Р Е Ш Е
Н И Е
№ ……
10.12.2020г. гр.Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският
окръжен съд,
гражданско отделение, втори
състав,
в открито
съдебно заседание на 08.12.2020 година,
в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ГАЛИНА
ВЪЛЧАНОВА
Секретар
М.К.
Прокурор
Като разгледа
докладваното от съдия Тагарева
Въззивно
гражданско дело №578 по описа за 2020г.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
"Водоснабдяване и канализация" ЕООД гр. Ямбол, подадена от юр.к. Б.К., против Решение
№260044/16.09.2020г. по гр.д. № 762/2020г. на Ямболски районен съд, с което е
отменено наложеното на В.Т.Й. със Заповед №009/13.02.2020г. на Управителя на
"В и К"ЕООД - Ямбол дисциплинарно наказание "Предупреждение за
уволнение" и дружеството "В и К" ЕООД е осъдено да заплати
разноски на ищеца в размер на 350 лева, както и по сметката на ЯРС д.т. в
размер на 80 лева.
Оплакването на въззивника е за неправилност на
обжалваното решение на ЯРС, поради нарушения на материалния закон и на
процесуалните правила. На първо място сочи, че извършеният от ЯРС доклад по
делото е в нарушение на чл.146 ГПК, тъй като бил непълен и неточен, в него не
били посочени кои обстоятелства не се нуждаят от доказване, не била разпределена
доказателствената тежест между страните и не им била дадена възможност да
изложат становищата си във връзка с доклада. Поради това се иска от ЯОС да даде
указания за предприемане от страните на необходимите процесуални действия. На
следващо място въззивникът счита, че районният съд неправилно е формирал
изводите си за нарушение на формалните изисквания за мотивиране на заповедта за
налагане на дисциплинарното наказание. Сочи, че в случая дисциплинарното
нарушение е извършено чрез бездействие - неизпълнение на нарежданията на прекия
ръководител и неправилно ЯРС е изследвал точния момент на нарушението. Също
неправилно съдът кредитирал показанията на свидетеля Вълков, който е
заинтересован свидетел, за сметка на показанията на свидетелката Петрова, която
е пряк и незаинтересован свидетел. Неправилно съдът ценил и представения по
делото пътен лист от 03.02.2020г., който не изключвал други възложени на
работниците задачи на същия ден. Твърдението на въззивника е, че ищецът е
извършил нарушението на трудовата дисциплина, което представлява
"злоупотреба с доверието" по смисъла на чл.187, ал.1, т.8 и чл.190,
ал.1, т.4 КТ, както и "уронване на доброто име" по смисъла на чл.187,
ал.1, т.8 КТ.
По тези съображения въззивникът моли за отмяна на
обжалваното решение изцяло и за постановяване на ново от окръжния съд, с което
предявеният иск бъде отхвърлен и на въззивника присъдени разноските пред двете
съдебни инстанции по същество.
Въззиваемият В.Й., чрез адв. К., е депозирал
писмен отговор, в който е изложил доводи за неоснователност на всяко от
оплакванията на въззивника по жалбата и при споделяне мотивите на ЯРС е настоял
за потвърждаване на първоинстанционото решение, като правилно и
законосъобразно.
В о.с.з. процесуалният
представител на въззивника юр.к.Кавалджиева не се явява, а депозира писмена
молба с искане за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на разноските
по делото.
Въззиваемият, чрез пълномощника си адв.К., пледира
за потвърждаване на обжалваното решение и също настоява за присъждане на разноските
пред настоящата инстанция.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, съдът извърши преценка на събраните по делото
доказателства, взе предвид изявленията на страните и приема за установено
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с исковата
молба на В.Т.Й. от гр.С., с
която против "В и К "ЕООД гр.Ямбол е предявен иск по чл.357 КТ за
отмяна на наложеното на ищеца със заповед №0009/13.02.2020г. на управителя на
ответното дружество дисциплинарно наказание "Предупреждение за
уволнение". Ищецът е оспорил законосъобразността на заповедта с
оплаквания, че същата е немотивирана - издадена е за три нарушения по чл.187,
т.3,т.7 и т.8 КТ, а в диспозитива й е описано само неизпълнение на нареждания
на прекия ръководител на 03.02.2020г. Ищецът е оспорил и извършването на
соченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина на датата 03.02.2020г.
Ответникът-работодетел е оспорил иска с
възраженията, че наложеното на ищеца дисциплинарно наказание е извършено с
мотивирана писмена заповед, при спазване от работодателя на процедура по чл.193 КТ и за осъществено от ищеца нарушение на трудовата дисциплина, което е описано
в заповедта.
От фактическа страна по делото е установено, че ищецът В.Й. работи по трудов договор в ответното дружество „ВиК“ЕООД - гр.Ямбол на длъжността „водопроводчик-Стралджа“ с място на работа експлоатационен район водоснабдяване Стралджа.
Със Заповед №0009/13.02.2020г. на управителя на „В и К“ ЕООД - Ямбол на ищеца е наложено дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“ за това, че на 03.02.2020г. не е изпълнил нарежданията на прекия си ръководител да отстрани настъпила авария в с.Тамарино, което нарушение работодатеят е квалифицирал като нарушения по чл.187, ал.1, т.3, т.7 и т.8 КТ - неизпълнение на възложената работа, неизпълнение на законните нареждания на работодателя и злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието.
Основание за издаване на заповедта е доклад от 04.02.2020г. на ръководителя на район С. Т.С., с който е уведомил управителя
на „В и К“ЕООД - Ямбол, че на 03.02.2020г.
е наредил на водопроводчиците В.Й., П.С. и Ж.В. да отстранят възникнала авария в с.Тамарино, но
същите са отказали с мотив, че възнаграждението им е ниско, с което оставили
жителите на с.Тамарино без вода и нанесли щета на В и К-дружеството. За нарушението на трудовата дисциплина по доклада
ответникът е поискал от ищеца да даде писмени обяснения и такива са били дадени
на 10.02.2020г., като В.Й. е отрекъл на датата 03.02.2020г. да е получавал нареждане
от прекия си ръководител за посещение в с.Тамарино и е посочил, че на тази дата
е изпълнявал служебните си задължения в с.Маленово и в гр.Стралджа. Във връзка
с обясненията на ищеца и другите работници работодателят е изискал нов доклад
от ръководителя на район Стралджа, който е представил такъв на 12.02.2020г., подробно описващ разпределението на ежедневната
работа, поведението на тримата работници на въпросния ден и предприетите
действия от ръководителя С., който за отстраняване на
аварията в с.Тамарино се наложило да изпрати помпиера на с.Войника. Помпиерът на с.Войника Г.Г. също е дал писмени
обяснения, според които той е отстранил аварията в с.Тамарино на датата
04.02.2020г., след като два дни селото е било без вода.
Разпитаната по делото свидетелка
М.П., работеща като домакин в ответното дружество в гр.Стралзжа,
е дала показания, с които е разяснила, че разпределението на задачите се
извършва от прекия ръководител всяка сутрин на оперативка в 8.30часа.
Свидетелката не е посочила точната дата в началото на м.02.2020г., но е
поддържала, че на тази дата, на сутрешната оперативка прекият ръководител е
наредил на водопроводчиците, вкл. на ищеца, да отидат в с.Тамарино, за да
отстранят аварията по водопровода, но тримата отказали, мотивирайки се с
възнагражденията, които получават, при което поправката се извършила от
работника в с.Войника.
Воденият от ищеца свидетел Ж.Вълков, който е
другият дисциплинарно наказан водопроводчик за нарушението на 03.02.2020г., е
поддържал, че на тази дата възложените на водопроводчиците задачи за изпълнение
били в с.Маленово и в гр.Стралджа, по този маршрут те се движили с автомобил УАЗ, управляван от свидетеля, за което прекият ръководител
разписал пътния лист. Свидетелят е отрекъл на датата 03.02.2020г. да им е възлагана работа в с.Тамарино, спомнял си, че това
станало на следващия ден 04.02.2020г., когато свидетелят влязъл в спор с прекия ръководител, за който спор е обяснил,
че е бил в интерес на работата.
По делото е
представен пътния лист от 03.02.2020г. за управлявания от свидетеля Вълков автомобил УАЗ
с рег.№У 83 34 АВ, видно от който автомобилът е пътувал по маршрута Стралджа -
Маленово - Стралджа, като в гр.Стралджа е пристигнал в 11.20часа.
