заявяват, че разбират смисъла и значението на акта и правните му последици и
доброволно го извършват, както и, че акта не е симулативен, прикрит или привиден. Ако в
един привиден договор сключващите го впишат изявления, че договорът не е привиден, това
не би го направило действителен само поради това, тъй като подобни изявления биха били в
синхрон с идеята за привидността, подсилвайки представата за наличие на симулираните
правни последици на обвързаност.Поради това, не може да се счита, че наличието на
подобен текст, при това по всяка вероятност фигуриращ бланкетно и формално в
нотариалните актове, може да дерогира данните за обратното, произтичащи от
доказателствения материал по делото.
С изложените доводи, въззивнията съд обосновава разбирането си за неоснователност
на доводите, съдържащи се във въззивната жалба и за правилност на решението на
първостепенния съд, което следва да се потвърди изцяло.
3. Относно разноските:
Решението на РС-Дупница, с оглед постановения резултат, е правилно и в частта
относно разпределението на отговорността за разноски.
С оглед неоснователността на въззивната жалба, направените от жалбоподателката
разноски остават за нейна сметка.
Въззиваемите В.А. и М.А. не са претендирали разноски за въззивната инстанция.
На въззиваемата Д.А. се следва заплащане на сторените от нея разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева, за заплащането на които е представена квитанция.
Воден от горното, Окръжен съд-Кюстендил
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение с №156/28.10.2021г., постановено от РС-Дупница
по гр.д.№1076/2021г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Д. Б. ИВ., с ЕГН **********, гр.Дупница, ж.к.**********************,
да заплати на Д. Г. А., ЕГН **********, адрес гр. Дупница, ********************** сумата
6
от 1 000 лева (хиляда лева), представляваща сторени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок,
считано от деня на получаване на препис от същото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7