РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 345/17.2.2021г.
гр.Пловдив, 17 . 02 . 2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив,VI състав, в открито заседание на двадесет и седми януари две
хиляди двадесет и първа година в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№
1686/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по реда на чл. 145 и сл.
от АПК, чл.220 ал.1 от Закона за митниците, вр. чл. 22 § 7 и чл. 44 от
Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври
2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МКС/.
Стар Нейлз - България ООД, седалище и
адрес на управление – гр. Пловдив, ул. “Дамян Балабанов” № 2, ЕИК *********, с
управител Е.Д. оспорва Решение № 32 - 179890/24.06.2020г. на Директора на ТД Северна
Морска, с което е извършена промяна на декларирана митническа стойност на стоки
/пресовани кърпи за еднократна употреба/, внесени с митническа декларация /МД/ MRN
18BG002002H0016151/30.01.2018г.
и са определени допълнителни държавни вземания за доплащане в размер на 4
811.76лв. – мито в размер на 1503,67лв. и ДДС – 3 308,09, ведно с дължимите лихви
за забава – без същите да са посочени като размер.
Становища на страните:
- Жалбоподателят счита решението за
незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния
закон, вкл. постановено при неправилно възприета фактическа обстановка.
Поискано е оспорения административен акт да бъде отменен с присъждане на
направените съдебни разноски. Поддържа се, че декларираната митническа стойност
на внесените стоки напълно съответства на всички представени търговски,
транспортни и други документи за конкретната доставка. В тази вр. се твърди, че
в случая са били налице всички условия за прилагане на метода на договорената
стойност, регламентиран в чл.70 от Регламент /ЕС/ 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета за приемане на Митнически кодекс на Съюза /МКС/. Посочено
е, че са нарушени разпоредбите на чл.22, пар.6 от МКС и чл.140 от Регламент за
изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията, които изискват уведомяване за
конкретните мотиви и основания за оспорване на договорената стойност на
стоките, респект. даване възможност на засегнатото лице да даде становище и
доказателства в своя защита, които да бъдат отчетени от администрацията при
последващите действия. Според писмо изх.№ 32-87531/19.03.2020г. на Директора на
ТД Северна морска, основният мотив за оспорване на декларираната стойност е
оспорване на доказателството за плащане на договорената цена, за което
първоначално неправилно е прието, че не доказва пълното плащане на фактурната
цена. Заявено е, че въпреки безспорният факт на плащане на пълната цена по
доставката, което впоследствие е констатирано и в оспореното решение,
административният орган необосновано продължава да твърди, че договорената
стойност не е доказана и основният метод по чл.70 от МКС е неприложим. Дори да
се приеме тезата на митническите органи за неприложимост на договорната
стойност, в случая не е спазен задължителния ред и условия за определяне на
митническата стойност на стоките, регламентиран в чл.73, пар.2, б.”б” МКС и
чл.141, пар.3 от Регламент за изпълнение /РИ/ 2015/2447. Твърди се, че съществуват сходни стоки с тези, внасяни от
жалбоподателя, които са по-ниски от посочените в решението и които е следвало
задължително да бъдат използвани и изпълнение на посочените по-горе правила.
Посоченото се потвърждава от изложените съображения в писмото от 19.03.2020г. –
за преостойностяване на стоките се използват данни за цените на сходни стоки,
„които не са необичайно ниски” – тоест, не са използвани всички налични данни и
стойности, а тези, които митническите органи са счели за приемливи по посочения
критерий. В тази вр. е заявено, че в митническото законодателство няма
предвиден подобен способ за остойностяване на внасяните стоки, базиращ се на
предварителен подбор на цените. Напротив – еднозначно е предвидено, че когато
са налични повече от една стойности на сходни стоки, задължително се използва
най-ниската от тях, без да се преценя дали тя е близка или не до
т.нар.”справедливи цени”, дали е необичайно ниска или не и т.н.
В писмено становище по същество процесуалният
представител адв.Г.Г. съпоставя фактите от административното производство със
събраните по делото доказателства и счита, че оспореното решение следва да бъде
отменено като незаконосъобразно с връщане на случая за преразглеждане от
митническите органи с указания за определяне на правилен тарифен код и
митническа стойност на стоките и
алтернативно – решението да бъде частично отменено с определяне на правилната
митническа стойност в размер на 5 041,20лв., както и нов размер на държавните
вземания, съобразно изчисленията на в.л. в последното съдебно заседание. На
тази база и след като бъдат приспаднати заплатените от оспорващото дружество
държавни вземания, посочени в т.3, стр. последна от решението /311,16лв. мито и
705,08лв. ДДС/, да бъдат определени и точните суми на държавните вземания за
доплащане. Заявено
е, че в хода на административното производство - в уведомлението по пар. 22 от
Регламент /ЕС/ 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за приемане на
Митнически кодекс на Съюза /МКС/, митническите органи са посочили, че новата
митническа стойност ще бъде определена по вторичния метод по чл. 74, пар. 2, б.
„б“ от МКС, т.е. на база договорната стойност на сходни вносове. В допълнение
обаче митническите органи включват „ ...декларирани
и приети митнически стойности от други вносители, които не са необичайно
ниски... “. Във вр. с допусната и приета по делото експертиза със
задачи вещото лице да даде становище за наличие на „сходни стоки“ с тези,
внесени от жалбоподателя, както и да определи митническата стойност на база най
- ниската от тези налични сходни стоки, е изтъкнато, че при анализа на
представените по делото доказателства, както и на данните и информацията,
предоставени от Централно митническо управление на Агенция „Митници“ вещото лице - експерт по митническа и
външнотърговска дейност, дава заключение за наличие на повече от една сходни
стоки с тези по декларирания при вноса тар. код 6213 90 00 90. От данните
предоставени от Агенция „Митници“, в.л. намира данни и за други сходни стоки, а
именно - данни от митническа декларация MRN 17BG005807H0250772 от
14.11.2017г. за стоката „носни кърпи синтетика“ 54000 броя, чиято цена е 0,05
лв./бр., която е три пъти по-ниска от определената от митническите органи цена
за сходна стока. Видно от предоставената справка /ред 3 от таблицата–, както и
от заключението на вещото лице /ред 265 от експертизата/, по случая са налични
сходни стоки, внесени дори на още по - ниска цена - 0,02 лв./бр. Отделно от
това, в хода на анализа на представените документи по вноса, вещото лице
достига и до извода, че в случая използваният тарифен код ********** е бил
неправилно определен, най - малкото поради факта, че в позиция 6213, към която
спада и горният код, се класират главно стоки с квадратна или силно доближаваща
се до квадратната форма, докато внесените артикули несъмнено са с кръгла форма,
видно от снимките към представените към митническата декларация документи,
включително и проформа фактура. Последното несъмнено сочи, че използваната от
митническите органи информация за „справедлива цена“ по THESEUS, посочена
от митническите органи 36’28 лв./кг. е неотносима към процесните
стоки, доколкото същата касае различни от внасяните стоки /ред 194 - 197 от
експертизата/.
От правна страна е посочено следното :
По отношение на процедурата по оспорване на митническата стойност на
стоките приложима е разпоредбата на чл. 140 от РИ, съгласно която митническата администрация е
длъжна да поиска и най - вече да анализира цялата предоставена информация от вносителя
с цел детайлно изясняване на цялата фактическа обстановка по случая. По
съществото на спора, касаещ промяната на митническата стойност, приложими са
разпоредбите на чл. 74, пар. 2, б. „б“ от МКС, допълнен с
разпоредбите на чл. 141, пар. 3
от Регламент за изпълнение 2015/2447. Съгласно първата
разпоредба, митническата стойност на стоките се определя на базата на
договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ за ЕС и изнесени в
близък момент със стоките, подлежащи на остойностяване. Допълващата я
разпоредба на чл. 141, пар. 3 от РИ предвижда използването на най - ниската
възможна стойност в случаите, когато бъде установена повече от една договорна
стойност на сходни стоки. В случая, европейският законодател не поставя никакви
допълнителни критерии за прилагане на най - ниската възможна цена. По
отношение тарифното класиране на стоките, е поискано съдът да констатира, че
приложими в случая са чл. 56 и чл. 57 от МКС. Общите
правила за класиране и забележките към глава
62 от Регламент 2658/1987 /ЕИО/ на Съвета относно тарифната и статистическа
номенклатура и Общата митническа тарифа, както и Обяснителните бележки към
Хармонизираната система - позиция 62.13, съгласно които в посочената позиция се
класират главно артикули с квадратна форма /или силно доближаваща се до
квадратната/.