При тази фактически данни, с постановеното
по спора решение ЯРС е уважил предявения иск и е отменил наложеното на ищеца
дисциплинарно наказание, по съображения, че заповедта на работодателя не
отговаря на изискванията на чл.195 КТ, тъй като в нея не са посочени времето и
мястото на извършване на нарушението, не са описани субективните признаци на
нарушението, вкл. формата на вината. Наред с това съдът е разгледал и спора по
същество, като е приел, че по делото не е установено извършването на
нарушението на датата 03.02.2020г., както и че работодателят е нарушил
императивната разпоредба на чл.189, ал.1 КТ, като не е извършил преценка на
всички обстоятелства, имащи отношение към дисциплинарното нарушение.
Решението е валидно и допустимо, но
неправилно.
Неоснователно е оплакването на
въззивника за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
съдопроизвоствените правила във връзка с разпределението на доказателствената
тежест с доклада по делото. Съдът правилно е разпределил доказателствената
тежест между страните, като в тежест на работодателя - ответника е възложил
доказването на основанието за издаване на заповедта за дисциплинарно наказание,
т.е. на извършеното от ищеца нарушение на трудовата дисциплина; спазването на
процедурата по налагане на наказанието и съответствието му с тежестта на нарушението.
Основателно е второто оплакване на
работодателя - за нарушение на материалния закон при постановяване на
решението. Неправилно първостепенният съд е формирал изводи за нарушение от
страна на работодателя на нормата на чл.195 КТ. Съгласно
тази норма, в заповедта за дисциплинарно нарушение следва да се посочи в какво
се състои нарушението и кога е извършено. Задължението за мотивиране на
заповедта за дисциплинарно наказание е
въведено с оглед изискването на чл.189, ал.2 КТ за еднократност на наказанието,
както и с цел съобразяване на сроковете по чл.194 КТ. Когато изложените мотиви
са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на
чл.195 КТ, като разпоредбата не поставя изискване към работодателя да посочи
всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на
осъществяването им, кои задължения от длъжностната характеристика на работника
не са изпълнени и какво точно е дисциплинарното нарушение според квалификацията по чл.187 КТ. Достатъчно е нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по
разбираем за работника начин. Работодателят може по своя преценка да посочи
часа на нарушението, но няма такова задължение. Достатъчно е в заповедта да
фигурира датата или период на извършване на нарушението (В този смисъл е
практиката на ВКС - Решение №857/25.01.2011г. по гр.д.№1068/2009г. на IV г.о.
на ВКС, Решение №278/19.05.2011г. по гр.д.№127/2010г. на IV ГО на ВКС,
Решение №642/12.10.2010г. по гр.д. №1208/2009г. на ВКС IV ГО, на ВКС, Решение №647/11.10.2010г. по
гр.д.№1348/2009г. на ВКС IV Г.О., Решение
№164/ 22.06.2015г. на ВКС по гр. д. № 6474/2014г., III г. о. и други).
С оглед даденото тълкуване на разпоредбата на чл.195 КТ, изводът, който се налага е, че в конкретния случай работодателят е мотивирал заповедта за налагане на дисциплинарното наказание на ищеца в съответствие с изискванията на закона. Ищецът е наказан с предупреждение за уволнение за това, че на 03.02.2020г. не е изпълнил нареждане на прекия си ръководител да извърши работа, която е част от трудовата му функция - да отстрани авария в с.Тамарино, което е в обслужвания от ищеца район. Безспорно е, че нарушението на трудовата дисциплина касае осъществяване чрез бездействие, като нарушението е индивидуализирано по време и по ясен и разбираем за работника начин, а работодателят е посочил, че е налице неизпълнение на нареждане на прекия ръководител, като не е било необходимо да се формулира в заповедта каква е формата на вината - умисъл или небрежност. Ето защо изводът на районният съд, че заповедта не е мотивирана, тъй като не са посочени в пълнота времето на извършване и обективните и субективни признаци на нарушението, противоречи на материалния закон - основание за отмяна на обжалваното решение.
По съществото на спора е установено, че на датата 03.02.2020г. ищецът не е изпълнил нарежданията на прекия си ръководител да отстрани възникналата в и к- авария в с.Тамарино. Че нарушението е извършено именно на датата 03.02.2020г., по делото е установено с писмения доклад на прекия ръководител Т.С., постъпил при работодателя на 04.02.2020г., с втория доклад от 12.02.2020г. и с показанията на св.Петрова, която макар и да не е посочила точната дата на нарушението, е била категорична, че същото е извършено в началото на м.февруари. Свидетелката точно е описала преките си впечатления за дадените на ищеца и другите работници нареждания от прекия им ръководител и отказът да бъдат изпълнени тези нареждания, като показанията й съвпадат напълно с писмените доклади на ръководителя Салаков и не е налице основание тези показания да не бъдат кредитирани. Не следва да се кредитират показанията на св.Вълков, отричащи датата на нарушението на 03.02.2020г., тъй като този свидетел също е дисциплинарно наказан и има интерес от опровергаване констатациите на работодателя с оглед отмяната на неговото наказание, макар че по същество и този свидетел не е отрекъл неизвършването на възложения в и к - ремонт в с.Тамарино. Представеният пътен лист за пътуванията на водопроводчиците на датата 03.02.2020г. не обосновава извод за липса на обсъжданото нарушение, тъй като същото е осъществено чрез бездействие и маршрут до с.Тамарино обективно е невъзможно да бъде отразен в пътния лист, а св.Петрова е установила с показанията си, че работата на водопроводчиците по ремонта в с.Тамарино е била възложена на сутрешната оперативка, като работниците са отказали да я изпълнят. Касае се за неизпълнение на съществено, основно трудово задължение на водопроводчика по поправка на възникнала В и К - авария, което неизпълнение е лишило жителите на едно цяло село от вода и съставляващо нарушение на чл.187, ал.1 ,т.3 и т.7 КТ, както е прието и в оспорената заповед, тъй като работникът дължи изпълнение на възложената работа и на законните нареждания на работодателя си. Той няма право да откаже изпълнението с доводи, че възнаграждението му не е достатъчно за извършването на тази работа. Ако работникът е бил недоволен от условията, при които полага труда си, е могъл да поиска изменение на трудовото правоотношение в частта на трудовото възнаграждение при условията на чл.119 КТ или да прекрати трудовия си договор с предизвестие (чл.326 КТ), но това не освобождава работника от задължението да изпълнява трудовите си задължения, докато договорът е действащ. Следователно, наложеното наказание "предупреждение за уволнение" съответства на тежестта на извършеното нарушение на основно трудово задължение на водопроводчика да извършва ремонти по водопроводната мрежа при настъпили аварии, като при избора на наказанието работодателят правилно е преценил тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника при извършването му, който е изтъкнал неприемливи мотиви за отказа да изпълни задължението си, а при даване на обясненията е отрекъл извършването на нарушението и не е изразил съжаление за стореното. Ето защо предявеният иск за отмяната на дисциплинарното наказание е неоснователен, поради което първоинстанционното решение следва да се отменени изцяло и да бъде постановено друго за отхвърляне на този иск.
При отхвърляне на иска работодателят има право да му бъдат присъдени разноските, направени пред двете съдебни инстанции по същество и такива му се присъждат в размер на сумата общо 140лв. (40лв. - ДТ пред въззивната инстанция и по 50лв. - юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция, съгл. чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.37 ЗПП, вр. с чл.23, ал.1 от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ).
Водим от изложеното и на основание
чл.271, ал.1 ГПК, ЯОС
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение
№260044/16.09.2020г. по гр.д. № 762/2020г. по описа на Ямболски районен съд И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от В.Т.Й. от гр.С., с ЕГН **********, със съдебен адреса***, против "Водоснабдяване и канализация" ЕООД гр.Ямбол, ул. "Д-р П.Брънеков" 20, ЕИК *********, представлявано от управителя С. Р., иск по чл.357 КТ за отмяна на наложеното на ищеца В.Й. със Заповед №0009/13.02.2020г. на управителя на дружеството дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение".
ОКЪЖДА В.Т.Й., с посочени данни, ЗА ДАПЛАТИ на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД гр.Ямбол, с посочени данни, на основане чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК направените по делото разноски пред първата и въззивната инстанция в размер на сумата общо 140лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.