РЕШЕНИЕ

№ 670

гр.Бургас, 16.06.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 01 юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 2890 по описа на съда за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. с чл.76 ал.5 от Закона за здравното осигуряване.

Жалбоподател е „Медик професионал – Амбулатория за Първична Извънболнична Практика“ ЕООД с ЕИК ***, представлявано от д-р М.* И., с адреси на ЛЗ: ***, в сградата на МЦІ- Айтос; к-т № 2 в сградата на бившите родилен дом и здравна служба в ***, общ. Айтос. Жалбоподателят участва в производството чрез пълномощник – адвокат Д.Р. ***.

Ответник по жалбата (АО), е директорът на РЗОК Бургас. Ответникът участва в производството чрез пълномощник – старши юрисконсулт Е.Й..

Предмет на обжалване е заповед за налагане на санкции № РД-25-1641/04.11.2019г., издадена от ответника, с която са констатирани седем самостоятелни нарушения по чл. 59, ал. 11, т. 1 от ЗЗО, изразяващи се в отчитане на неизвършена дейност и съответно за всяко от нарушенията е наложена отделна санкция – прекратяване на договора с изпълнител на медицинска помощ.

В жалбата се правят оплаквания, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, поради липса на компетентност на органа, допуснати съществени процесуални нарушения, неспазване на установената форма, както и поради противоречие с материално правни норми. Твърди се, че заповедта е издадена въз основа на протокол за резултатите от извършена проверка, които не е бил връчен на жалбоподателя. Сочи се, че не е изяснена фактическата обстановка поради неизвършване на обстойна проверка от страна на контрольорите, в частност относно твърденията на Н. Д., че за относимия период не е пребивавала в страната. Посочено е, че проверката не е извършена от независим контрольор, тъй като не е уважено искането на жалбоподателката за отвод на д-р Иванова. Изложени са съображения, че на санкционираното лице не са връчени всички материали от проверката. Сочи се, че при определяне на санкциите не е посочен договорът, който се прекратява, както и че същите са наложени на основание договор от 2018 г., който не е действал към момента на извършване на част от нарушенията. Излагат се съображения за нарушена процедура относно липсата на проведен арбитраж по случая, както и неспазване срока за издаване на оспорената заповед. Иска се отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

Ответникът оспорва жалбата. Счита, че жалбата е просрочена и иска същата да бъде оставена без разглеждане. По същество излага съображения, че при издаването на оспорената заповед не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, за което излага подробни съображения в писмени бележки. Иска се съдът да отхвърли жалбата и да присъди на ответника разноски. Сочат се доказателства.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Административното производство е започнало със заповед № РД-25-1187/05.08.2019 г. на директора на РЗОК, от която е представен заверен препис. Със заповедта е наредено извършване на тематична проверка на „Медик професионал – Амбулатория за Първична Извънболнична Практика“ ЕООД с ЕИК ***, представлявано от д-р М.* И., във връзка с изпълнение на индивидуални договори № 020198/02.05.2017 г. и № 020198/04.05.2018 г., определен е срок на извършване и контролни органи. Проверката е инициирана на основание постъпила в РЗОК- Бургас жалба от Н.* Димитрова от 19.07.2019 г., от която е представен заверен препис. В жалбата се твърди, че през периода 06.10.2017 г. - 19.07.2019 г. Димитрова е пребивавал в Република Испания, където е ползвала медицинско обслужване въз основа на издаден европейски формуляр S1 от 06.07.2018 г. (представен препис по делото). Към жалбата са приложени и данни за осъществени от началото на 2018 г. до м.07.2019 г. прегледи от медицинско лице в Испания - справки за планирани часове в Каталунски институт за Здравеопазване, представена е адресна регистрация на лицето в Испания, всички на испански език и с легализирани преводи на български език, както и заверени преписи от европейски формуляр S1 с валидност до 03.07.2019 г. и до 03.07.2020 г. и уведомителни писма към тях. Преписи от жалбата и доказателствата към нея са приложени по делото.

