№ 6277
гр. София, 22.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т.ОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20221110168803 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.181, ал.2, предл.1 ЗМВР.
Ищецът Т. Д. В. твърди, че работи по служебно правоотношение като държавен
служител на длъжност „старши полицай“ в 02 група на 01 сектор към отдел
„Специализирани полицейски сили при Столична дирекция на вътрешните работи,
като поради естеството на работа полага труд в униформено облекло. Поддържа, че за
всяка календарна година в периода 2019г. – 2022г. със заповед на министъра е
определян лимит за съответната календарна година за униформено облекло за
държавните служители, изпълняващи служебните си задължения в униформено
облекло. Излага доводи, че в края на всяка календарна година в периода 2019г. – 2022г.
е представял на ответника вещева заявка, в която е посочвал необходимите му за
следващата година елементи от униформеното му облекло, но такова не му е било
предоставяно. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 2 000 лв.,
представляваща левовата равностойност на неусвоения лимит за униформено облекло
за периода 2019г. – 2022г., ведно със законната лихва от предявяване на иска –
19.12.2022г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Столична дирекция на вътрешните работи е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска, като излага доводи, че
левовата равностойност на униформеното облекло се дължи единствено при
прекратяване на служебното правоотношение, но не и докато трае служебното
правоотношение. Релевира възражение за погасяване на част от вземането по давност.
Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 181, ал. 2, предл. 1 ЗМВР:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже в кумулативност
1
следните предпоставки: съществуване на служебно правоотношение с ответника в
рамките на исковия период, по силата на което е работил като държавен служител
полагащ труд с униформено облекло; че е заявил искане по съответния ред пред
ответника за предоставяне на униформено облекло за календарните 2019г. – 2022г. и
такова не му е предоставено.
Безспорно между страните по делото е обстоятелството, че за процесния период
същите са били обвързани от служебно правоотношение, по силата на което ищецът е
заемал длъжността „старши полицай“ в 02 група на 01 сектор към отдел
„Специализирани полицейски сили“ при Столична дирекция на вътрешните работи,
както и че поради естеството на работа е полагал труд в униформено облекло. Не се
спори и че към настоящия момент ищецът продължава да изпълнява процесната
длъжност.
Спорен по делото е въпросът дали през процесния период на ищеца се е дължало
заплащане на левова равностойност на вещево доволствие – униформено облекло.
Предвид характера на изпълняваната длъжност, съобразно разпоредбата на чл.181,
ал.2 ЗМВР на държавните служители се осигуряват работно и униформено облекло и
друго вещево имущество и снаряжение, а на неносещите униформа се изплаща
ежегодно парична сума за облекло, като съгласно ал. 4 на същия размерът на сумите и
доволствията по ал. 1 – 3 се определя ежегодно със заповед на министъра на
вътрешните работи.
Видно от представените по делото Заповед № 8121з-167/18.02.2019г., Заповед №
8121з-250/28.02.2020г., Заповед № 8121з-129/02.02.2021г. и Заповед № 8121з-
389/01.04.2022г. на министъра на вътрешните работи, в периода 2019г. - 2021г. е
определен лимит за униформено облекло за държавните служители, изпълняващи
служебните си задължения в униформено облекло, в размер на 400 лева, респективно
за 2022г. същият възлиза в размер на 800 лв.
От заключението на приетата ССчЕ, което съдът изцяло кредитира като
компетентно изготвено въз основа на доказателствата по делото и при съобразяване на
приложимата нормативна уредба, се установява, че за периода 2019-2022г. на ищеца не
е предоставено униформено облекло, като съгласно представена на вещото лице
служебна бележка №5785р-9131/17.03.2023г. от ДУССД към МВР Т. Д. В. е с неусвоен
полагащ се лимит от 2000 лв.
В настоящия случай приложение намира Наредба № 8121з-1175 от 29.09.2015г. за
условията и реда за осигуряване на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи на работно и униформено облекло, друго вещево имущество и
снаряжение и ежегодно парична сума за облекло на неносещите униформа държавни
служители, издадена на основание чл. 181, ал. 5 ЗМВР. Чл. 19, ал. 2 от същата
предвижда, че при прекратяване на служебното правоотношение на държавен
служител, изпълняващ служебните си задължения в униформено облекло, в случай че
на служителя не е предоставено униформено облекло за предходната и текущата
календарна година, на същия се изплащат стойностите на униформеното облекло за
предходната и пропорционално за текущата година след приспадане на усвоените суми
от размера, определен със заповедта за текущата година по чл.181, ал.4 ЗМВР.
Анализът на приложимата нормативна уредба налага извода, че не е налице
законово уредено задължение на ответника, в случай че не е осигурил униформено
облекло, да заплати паричната му равностойност в размер на лимита за такова за
съответната година на тези служители, които изпълняват служебните си задължения в
2
униформа, докато трае служебното им правоотношение. Съдът приема, че правото на
същите да бъдат компенсирани парично възниква след прекратяването му и то за
предходната календарна година и пропорционално за текущата такава, а безспорен в
случая е фактът, че служебното правоотношение на ищеца не е прекратено. В този
смисъл липсва предвидено правно основание за изплащане на стойността на вещево
имущество извън посочената хипотеза включително и за предходни периоди.