Счита се, че в случая неправилно
е бил приложен допълнителния метод за определяне митническата стойност на
стоките, като митническите органи не са преценили всички налични сходни стоки,
а само част от стоките, за които се приема, че „не са необичайно ниски“. В тази
насока е заявено следното : Административният
орган пряко е нарушил разпоредбите на чл. 140 от РИ 2015/2447. Цитираната
разпоредба предвижда при съмнения в достоверността на декларираната митническа
стойност митническите органи да изискат допълнителни данни и документи от
вносителя с цел обстойно и детайлно изследване на всички факти и обстоятелства
и постановяване на правно и фактически обосновано решение. В случая, въпреки,
че изисканите доказателства за реалното плащане на договорената доставна цена
на стоките са били своевременно представени, митническите органи неправилно
приемат, че платената сума „...не
покрива изцяло сумата в щ.д. по приложената търговска фактура... ",
както и, че „ ...дружеството не може
да докаже категорично, че това е единственото плащане по сделката...“. Освен,
че митническата стойност е била неправилно и необосновано оспорена, митническите
органи се допуснали съществени нарушения на правилата за определяне на нова
митническа стойност и в частност на разпоредбите на чл. 74, пар. 2, б. „Б“ от
МКС, допълнен с чл. 141, пар. 3 от РИ 2015/2447. Видно от данните от ЦМУ на
Агенция „Митници“, представени по искане на вещото лице с писмо № изх. №
32-3475112 от 12.11.2020г., в информационната система на Агенция „Митници“ се
съдържа информация за сходни стоки на цени, много по - ниски от тези, използвани от митническата администрация за
преостойностяване на процесните стоки - данни от митническа декларация MRN
17BG005807H0250772 от 14.11.2017г. по цена от 0,05 лв./бр. В
отговор на поставените задачи вещото лице изчислява митническата стойност на
процесните стоки на база първата посочена по - горе цена, доколкото внасяното
количество се доближава в много по - голяма степен със сравняваните стоки. В
крайна сметка, при спазване принципа, заложен в чл. 141, пар. 3 от РИ
2015/2447, митническата стойност на внасяните стоки е следвало да бъде
определена в размер на 5041,20 лв. Митническите органи достигат до различна
- многократно по - висока стойност /18148,32 лв./ и съотв. до много
по - висок размер на определените държавни вземания за доплащане, именно в
резултат грубо нарушение за нормативното изискване, съдържащо се в чл. 141,
пар. 3 от РИ 2015/2447. Несъмнено, митническите органи неправилно и необосновано
са счели, че трябва да бъде използвана не просто най - ниската възможна цена от
наличните сходни стоки, а тази, която се доближава до т.нар. „справедливи
цени“. Поддържа се, че горния подход и разбиране съществено изкривяват и в
крайна сметка нарушават нормативно установената методика за изчисляване на
митническата стойност по метода на сходните стоки /чл. 74, пар. 2, б. „б“ от
МКС/, което води до изкуствено завишаване на стойностите на стоките при внос.
- Ответникът Директор на Териториална дирекция Северна
морска при Агенция Митници, чрез процесуален представител гл.юрисконсулт М.Р.
оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа законосъобразност на решението и моли
жалбата да бъде отхвърлена с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Възразено
бе за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В писмено становище /л.66 и
сл./ е описана процедурата по чл.140 от Регламент за изпълнение на ЕС №
2015/2447. Поддържа се, че в случая е основателно оспорването на митническата
стойност – с писмо № 32-46625/11.02.2020г. от дружеството са изискани за
нуждите на допълнителна проверка съгл. чл.140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ №
2015/2447, допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа
стойност на стоката по цитирана митническа декларация, в отговор на което на
24.02.2020г. са предоставени допълнителни документи и обяснения. Заявено е, че
при проверката на митническата стойност, митническите органи следва да се
убедят, че тя отразява реалната икономическа стойност на внасяните стоки и
отчита всички елементи на тези стоки от производството до доставката на
крайната дестинация. За целите на проверката на декларираната митническа
стойност на внасяните стоки, освен сравнителен анализ на база наличната
информация в митническата информационна система, се използват оценки на групи
месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на
Евростат за подробна статистика на международната
търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на
местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни
години – т.нар. „справедливи цени”. Счита се, че основателни съмнения може да
съществуват конкретно, когато декларираната стойност е по-ниска от определена
рискова прагова стойност. За целите на управление на риска рисковата прагова
стойност може да бъде определена на базата на тези справедливи цени. Същите са
предоставят на разположение на държавите членки на ЕС чрез системата ТЕЗЕЙ на
Съвместния изследователски център на Европейската комисия. Предвид факт, че
декларираната цена на стоката е по-ниска от посочената справедлива цена,
валидна за нея в ЕС, която е 36,28лв./кг. и на база извършения сравнителен
анализ, са възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност. Описани
са декларираните данни за стока № 1 в МД № 18BG002002Н00116151 от 30.01.2018г., като декларираната нето цена е 12,20 лв./кг.
спрямо посочената справедлива цена на ЕС - 36,28лв./кг. Според ответникът,
вносителят дори и с допълнително представените документи – не е приложил
търговски договор между купувач и продавач, от който да са видни условията по
сделката, поради което съмненията за точността на декларираната митническа стойност,
са останали – митническата стойност на внесените стоки за кг. нетно тегло при
сравнение е основана на изключително ниска фактурна цена спрямо наличната
средна статистическа стойност на сходни стоки. Поддържа се, че при наличие на
разлика в декларираната цена и средностатистическата митническа стойност
възниква основание за пораждане на обосновани съмнения за отхвърляне на декларираната
митническа стойност, без да се оспорва автентичността на представената
търговска фактура, в какъвто смисъл е Решение от 16.06.2016г. по дело С-291/15
на съда на ЕС по отправено преюдициално запитване /т.38 и т.39/. Посочено е, че при извършване на проверка на
декларираната митническа стойност, същата следва да бъде сравнявана със
справедливата цена, извлечена от информационната система ТЕЗЕЙ и в тези случая
следва да бъде определена нова митническа стойност, чрез последователно
прилагане на методите, определени в чл.74 МКС. При изследване на метода по см.
на чл.74, пар.2 б.”а” МКС е прието, че не може да се определи митническа
стойност въз основа на идентични стоки, тъй като описанието на стоките в кл.6/6
на МД, регистрирани в приблизително същия период, е недостатъчно – не включва
качество на изделията, изчерпателно описание на артикулите, състава на
материала и т.н. не е била открита достатъчно информация за тези показатели,
вкл. при допълнително проучване и анализ. Описан е втория вторичен метод по см.
на чл.74, пар.2, б.”б” – за определяне на митническата стойност въз основа на
сходни стоки. Посочено е, че при
изследване на метода по чл.74, пар.2, б.”б” от регламент /ЕС/ № 952/2013, е
направен анализ на митническата база данни за декларации за допускане на свободно
обращение с крайно потребление на сходни стоки „по същото или приблизително
същото време”. Цитиран е чл. 141 от регламент за изпълнение 2015/2447 с
отразени резултати за декларирани и приети митнически стойности от други
вносители в съответствие с чл.70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, в резултат на
анализ в митническата информационна система MIS3A – декларация от 05.09.2017г. –
2,06лв./брой – кърпи за оцветяване; декларация от 04.10.2017г. – 0,18лв./брой –
кърпички за почистване на стъкла и декларация от 11.10.2017г. – 0,24лв./брой –
декоративна кърпичка за джоб за сако. Предвид това, митническата стойност е
определена на основание чл.74, пар.2, б.”б”, като е взета предвид декларираната
митническа стойност по МД от 04.10.2017г. – 0,18лв./брой – кърпички за
почистване на стъкла. Жалбоподателят е редовно уведомен с писмо от 19.03.2020г.
по см. на чл.22, пар.6 от регламент /ЕС/ № 952/2013г. и в посочения 30-дн.срок
е представил становище.