Проверката е извършена в лекарския кабинет на проверяваното лице в гр. Айтос на 08.08.2019 г., като за резултатите от нея е изготвен протокол № 957 от същата дата. Видно от представения препис от протокол, в хода на проверката контрольорите са установили следните факти и обстоятелства:

- (по т. 1.1.) с амбулаторен лист (МЗ-НЗОК № 1) № 1775/02.03.2018 г. е отчетен профилактичен преглед - МКБ код Z00.0, по отношение на лицето Н. Д.;

- (по т.1.2.) с амбулаторен лист (МЗ-НЗОК № 1) № 3715/09.05.2018 г. е отчетен диспансерен преглед - МКБ кодове I11.9, I20.8 и I69.8, по отношение на лицето Н. Д.;

- (по т. 1.3.) с амбулаторен лист (МЗ-НЗОК № 1) № 5215/28.06.2018 г. е отчетен диспансерен преглед - МКБ кодове I11.9, I20.8 и I69.8, по отношение на лицето Н. Д.;

- (по т. 1.4.) с амбулаторен лист (МЗ-НЗОК № 1) № 5422/05.07.2018 г. е отчетен диспансерен преглед - МКБ кодове I11.9, I20.8 и I69.8, по отношение на лицето Н. Д.;

- (по т. 1.5.) с амбулаторен лист (МЗ-НЗОК № 1) № 3585/18.04.2019 г. е отчетен диспансерен преглед - МКБ кодове I11.9, I20.8 и I69.8, по отношение на лицето Н. Д.;

- (по т. 1.6.) с амбулаторен лист (МЗ-НЗОК № 1) № 3627/19.04.2019 г. е отчетен диспансерен преглед - МКБ кодове I11.9, I20.8 и I69.8, по отношение на лицето Н. Д.;

- (по т. 1.7.) с амбулаторен лист (МЗ-НЗОК № 1) № 4289/14.05.2019 г. е отчетен профилактичен преглед - МКБ код Z00.0, по отношение на лицето Н. Д.;

Проверяващите са приели, че амбулаторните листи не отразяват реално извършени прегледи, тъй като Н. Д., същата е пребивавала на територията на Испания през периода на отчетените прегледи. Въз основа на представени от д-р И. обяснения (представен заверен препис от делото) от 14.08.2019 г., проверяващите са приели, че амбулаторните листи отразяват извършени консултации със ЗОЛ по телефона. Прието е, че така отчетените прегледи представляват нарушение на чл. 59, ал. 11, т. 1 от ЗЗО, чл. 215 във вр. с чл. 136, ал. 1 и чл. 179, ал. 1, т. 5 от НРД за МД 2018 г. Посочено е, че нарушенията са извършени на датата на издаване на амбулаторните листи, на мястото на извършване на проверката, както и че нарушенията са за първи път. На основание чл. 397, ал. 1 от НРД за МД 2018 г. е съставен протокол за неоснователно получен суми № 965 в общ размер на 98.30 лева, във връзка с извършените нарушения. Видно от отбелязването върху протоколите, същите са връчени на И. на 22.08.2019 г.

Към протокола са представени заверени преписи от описаните в него амбулаторни листи в два екземпляра - върху единият от екземплярите са поставени подписи на пациент и лекар, а върху вторите екземпляри не са поставени подписи. Представени са и два броя  заверени преписи на резултати от извършени изследвания от лаборатория "Вива Клиник" - Слънчев бряг от дати 02.03.2018 г. и 05.07.2018 г. Видно от преписите изследванията са извършени въз основа на издадени направления описани в амбулаторни листи от същите дати. Представени са заверени преписи от издадените направления. Представени са и справки за извършени прегледи на лицето Н. Д..

Представен е препис на възражение от 14.08.2019 г., от който се установява, че преди връчване на протокола за извършена проверка, И. е направила възражение за отвод на едно от лицата участващи в проверката. По повод на това възражение са изготвени становища от 21.08.2019 г. от К. К.и И. И. - осъществили проверката, и докладна записка от 21.08.2019 г. до директора на РЗОК- Бургас, изготвена от началника на отдел "ДКИОД". В докладната записка, въз основа на представените становища, е посочено, че не са налице основания за отвеждане на д-р Иванова от проверяващия екип.

Представен е препис на становище от 27.08.2019 г., от който се установява, че д-р И. е възразила срещу констатациите в протокола за извършена проверка. По повод на направените възражения, с писмо с изх. № 62-01-42/29.08.2019 г. директорът на РЗОК- Бургас, на основание чл. 75, ал. 5 от ЗЗО, е поискал от Български лекарски съюз - Бургас да сформира арбитражна комисия. Видно от представения препис от разписка за връчване, писмото е получено от БЛС на 14.10.2019 г.

