Решение по дело №825/2021 на Районен съд - Кюстендил

В Кюстендилски районен съд, на 22.07.2021г. е постъпило Постановление от РП –
Кюстендил, по което е образувано настоящото производство по реда на чл. 375 и сл. от
НПК. С постановлението Районна прокуратура - Кюстендил предлага да бъде освободен от
наказателна отговорност обвиняемия Ив. Г., с ЕГН **********, *************, тел.
**********, за извършено престъпление от общ характер по чл. 313, ал.1 от НК, като за
деянието му бъде наложено административно наказание при условията на чл. 78А от НК.
За съдебното заседание обвиняемият е редовно призован, не се явява и не дава
обяснения в хода на съдебното следствие.
Кюстендилският районен съд, след като обсъди събраните в хода на наказателното
производство доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, приема че
описаната в постановлението на РП Кюстендил фактическа обстановка изцяло се доказва и
съдът я възприе изцяло. Тя е в следния смисъл:
Обвиняемият Ив. Г. е роден в *********** **************.
От 17.09.2010г. до 13.06.2019г. Ив. Г. бил регистриран на адрес:*************,
като реално никога не е живял на посочения адрес.
В периода от 19.04.2016г. до 19.04.2017г. /последните 12 месеца преди 10.04.2019г.
обвиняемият не е пребивавал обичайно в Република България. През посоченият период
обвиняемият влизал в Република България само два пъти - на 23.08.2016г. и на 19.04.2017г.,
като още същите дни е напускал РБългария.
На 19.04.2017г. в 05.09 часа обвиняемият влязъл в Република България с намерение
да подаде в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – гр. Кюстендил заявление за издаване на
българско свидетелство за управление на МПС. След влизането си в страната обвиняемият
И. Г. се е явил в административната сграда на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Кюстендил, находяща се в гр. Кюстендил, на ул. „Цар Освободител“ №269. По това време
на работа във въпросната структура на МВР била свидетелката А. Г. „системен оператор“ в
сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР –Кюстендил, на която било възложено приемането на
заявления за издаване на български СУМПС, заедно със съпровождащите ги документи.
Пред същата И. Г. заявил, че желае да подаде документи за издаване на българско
свидетелство за управление на МПС. Съобразно изискването на чл. 151, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата обвиняемият попълнил лично и подписал пред А. Г. писмена
декларация от 19.04.2017г., в която потвърдил неистината, че обичайното му пребиваване не
е в друга държава членка на Европейския съюз. По силата на чл. 151, ал. 5 от Закона за
движението по пътищата въпросната декларация се дава пред орган на властта – МВР на
Република България, което съгласно чл. 2 на същата разпоредба е оправомощено да издава
български СУМПС, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, че лицето е
установило обичайното си пребиваване в Република България. Именно в изпълнение на
посочената законова норма, обвиняемият представил пред МВР в лицето на служителя на
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил А. Г. въпросната декларация по чл. 151,
ал. 5 от ЗДвП.
Вследствие на невярното деклариране на Ив. Гюр. било издадено българско
свидетелство за управление на МПС №************.
През 2019г. това обстоятелство било установено от компетентните немски власти.
На 11.12.2019г. немски компетентен държавен орган изпратил в ГД „Нацонална полиция“,
отдел „Пътна Полиция“ към МВР на Република България, уведомление с №240-232W, че
1

българско свидетелство за управление на моторно превозно средство №************ не
отговаря на изискванията на Директиви 91/439/ЕЕС и 2006/126/ЕИО.
В хода на ДП е изготвена и приета от съда, като част от ценения доказателствен
материал, графическа експертиза, която установила, че подписът, положен след
„декларатор“ в декларация от 19.04.2017г. по чл. 13, т. 6 от Наредба №І-157/2002г., подадена
от името на И. Г. е изпълнен именно от обвиняемия.
При разпит в качеството на обвиняем Ив. Г. признал, че лично е попълнил и
подписал декларацията в сградата на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР– гр. Кюстендил,
както и че реално е работил и живеел във Федерална Република Германия. При разпита си Г.
заявил недвусмислено, че разбира писмено и говоримо български език и няма нужда от
преводач, като разпитът се провел без участие на такъв и обясненията на обвиняемия,
дадени ясно на български език, били записани изчерпателно в протокола.
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните гласни и писмени
доказателства, обясненията на обвиняемия, разпити на свидетели, експертиза, оригинал на
декларация по чл. 13, т. 6 от Наредба №І-157/2002г. на МВР, документи, съпровождащи
заявление за издаване на българско СУМПС, справки за задгранични пътувания, справка за
съдимост, писмо от ГД „НП“, писмо от ГД „НП“ и копие от сигнал от компетентен немски
държавен орган и превод, отговор на искане за предоставяне на данни и информация от
съвместен контактен център – Гюешево относно местоживеенето на обвиняемия,
свидетелство за съдимост и други писмени доказателства.
Въз основа на гореизложеното Ив. Г. на 04.06.2021г. е привлечен в качеството на
обвиняем за извършено престъпление по чл. 313 ал. 1 от НК. Постановлението за
привличане е предявено на обвиняемия на 04.06.2021г.
С оглед установената фактическа обстановка, съдът намира следното

