М О
Т И В
И
към присъда по НОХД № 5255/2019 г. на СГС,
НО, 28 с-в
Софийска градска прокуратура е повдигнала обвинение срещу Н.Н.С. за извършено престъпление по чл. чл. 142, ал. 2, т. 2
и т. 7, пр. 1, вр. ал. 1 от НК – за това, че около 17,30 ч. на 04.10.2016 г., в
гр. София, ж. к. „****“, в близост до Кооперативния пазар, е отвлякъл Г.С.И., с
ЛНЧ **********, като деянието е извършено в съучастие с друго неустановено лице
и с користна цел – поискал от И. сумата от 10 000 евро.
В съдебно заседание, в хода на съдебните прения, представителят
на СГП не поддържа така повдигнатото обвинение. Счита, че от събраните в
рамките на съдебното следствие доказателства и особено от показанията на свидетелите,
разпитани пред съда и на тези, чиито показания от досъдебното производство са
приобщени, не се доказва по категоричен, безспорен и непротиворечив начин
виновността на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Предлага да бъде постановена
присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан.
Защитникът на подс. Н.С. пледира да бъде постановена оправдателна
присъда по повдигнатото обвинение. Счита, че от събраните по делото
доказателства не е установено да е била ограничавана по какъвто и да е начин
свободата на посоченото в обвинителния акт като пострадало лице, доколкото то е
било приютено в жилището на подсъдимия, като член на неговото семейство, могло
е да напуска същото жилище, когато поиска, а е имал и на разположение парични
средства и мобилен телефон. Намира, че основание за постановяване на
оправдателна присъда е и обстоятелството, че при предходното разглеждане на
делото от друг състав на СГС е постановена присъда, с която подсъдимият е бил
оправдан по повдигнатото ум обвинение за извършено престъпление по чл. 142, ал.
2, вр. ал. 1 от НК, която не е била протестирана, а
жалбата на защитата на подсъдимия, по която същата присъда е била отменена и
делото е върнато за ново разглеждане, е била насочена само осъдителната част на
присъдата, с която подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на друго
престъпление.
Подс. Н.С. моли да бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
Подсъдимият Н.Н.С. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, неосъждан, живеещ в гр. София, с. Мало Бучино, ул. „****,
ЕГН **********.
През 2015 г. свид. Г.С.И., с ЛНЧ **********, кюрд, гражданин на Р. Ирак,
пристигнал нелегално в България.
През 2016 г., свид. Г.И. започнал да работи в ресторанти, в който се
предлагала арабска и турска кухня, които били посещавани от негови сънародници,
както и от граждани на други арабски държави. При срещите си с такива лица,
свид. Г.И. се запознал и с осигуряващи съдействие срещу заплащане на
преминаващи нелегално границите на България на път към страни от Западна
Европа.
Чрез общ познат и на двамата, свид. Г.И.
се запознал с подс. Н.С., както и със съпруга на сестрата на подсъдимия – свид.
И.А..
От средата на 2016 г. свид. Г.И. започнал да живее в семейната къща на
подс. Н.С.,***, с. Мало Бучино, ул. „****.
Къщата била двуетажна, като на първия етаж живеели родителите на подсъдимия,
както и свид. И.А. и неговото семейство, когато оставали да нощуват там.
Вторият етаж от къщата бил обитаван живеещите на семейни начала подс. Н.С.
и свид. Р.С., както и от подс. Г.И., след средата на
2016 г.
Свид. И. обитавал помещение от втория етаж, предназначено за хол, а в с
съседна стая живеели подсъдимият С. и свид. С., като общо били ползвани кухнята
и санитарният възел.
Свид. Р.С. полагала усилия, чрез свои познати, да намери подходящ за свид. Г.И.
апартамент под наем, тъй като знаела от него, че той очаква да пристигнат в
България и останалите членове на семейството му. Същевременно свид. Г.И.
разказвал на свид. С., че не разполага с достатъчно
пари, за да започне да заплаща наем за друго жилище.
След нанасянето му в къщата, отношенията между свид. Г.И. и членовете на
семейството на подс. Н.С. били приятелски. Свид. Г.И. бил приет като част от
семейството, включително и при фамилни тържества.
Свидетелят Г.И. ползвал два мобилни телефона – единият марка „Нокия“, а
другият „Самсунг С5“, който му бил предоставен му от свид. С.. Чрез ползваните
мобилни телефони свид. Г.И. имал достъп до интернет, ползвал и мобилни приложения,
като „Вайбър“, „Фейсбук“ и други, за да общува със
свои приятели и сънародници.