По случая е изготвена докладна записка на началника на отдел "ДКИОД" до директора на РЗОК- Бургас, в която са възприети констатациите от протокола за извършена проверка и е посочено, че за всяко от извършените нарушения е предвидена санкция "прекратяване на договор" на  основание чл. 407, ал. 1, б. "а" от НРД за МД 2018 г. Оспорената заповед е издадена на 04.11.2019 г., като в същата са възприети данните от протокола за извършена проверка и са наложени наказанията посочени в докладната записка на началника на отдел "ДКИОД".

С административната преписка е представен заверен препис на обратна разписка № **********, за осъществено връчване на оспорената заповед. В разписката на мястото за получател е вписано "Г." и е направено отбелязване "7.11".

В хода на съдебното производство жалбоподателката представя заверен препис на удостоверение от 05.12.2019 г., издадено от офис мениджър на "Стар Пост" ООД, гр. Бургас, ул. "Перущица" № 43, ведно с копие на обратна разписка № **********. Върху обратната разписка в графата за връчване е положен печат на пощенската служба от 13.11.2019 г., като липсват други отбелязвания. Представен е и оригинала на описаното копие на обратна разписка.

Ответникът представя приемо-предавателен протокол от 19.11.2019 г., изготвен от представител на "Стар Пост" ООД, от който се установява, че обратна разписка с № ********** е върната на РЗОК- Бургас на 20.11.2019 г. В постъпилото по делото писмо от 17.02.2020 г., изготвено от "Стар Пост" ООД, се посчва, че куриерът обслужващ гр. Айтос е посетил града на 07.11.2019 г. и 12.11.2019 г., за удостоверяването на което са представени преписи от отчети за гориво.

В хода на съдебното производство е разпитана свидетелката К.Г., осъществяваща дейност като оператор по въвеждане на данни при жалбоподателката. В показанията си свидетелката посочва, че е получила писмо с подател РЗОК на 13.11.2019 г. и името вписано върху представената с преписката обратна разписка "Г." е нейното и същото заедно с подписа са извършени от нея. Свидетелката посочва, че отбелязването "7.11" не е изпълнено то нея, като уточнява, че при приемане на писмото не е посочвала дата върху обратната разписка.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Жалбата е подадена от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК. От представените по делото доказателства не се установява по категоричен начин момента на връчване на оспорената заповед на жалбоподателката. Видно от приложената с административната преписка обратна разписка с № ********** заповедта е получена от свидетелката Г.. Върху тази обратна разписка е изписано „7.11“, което АО претендира, че е дата на връчване на заповедта. В показанията си свидетелката Г. посочва, че куриерът на „Стар Пост“ е посетил лекарския кабинет на 13.11.2019 г., а отбелязването „7.11“ не е вписано от нея. В този смисъл е и представеното от жалбоподателката удостоверение, издадено от служител на „Стар Пост“ и приложеното към него копие на обратна разписка със същия номер и поставен печат на куриерската служба за връчване на 13.11.2019 г. (копието е представено и в оригинал). Видно от представеното писмо от „Стар Пост“ от 17.02.2020 г. и приложенията към него (отчети за гориво) – куриер на службата е обслужвал гр. Айтос на 07.11.2019 г. и на 12.11.2019 г.  И в двата отчета е посочено, че в гр. Айтос са посещавани частни адреси без да се уточнява кои точно. От представен по делото приемо-предавателен протокол от 19.11.2019 г., изготвен от служител на „Стар Пост“ се установява, че връчената обратна разписка е предадена на РЗОК на 20.11.2019 г. Така представените доказателства въвежда противоречива информация, поради което не може да се определи точната дата на връчване на заповедта. В тежест на административния орган е да докаже момента на връчване на оспорения акт, с която тежест в настоящото производство АО не се е справил. С оглед на изложеното, следва да се отсъди в полза на жалбоподателката, че жалбата е подадена в срок, респективно същата е процесуално допустима.

Оспореният административен акт е издаден от директора на РЗОК Бургас, който е компетентен орган да издаде заповед за налагане на санкции по смисъла на чл.76 ал.4 от ЗЗО. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

Заповедта е в предвидената от закона писмена форма. Съдържа фактически и правни основания, както и другите реквизити по чл.59 ал.2 от АПК. В обстоятелствената и част са описани приетите за установени факти, доказателствата, въз основа на които са формирани фактическите изводи, както и правните изводи на органа. В този смисъл заповедта е мотивирана. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.2 от АПК.

Спазен е процесуалният ред по издаване на заповедта. Производството е започнало при условията на чл.72 ал.2 от ЗЗО – със заповед на директора на РЗОК. Определените контрольори са съставили надлежен протокол по чл.74 ал.4 от ЗЗО. Жалбоподателката е била запозната със съдържанието на протокола и е депозирала възражение срещу констатациите в същия. От своя страна директорът на РЗОК Бургас сезирал председателя на БЛС с искане за определяне на членове за арбитражна комисия за разглеждане на възражението. По делото няма данни такива членове да са били определени в срока по чл.75 ал.6 от ЗЗО, поради което правилно административният орган е издал обжалваната заповед по реда на чл.76 ал.4 от ЗЗО. Заповедта е издадена след изтичане на срока за сформиране на арбитражна комисия и преди изтичане на едномесечния срок посочен в чл. 76, ал. 2 от ЗЗО, считано от изтичане на срока за сформиране на комисия. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.3 от АПК.

Неоснователно е възражението на жалбоподателката и относно обективността на едно от лицата извършили проверката - д-р Иванова. С административната преписка са представени доказателства, от които е видно, че направеното искане за отвод на Иванова е било разгледано, като са изискани и становища от страна на контрольорите извършили проверката. Съдът намира, че жалбоподателката не е доказала предубедеността на д-р Иванова при извършване на проверката. Излагането на възможните санкции, които могат да бъдат наложени в следствие на установените нарушения не представлява израз на предварително изградено становище, каквито са твърденията на жалбоподателката.

Възражението, че заповедта е издадена въз основа на протокол, които не й е бил връчен - такъв от дата 08.08.2019 г., също е неоснователно. Съдът намира, че се касае за допусната техническа грешка в заповедта - посочената е датата на извършване на проверката, а не датата на изготвяне на протокола. От друга страна, съдържанието на заповедта се припокрива със съдържанието, изложено във връчения на жалбоподателката протокол 957, съставен на 09.08.2019 г.

Неоснователни са и оплакванията на жалбоподателката, че не е запозната с приложенията към протокола, тъй като данните от същите вече са й били известни. Приложените заверени копия на амбулаторни листи са предоставени от самата нея в хода на проверката, обяснение с вх. № 29-05-1173/14.08.2019 г. е подадено от жалбоподателката. Последната е била запозната с издаването на европейски формуляр S1 на ЗОЛ Н. Д. с писмо на директора на РЗОК- Бургас от 24.07.2019 г. Доколкото жалбоподателката е била уведомена, че ЗОЛ Димитрова е заявила отсъствието си от страната за проверявания период, то обстоятелството, че не и е връчена за запознаване подадената жалба, не е съществено нарушение на административните правила. Следва да се посочи още, че действително административното производство е започнало по повод на подадената от Димитрова жалба, но обстоятелството дали същата е била подадена в срок или няма отношение относно проведеното производство. Така подадената жалба следва да се цени единствено като представени сведения от трето лице, във връзка с което са осъществени констатираните нарушения.

Неправилно е приложен материалният закон, но на основания различни от посочените в жалбата.

С разпоредбата на чл. 59, ал. 11, т. 1, във връзка с ал. 13 от ЗЗО е посочено, че директорът на съответната РЗОК прекратява изцяло или частично договорите с изпълнителите на медицинска помощ, при отчитане на дейност, която не е извършена и това е установено по реда на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО. Съгласно цитираната норма с изпълнителя на извънболнична медицинска помощ договорът се прекратява по определен пакет и частично, по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност. Текстът на чл. 407, ал. 1, б. "а" от НРД за МД от 2018 г. възпроизвежда разпоредбата на чл. 59, ал. 11, т. 1 от ЗЗО. Съгласно чл. 59, ал. 11, т. 2 от ЗЗО и ал. 2 на чл. 407 от НРД за МД от 2018 г. договорът със съответния изпълнител се прекратява изцяло в случаите на установено повторно нарушение. От цитираните разпоредби следва извод, че най-тежката санкция "прекратяване на договор"- изцяло следва да се наложи само в случаите на установена повторност на извършените нарушения. Според §. 1, т. 16 от ДР на ЗЗО "повторно" административно нарушение е такова, извършено в едногодишен срок след влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е било наложено наказание за същото нарушение.

В случая, съдът намира, че безспорно е установено извършването на нарушение от страна на санкционираното лице. От представените по преписката доказателства се установява, че през периода 2018 г. до м.юли 2019 г. ЗОЛ Н. Д. е получавала медицинска помощ в Испания. От представените от Димитрова книжа за планирани часове се установява, че на идентични дати, както и на близки такива, до датите на извършените нарушения, същата е имала планирани консултации с медицинско лице извън територията на България, респективно няма как да е била в страната. На Димитрова е бил издаден европейски формуляр за ползване на медицинско обслужване извън страната. Още повече, че самата жалбоподателка е посочила в представените пред проверяващите лице писмени обяснения, че е извършвала консултации с Димитрова по телефона, но не е посочила, лицето да я е посещавало в кабинета. От изложеното следва извод, че санкционираното лице е отразило извършени прегледи без физическото присъствие на пациент. Последното категорично води до извод за отразяване на неизвършена реално дейност, доколкото медицинската помощ следва да се осъществява с физическото присъствие на лекуваното лице. Това по своето същество се определя като посочване на неверни данни, за което изпълнителят на медицинска помощ носи отговорност на основание чл. 215 от НРД за МД от 2018 г. В случая няма данни за предходни нарушения от същия изпълнител на извънболнична медицинска помощ, като в оспорената заповед изрично е посочено, че установеното нарушение е за първи път. Следователно извършеното нарушение, доколкото същото не е повторно, представлява основание за частично прекратяване на договора, а не прекратяването му изцяло. В този смисъл е правораздавателната практика, изразена в решение № 9090/11.07.2017г. по а.д. № 4025/2017г. на ВАС, VІ о. Съгласно цитираните по-горе разпоредби, частичното прекратяване се изразява в прекратяване на договора по отношение единствено на засегнатите с нарушението пакети (доколкото в случая се касае за индивидуална практика), чието закупуване е договорено със сключените индивидуални договори. В оспорената заповед, с квалифицирането на нарушенията са посочени и засегнатите от тях пакети за медицинска помощ, а именно такива по чл. 179, ал. 1, т. 4 и т. 5 от НРД за МД за 2018 г. - диспансерни прегледи на ЗОЛ съгласно Наредба № 8 от 2016 г. и списъка на заболяванията за деца и възрастни, подлежащи на диспансеризация от ОПЛ, за които НЗОК заплаща съгласно приложение № 8 (т.4) и профилактични прегледи на ЗОЛ над 18-годишна възраст съгласно Наредба № 8 от 2016 г. и приложение № 12 (т.5). Следователно прекратяването на договора е следвало да бъде извършено единствено по отношение на тези два пакета, а не изцяло прекратяване на договора. В случая с оспорената заповед е наложена санкция изразяваща се в цялостно прекратяване на индивидуалния договор със санкционираното лице, което поради изложените съображения се явява незаконосъобразно и заповедта подлежи на отмяна на това основание.

Издаденият административен акт е незаконосъобразен, поради което на основание чл.172, ал.2 АПК следва бъде отменен от съда.

По повод направеното искане и на основание чл.143 ал.1 от АПК ответната страна следва да заплати на жалбоподателя разноските по делото в размер на 850 лв., от които 50 лева заплатена държавна такса и 800 лева адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

Р  Е  Ш  И  :

ОТМЕНЯ по жалба на „Медик професионал – Амбулатория за Първична Извънболнична Практика“ ЕООД с ЕИК ***, представлявано от д-р М.* И., с адреси на ЛЗ: ***, в сградата на МЦІ- Айтос; к-т № 2 в сградата на бившите родилен дом и здравна служба в ***, общ. Айтос, заповед за налагане на санкции № РД-25-1641/04.11.2019г., издадена от директора на РЗОК Бургас.

ОСЪЖДА РЗОК Бургас да заплати на „Медик професионал – Амбулатория за Първична Извънболнична Практика“ ЕООД с ЕИК ***, представлявано от д-р М.* И. 850лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Бургаски административен съд, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

СЪДИЯ :