От правна страна

С деянието си обвиняемият Ив. Г. е осъществил състава на чл. 313, ал. 1 от НК, като
на 19.04.2017 г. в гр. Кюстендил, е потвърдил неистина, че обичайното му пребиваване не е
в друга държава членка на Европейския съюз в писмена декларация по чл. 13, т. 6 от
Наредба №І-157/01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление
на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, която по силата на
чл. 151, ал. 5 от ЗДвП се дава пред орган на властта - МВР на Република България, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, че лице е установило обичайното си
пребиваване в Република България, за да му бъде издадено българско свидетелство за
управление на МПС.
От обективна страна обвиняемият е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението, за което е привлечен да отговаря, потвърждавайки неистина в писмена
декларация, която по силата на закон се подава пред орган на власт за удостоверяване
истинността на обстоятелството, че е установил обичайното си пребиваване на територията
на Република България.
Съгласно §6 т. 46 от допълнителните разпоредби на Закона за движението по
пътищата обичайно пребиваване в Република България е мястото, където дадено лице
2

обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради
лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки,
които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее. За обичайно
пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и
което вследствие на това последователно пребивава на различни места в две или повече
държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие, че лицето
редовно се връща там. Видно от материалите по делото в конкретния случай обвиняемият Г.
е установил обичайното си пребиваване във Федерална Република Германия, където живеел
и работил, а не е установил обичайното си пребиваване на територията на Република
България, доколкото през последните 12 месеца преди подаване на процесната декларация,
същият изобщо не е живял в Република България, и няма лично връзки на територията на
България. Обвиняемият няма и трудови връзки на територията на Република България.
Декларацията е представена от обвиняемия пред Министерството на вътрешните работи
(оправомощено съгласно чл. 151 ал. 2 от ЗДвП да издава български СУМПС), като е
подадена в сектор „ПП" в ОДМВР - гр. Кюстендил, на А. Н. Г. – служител в Сектор „ПП" в
ОДМВР - гр. Кюстендил.
От субективна страна обв. Г. е извършил деянието с пряк умисъл. Съзнавал е
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни
последици, искайки настъпването им. Известно му е било, че декларацията се дава пред
орган на властта за удостоверяване на тези обстоятелства.
Същият е съзнавал, че не е установил обичайното си пребиваване на територията на
Република България, доколкото му е било известно, че през всичките 12 месеца,
предхождащи подаването на процесната декларация, е пребивавал обичайно във Федерална
Република Германия, където е упражнявал трудова дейност и е живеел. В бланката на
самата декларация е посочено, че за невярно деклариране се носи наказателна отговорност
по чл. 313 от НК, с което Г. се е запознал. Въпреки това Ив. Г. е потвърдил неистина в
процесната декларация от 19.04.2017г., с което при пряк умисъл е осъществил
инкриминираното деяние.
За извършеното от Ив. Г. престъпление, се предвижда наказание „лишаване от
свобода" за срок до три години или "глоба" от сто до триста лева. Същият не е осъждан и
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. От извършеното
престъпление няма причинени имуществени вреди - налице са едновременно всички
условия предвидени в чл. 78а от НК за освобождаване на обв. Г. от наказателна отговорност
и налагане на административно наказание. Налице са условията на чл.78А от НК.
В конкретния случай не са налице ограниченията за прилагане на чл. 78 А ал. 1-5 от
НК, предвидени в ал. 7 на същата разпоредба.
По тези съображения и на основание чл. 378, ал.4 от НПК, съдът призна Ив. Г. за
виновен в извършването на престъпление по чл. 313, ал.1 от НК. На основание чл. 78а от
НК, съдът освободи обвиняемия от наказателна отговорност и му наложи административно
наказание.
На основание чл. 78а от НК, съдът освободи обвиняемия от наказателна отговорност
и му наложи административно наказание в минимално предвидения в чл. 78а от НК размер
от 1000 лева.
На досъдебното производство са направени разноски в размер на 37.86 лв. /тридесет
и седем лева и осемдесет и шест стотинки/ – сторени разноски за изготвяне на експертиза и
сумата в размер на 75 /седемдесет и пет/ лева – сторени разноски за превод на книжа от
3

немски език, по сметка на ОД на МВР – Кюстендил, които Г. бе осъден да заплати.
Съдът намира, че така наложеното наказание ще изпълни целите на личната и
генералната превенция заложени в закона.
По горните мотиви съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

4

Номер на акта:	54
Дата:	23 септември 2021 г. (в сила от 18 ноември 2021 г.)
Съдия:	Мая Андонова Миленкова

Дело:	20211520200825
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	22 юли 2021 г.

Решение по дело №825/2021 на Районен съд - Кюстендил

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите