№ 264
гр. Пловдив, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20225300500170 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК, във вр. с чл. 17, ал.1
ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ХР. ИЛ. ХР.,с ЕГН
********** , със съдебен адрес:град Пловдив,ул.“*** чрез адв. К.Д., против
Решение № 2259 от 26.11.2021 г., постановено по гр.д. № 3368/2021г., по
описа на Районен съд – гр.Пловдив, с което съдът е уважил подадената на
основание чл. 4, във вр. с чл. 9 ЗЗДН молба от М. ИЛ. ЗЛ., с ЕГН **********,
в лично качество и като родител и законен представител на малолетните
деца М. М. ЗЛ., с ЕГН ********** и В. М. ЗЛ., с ЕГН **********, и тримата
от град Пловдив, ул. ***, за защита от домашно насилие, като е наложил
следните мерки - задължил е жалбоподателят да се въздържат от извършване
на всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие спрямо молителите;
забранено му е за срок от 18 месеца да ги приближава, жилището им в гр.
Пловдив, ул. ***, училищата на децата и местата им за социални контакти и
същият е осъден да заплати глоба в размер на 200 лева, държавна такса в
размер на 25 лева и сторените от насрещната страна разноски по делото в
размер от 520 лева.
Жалбоподателят атакува така постановеното решение с доводи за
неправилност и незаконосъобразност, като иска същото да бъде отменено
и вместо него бъде постановено ново по същество на спора, с което
подадената молба да бъде отхвърлена като неоснователна.
В срока по чл.17,ал.4 от ЗЗДН е подаден отговор от въззиваемите , в
който е изразено становище за неоснователност на жалбата. Иска се от
въззивния съд да потвърди решението на ПРС с присъждане на сторените
пред настоящата инстанция разноски.
1
Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на
обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните
съображения:
Производството пред Пловдивския районен съд е образувано по молба
подадена от М. ИЛ. ЗЛ., с ЕГН **********, в лично качество и като родител
и законен представител на малолетните деца М. М. ЗЛ., с ЕГН ********** и
В. М. ЗЛ., с ЕГН 06502445130, против от ХР. ИЛ. ХР.,с ЕГН **********, с
правно основание чл. 4, ал. 1 ЗЗДН. В същата са изложени твърдения, че
молителката М. ИЛ. ЗЛ. е сестра на ответника, а децата й са негови
племеници.Отношенията между страните били силно влошени, като М.З.
имала учредено вещно право на ползване върху имота, в който живее
ответника в град Пловдив, ул. *** . На 29.01.2021 г. около 19 ч. молителите
посетили имота, при което били нападнати от ответника. Същият ударил с
ръка в областта на торса М.З., който в следствие от удара се разплакал и
паднал на земята. След това ритнал с крак в областта на седалищните мускули
В.З.. В последствие Х. отправил към тях многобройни обиди и заплахи,
използвайки изразите „ще ви убия, изроди „ще ви еба майката, мършо”, „ще
ви смачкам" и др. В резултат от поведението му молителите се уплашили и
М. получил асматичен пристъп.Така мотивирани са отправили искане до съда
за издавне на заповед за незабавна защита по чл.18 от ЗЗДН.
В хода на първоинстанционното производство ответникът оспорва
молбата и настоява за отхвърлянето й като неоснователна. Не оспорват , че са
в посочената родствена връзка с молителите, че отношенията между страните
са силно влошени и имат имуществени спорове досежно имота находящ се в
град Пловдив , ул. *** . Не оспорва, че на 29.01.2021 г. се е състояла
посочената среща между страните, но оспорва да е упражнил насилие спрямо
сестра си и двете й деца.
За установяване на твърдените в молбата обстоятелства,от М. ИЛ. ЗЛ.,
с ЕГН **********, в лично качество и като родител и законен представител
на малолетните деца М. М. ЗЛ., с ЕГН ********** , В. М. ЗЛ., с ЕГН
06502445130, е представена декларация по чл.9,ал.3 от ЗЗДН,на която
разпоредбата на чл.13,ал.2,т.3 от ЗЗДН придава изрично доказателствена
стойност,а нормата на ал.3 от същия предвижда издаване на заповед за
защита и само въз основа на нея.
В случая обаче,фактите изложени в декларацията, се подкрепят и от
останалите доказателства ангажирани по делото.