Свидетелят Г.И. можел свободно да напуска семейната къща на подс. Н.С. и да
се връща обратно, като с оглед на разстоянието между с. Мало Бучино и гр.
София, молел подсъдимия или неговите близки - свид. А. и свид. С., да го закарат
до центъра на София или се придвижвал с такси.
Към началото на октомври 2016 г. подс. Н.С. отправил претенции към свид. Г.И.
за дължими от него 10 000 евро за оказано от подсъдимия съдействие за
преминаване през България на нелегално влезли на територията на страната
чужденци. Свид. Г.И. не могъл да заплати поисканата от подсъдимия сума, като се
оправдавал с това, че самият той не е получил пари от участието си в дейността
по осигуряване на транспортирането на същите чужденци през България. Подс. Н.С.
отхвърлял тези оправдания от страна на свид. Г.И., като му казвал, че трябва да
търси пари назаем от свои познати, за да му се издължи.
На 04.10.2016 г., в следобедните часове, свид. Г.И. казал на подс. Н.С., че е уговорил среща в кв. „Люлин“ със своя
сънародник – свид. З.С.Ф., който бил от богато семейство, на която да поиска от
него назаем сумата от 10 000 евро.
С управляван от подс. Н.С. лек автомобил „Порше Кайен“
с ДК № *****подсъдимият и свид. Г.И. се придвижили до кв. „Люлин“, като след тях се
движил и лек автомобил „Мерцедес“, с неустановен регистрационен номер, в който
били двама познати на подс. С., останали неустановени по делото.
В кв. „Люлин“ управляваният от подс. Н.С. автомобил „Порше
Кайен“, както и движещият се след него лек автомобил
„Мерцедес“ паркирали пред намиращото се в близост до Кооперативния пазар заведение
„Аладин Фуудс“, в което свид. Г.И. и свид. З.Ф.се
били уговорили да се срещнат.
Свид. Г.И. влязъл в заведението, в което свид. З.Ф.се намирал заедно със
своя познат - свид. А.Ч.. След като отишъл при свид. З.Ф., свид. Г.И. му
поискал назаем 10 000 евро. Свид. Ф.отговорил, че това са много пари и че
може да почерпи свид. И., но не и да намери и даде исканата сума. Освен това,
свид. З.Ф.направил коментар пред свид. Г.И., че той
се придвижва с „Порше“, а иска назаем пари.
Свид. Г.И. се върнал към паркирания лек автомобил „Порше Кайен“, в който се
намирал подс. Н.С. и му казал, че не е могъл да осигури сумата от 10 000
евро. Подсъдимият видимо се ядосал и започнал да псува, като в същото време се
приближило и едното от возещите се в „Мерцедеса“ лица. По настояване на подс. Н.С.,
свид. Г.И. седнал на задната седалка на лекия
автомобил „Порше Кайен“, като до него седнал познатият на подсъдимия, който
преди това дошъл от лекия автомобил „Мерцедес“.
Подс. Н.С. подкарал лекият автомобил „Порше Кайен“ обратно към къщата в с.
Мало Бучино, като по пътя седналият до свид. Г.И. мъж започнал да му нанася
удари в областта на лицето, като му казвал, че трябва до 24 часа да намери
парите.
След като пристигнали в къщата в с. Мало Бучино, подс. Н. С.казал на свид. Г.И., че до следващия ден трябва да му даде сумата от
10 000 евро и че ако не стори това, че бъде убит.
На 05.10.2016 г., след като бил заплашен от подс. Н. С., свид. Г.И. решил
да поиска помощ от свид. З.Ф.и му се обадил по телефона, като му разказал, че е
отвлечен и пребит, както и че ако не намери 10 000 евро, ще бъде убит. По
време на провеждането на разговора, свид. З.Ф.бил заедно със свид. А.Ч., който, предложил да бъде уведомена полицията за
случващото се със свид. Г.И..
По молба на свид. З.Ф., свид. Г.И. му изпратил по „Вайбър“
координатите на къщата в с. Мало Бучино, след което Ф., заедно със свид. Ч.
отишли в СДВР, където подали сигнал за това, че свид. И. е отвлечен и заплашен
с убийство.
По така подадения сигнал била организирана специализирана полицейска
операция, като за участници в нея били определени служителите на СДВР свидетелите
А.Б., П.П., А.А. и Е.П..
Около 19.30 ч. на 5.10.2016 г. полицейските служители, участници в
операцията, пристигнали пред семейната къща на подс. Н.С.,***, в която по
същото време се намирали родителите на подсъдимия и свид. Г.И..
Свид. Б. прескочил оградата на къщата, след което от нея излязъл бащата на
подс. Н.С., който отворил вратата на двора, след което вътре влезли и
останалите полицейски служители.
След като разбрали от бащата на подсъдимия, че свид. Г.И. се намира на
втория етаж, полицейските служители се отправили натам. Подс. Н.С. отворил
входната врата на обособеното на втория етаж жилище, след като полицейските
служители се качили на същия етаж.
На въпрос на свид. А.Б. дали има други лица в жилището, подс. Н.С.
отговорил, че в хола е негов приятел. В помещението, обособено като хол,
полицейските служители заварили свид. Г.И., който бил седнал на маса, на която имало
храна. Свид. И. не бил вързан, по него нямало други видими следи от
наранявания, освен оток в областта на лицето. На масата пред свид. И. били
поставени ползваните от него мобилни телефонни апарати, които били в работен
режим.
Свид. А.Б. поискал от свид. Г.И. да се
легитимира, при което последният му предоставил личните си документи, от които свид.
Б. установил, че това е лицето, за което е бил получен сигнал за отвличане. Свид.
Б. запитал свид. И. дали е отвлечен, при което последният шепнешком потвърдил. Свид.
Б. посочил към подсъдимия и попитал свид. И., дали това е лицето, което го е
отвлякло, при което свид. И. отговорил утвърдително и заявил, че е бил
подсъдимият и други лица, които са му нанесли побой.
Така изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена, като обсъди
събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите: Г.И. (дадени
пред друг състав на СГС, по НОХД № 3226/2017 г., при предходното разглеждане на
делото и приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4 от НПК), З.Ф.(дадени пред
друг състав на СГС, по НОХД № 3226/2017 г., при предходното разглеждане на
делото и приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4 от НПК), А.А., А.Б. (включително и дадените негови показания по
досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1
от НПК), Е.П. (включително и дадените негови показания по досъдебното
производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК), Р.С.,
И.А., П.П. (дадени пред друг състав на СГС, по НОХД №
3226/2017 г., при предходното разглеждане на делото и приобщени по реда на чл.
281, ал. 1, т. 4 от НПК), Н.В. (включително и дадените негови показания по
досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2
от НПК), А.Ч. (включително и показанията му, дадени пред друг състав на СГС, по
НОХД № 3226/2017 г., при предходното разглеждане на делото и приобщени по реда
на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК); заключенията на: съдебномедицинската
експертиза (т. 1, л. 72 от досъдебното производство), съдебномедицинска
експертиза (л. 155 и сл. от съдебното дело), видеотехническа
експертиза (л. 474 и сл., т. ІІ от НОХД
№ 3226/2017 г. на СГС); писмените доказателства и протоколите за извършени
действия, приложени по досъдебното производство и по съдебното дело
По еднопосочен начин, от показанията на свид. Г.И. и от приложените по
делото писмени доказателства се установяват обстоятелствата относно времето на
пристигане на същия свидетел на територията на България и дейностите, с които
той се е занимавал, за да осигури прехраната си.
Също от показанията на свид. Г.И., както и от еднопосочните с тях показания
на свидетелите Р.С. и И.А., оглед на приложения по делото видеозапис и
заключение на видеотехническа експертиза, се
установяват обстоятелствата по приемането на свид. И. в семейната къща на подс.
Н.С., помещенията, които той е обитавал, отношенията му с подсъдимия и
останалите членове на семейството му.
Съдът
кредитира показанията на свид. Г.И. и относно обстоятелствата за отправена към
него претенция от страна на подс. Н.С. за заплащане на сумата от 10 000 щатски
долара, като дължима за осигурено от подс. С. съдействие за преминаване през
територията на страната на нелегално влезли чужди граждани. В това отношение
показанията на свид. И. са последователни, логични и са подкрепени от други
доказателства, каквито се явяват показанията на свидетелите З.Ф.и А.Ч..