В писмено становище по отношение
допусната СИк.Е, представителят на ответника поддържа, че експертът следва да
анализира предоставената информация по делото – справка от митническата
информационна система МИС3А, но не следва да се разглеждат случаи, в които
стойността е под т.нар. „рисков праг“ – декларираната митническа стойност е
равна или по-малка от 50% от средностатистическата стойност за ЕС.
Жалбата е подадена в 14 дневен срок от
адресат на неблагоприятен административен акт – оспореното решение е съобщено с
известие за доставяне, получено на 29.06.2020г. /л.12, 13/. Жалбата е подадена
с пощенска услуга на 06.07.2020г. /л.11 – пощенско клеймо/ и е с вх.номер в ТД
Северна Морска от 08.07.2020г.
Съгласно чл.220 от ЗМ всяко лице може
да обжалва засягащи го решения на митническите органи по реда на АПК - по
административен и по съдебен ред.
1. Оспореното решение е издадено от Директор
на ТД Северна Морска. Не е налице хипотеза на заместване и авторство не е
оспорено. Компетентността на органа издател е основана на чл.19 ал.1 и ал.7 от
Закона за митниците /ЗМ/ : „(Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 7.01.2019
г.) Решенията по прилагане на митническото законодателство се издават от
директора на Агенция "Митници" или от директорите на териториални
дирекции.”; „(Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 7.01.2019 г.) За целите
на прилагане на чл. 29 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително
заявление, се издават от директора на териториалната дирекция, където са
възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако
не е предвидено друго.” вр. с чл.101, §1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 – МКС,
вр. с чл.29 от Рег. № 952/2013, вр. чл.5, т.39 от същия регламент.
Оспореният административен акт е
последица от извършена повторна проверка на декларирането, на основание чл.84
ал.1 т.1 ЗМ, относно митническа декларация с MRN
18BG002002H0016151/30.01.2018г.
за режим за допускане за свободно обращение на 1 бр. стока – пресовани кърпи за
еднократна употреба, 1 палет, 22 броя колета, с получател Стар Нейлз – България
ООД, гр.Пловдив. Административното производство е служебно проведено, от
административен орган, на територията на действие на който са възникнали
фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение.
2. Според фактите и приложените правни
основания във вр. с данните в обстоятелствената част на решението и
информацията от преписката :
На 30.01.2018г. в МП Варна Запад при
ТД Северна Морска са били представени документи за поставяне под режим допускане
за свободно обращение на стока „пресовани кърпи за еднократна употреба - вискоза” в 1 палет, 22 колета, 267 кг. бруто,
държава на износ Китай, условие на доставка FOB NINGBO, обща фактурна стойност 1 716,72 USD
при курс за митнически цели – 1, 65119 лв. за 1 USD. Към митническата
декларация /МД/ са приложени : търговска фактура и опаковъчен лист №
GAT1731056/04.12.2017г., фактура № **********/26.01.2018г. за международен
транспорт и други разходи, коносамент NGBSOF7622081V, застрахователна полица №
**********/01.12.2017г.
С позоваване на чл.84 ал.1 т.1 ЗМ е
посочено, че при основателни съмнения за това, че декларираната стойност
представлява цялата платена или подлежаща на плащане сума по реда на чл.70 от
Рег. № 952/2013г., се прилага чл.140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ №
952/2447, при което с писмо № 32-46625/11.02.2020г. от дружеството се изискани
допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на
стоката по посочената МД, за нуждите на допълнителната проверка /л.29, 30/. По искането
са постъпили на 24.02.2020г. /л.35 и сл./ : търговска фактура №
GAT1731056/04.12.2017г., проформа фактура № GAЕ1731056 от 15.11.2017г.,
платежно нареждане от 16.11.2017г. в полза на Linan Gsn Wave
Manufacturing China; част
от банково извлечение от 16.11.2017г. от разплащателна сметка на Стар Нейлз
България ООД в Pro Credit AG фактури с №№ **********/26.01.2018г.,
**********/26.01.2018г. за митническо посредничество, транспорт, застраховка и
други разходи, свързани с доставката на стоката, изд. от Юнимастърс Лоджистикс
Ес Си Ес ЕООД. Оспорващото дружество декларирало, че не е свързано лице с
продавача на стоката и няма сключен договор за доставката, но регулярно
закупува тези артикули от доставчика – от 2013г.
Предвид чл.70, §1 от рег. № 952/2013г.
е посочено, че при проверката на митническата стойност, митническите органи
следва да се убедят, че тя отразява реалната икономическа стойност на внасяните
стоки и отчита всички елементи на тези стоки от производството до доставката на
крайната дестинация. При проверката на декларираната митническа стойност на
внасяните стоки, освен сравнителен анализ на база наличната информация в
митническата информационна система, митническите органи използват оценки на
групи агрегирни данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна
статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и
държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири
последователни години – т.нар.”справедливи цени”. Според административният орган,
основателни съмнения може да съществуват конкретно когато декларираната
стойност е по-ниска от определена рискова прагова стойност, като за целите на
управление на риска, рисковата прагова стойност може да бъде определена на
базата на тези справедливи цени, които се предоставят на разположение на
държавите членки на ЕС чрез системата ТЕЗЕЙ.
Прието е, че декларираната цена на
стоката в случая е по-ниска от справедливата цена, валидна за нея в ЕС –
36,28лв./кг, поради което и въз основа на извършен сравнителен анализ, са
възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност.
По отношение стока № 1 в МД от
30.01.2018г. /л.32/ и предоставените документи, е установено следното : стоката
е описана като „пресовани кърпи за еднократна употреба – вискоза – 100824бр.,
код по ТАРИК **********, държава на произход Китай, 255 кг. нето, декларирана
митническа стойност за 1 бр. – 0,03 лв., декларирана нето цена 12,20лв./кг.,
условие на доставка FOB NINGBO.
Справедливата цена на ЕС е в размер на 36,28лв./кг. В решението е посочено, че митническите
органи не разполагат с мостри на
стоката. По отношение представените
документи от дружеството в хода на проверката е посочено, че търговската
фактура от продавача към МД е за сумата от 1716,72 щ.д. и в нея отсъства информация
за условията и сроковете за разплащането по сделката, като в проформа фактурата
от 15.11.2017г. е отразено, че пратката се изпраща в рамките на 20 дни след
получаване на 100% от общата сума 1 716,72 щ.д. чрез банков превод, като е
налице банков сиуфт от 16.11.2017г. от Про Кредит банк с основание проформа
фактурата от 15.11.2017г. към продавача за сумата от 1 716,72 щ.д. При тези
данни е посочено, че вносителят не е представил търговски договор, от който да
са видни условията по сделката, както и не е представил сведения, документи,
ценови листи и друга бизнес кореспонденция, предшестващи издаването на офертата
по проформа фактурата. Предвид посоченото е прието, че остава съмнението
относно точния размер на митническата стойност.
В резултат на описаните факти и
обстоятелства, административният орган счита, че чл.70, §1 МКС се преценява
заедно с чл.74 от същия регламент и се позовава на Решение от 16.06.2016г. по
дело С-291/15 на СЕС – при наличие на разлика в декларираната цена и
средностатистическата митническа стойност възниква основание за пораждане на
обосновани съмнения за отхвърляне на декларираната митническа стойност, без да
се оспорва автентичността на представената търговска фактура. Извършена е
проверка на декларираната митническа стойност посредством сравнение със
справедливата цена, извлечена от информационната система ТЕЗЕЙ и е възприето,
че следва да бъде определена нова митническа стойност чрез последователно
прилагане на методите в чл.74 МКС. В тази вр. е отречено прилагане на метода по
чл.74, §2 б.”а” МКС – определяне на митническата стойност въз основа на
идентични стоки, поради отсъствие на достатъчно изчерпателна информация за
показателите за еднаквост във всяко отношение – технически характеристики,
качество, авторитет, доверие и известност на стоките, произведени в същата
държава, в която са произведени и декларираните стоки, допуснати за свободно
обращение в същия момент и по същото време. В случая е приложен втория вторичен
метод за определяне на митническа стойност – чл.74, §2 , б.”б” МКС въз основа
на сходни стоки /стоки с приети договорни стойности, произведени в същата
държава, които въпреки, че са еднакви във всяко отношение, имот подобни
характеристики и подобни съставни материали с декларираните стоки, което им
дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменяеми в
търговско отношение, които са били допуснати до свободно обращение в
приблизително същото време, с определящи фактори за сходност/сходимост на
стоките – качество, авторитет, доверие, известност на стоките и съществуването
на търговска марка/. В тази вр. е посочено, че при прилагане на чл.141 от
Регламент за изпълнение /РИ/ 2015/2447 вр. с чл.74, §2, б.”б” от Кодекса,
цената на сделката на „сходни стоки” трябва да се определя посредством стойността
на сделката с подобни стоки при продажба на същото търговско равнище и в
приблизително същото количество на стоките, подлежащи на обмитяване. „Когато не
може да се открие подобна продажба, използва се стойността на сделката със
„сходни стоки”, продадени на различно търговско равнище и/или в различно
количество, като се извършват корекции за различното търговско равнище и/или
количество. Прави се корекция, за да не се вземат предвид значителните разлики
в разходите между внесените стоки и въпросните сходни стоки, дължащи се на
разликите в разстоянията и видовете транспорт при необходимост”.
Направен е анализ в митническата база
данни за декларации за допускане за свободно обращение с крайно потребление на
сходни стоки „по същото или приблизително същото време”, за което понятие няма
дефиниция, но е съобразено, че продажбите трябва да са във време, възможно
най-близко до дата на поставяне по режим свободно обращение на стоките,
подлежащи на остойностяване. Във вр. с намерените резултати при анализ в митническата
информационна система и вр. с чл.141 от РИ 2015/2447, са приложени данните от
МД /04.10.2017г. – 0,18лв./брой – кърпички за почистване на стъкла, при
съпоставка с още две МД – от 05.09.2017г. - ,06лв./брой – кърпи за оцветяване и
от 11.10.2017г. – 0,24лв./брой – декоративна кърпичка за джоб за сако.
Търговското дружество е редовно
уведомено с писмо от 19.03.2020г. по см. на чл.22, пар.6 от регламент /ЕС/ №
952/2013г. /л.50, 51/и в посочения 30-дн.срок е представило становище /л.21,
22/. Според административният орган, информацията относно справедливите цени е
ефективен инструмент за целите на управление на риска при установяването на
възможни случаи на обявена по-ниска стойност на внасяните стоки, с арг. от
методологията за оценка на „справедливи цени”, определени от съвместния
изследователски център на ЕК при прилагане на иновативни статистически методи,
необходими за Европейската служба за борба с измамите. В тази вр.,
декларираната митническа стойност, изразена в лева за кг. се сравнява със
средните стойности на ЕС за съответния вид стока. В случай, че бъде установено,
че декларираната митническа стойност е равна или по-малка от 50% от
средностатистическата стойност за ЕС /рисков праг/, се изисква задължително
предоставяне на обезпечение съгл. чл.90 от Регламент /ЕС/ № 952/2013. Твърди
се, че в случая митническите органи са приложили изискването на чл.141 от
Регламент за изпълнение на /ЕС/ 2015/2447.
При описаната фактическа обстановка е
издадено оспореното решение, с което на основание – чл.84 ал.1 т.1 ЗМ вр. с
чл.74, §2 б.”б” от рег. № 952/2013, вр.с чл.140 и чл.141 ат РИ № 2015/2447, вр.
с чл.5 т.39 от рег. № 952/2013 вр. с чл.77, §1 вр. с чл.85, §1, вр. чл.101, §1
вр. с чл.102 от Рег. № 952/2013, вр. с чл.54 и чл.56 ЗДДС и чл.59 АПК е : 1. Отказано да бъде приета
митническата стойност на декларираната стока с № 1 в МД MRN
18BG002002H0016151/30.01.2018г.;
2. Определена е митническа стойност
на стока № 1 „Пресовани кърпи за еднократна употреба – вискоза – 1 палет/22
колета, 100824 броя” в размер на 18 148,32лв.; 3. Коригирана е МД MRN
18BG002002H0016151/30.01.2018г.
: Стока № 1 – стойността в кл.43 „Код-МО” вместо 1 да се чете като : 3; кл.46 „Статистическа стойност” да се
чете 18 148,32; стойността в кл.42 „Цена на стоката” вместо 1 716,72 щ.д. да се
чете 10 823,33 щ.д. при курс 1.65119 лв. за 1 щ.д.; стойностите в кл.47
„Изчисляване на вземанията” да се четат като : вид №№ - основа за изчисляване
18 148,32, ставка 10, сума 1 814,83, НП Н; В00 – основа за изчисляване 20
065,83 – ставка 20, сума 4 013,17, НП Н ; общо 5 828. Разпоредено е да се вземе
под отчет начисленият с решението размер на държавните вземания, при
съобразяване със заплатените /начислени и взети под отчет с ВПО №
1607/30.01.2018г./ суми – Мито /А№0/ - 311,16лв. и ДДС /В00/ - 705, 08лв., при което дължими за доплащане са : т.4 Мито – 1 503,67лв. и ДДС – 3 308,09лв. или общо : 4 811,76лв., ведно с
лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл.114, §1 и
§2 от Рег. № 952/2013 вр. с чл.59 ал.2 ЗДДС /без отразен размер на лихви/.
3. Към страните са отправени указания за
доказателствената тежест /р. от 14.07.2020г./ - в хода на съдебното
производство е допълнена административната преписка и е приета СИк.Е.
3.1. Ответникът представи във вр. с
указания по доказателствата и по делото са приети : справка от митническата
информационна система МИС 3 А за декларирани и приети митнически стойности за
сходни стоки на процесната МД и справка от системата ТЕЗЕЙ /л.78 и сл./; МД от
04.10.2017г. и от 11.10.2017г. /заверени копия/ - съпоставяни в оспореното
решение и МД от представените справки /л.100 и сл.; л.113 и сл./; информация за
допуснати до свободно обращение и крайна употреба стоки, регистрирани във
всички митнически учреждения с държава на изпращане Китай, за всички стоки с тарифен
код **********, за периода от 01.10.2017г. до 31.03.2018г. /хартиен и
електронен носител/ - след проверка в Българската интегрирана митническа
информационна система /БИМИС/ - л.143 и сл. /диск в плик с номер 149/; заверено
копие на Заповед № ЗМФ-30/14.01.2020г. на Министъра на финансите /л.183 – 185/.
Жалбоподателят представи във вр. с
приетото заключение по СИк.Е /л.186 и сл./ : декларация от доставчика на
стоките за вносните продукти и лист за безопасност на продукта, който е ползван
от експерта в частта за формулата.
3.2. СИк.Е /л.158 и сл./ е приета
ведно с приложения, представени с молба от 19.01.2021г. /л.172 и сл./ -
повторна кореспонденция с Агенция Митници и получен от експерта втори оптичен
диск :
По отношение част от съдържанието на
оспореното решение – „…основателни съмнения може да съществуват конкретно
когато декларираната стойност е по-ниска от определена рискова прагова
стойност, като за целите на управление на риска, рисковата прагова стойност
може да бъде определена на базата на тези справедливи цени, които се
предоставят на разположение на държавите членки на ЕС чрез системата ТЕЗЕЙ.
…Справедливата цена на ЕС е в размер 36,28лв./кг.”, е посочено, че според
митническите органи „справедливите цени” са данните от ТЕЗЕЙ /THESEUS/.
Използването на
„справедливи цени” в ЗМ, ДР §1 т.40 : (Нова – ДВ, бр. 102 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.)
"Справедливи цени" са оценки на групи месечни агрегирани данни,
извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на
международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка
на местоназначение, за многогодишен период, обикновено 4 последователни години.
Справедливите цени се предоставят на разположение на държавите членки на
Европейския съюз чрез системата "ТЕЗЕЙ" ("THESEUS") на
Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint Research
Centre) – е базирано на системата ТЕЗЕЙ, която е предназначена за борба с
измамите. Експертът е пояснил /под черта/, че в митническото законодателство на
ЕС и по-конкретно в Рег. № 952/2015 разпоредби относно „справедлива цена” и
„списък на стоки с „висок риск за финансовите интереси на ЕС” не се откриват,
освен в ЗМ – изм. и доп. в сила от 01.01.2020г. и списъка, утвърден със Заповед
№ ЗМФ-30/14.01.2020г. на министъра на финансите. След проучване на интернет
страниците на „THESEUS“, в.л. установява, че в ограничената зона на уебсайта са достъпни данни за
експерти за борба с измамите и избрани потребители. Входните данни са извлечени
от СОМЕХ, база данни поддържани от ЕВРОСТАТ, предоставяни от страните-членки и
страните кандидатки. Според експертът тази база с данни се ползва главно за
статистически цели и от експертите от ОЛАФ за борба с измамите. В.Л. е
изтъкнало, че данните се предоставят от страните - членки и следователно те -
цените, са отражение на различните пазарни условия и равнища на стандарти в
отделните страни-членки на ЕС и в тази вр. е отбелязано, че България е с
най-нисък стандарт на живот спрямо всички страни-членки в ЕС и при сравнения на
икономически показатели, цени и пазари, това следва да се отчита, а не
механично да се преписват и сравняват статистически данни. Предвид §1 т.40 от
ДР ЗМ /в сила от 01.01.2020г./, е посочено, че с дефинирането на т.нар.
„справедливи цени“ се въвежда на национално ниво нов метод за определяне на
митническата стойност на стоките, който пък е в противоречие с разпоредбите на
чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на
Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза.
В СИк.Е е
посочено, че не става ясно каква взаимовръзка е намерена от митническите органи
между декларираната на 30.01.2018г. цена, която е в резултат на договорни отношения между два стопански субекта,
платена или подлежаща на плащане сума съгласно изискванията на чл. 70 от
Регламент /ЕС/ № 952/2013 година
и то за конкретно определена стока и
„справедливи цени валидни за ЕС“ намерени
от интернет страница на Theseus, където данните са обобщени
за група стоки по средни цени предоставени от различни държави-членки на
ЕС със значителни разлики в
равнищата на жизнен стандарт, цени, пазари и други икономически показатели.
По отношение на
документацията относно стоката /в преписката и допълнително представените
данни/ : - МД MRN 18BG002002H0016151 от 30.01.2018 година: 1 палет 22 броя
колета, държава изпращач Китай, нето тегло 255 000 кг, бруто тегло
267’000, фактурна стойност и цена на стоката 1 716’72 USD, FOB
NINGBO, Китай. „Пресовани кърпи за еднократна употреба - вискоза“. Деклариран МТН
6213 90 00 90, митническа стойност 3 11158 лева. Посочен е метод за определяне на стойността „код 1
Договорна стойност на внасяните стоки /чл. 70 от Кодекса/“. При извършване на
митническите формалности са представени и следните документи: Търговска фактура
№ GAT1731056/04.12.2017г.,
Търговска фактура № **********, застрахователна полица и други; - Търговска фактура № GAT1731056/04.12.2017г.: 22 колета „Magic tissue shape
roundshaped“ (форма кръгла размер Д2*В07 см), фактурна стойност 1 716’72
USD,
условия
на доставка FOB NINGBO, количество общо 100824 броя, условия на плащане Т/Т
(телеграфен превод). Относно наименованието на стоката е пояснено, че в
преведени документи, съдържащи се в делото, са отразени наименования :
„Магическа тъкан с форма на кръгла форма”, „пресовата кърпа SNB блистер”,
„вълшебна салфетка, кръгла форма с печат от двете страни в полиетиленова
торбичка/бяла кутия”.; - Проформа
фактура № GAE1731056/15.11.2017г. - посочено е наименование на стоката, спецификация „вълшебна салфетка“;
Форма: „печат с кръгла форма от двете страни“; Опаковка: „полиетиленова
торбичка/бяла кутия“; Размери 22*24 см 40г/м2. Към описанието на
продукта се виждат изображения (снимки) на самия продукт, от които са видни
формата и печатите. ; - ЛИСТ
ЗА БЕЗОПАСНОСТ НА ПРОДУКТА - Продуктът се състои
от вискоза /целулозни изкуствени влакна от технологията за производство на
вискоза. Формула /С6Н10О5/n /целулоза/.
Вписана е
предоставената от Агенция митници информация : таблица с данни за допуснатите за свободно обращение и крайна
употреба стоки, „регистрирани във
всички митнически учреждения с държава на изпращане Китай, за всички стоки с,
включени в Позиция 6213 от Комбинираната номенклатура на Европейския съюз
(КНна ЕС)...“, за периода от 01.09.2017г. до 30.04.2018г. Посочено е, че
данните от таблицата съответстват на данните за
стоките с тарифен код 6213 90 00 90 от митническите декларации, копия от които
са предоставени допълнително с молби до АС Пловдив /№ 32-320503/02.11.2020г. и
№ 32-326906/09.11.2020г./. По данни от таблицата /и сравнени с копията на
данните от митническите декларации/, експертизата изчисли цена в лева за 1
брой стока с тарифен код 6213 90 00 90 и получи цена 0’03 лв./бр. за процесната стока
/„Пресовани кърпи за еднократна употреба - вискоза“ 100 824 броя/ и 0’18
лв./бр. за
намерената от митническите органи сходна стока („Кърпички за почистване на
стъкла“ 50000 броя), както е посочено в обжалваното Решение. Същевременно, в
таблицата са открити данни от митническа декларация MRN
17BG005807H0250772 от 14.11.2017г. за стоката „носни кърпи
синтетика“ 54000 броя, чиято цена е 0’05 лв./бр., която е три пъти
по-ниска от определената от митническите органи цена за сходна стока.
От описаните
данни, в.л. прави фактически изводи за следното : Според митническите органи митническата
стойност следва да се определи на основание чл. 74, пар. 2, буква „ б като се
вземе предвид декларираната митническа стойност по митническа декларация MRN 17BG002002H0746122/04.10.2017г.
- 018
лв./бр. В митническа декларация MRN 17ВG005807Н0250772
от 14.11.2017г. за стоката „носни кърпи синтетика“ 54000 броя - количество
приблизително същото количество с посочената в Решението сходна стока 50000 броя,
е намерена цена 0’05 лв./бр., която е
три пъти по-ниска от определената от митническите органи цена за сходна стока.
Посочено е, че в
МТН 6213 0 00 90 се класират следните продукти : Глава 62 Облекла и допълнения
към облеклата, различни от трикотажните или плетените; 6213 носни кърпи и
джобни кърпички; 6213 90 – от други текстилни материали; 621390 0010 – от
естествена коприна или от отпадъци от естествена коприна; 6213 90 00 90 –
Други. В забележки 1 и 7 към Глава 62 са посочени артикулите, както и формите и
материалите, от които следва да бъдат изработени. Пояснено е, че в Приложение №
1 към заключението е представено разпечатано извлечение на информация от ТАРИК
за МТН 6213 90 00 90 към дата 30.01.2018г. за внос от Китай и в справката за
стоките от позиция 6213 не се намират изисквания за „справедливи цени” /ТАРИК –
многоезична база данни, обхващаща всички мерки, свързани с тарифното,
търговското и земеделското законодателство за внос и износ/. Отразени са
Забележки към Глава 62 : 1. Настоящата глава се прилага за всички артикули,
конфекционирани от всякакъв текстил, различен от ватата, с изключение на трикотажните
или плетени артикули /различни от позиция № 6212/. 7. Към джобните кърпички от
позиция № 6213 са приравнени артикулите от позиция № 6214, от вида на шалчета с
квадратна или приблизително квадратна форма, като никоя не превишава 60 см.
носните кърпи и джобни кърпички, на които една от страните има дължина,
превишаваща 60 км., са включени в позиция № 6214. Посоченото в т.7 се съдържа в Обяснителни
бележки към позиция 62.13 – включва главно артикули с квадратни форми /или
силно доближаващи се до квадратната/, при която никоя една от страните не
превишава 60см. Тя включва носните кърпи, джобните кърпички и съгл.
разпоредбите на Забележка 7 към главата, артикулите от № 62.14 от типа на
кърпите за глава /квадратни/. При съпоставка с описанието на процесния продукт,
изходящо от търговската фактура, изображението от проформа фактурата /л.39-41/
и другите документи от делото, като и от допълнително получени сертификати и
характеристики /”магическа тъкан с форма на кръгла форма”; „пресована кърпа SNB
блистер”; „вълшебна салфетка, кръгла форма с печат от двете страни в
полиетиленова торбичка/бяла кутия”/, както и от информацията, че вида на
материала е Вискоза – целулозни изкуствени влакна от технологията за
производство на вискоза, формула С6Н10О5 n целулоза,
последвал извод за това, че процесният продукт не следва да се класира в
тарифен код по ТАРИК 6213 90 00 90. В тази вр. е посочено, че видно от изображението
на стоката от проформа фактура /л.39-41/, формата на продукта е кръгла, а не
квадратна, както са изискванията на забележките към позиция 6213, освен което видът
на продукта не съответства на носните кърпи, джобните кърпички и съгласно
разпоредбите на забележка 7 към Глава 62. Тоест, според характеристиките и
формата, декларираните стоки /пресовани кърпи за еднократна употреба –
вискоза/, не се класират в тарифен код по ТАРИК 6213 90 0090 – „Други”, в който
са декларирани. Този извод е основание за следващият извод – т.нар.
„справедлива цена” по THESEUS, посочена от митническите органи 36,28лв./кг.,
както и намерените сходни стоки, послужили за определяне на нова митническа стойност
– размер 0,18 лв./бр., не са приложими за процесната стока, тъй като те са
различни от процесната стока.
Независимо от фактическите
констатации и изводи, са посочени следните отговори на поставените въпроси от
страна на жалбоподателя с уточнения от ответника : 1. Анализът на данните от предоставената
таблица, както и от допълнително получените копия на митнически декларации дава
основание за извод, че за стоки с тарифен код по ТАРИК 6213 90 00 90, са
налице „сходни стоки“ по смисъла на чл. 74, пар. 2, б. „б“ от Регламент /ЕС/
952/2013. ; Анализът на доказателствата, съдържащи се в делото дава основание
за заключение, че процесната стока „Magic tissue shape round-shaped“ /„вълшебна
салфетка“/, Форма: „печат с кръгла форма от двете страни“ /форма кръгла размер
Д2*В07 см./, не
се класира в код по ТАРИК 6213 90 00 90 и в тази връзка търсенето и анализ на сходни стоки за код
6213 90 00 90, проучването в системата ТЕЗЕЙ, извършено от митническите органи,
както и допълнително получената информация от Агенция „Митници“, е неприложимо.
Наличие на цени на „сходни стоки“ с процесните по смисъла на чл. 74, пар. 2, б.
„б“ от Регламент /ЕС/ 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за приемане
на Митнически кодекс на Съюза /МКС/, чл. 1, т. 14 и чл. 141 от Регламент за
изпълнение 2015/2447, би могло да се направи проучване, след определяне на
правилния тарифен код на процесната стока.; 2. Анализът на данните показва, че от намерените сходни стоки в
предоставените таблици и копия на митнически декларации, най-ниските цени, са
0.02 лв./бр. /кърпички за очила 708 броя/ и 0.05 лв./бр. /„Кърпички за
почистване на стъкла“ 50000 броя/, като последната е три пъти по- ниска от
определената от митническите органи цена за сходна стока. На тази база, при
цена 0. 05 лв./бр., митническата стойност следва да бъде 5 041’20 лева /100824 бр. х 0’05 лв. = 5 04120
лева/.
- При
изслушване на заключението в.л. потвърди, че при отговор на втората задача е
използвало сходните стоки с 5 ст. на бройка, тъй като при тези с 2 ст. на
бройка има някои различия в изискването за сходни стоки – количеството не е
приблизително същото и цената на доставката при тях е FCA, за разлика от тази за 5 ст. на бройка,
която е в условията на доставка FOB – в
съответствие с процесната декларирана стока. Материята на продукта – целулоза
произтича от химическата формула, посочена в лист за безопасност на продукта
/стр.5 от СИк.Е, първи абзац/. По отношение извода за тарифното класиране,
експертът потвърди данните от експертизата – изводите се основават на
информацията от опаковъчния лист, представен на митническите органи за
изображението на продукта – кръгла форма със сухи печати от двете страни и на
материалът – целулоза, които две основания изключват класиране в главата за
текстилните издалия. Продуктът е - видимо от изображенията в опаковъчния лист,
с кръгла форма и голям колкото разтворима таблетка витамин например. Във вр. с
посоченото в оспореното решение – че няма мостри, в изображението в опаковъчния
лист се вижда, „Има мостра като изображение в опаковъчния лист”. №.05 ст.
отразяват цената на бройка с тарифен код, посочен в декларацията на
жалбоподателя и при определяне на новата митническа стойност в.л. е имало
предвид бройка, а не пакет от 12 бройки.
- Заключението
е оспорено от ответника в частта за правилността на тарифния код – заявено бе,
че вещото лице не е имало поставена такава задача.
-
Експертизата се цени като компетентно и обективно изготвена с приложени
специални знания. Фактическите констатации са основани на доказателствата по
делото. Изводите на експерта са част от приложените специални знания. Правни
съображения не се обсъждат с прилагане на чл.202 ГПК.
4. Обхватът на спора касае потвърждаване
или отричане на предпоставки за "основателни съмнения" по
см. на чл. 140, пар. 2 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447 и спазване
на процедурата по чл. 141 от същия регламент, вр. чл. 74, пар. 2, буква „б” от
МКС за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно
договорната стойност на сходни стоки. Осъщественият внос на 30.01.2018г. е при
действието на Регламент № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно
създаване на Митнически кодекс на Съюза, който е в сила от 01.01.2016г. Основен
метод за определяне на митническата стойност на стоките е този, при който се
определя въз основа на договорната такава. В случая са възникнали съмнения относно
посочената цена при вноса и е извършена проверка на същата. Съмненията не са
отпаднали въз основа на представените доказателства от вносителя, при което е
приложен вторичният метод по чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент /ЕС/№
952/2013г. Прилагането на вторичните методи за определяне на митническа
стойност по чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент № 952/2013 е
субсидиарно, като е необходимо преди това да се обоснове неприложимост на
основния метод - въз основа на договорната стойност.
4.1. Предвид обхвата на спора, дори
изводите на СИк.Е по отношение тарифен код, деклариран от вносителя и възприет
от митническите органи – да са обосновани с приетите по делото доказателства,
съдът не следва да се произнася относно коректността на тарифния код.
Действително
описанието на внесената стока, произтичащо от търговската фактура,
изображението в проформа фактурата, ведно с отразеното в сертификати и
характеристики /”магическа тъкан с форма на кръгла форма”; „пресована кърпа SNB
блистер”; „вълшебна салфетка, кръгла форма с печат от двете страни в
полиетиленова торбичка/бяла кутия”/, както и от информацията за вида на
материала - вискоза /целулозни изкуствени влакна от технологията за
производство на вискоза, формула С6Н10О5 n целулоза/,
обосновават извод за това, че
процесният продукт не следва да се класира в тарифен код по ТАРИК 6213 90 00
90. Характеристиките и формата на декларираната стока са съществени критерии,
изключващи я от тарифен код 6213 90 0090 – „Други”, но тарифният код не попада
в обхвата на спора, поради което в хипотеза на отмяна на оспореното решение с
връщане преписката на органа за определяне на точен тарифен код на внесената
стока, след което и проверка на декларираната митническа стойност на стоката,
съдът би се произнесъл извън обхвата на спора /свръх петитум/. За титуляра на
режима е грижата за точно деклариране /чл. 188 и чл. 170, § 1 МКС/, но
точността му попада в границите на последващия контрол на декларирането – чл.84
ал.1 т.1 ЗМ. Принципът на истинност – чл.7 ал.1 АПК /“Административните
актове се основават на действителните факти от значение за случая.“/ е приложим
в спорния предмет и след като митническите органи не са коригирали декларирания
тарифен код, промяната му би била самостоятелен предмет на друго производство.
4.2. Съобрази се,
че правната уредба на
Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива и
неутрална система, която изключва използването на произволно определени или
фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март 2009г., C-256/07, т. 20;
Решение от 15 юли 2010г., С-354/09. По правило съгл. чл. 70 пар. 1 и 2 от МКС,
митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е.
действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата
им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се
засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в
съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Освен това митническата стойност трябва
да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита
всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност /Решение от 16
ноември 2006г., С-306/04, т. 20/. Когато митническата стойност не може да бъде
определена по правилата на чл. 70 от МКС, остойностяването на внасяните стоки
се извършва по реда на чл. 74 от МКС при последователно прилагане на методите в
чл. 74, пар. 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тях, по която
може да се определи митническата стойност на стоките. Когато митническата
стойност не може да се определи по реда на чл. 74, пар. 1, митническото
остойностяване се извършва по реда на чл. 74, пар. 3 от МКС - въз основа на
наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни
способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на: Споразумението за
прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията; член VІІ
от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял ІІ на МКС. Така
предвидените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на
субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена
чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в
установената поредност.
