№ 355
гр. Ловеч , 02.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в закрито заседание на втори юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500232 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.
Подадена е частна жалба вх. № 1325/ 29.04.2020 година (клеймо 27.04.2021
година) „Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Рачо Казанджията“ 7, представлявано от С. Х. Б. и Г.Н.П.,
чрез адв. И. М. Л., вписан в АК - София, с личен № **********, с адрес за съобщения и
кореспонденция: гр.Варна, бул. „Мария Луиза № 21, ет.2, срещу Разпореждане
№415/26.03.2021г., постановено по ч. гр. д. № 20214320100193 по описа на PC –
Луковит, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение в частта
за разноските, представляващи адвокатско възнаграждение от 300 лева, като счита
същото за незаконосъобразно и неправилно, поради което моли да бъде отменен.
Изтъква, че да постанови обжалваното разпореждане, съдът е приел, че заявителят не е
доказал реалното заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение.
Разноските за правна защита са разходи за производството и включват
възнаграждението за един адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Посочва, че договорът за правна помощ и съдействие се сключва между клиент и
адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че
разноските са договорени, така и че са заплатени. В договора за правна помощ следва
да бъде указан вида на плащане. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този
факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е
приложен по делото.
В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че
1
страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.
Изтъква, че в процесния случай договорът за правна защита е представен с
депозираното заявление по чл.410 от ГПК, посочен е размерът на договореното
възнаграждение и, че е платено в брой. Счита, че са всички предпоставки, за да се
приеме, че адвокатското възнаграждение реално е заплатено, позовава се на т.1 от
Тълкувателно решение №6/2012 от 06.11.201 Зг. на ВКС.
Счита, за дори да се приеме, че е нарушен Закона за счетоводството, не може да
се откаже присъждане на разноски. Отказът за присъждането им е нарушение на
правото на защита, определено като едно от основните конституционни права - чл. 56
от КРБ. Нито законът, нито задължителна практика поставя изискване договорът за
правна защита да е в определена форма. Изготвянето му в писмен вид на хартия в
свободна форма не може да бъде разглеждано като заобикаляне на закона. Позовава се
на съдебна практика. Сочи, че от изложеното Разпореждане № 415/ 26.03.2021г. е
постановено в противоречие на закона и практиката на ВКС, поради което е
неправилно.
Моли да бъде отменено атакуваното разпореждане, в частта, в която е
отхвърлена претенцията за разноски, представляващи адвокатско възнаграждение от
300,00 лева, като неправилно и присъдени в полза на „Състейнъбъл бизнес солюшънс"
АД, ЕИК *** сторените в производството по ч.гр.д. № 20204320100193 разноски за
адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер от 300,00 лева.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и
при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Производството е образувано по повод подадено от „Състейнъбъл бизнес
солюшънс" АД, ЕИК *** заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК против длъжника Т. С. Р., ЕГН **********, от град Луковит, Община Луковит,
Област Ловеч, ул. „Св.св. Кирил и Методий“ № 16, за вземане в размер на 137.54 лева
главница, 18.42 лева – лихва от 28.11.2019 година до 23.03.2021 година по договор за
поръчителство от 07.11.2014 година между „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, и
„Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД, ЕИК ***, за обезпечаване задлълженията на
абонати, сключили с „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, договор за продажба на
изплащане. Посочено е, че поради неплащане на длъжими по договор за продажба на
2
изплащане, сключен на 03.10.2018 година, от страна на длъжника Т. С. Р., на основание
чл. 143 от ЗЗД и чл. 2.2.4 от Договора за поръчителство от 07.11.2014 година,
„Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД, ЕИК ***, в качеството си на поръчител
уведомили длъжникът, че ще изпълнят вместо него задължението му към „А1
България“ ЕАД, ЕИК *********. Твърди се, че поради неплащане от страна на
длъжника, на 21.11.2019 година, „Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД, ЕИК *** ,
заплатило на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 137.54 лева. Претендира
се заплащане на сумата в размер на 137.54 лева главница, 18.42 лева – лихва от
28.11.2019 година до 23.03.2021 година, както и 325 лева съдебно деловодни разноски,
от които 25 лева д.т. и 300 лева, адв. възнаграждение.
С разпореждане № 415/ 26.03.2021 година заповедният съд е уважил заявлението
по чл.410 от ГПК по отношение на претендираните суми и разноските в размер на 25
лева, като е отхвърлил същото относно претенцията за разноски в размер на 300 лева
адв. възнаграждение. Мотивирал се е, че не е доказано реално плащане, предвид
липсата на изискуеми реквизити на договора за правна помощ, като документ
удостоверяващ плащането по смисъла на ЗСч и ЗДДФЛ, каквото е задължението на
адвокатите, като самоосигуряващи се лица.
Съгласно разпоредбата на чл. 78 от ГПК при уважаване на претенцията на
страната се присъждат заплатените за производството разноски. В т.1 на ТР № 6 от
6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, се приема, че съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, само когато страната реално е
заплатила възнаграждението и в договора следва да е вписан начина на плащане. При
уговорка за плащане по банков път, задължително се представят доказателства за това,
а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна
помощ е достатъчно и има характера на разписка.
В конкретния случай към заявлението е приложен договор за правна помощ от
18.03.2021 г., в който е уговорено възнаграждение в размер на 300 лева. Отразено е
още, че сумата от 300 лева е внесена в брой.
Настоящата инстанция счита, че с оглед начина на договарянето на
възнаграждението се касае до субект, упражняващ свободна професия по см. на §1, т.
29 от ДР на ЗДДФЛ, респ. е самоосигуряващо се лице и данъчно задължено по ЗДДФЛ.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал.2 от ЗДДФЛ във връзка с придобитите доходи
следва да издава документ съдържащ реквизитите на чл. 6, ал.3 от ЗСч. В случая
разписката, обективирана в договора за правна помощ не съдържа тези данни, поради
което не може да бъде прието, че доказано реалното плащане по договора.
Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че атакуваното
3
разпореждане на РС-Луковит е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 415/ 26.03.2021 година, постановено по
ч.гр.д. № 20204320100193 по описа на РС-Луковит, в частта, в която е отхвърлено
искането на „Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Рачо Казанджията“ 7, представлявано от С. Х. Б. и Г.Н.П.,
чрез адв. И. М. Л., вписан в АК - София, с личен № **********, с адрес за съобщения и
кореспонденция: гр.Варна, бул. „Мария Луиза № 21, ет.2, против Т. С. Р., ЕГН
**********, от град Луковит, Община Луковит, Област Ловеч, ул. „Св.св. Кирил и
Методий“ № 16, за присъждане на съдебни разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4