Възприетата фактическа обстановка относно проведената на 4.10.2016 г. среща
между свид. Г.И. и свид. З.Ф.в заведението „Аладин Фуудс“ до Кооперативния пазар в кв. „Люлин“ съдът основа
на съпоставката на показанията на лицата, присъствали на тази среща, каквито се
явяват свидетелите И., Ф. и Ч.. По еднопосочен начин от тези показания се
установиха както обстоятелствата на протичане на срещата, а именно съдържанието
на проведения разговор между свидетелите Г.И. и З.Ф.разговор, така и тези
непосредствено предшестващи и следващи срещата, изразяващи се в пристигането на
нея от страна на свид. И. с управлявания от подс. Н.С. автомобил „Порше Кайен“, следван от
„Мерцедес“ с две неустановени лица и напускането на мястото на срещата също с
управлявания от подсъдимия автомобил. Относно всички така посочени
обстоятелства е налице еднопосочност и взаимно съответствие между показанията
на свидетелите Г.И., З.Ф.и А.Ч..
Въз основа на показанията на свидетелите Г.И., З.Ф.и А.Ч. съдът намери за
опровергана изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа
обстановка, според която след приключване на срещата си със свид. Ф. и
връщането си до автомобила, управляван от подс. Н.С. и след като му казал, че
не могъл да намери исканите от него пари, свид. И. е бил вкаран насила в лекия
автомобил „Порше Кайен“ от
неустановеното лице, намиращо се преди това в автомобил „Мерцедес“, което
нанасяло удари с юмруци в областта на главата и по този начин го накарал
противно на волята му да влезе в „Поршето“. Така
твърдяната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка
не се установи нито от показанията на свидетелите З.Ф.и А.Ч., нито от
показанията на самия свид. Г.И., в които се сочи, че подсъдимият му е указал да
седне на задната седалка на автомобила „Порше Кайен“ и едва след като автомобилът потеглил, седналият
също отзад в автомобила до него неустановен мъж, който преди това е бил в лекия
автомобил „Мерцедес“, е започнал да му нанася удари с ръце в областта на
главата.
Съдът прие за установени обстоятелствата по връщането на свид. Г.И. в
семейната къща на подс. Н.С. и престоя му там до пристигането на полицейските
служители на следващия ден – 5.10.2016 г., като обсъди както показанията на
свид. Г.И. за тези обстоятелства, така и показанията на свидетелите З.Ф.и А.Ч.
относно съобщеното от свид. И. при проведените от него телефонни разговори със Ф.,
така и показанията на свидетелите – полицейски служители, участвали в полицейската
операция, проведена по подадения от свид. З.Ф.сигнал за отвличане на Г.И..
Съдът прие за установено, че подс. Н.С. още в автомобила, на път от кв.
„Люлин“ към с. Мало Бучино е отправил заплаха към свид. Г.И., че той трябва да
намери до следващия ден сумата от 10 000 евро, иначе ще бъде убит, която
заплаха е отправил и след прибирането им в къщата, доколкото за тези
обстоятелства показанията на свид. И. са логични, последователни и
съответстващи на останалите събрани по делото доказателства, каквито се явяват
показаният на свидетелите З.Ф., А.Ч. и А.Б..
Същевременно, от показанията на свидетелите З.Ф., А.Ч. и от показанията на
свидетелите – полицейски служители, участвали в полицейската акция,
организирана по сигнала на свид. Ф., се установи по категоричен начин, че
въпреки така отправените към него заплахи, свид. Г.И. не е бил лишен от
възможността да ползва мобилен телефон, включително и онлайн приложение,
каквото се явява „Вайбър“ и не е бил ограничен в
свободното си придвижване, намирайки се в семейната къща на подсъдимия, без да
е бил вързан или по друг начин възпрепятстван да я напуска.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира, че
следва подс. Н.С. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление
по чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 7, пр. 1, вр. ал. 1 от НК.
По делото не беше установено свид. Г.И. да е бил качен принудително в лекия
автомобил, управляван от подсъдимия Н.С., преди същият да бъде придвижен от кв.
„Люлин“ до с. Мало Бучино и в този
смисъл беше опровергана фактическата теза на държавното обвинение, върху която
е основано обвинението за отвличане на свид. И., в чието извършване да е взел
участие подсъдимият С., заедно с неустановеното лице.
Установените по делото обстоятелства, че при придвижването на управлявания
от подс. Н.С. лек автомобил от кв. „Люлин“ до с. Мало Бучино, неустановеното по
делото лице, намиращо се на задната седалка до свид. Г.И., му е нанасяло удари
в главата, не могат еднозначно да обусловят извод за това, че тази сила е
представлявала от обективна страна част от упражнявана от неустановеното лица
съвместно с подсъдимия принуда, насочена към ограничаване на физическата
свобода на свободно придвижване на свид. И., след като по делото беше
установено, че при пристигане на автомобила в с. Мало Бучино, свид. И. е
останал в същото помещение на къщата, което е обитавал и преди и е имал
възможност да осъществи контакти по телефона със свид. З.Ф..
По делото не беше установено по категоричен начин и че в периода от време
от пристигането на автомобила, управляван от подс. Н.С. *** след проведената
среща в кв. „Люлин“ до осъществяването на полицейската операция на 5.10.2016
г., при която подсъдимият е бил задържан, свид. Г. Ибраим да е бил държан
принудителни в къщата на подсъдимия, доколкото той е могъл да осъществи контакт
със свид. З.Ф., а обстоятелствата, при
които се е намирал при пристигането в къщата от страна на полицейските
служители изключват той да е бил ограничен в своето придвижване.
При така установените по делото факти следва да бъде постановена оправдателна
присъда по обвинението срещу подс. Н.С. за извършено спрямо свид. Г.И. престъпление
по чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 7, пр. 1, вр. ал. 1 от НК.
Съдът намира за неснователни доводите на защитата
на подсъдимия, според които в хода на наказателното производство е налице
постановена вече влязла в сила присъда, с която подс. Н.С. вече е оправдан по
това обвинение. Присъдата на СГС, НО, 20 състав по НОХД № 3226/2017 г. е
постановена по същото наказателна производство, по същото обвинение, но тази
присъда, включително и в частта й с която подс. Н.С. е оправдан по посоченото
обвинение, е била отменена изцяло от Софийския апелативен съд с решението му по
ВНОХД № 578/2019 г. В този смисъл и посочената присъда не е влязла в сила, а
делото е върнато за ново разглеждане от стадия на съдебното производство,
образувано по внесения от СГП обвинителен акт срещу подс. Н.С..
Съдът не намери основания в рамките
на установената по делото фактическа обстановка да признае подсъдимия Н.С. за
виновен в друго, еднакво или по-леко наказуемо престъпление от това, за което е
повдигнато обвинение.
По делото беше установено, че подс. С. е отправил заплахи към свид. Г.И.,
че ако не му даде сумата от 10 000 щатски долара до следващия ден на
4.10.2016 г., И. ще бъде убит. Тази заплаха обаче не съставомерна
в достатъчна степен по смисъла на чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, доколкото не
беше установено да е могла да предизвика основателен страх от осъществяването й
у свид. Г.И.. По делото беше установено, че тази заплаха е отправена след като
свид. И. не е могъл да удовлетвори претенцията на подсъдимия С. да му бъде
заплатена посочената сума, искана като твърдяно дължимо плащане за оказано от
страна на подсъдимия съдействие в осъществявана съвместна дейност със свид. И.
по транспортиране през територията на страна на влезли нелегално чужди
граждани. Отношенията, съществували между подс. Н.С. и свид.
Г.И., както преди инкриминираната дата, така и в периода след срещата в кв.
„Люлин“ със свид. Ф. до провеждането на полицейската операция на 5.10.2016 г.,
обуславят извод за породил се паричен спор между двамата, в рамките на който
обаче не се установява до такава степен същите отношения да са се изострили, че
свид. И. да изпитва основателен страх от осъществяване на заплахите, отправени
му от подс. С.. По делото беше установено, че в посочения период свид. И. е бил
оставен в същите помещения на семейната къща на подсъдимия, които и преди това
е обитавал, имал е възможност да осъществи контакт със свид. Ф., включително и
да изпрати по мобилно приложение координатите на къщата, намерен е от
полицейските служители при извършената операция по сигнала за отвличането му в
състояние, изключващо извод за упражнявана принуда и в този смисъл не може да
се формират категорични и несъмнени изводи, че свид. Г.И. е изпитвал
основателен страх, че може да бъде убит.
Решението на Софийския апелативен съд по ВНОХД № 578/2019 г. изключва
възможността повторно да бъде постановена осъдителна присъда спрямо подс. Н.С.
за престъпление по чл. 213 а, ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 2 и т. 4, вр. ал. 1, пр. 2
от НК, за каквото той е бил признат за виновен от състава на СГС, разгледал
НОХД № 3226/2017 г., доколкото въззивният съдебен състав е счел, че
фактическите рамки на това престъпление надхвърлят изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт твърдения и в този смисъл, без
надлежно изменение на обвинението, каквото в рамките на настоящето разглеждане
на делото не е извършено, е недопустимо такова съществено изменение на
обстоятелствената основа на обвинението.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Председател на съдебния състав: