№ 126
гр. Радомир, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20221730100280 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че съгласно съобщение към фактура № . г. ответното
дружество претендирало от ищеца Н. Н., клиент с абонатен № ., платец № ., за
топлофициран имот, находящ се в гр. С., ЖК „О.“, бл. ., вх. ., ап. ., сумата от 11 105,11 лева,
представляваща главница за плащане на топлинна енергия към 13.11.2018 г., без никакво
уточнение за периода, за който се претендира. Във фактурата било посочено, че се дължи и
сумата от 7644,92 лева, представляваща обезщетение за забава. Общо претендираната сума
била в размер на 18 750,03 лева, както и сумата от 480,58 лева за дялово разпределение към
13.11.2018 г.
По партидата на № ., като неплатени задължения за топлинна енергия и дялово
разпределение било посочено, че се дължат и търсят суми от м. 11.2006 г. до края на 2018 г.
Ищецът твърди, че за така посочените суми е изтекла предвидената в закона 3-
годишна погасителна давност, поради което моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено в отношенията между страните, че не дължи на ответното дружество
следните сумите, като погасени по давност, а именно: главница в размер на 11 105,11 лева
към 13.11.2018 г., обезщетение за забава в размер на 7644,92 лева към 13.11.2018 г. и сумата
от 480,58 лева към 13.11.2018 г., от която 314,67 лева – главница за услугата дялово
разпределение и 163,28 лева – обезщетение за забава, начислени за абонатен № ., за
топлофициран имот, находящ се в гр. С., ЖК „О.“, бл. ., вх. ., ап. ..
С отговора на исковата молба ответното дружество оспорва предявения иск, с
твърдения за недопустим и неоснователност на предявения иск.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не изпраща
1
представител.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
От приложеното по делото съобщение към фактура № . се установяващ, че
задължението на ищеца Н. Н., с аб. № ., платец № ., за топлофициран имот, находящ се в гр.
С., ЖК „О.“, бл. ., вх. ., ап. ., към 13.11.2018 г. е в размер на 11 105,11 лева, като това се
установява и от представената с исковата молба справка от електронната информационна
система на „Топлофикация С.“ ЕАД за неплатени задължения за топлинна енергия и дялово
разпределение за аб. № ..
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
При извършване преценката за допустимост на исковата претенция, настоящият
съдебен състав съобрази практиката на ВКС, намерила израз в определение №
513/24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о. и определение № 410/20.09.2018 г. по ч. гр.
д. № 3172/2018 г., IV г. о. В цитираните определения изрично се приема допустимостта на
отрицателен установителен иск за недължимост на вземане, включително такъв иск е
допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително
производство към момента на предявяването му. Правната сфера на ищеца се явява
накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул,
който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след
приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има
интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на изпълнително производство (в същия смисъл: определение
№ 96/05.02.2019 г. по в. гр. д. № 00039/2019 г. по описа на ОС - Перник). Ето защо, съдът
намира, че искът е допустим.
При разглеждане на иска по същество съдът намери следното:
Безспорни между страните са обстоятелствата, че ищецът притежава качеството
„клиент на топлинна енергия“ по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, като за исковия период от
ответното дружество е начислена сумата от 11 105,11 лева, представляваща стойността на
ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ЖК „О.“, бл. ., вх. .,
ап. ., обезщетение за забава в размер на 7644,92 лева към 13.11.2018 г., както и сумата от
480,58 лева към 13.11.2018 г., от която 314,67 лева – главница за услугата дялово
разпределение и 163,28 лева – обезщетение за забава.
При извършена преценка на събраните по делото доказателства и доводите на всяка
една от страните, настоящият съдебен състав намира, че предявеният за разглеждане
отрицателен установителен иск за недължимост на заявените суми от ищеца в полза на
ответното дружество е изцяло основателен.
Ищецът твърди, че не дължи посочените в исковата молба суми, тъй като са погасени
2
по давност - с изтичането на тригодишната такава, регламентирана в чл. 111 ЗЗД.
Задължението да се заплаща стойността на топлоенергията е задължение за периодично
плащане по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. С Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ОСГТК
на ВКС е прието, че задълженията на потребителите на топлинна енергия представляват
задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време задължения за предаване на пари, имащи единен правопораждащ факт –
договор за доставка на топлинна енергия, чиито падеж настъпва през предварително
определен интервал от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Предвид изложеното и по отношение на тази категория вземания е приложима давността по
чл. 111, б. „в” ЗЗД. Следователно, съгласно чл. 111, б. „в”, пр. второ и трето ЗЗД приложим
за процесните вземания за главница и лихва е 3-годишният срок на погасителна давност.
Изискуемостта на главницата за всяко месечно задължение настъпва с изтичането на месеца,
за който се дължи. Следователно изискуемостта на главницата за последния месец от
процесния период - м. 11.2018 г. е настъпила на 01.12.2018 г.
За периода след настъпване на изискуемостта ответникът не доказа, че е предприел
някое от действията, предвидени в разпоредбата на чл. 116 ЗЗД, водещи до прекъсване на
погасителната давност по отношение на ищеца, поради което следва да се приеме, че
вземанията са погасени по давност и предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
следва да бъде уважен.
По разноските:
Съобразно правилата на процеса и с оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК ищецът има право да иска присъждане на сто.ите по делото деловодни разноски.
Ищецът е доказал направени разноски по делото в общ размер на 1869,22 лева, от които
769,22 лева – заплатена държавна такса и 1100,00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение.
От страна на ответника с отговора на исковата молба е направено възражение с
правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на възнаграждението на процесуалния
представител на ищеца, което съдът намира за неоснователно, съобразявайки от една страна
фактическата и правна сложност на делото и от друга – предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минимален размер на адвокатското възнаграждение.
С оглед изхода на делото и по изложените по-горе съображения ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сто.ите от него разноски в настоящото производство в общ
размер на 1869,22 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Топлофикация С.“ ЕАД, с ЕИК:
3
., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ястребец“ 23Б, че Н. Н. Н., с ЕГН:
**********, с адрес: с. Д., общ. Радомир, обл. Перник, не дължи на дружеството следните
суми: главница в размер на 11 105,11 лева (единадесет хиляди сто и пет лева и единадесет
стотинки) към 13.11.2018 г., обезщетение за забава в размер на 7644,92 лева (седем хиляди
шестстотин четиридесет и четири лева и деветдесет и две стотинки) към 13.11.2018 г. и
сумата от 480,58 лева (четиристотин и осемдесет лева и петдесет и осем стотинки) към
13.11.2018 г., от която 314,67 лева (триста и четиринадесет лева и шестдесет и седем
стотинки) – главница за услугата дялово разпределение и 163,28 лева (сто шестдесет и три
лева и двадесет и осем стотинки) – обезщетение за забава, начислени за абонатен № ., за
топлофициран имот, находящ се в гр. С., ЖК „О.“, бл. ., вх. ., ап. ., като погасени по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация С.“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление
гр. С., ул. „Ястребец“ 23Б ДА ЗАПЛАТИ на Н. Н. Н., с ЕГН: **********, с адрес: с. Д., общ.
Радомир, обл. Перник сумата в размер на 1869,22 лева (хиляда осемстотин шестдесет и
девет лева и двадесет и две стотинки) - направени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4