Макар при митническото остойностяване
на стоките приоритет да има договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата
на чл. 140, пар. 1 от Регламента за изпълнение /РИ/ 2015/2447 дава възможност
на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали
декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на
плащане цена по чл. 70, пар. 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави
допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна
информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, пар.
2 от Регламента за изпълнение те могат да отхвърлят декларираната цена. При
липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната
стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне
на митническата стойност по чл. 74 от МКС, като в тежест на митническите органи
е да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да
обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки. Съгласно чл. 141, пар. 1 от РИ
2015/2447, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда
на чл. 74, пар. 2, буква а) или б) от МКС се използва договорната стойност на
идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и
по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя.
Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се
определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни
стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази
договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите,
дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Съгласно чл. 141, пар. 3
от Регламента за изпълнение 2015/2447, когато се установи повече от една
договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата
стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.
Понятията "идентични стоки" и "сходни стоки" са дефинирани
съответно в чл. 1, пар. 2, т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение 2015/2447 и според тях в рамките на определянето на
митническата стойност се разбира следното: "идентични стоки" са
стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение,
включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им.
Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго
отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични;
"сходни стоки" са стоки, произведени в същата държава, които въпреки
че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни
съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да
бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят
дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и
съществуването на търговската марка.
Във всички случаи при прилагането на
методите за определяне на митническа стойност, вкл. и в хипотезата на чл. 140,
вр. с чл. 141 от Регламента за изпълнение, митническите органи имат задължение
за установяване на справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно
определена такава. Това задължение се приема да е в отношение на корелация с
общото задължение за сътрудничество на участниците в търговията със стоки, като
в тази вр. чл. 15, пар. 1 от МКС предвижда, че лицето, което участва пряко или
косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол,
предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове,
пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото
необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол. На това
принципно положение е основана и процедурата по чл. 140, пар. 1 от Регламента
за прилагане с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията
непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа
стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора
допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му – арг. от Решение от 28
февруари 2008г., С-263/06 т. 52. Освен това зачитането на правото на защита
представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага
във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ
лицето, към което е насочен. В процедурата по чл. 140, вр. чл. 141 от
Регламента за изпълнение, лицата - адресати на решения за неприемане на
декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да представят становище
относно елементите, на които административният орган възнамерява да основе
своето решение. Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено
процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение –
Решение от 13 март 2014г. по обединени дела C-29/13 и C-30/13, т. 49.
Посоченото императивно изискване в случая
е спазено, тъй като с писмо изх. № 32-46625/11.02.2020г. са изискани конкретни
данни относно декларираната стойност за обосноваването й, а с писмо изх.№
32-87531/19.03.2020г. – уведомление по см. на чл.22, §6 от Рег. /ЕС/ №
952/2013г., Директорът на ТД Северна Морска е изложил подробно обстоятелствата,
с които обосновава съмненията в достоверността на декларираната митническа
стойност. Първоначално митническите органи са приели, че отсъстват
доказателства за реалното
плащане на договорената доставна цена на стоките. Впоследствие с представен банков сиуфт от
16.11.2017г. от Про Кредит банк с основание проформа фактурата от 15.11.2017г.
към продавача за сумата от 1 716,72 щ.д., не е поддържано посоченото
обстоятелство. Ведно с това, административният орган е счел за съществен
пропуск – липсата на търговски договор, от който да са видни условията по
сделката, както и непредставянето на сведения, документи, ценови листи и друга
бизнес кореспонденция, предшестващи издаването на офертата по проформа
фактурата. Предвид посоченото е прието, че остава съмнението относно точния
размер на митническата стойност, освен което е възприето, че основателни
съмнения може да съществуват конкретно, когато декларираната стойност е
по-ниска от определена рискова прагова стойност. За целите на управление на
риска рисковата прагова стойност може да бъде определена на базата на тези
справедливи цени, които предоставят на разположение на държавите членки на ЕС
чрез системата ТЕЗЕЙ на Съвместния изследователски център на Европейската
комисия. В случая позицията е, че митническата стойност на внесените стоки за
кг. нетно тегло при сравнение е основана на изключително ниска фактурна цена
спрямо наличната средна статистическа стойност на сходни стоки. Поддържа се, че
при наличие на разлика в декларираната цена и средностатистическата митническа
стойност възниква основание за пораждане на обосновани съмнения за отхвърляне
на декларираната митническа стойност, без да се оспорва автентичността на
представената търговска фактура, в какъвто смисъл е Решение от 16.06.2016г. по
дело С-291/15 на съда на ЕС.
Според Решение на Съда /шести състав/
от 16 юни 2016 година по дело C-291/15: „т. 38 В това отношение, на първо
място, що се отнася по-специално до основателността на разглежданите съмнения,
следва да се отбележи, че видно от представената на Съда преписка, в главното
производство съответният митнически орган е приел декларираната договорна
стойност на внесените стоки за изключително ниска в сравнение със средностатистическата стойност при вноса на сравними стоки. В настоящия случай изглежда, както подчертава Европейската
комисия, че по отношение на някои от стоките — предмет на главното
производство, декларираната цена е по-ниска от средностатистическата с повече
от 50 %.; т. 39 При такива обстоятелства следва да се приеме, че разлика в
цените като констатираната изглежда достатъчна, за да обоснове съмненията на
митническия орган и отхвърлянето от негова страна на декларираната митническа
стойност на разглежданите стоки.”. В случая е изискана в пълнота документация
за обосноваване достоверността на декларираната митническа стойност, като
отсъствието на договор за конкретната доставка не е достатъчно основание само
по себе си за съмнения по отношение достоверност на декларираната митническа
стойност. В тази вр. следва да бъде посочено, че съпътстващите МД документи
съответстват на отразеното в МД съдържание, вкл. за декларираната стойност. Не
са представени обаче доказателства по твърдението в отговора на дружеството за регулярно
закупуване на тези артикули от доставчика – от 2013г. /л.35/. Трайните
търговски отношения с продавача –
контрагент от Китай обективно биха могли да преодолеят съмненията на
митническите органи, основани на възприетото в т.38 и т.39 вр. с т.31 от
Решение на Съда от 16 юни 2016 година по дело C-291/15. Предвид това, може да
се приеме, че съмненията на митническите органи са били основателни в контекста
на решението на СЕС. В тази вр. се отбелязва основателното възражение на адв.Г.
в насока - цитираното Решение № С-291/2015г. на Съда на Европейския
съюз и въпросния рисков праг, са приложими само на първия етап – оспорване на
митническата стойност и ако стойността е изключително ниска спрямо този праг,
митницата има право да оспори декларираната стойност, дори и да не оспорва
другите документи, с които тя се доказва. След този момент определянето на
митническата стойност няма нищо общо с въпросния рисков праг, тъй като е налице
правило в Регламент 952 - ако се установят повече от една сходни стоки, се
използва най-ниската от тези сходни стоки, независимо от това, че е под
рисковия праг. В този см. правилно жалбоподателят възрази против опита на
ответника да стесни периметъра на експертизата, посредством искането вещото
лице да се произнесе само за стоките, стойностите на които са над рисковия праг.
В случая от значение за спора е
неспазването на задължителния ред и условия за определяне на митническата
стойност на стоките, регламентирани в чл.73, пар.2, б.”б” МКС и чл.141, пар.3
от Регламент за изпълнение /РИ/ 2015/2447. В хода на съдебното производство бе
установено въз основа на изходяща от ответника информация – съществуването на
сходни стоки с тези, внасяни от жалбоподателя, които са по-ниски от посочените
в решението и които е следвало задължително да бъдат използвани в изпълнение на
посочените по-горе правила. В случая
посредством СИк.Е бе опровергано правилно прилагане на вторичния метод от
страна на митническите органи – чл. 74, пар. 2, буква „б” от МКС. Анализът на данните от предоставената таблица,
както и от допълнително получените копия на митнически декларации са обосновали
извод на в.л. – неоспорен от представителя на ответника, за това, че за стоки с
тарифен код по ТАРИК 6213 90 00 90 са налице „сходни стоки“ по смисъла на чл.
