№ 33
гр. гр. Добрич, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Десислава Б. Николова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Нели Ил. Бъчварова
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20213200500665 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№261212/21.05.2021г.на Й. Г. Ш. с ЕГН ********** и АНТ. Г. Ш. с
ЕГН **********, дамата с адрес с. П., общ. Р., обл. П., ул.„***” 53, чрез
упълномощения адвокат И.П.-ДАК, срещу решение №260049/07.05.2021г. по
гр.д.№250/2020г.на РС-Каварна, с което се ОТХВЪРЛЯ претенцията им
срещу „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЯНТАР” с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. П., общ. Ш., представлявана от
председателя В.Д.С., за сумата 4647,57 лева, представляваща дължимо
наемно възнаграждение по договори за наем сключени на 16.02.2018 г. между
Е.А. Ш. и „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЯНТАР”.
Оплакванията на въззивниците се свеждат до твърдения за
постановяване на решението в разрез с материалния закон и при нарушение
на процесуалните правила- необсъждане на всички доказателства по делото,
обсъждане на неприети по делото доказателства. Излагат се твърдения за
факти и обстоятелства относно възникването на парично вземане по два
договора за наем на земеделска земя за стопанската 2018/2019г.Изразява се
несъгласие с извода на съдът за постигнато съгласие за наемно
1
възнаграждение от 30% от паричната стойност на продукцията. Уговореният
наем бил в размер на минимум 30% от паричната стойност на продукцията. С
решение на ОС на кооперацията от 20.06.2020г. бил приет ГФО за 2019г. със
стойност на разходите за външни услуги-разходи за наем за земеделска земя
,по 80лева/дка за стопанската 2018/2019г. Нито в договорите за наем, нито в
протокола от проведеното общо събрание на кооперацията имало предвидена
като санкция за лицата, които напускат кооперацията за следващата стопанска
година плащане на наемно възнаграждение в минимума по договорите за
наем от 30% от паричната стойност на продукцията, изчислено от вещото
лице на 37лева/дка. Размерът на наема , определен с приемането на ГФО бил
80лева, изплатени им били по 37лева/дка. Процесните договори били 2
сключени при същите условия, при които бил сключен договор за имот
№6018 в с.П. с площ от 4.777дка, по който било извършено плащане от
70лева/дка, които обстоятелства не били обсъдени от съда, който игнорирал и
доказателствената тежест на финансовите отчети, в които се съдържа
информация за наем на земеделска земя от 80дка.Иска се отмяна на
решението и постановяване на ново за уважаване на исковете.
Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК с начало
11.05.2021г. когато решението е връчено на обжалващите, след проведена
процедура по чл.262 от ГПК отговаря на изискванията на чл.260-261 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е
подаден от насрещната страна със становище за неоснователност на жалбата,
обосновано с доводи по същество на спора за изпълнение чрез плащане на
договореното наемно възнаграждение от 30% от паричната стойност на
продукцията, равняващо се на 37лева/дка и липсата на основание за плащане
на наемна цена в претендирания размер от 80лева/дка.
Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК с начало
11.05.2021г. когато решението е връчено на обжалващите, след проведена
процедура по чл.262 от ГПК отговаря на изискванията на чл.260-261 от ГПК.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в
нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и
събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и
основателността на исковете, като приема за установено следното:
Предмет на обжалване от ищците е решението в неговата цялост.
2
Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с
уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна
проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната
част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на
релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на
съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми. В случая
решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен
състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма,
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
След като по реда на чл.129, ал.2 от ГПК е била отстранена
констатираната от въззивната инстанция нередовност на исковата молба-
общото заявяване на самостоятелни искови претенции, с молба вх.
№1718/26.07.2021г. всеки от двамата ищци е конкретизирал самостоятелните
си претенции, т.е. всеки от двамата ищци претендира паричното вземане от
1598.20лева, неизплатена част от припдащата му се 1/2част от наемна цена за
стопанската 2018/2019г. на земеделски имот №10019 в с.П. с площ от
74.335дка по договор за наем №123/16.02.2018г., и парично вземане от
725.78лева неизплатена част от припадащата му се 1/2част от наемна цена за
стопанската 2018/2019г. на земеделски имот №012051 с.Т. с площ от
33.748дка.
Обосноваващите исковите претенции обстоятелства се свеждат до
твърдения за наличие на облигационни отношения с ответника, възникнали
от два договора за наем, единият с № 123/16.02.2018 г., другият с неизвестна
за тях дата , сключени от майка им Е.А. Ш., починала на *** г., за
собствените и имоти - имот № 10019 с площ 74335 кв.м. в землището на с. П.
и имот № 012051 с площ от 33748 кв.м в землището на с. Т. . И по двата
договора срокът за плащане на дължимия наем изтекъл на 01.01.2020 г.
Дължимата наемна цена била по 80лева/дка. На 26.06.2020г. ответната
кооперация извършила плащане в размер на 37лева/дка, при което ищците
получили общо 3999.07лева наемна цена за общо 108.083дка/сбора от
площите на двата наследствени имота/, неизплътена била разликата от общо
4647.57лева, т.е. по 43лева/дка.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е оспорил исковете с
3
доводи , свеждащи се до липсата на неизпълнение по договора за наем на
имота от 74335 кв.м. в землището на с. П. и на имота от 33748 кв.м в
землището на с. Т.. Наемното плащане по двата договора било уговорено в
размер на минимум 30% от стойността на продукцията. След изготвяне на
ГФО за 2019 г. кооперацията изчислила, че 30% от стойността на
продукцията възлиза на 37,00 лв. на декар и заплатила на ищците сума в
размер на 3999,07 лева за отдадените от наследодателят им под наем общо
108,083 дка.
Предявените искове черпят правното си основание от разпоредбите на
чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. 232, ал.2 от ЗЗД.
Настоящата инстанция, обсъждайки доказателствата, обсъдени и от
районния съд, приема за установени от фактическа страна, установените и от
районния съд, безспорните и между страните обстоятелства, относно валидно
възникналите и действали за стопанската 2018/2019г. наемни
правоопношения между наследотателката на ищците Е.А. Ш., починала на
*** г., и ЗК Янтар с. П., общ. Ш. за временното ползване на имот № 10019 с
площ 74335 кв.м. в землището на с. П. и имот № 012051 с площ от 33748 кв.м
в землището на с. Т.. Не е спорно, установява се и, че ищците са наследници
на починалата наемодателка и по силата на наследственото правоприемство
всеки от тях е всъпил в правата и задълженията на наемодателката до размера
на наследствения си дял от ½.
По волята на страните, сключили наемните договори ответната
кооперация се е задължила за ползването на имотите през стопанската
2018/2019г. да заплати наемна, чийто размер е определяем и мярката за
определянето му е 30% от паричната стойност на продукцията. Уговорен е
срок на плащане след изтичане на стопанската година и след реализация на
продукцията, но не по-късно от три месеца от края на стопанската година. Не
е спорно,че наемодателят е изпълнил задължението си по договора да
предостави на ответната кооперация-наемател ползването на двете ниви или
общо 108.083дка земеделска земя. Не е спорно между страните, че на
26.06.2020 год. Ответната кооперация е заплатила наемно възнаграждение по
37лева/дка като превела по банковата сметка на ищеца Ш. сумата от
1999.54лева , а по банковата сметка на ищцата Ш. сумата от 1479.54лева , тъй
като прихванала 520лева разходи за услуги, които суми не са предмет на
4
настоящото производство. Претенцията на ищците е да им се заплати цената,
която е заплатена на останалите арендодатели, с които ответникът има
сключени договори, а не изплатената им в размер на 30 % от паричната
стойност на продукцията.
Няма спор между страните и, че размера на минималното наемно
плащане от 30 % от паричната стойност на продукцията за стопанската
2018/2019 г. възлиза на 37 лева/дка. В този смисъл е и заключението на
вещото лице, изслушено от районния съд. Според вещото лице средният
пазарен наем на земеделски земи в землището на община Ш. за стопанската
2018/2019 г. възлиза на 80,00 лева/дка.
По данни от от представените протокол от годишно отчетно събрание
на ЗК Янтар с. П., проведено на 20.06.2020 г., отчет за приходите и разходите,
и годишен счетоводен отчет за 2019 г., в частта за разходи за външни услуги
е отчетена сумата от 561 хил.лв. в т.ч. 524 хил.лв. – наем земя, при начислена
рента – по 80 лв./дка. В отчета е вписано още, че при анализ на отчетените
приходи и полагащите се 30% за наем по договор, рентата следва да е 37
лв./дка., а при изплащане на 80 лв./дка. сумата представлява 64,30 % от
приходите.
Спорът между страните се свежда до размера на наемната цена - 30% от
паричната стойност на продукцията, равняващи се на 37лева/дка, или
80лева/дка.
По силата на наследственото правоприемство ищците са встъпили в
наемните правоотношение, замествайки наследодателката-наемодател, при
условията договорени от нея. След като източник на права и задължения е
договорът за наем, след като страните по него са определили задължението на
наемателя за наемна цена като „30% от стойността на продукцията“ и не са
уговорили друга мярка за определянето му, няма основание да се приеме, че
наемното възнаграждение се дължи в размер по-голям от „30% от стойността
на продукцията“. Постигнатата уговорка за минимална цена /“минимум“ 30%
от от стойността на продукцията/ означава, че плащане над този размер ще
съставлява точно изпълнение на задължението и наемодателят няма да дължи
връщане на разликата като дадена без основание, защото има право да получи
и повече от 30% от стойността на продукцията, но означава също и, че
наемателят има право на избор, а не задължение да изпълни в повече от 30%
5
от стойността на продукцията и ако е изпълнил в размер на минималната
цена, е изпълнил точно.
При липса на спор между страните,че наемателят е изплатил наемна
цена в размер от по 37 лева/дка за цялото отдаденото му под наем количество
земеделска земя в пълния размер, респ.на всеки от ищците според
наследствения му дял, претенците на ищците са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени. Обжалваното решението на съда като краен резултат е
правилно, но тъй като диспозитива на съдебното решение не съдържа
индивидуализация на спорните права с посочване на основанието,
съдържанието им и носителите им съобразно уточненията по реда на чл.129,
ал.2 от ГПК на самостоятелните претенции на двамата ищци, първоначално
общо заявени, без тази неприцизност да се отразява върху валидността на
съдебния акт, решението следва да бъде отменено/изключая в частта с
характер на определение за разноските/ и постановено ново съобразно
установеното по-горе.
С оглед изхода от спора, право на съдебно деловодни разноски има
въззиваемата страна ЗК Янтар с.П., удостоверила извършване на разходи във
въззивната инстанция от 580лева адвокатско възнаграждение.
Водим от горното ,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260049/07.05.2021г. по гр.д.№250/2020г.на РС-
Каварна в частта на исковете по чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.232, ал.2 от ЗЗД, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Й. Г. Ш. с ЕГН ********** с адрес с. П.,
общ. Р., обл. П., ул.„***” 53, срещу „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЯНТАР”
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. П., общ. Ш.,
представлявана от председателя В.Д.С., искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД
вр.чл.232, ал.2 от ЗЗД за сумата от 1598.20лева, неизплатена част от
припадащатата му се 1/2част от наемна цена за стопанската 2018/2019г. по
договор за наем №123/16.02.2018г на земеделски имот №10019 в с.П. с площ
от 74.335дка, и за сумата от 725.78лева неизплатена част от припадащата му
се 1/2част от наемна цена за стопанската 2018/2019г. по договор за наем на
земеделски имот №012051 с.Т. с площ от 33.748дка, ведно със законната
6
лихва върху сумите, начиная от датата на подаване на исковата молба.
ОТХВЪРЛЯ предявените АНТ. Г. Ш. с ЕГН **********, с адрес с. П.,
общ. Р., обл. П., ул.„***” 53, срещу „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЯНТАР”
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. П., общ. Ш.,
представлявана от председателя В.Д.С., искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД
вр.чл.232, ал.2 от ЗЗД за сумата от 1598.20лева, неизплатена част от
припадащата и се 1/2част от наемна цена за стопанската 2018/2019г. по
договор за наем №123/16.02.2018г.на земеделски имот №10019 в с.П.,
общ.Ш., с площ от 74.335дка, и за сумата от 725.78лева неизплатена част от
припадащата и се 1/2част от наемна цена за стопанската 2018/2019г. по
договор за наем на земеделски имот №012051 с.Т., общ.Ш., с площ от
33.748дка, ведно със законната лихва върху сумите, начиная от датата на
подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА Й. Г. Ш. с ЕГН ********** с адрес с. П., общ. Р., обл. П., ул.
„***” 53 и АНТ. Г. Ш. с ЕГН **********, с адрес с. П., общ. Р., обл. П., ул.
„***” 53, ДА ЗАПЛАТЯТ на ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЯНТАР” с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. П., общ. Ш., съдебно-
деловодни разноски в размер на 580лева адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Решението е окончателно на основание чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7