Отделно от изложеното, може да се направи и изводът, че на служителите, които
изпълняват задълженията си в униформено облекло, се дължи материалното им
осигуряване в натура, като посочените лимити имат за цел единствено да определят
левовата равностойност на имуществото, което следва да им бъде предоставено,
включително и с оглед горецитираната хипотеза при прекратяване на служебните им
правоотношения. В тази връзка в т.1.1. на процесните заповеди за периода 2020г. –
2022г., изрично е посочено за кои ръководни служители по ЗМВР лимитът за
униформено облекло се предоставя като пари за облекло, какъвто извод по аргумент за
противното не може да се изведе автоматично и спрямо останалите служители.
В същото време няма изрична разпоредба нито в настоящата, нито в отменената
редакция на ЗМВР, както и в наредбите по прилагането му – съответно Наредба №
8121з-1010/16.12.2014г. (отм.); и последващата Наредба №8121 з - 10101/24.08.2015г.,
които да регламентират изплащането на сумите съобразно лимита и в случаите, в които
униформеното облекло не е осигурено на униформените служители за съответните
години, както е предвидено за стойността на предпазната храна, осигурена на
служителите на МВР като алтернативна възможност по смисъла на чл. 181, ал. 1
ЗМВР. Следователно, по аргумент за противното, щом не е изрично предвидено
заместването на неполученото от униформения държавен служител вещево доволствие
с левовата му равностойност, то такава парична престация не му се дължи.
Тълкуването в друг смисъл не съответства на логиката на закона, поради което и
наведените в исковата молба на ищеца доводи се явяват необосновани.
Аргумент в тази насока е и разпоредбата на §83а от Преходни и заключителни
разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за министерство на
вътрешните работи – ДВ бр.58 от 2017г., която гласи, че на държавните служители на
Министерството на вътрешните работи към деня на влизането в сила на този закон,
които са имали право на униформено облекло за 2011г., 2012г., 2013г., 2014г. или
2015г. и за които такова не е осигурено, се изплаща левовата му равностойност в
размер на лимита за съответната година, пропорционално на отработените месеци на
длъжност за държавен служител, носещ униформа през календарната година, като се
приспадат усвоените лимити за всяка една от изброените години. След изплащане на
левовата равностойност не се предоставя униформено облекло за съответната година.
Цитираният параграф предвижда метод за изплащане на паричния еквивалент на
дължимото униформено облекло вместо предоставянето му в натура относим към
изрично посочен минал момент, без понастоящем подобна алтернативна възможност
да е законодателно уредена.
От друга страна, следва да се посочи, че по делото няма ангажирани доказателства
от ищеца, чиято е доказателствената тежест да установи указаните в доклада по делото
обстоятелства за основателността на предявения иск, а именно отправено от негова
страна искане до ответника за предоставяне на униформено облекло за процесния
период, нито респективно такива, отразяващи изпълнение, съответно неизпълнение на
вменените на работодателя по закон служебни задължения.
На основание чл.8,ал.2 от Наредба№8121з-1010/24.08.2015г. за униформеното
3
облекло и работното облекло за служебно ползване в Министерството на външните
работи ежегодно до 30 април на календарната година дирекция „Управление на
собствеността и социални дейности“ (ДУССД) изпраща на структурите по чл. 37
ЗМВР бланки на лични вещеви заявки за заявяване от служителите на вещево
имущество за следващата календарна година, като съгласно чл. 8, ал. 1 униформеното
облекло се получава лично от служителя срещу подпис във вещевата книжка. Вещото
лице посочва, че не са били предоставени за проверка вещеви заявки на ищеца за
2019г. – 2022г., нито информация по счетоводни данни за наличието на така заявеното
униформено облекло за същия период. От друга страна, в заключението е отразено
обстоятелството, че за процесния период в комплекс „Ведомствени магазини“ е имало
наличности от униформени облекла и обувки за задоволяване на потребностите на
МВР.
Съобразно изложеното съдът приема, че ищецът не е упражнил правото си да
заяви, респективно получи полагащото му се униформено облекло за процесния
период, като предвид изрично регламентирания законов ред за неговото предоставяне,
ответникът няма правомощия служебно по собствена инициатива да предприема
действия в този смисъл, поради което и последният не може да бъде ангажиран за
липсата на грижа на ищеца за собствените му работи.
По изложените мотиви съдът намира, че за ответника не съществува нормативно
задължение да заплати на ищеца парична сума в размер на левовата равностойност на
неосигуреното и непредоставено униформено облекло за съответните години, поради
което предявеният иск и с оглед, че ищецът е и действащ служител на МВР, е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответникът в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда
по чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
С аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК разноските за държавна такса и
разноски за ССчЕ остават за сметка на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Д. В., ЕГН **********, срещу Столична дирекция
на вътрешните работи към МВР, адрес: гр. София, ул. „Антим I“ № 5, иск с правно
основание чл. 181, ал. 2, предл. 1 ЗМВР за заплащане на сумата от 2 000 лв.,
представляваща левовата равностойност на неусвоения лимит за униформено облекло
за периода 2019г. – 2022г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Т. Д. В., ЕГН **********, да заплати на
Столична дирекция на вътрешните работи към МВР, адрес: гр. София, ул. „Антим I“ №
5, сумата от 100 лв. разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5