74, пар. 2, б. „б“ от Регламент /ЕС/ 952/2013 – такива, потвърждаващи
прилагането на чл.141 §3 от РИ 2015/2447 : „Когато се установи повече от една
договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата
стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.“. Анализът
на данните показва, че от намерените сходни стоки в предоставените таблици и
копия на митнически декларации, най-ниските цени са 0’02 лв./бр.
/кърпички за очила 708 броя/и 0’05 лв./бр. /„Кърпички за почистване
на стъкла“ 50000 броя/, като последната е три пъти по-ниска от определената от
митническите органи цена за сходна стока. На тази база, при цена 0. 05
лв./бр., митническата стойност следва да бъде 5 041 20 лева /100824
бр. х 0’05 лв. = 5 041’20 лева/. Експертът правилно е ползвал сходните стоки с 5 ст. на бройка, тъй
като при тези с 2 ст. на бройка има различия в изискването за сходни стоки –
количеството не е приблизително същото и цената на доставката при тях е FCA, за разлика от тази за 5 ст. на бройка,
която е в условията на доставка FOB – в
съответствие с процесната декларирана стока /Франко борд – купувачът има задължението да сключи
договор с превозвача, като същевременно трябва да заплати всички такси по
транспортирането, застраховката, разтоварването от кораба, митническите формалности
по товарния внос, както и разходите по доставката до крайното местоназначение.; Франко
превозвача – уговорено място, като продавачът осигурява разрешение за износа,
заплаща всички експортни и митнически такси, удостоверява предаването на
стоките на превозвач, който е определен от купувача, на уговорено място/.
Митническият орган не е извършил
анализ на условията по доставките между съпоставяните декларации и съответно
дали и как това се отразява на цената на стоките. При прилагането на вторичния
метод не е проверено наличието на сходство в характеристиките на сравняваните
стоки, като декларираната стока е от материя вискоза. Митническите органи са се
основали на критерии – количество и общ вид на стоката, които не са достатъчни
при прилагане на метода. Единствено изцяло е съобразен периода на сравняваните
доставки по изискването на чл. 74, § 2, буква "б" от МК - сходните
стоки да са изнесени в същия или в приблизително същия момент, като стоките,
подлежащи на остойностяване. При действието на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента
за изпълнение сходни са стоките произведени в същата държава, които, въпреки че
не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни
съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да
бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят
дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и
съществуването на търговска марка. Въведено с чл. 141, § 1 от Регламента за
изпълнение изискване при определяне на митническата стойност на внасяните стоки
по вторичните методи на чл. 74, § 2, б. „а“ и „б“ от Кодекса е стоките да са в
продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като
остойностяваните стоки. При невъзможност да се установи такава продажба
договорната стойност се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се
на търговското равнище и/или количествата.
С аргумент от събраните доказателства следва извода
за допуснати от митническите органи съществени нарушения на правилата за
определяне на нова митническа стойност и в частност на разпоредбите на чл. 74,
пар. 2, б. „б“ от МКС, допълнен с чл. 141, пар. 3 от РИ 2015/2447. Регламентираното
правило при наличие на данни за повече от една сходни стойности, да се приложи най
- ниската от тях без каквито и да било допълнителни преценки, условия и
съображения, не е спазено – основание за незаконосъобразност на оспореното
решение. В конкретната фаза от административното производство митническите
органи не разполагат с право на преценка и адаптиране на съпоставяни цени от
налични сходни стоки с тази, която се доближава до т.нар. „справедливи цени“. Посоченото
не е съобразено с арг. от писмо per. № 32-87531/19.03.2020 г., /л.55/ - използвани
са били стойности, „които не са необичайно ниски...“. Този механизъм на
остойностяване нарушава установеното правило и с основание жалбоподателят
възрази против становището на процесуалния представител на ответника от
29.09.2020г. /л.87/, според което не следва вещото лице да преценява случаи, в
които „стойността е под т.нар. рисков
праг... “. Експертът
по мотивирани съображения не е съобразил становището, тъй като няма основания
да бъде възприет предложения критерий от ответника. Следва да бъде прието, че митническите
органи неправилно интерпретират тълкуването, дадено от СЕС с Решение 16 юни 2016г.,
С-291/15 - Съдът на ЕС е приел, че чл. 181 а от Регламент (ЕИО) № 2454/93
трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи,
съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на
договорна стойност на сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната
договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия
размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. Съобразяваната в случая информация
не отговаря изцяло на това условие, като се има и предвид, че в т.38 от
решението е ползван термина „сравними“ стоки.
Въз
основа на изчислената от СИк.Е митническа стойност – 5041,20лв. и дължимите
Мито /504,12лв./ и ДДС /1109.06лв./ според посоченото от експерта в съдебно
заседание с ход по същество, с приспадане на заплатените от жалбоподателя суми
: Мито 311,16лв. и ДДС 705,08лв., следва, че задълженията за доплащане са в общ
размер на 596,94лв. /мито : 504,12 – 311,16 = 192,96лв.; ДДС : 1 109,06 –
705,08 = 403,98лв.; 192,96 + 403,98 = 596,94лв./. Жалбата се приема за частично основателна
– за разликата над сумата
596,94 лв. - общ размер на дължими суми за доплащане с приспадания на внесените
суми или МИТО – 192,96лв. и ДДС – 403,98лв., ведно с дължимите лихви за забава,
до пълният размер, определен с административния акт : допълнителни държавни
вземания за доплащане в размер на 4 811.76лв. – мито в размер на 1503,67лв. и
ДДС – 3 308,09, ведно с дължимите лихви за забава – без същите да са посочени
като размер. До 596,94 лв. - общ размер на дължими суми за доплащане с
приспадания на внесените суми, ведно с лихвите, жалбата не е основателна.
Разноски се присъждат съобразно уважената част от
оспорването за реално направените /държавна такса 50лв.; адв.възнаграждение –
870лв. с вкл.ДДС - §2а от ДР на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, л.8 и л.194-196; депозит за експертиза общо
900лв./ - общо 1601,6лв. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение не е основателно – чл.8 ал.1 т.2 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения : 566,82лв. спрямо 650лв.,
като в случая адв.възнаграждение е с вкл. ДДС – общо 870лв. Съразмерно на
отхвърлената част от жалбата, юрисконсултското възнаграждение е в размер на
68,02лв.
Мотивиран с изложеното, съдът
Р Е Ш И :
Отменя Решение № 32 -
179890/24.06.2020г. на Директора на ТД Северна Морска, с което е извършена
промяна на декларирана митническа стойност на стоки /пресовани кърпи за еднократна
употреба/, внесени с митническа декларация /МД/ MRN
18BG002002H0016151/30.01.2018г.
и са определени допълнителни държавни вземания за доплащане в размер на 4
811.76лв. – мито в размер на 1503,67лв. и ДДС – 3 308,09, ведно с дължимите лихви
за забава /без същите да са посочени като размер/, в частта за
разликата над сумата 596,94 лв. - общ размер на дължими суми за доплащане с
приспадания на внесените суми, формиран от сбор на МИТО – 192,96лв. и ДДС –
403,98лв., ведно с дължимите лихви за забава, до пълният размер, определен с
административния акт – или в частта за 4 214,82лв. с дължими лихви за забава.
Отхвърля жалбата в частта за сумата 596,94 лв. - общ размер на дължими суми за доплащане с приспадания на внесените суми, формиран от сбор на МИТО – 192,96лв. и ДДС – 403,98лв., ведно с дължимите лихви за забава.
Осъжда Агенция Митници - Териториална
дирекция Северна Морска да заплати на Стар Нейлз - България ООД, седалище и
адрес на управление – гр. Пловдив, ул. “Дамян Балабанов” № 2, ЕИК *********, с
управител Е.Д., съдебни разноски в размер на общо 1 601,6лв.
Осъжда Стар Нейлз - България ООД,
седалище и адрес на управление – гр. Пловдив, ул. “Дамян Балабанов” № 2, ЕИК
*********, с управител Е.Д., да заплати на Агенция Митници - Териториална
дирекция Северна Морска, юрисконсултско възнаграждение в размер на 68,02лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
Административен съдия :