От показанията на разпитания в първоинстанционното производство
свидетел В.В.В., се установява, че на 29.01.2021 г. имало среща между
страните в двора на имота на ул. ***, в гр. Пловдив, където живеят и
родителите на ответника, по повод премахване на врата, ограничаваща
2
достъпа до жилището на втория етаж.На срещата присъствали и полицейски
служители. Към 6-7 часа вечерта от страна на ХР. ИЛ. ХР. се чули заплахи и
закани за убийство към М.З. и нецензурни думи, „ще ти еба майката, мършо,
всичките ще ви убия, един жив няма да остане, ще ви подпаля живи“.
Минавайки покрай децата Х. блъснал М. с юмрук в гърдите, детето паднало и
изпищяло. След това ритнал отзад в бедрото между коляното и дупето
другото дете - В., като през цялото време крещял много обидни неща към
дечицата. Свидетелката тръгнала към него, за да му направи забележка, но
той я блъснал два пъти на тревата и била вдигната от полицаите. Полицаите,
застанали между тях,за да няма физически контакт. Децата били травмирани,
уплашени и много плачели. Дошла линейка, за да прегледат малкото дете.
Според показанията на полицейския служител С.С.С. на 29 януари 2021
г. посетил адреса по сигнал за скандал във връзка с поставена врата и
препятстван достъп до къщата в имота. Страните по делото присъствали,
събрали се много хора в двора и започнали караница с викове. Наложило се
да извикат и друга кола с още двама полицаи. Чули се викове, че някой е
ударил и бутнал детето. Извикали линейка, но не се установили проблеми. В
последствие всички били заведени в районното, където им били снети
обяснения от нощната смяна.
От показанията на полицейския служител В.З.К., се установява, че с
колегата му посетили адреса по повод скандал за премахване на врата. Имало
кавги и разправии между роднините. Наложило се да извикат и други
полицаи за съдействие поради напрежението, което се създало.
Предвид така събраните по делото доказателства, настоящият съдебен
състав намира за правилни изводите на първостепенния съд за доказаност на
твърденията на молителите за извършен акт на домашно насилие от страна на
ответника на 29.01.2021г.
Следва да се посочи, че така представена по делото от молителите
декларация по чл.9,ал.3 от ЗЗДН се ползва с материална доказателствена сила
и в тежест на ответника е оборването й. Този извод следва от разпоредбата на
чл.13, ал.3 от ЗЗДН, съгласно която при липса на други доказателства съдът е
длъжен да издаде заповед за защита и само при представена декларация по
чл.9 ЗЗДН. Концепцията, заложена в закона е, че пострадалият от домашно
насилие има по-малка възможност да докаже извършения спрямо него акт на
насилие, т.к. е по-слабата страна и поради това, че междуличностните и
семейни взаимоотношения остават скрити за обществото и стават достояние
единствено на най-близките.
С оглед на тези разяснения за доказателственото значение на
декларацията в производството за защита срещу домашно насилие, се налага
извода, че в настоящия случай ответникът не провежда пълно оборване на
изложените факти в декларацията по чл.9 от ЗЗДН, а именно – не доказва
твърдението си, че не е извършвал акт на насилие над
молителите.Показанията на свидетеля на ответника Н.Р.К., че на процесната
дата не е видял Х.Х. да бута или блъска децата и не е чул да обижда някого,
не означава, че това не се е случило.
Същевременно така изнесените в молбата за защита обстоятелства и
агресивно поведението на ответника спрямо молителите, се потвърждават и
3
от разпита на свидетеля на ищцовата страна В.В.В.. Съдът напълно
кредитира депозираните свидетелски показания, като последователни ,
непосредствени и логични в частта им, касаеща предмета на доказване.
Свидетелката има пълни и преки впечатления за случилото се на процесната
дата, а и нейните показания се подкрепят от тези на полицейските служители
, които сочат за възникнала разправия между страните с викове и обиди, за
инцидент с бутнато дете, наложило повикване и на екип на спешна
медицинска помощ.
Така установеното от съвкупния доказателствен материал по делото грубо
държание на ответника , накърнява здравето и достойнството на молителите,
представлява опасност за физическото и психическото им състояние,
съставлява и укоримо поведение,което надхвърлят границите на житейски
допустимото.
Установеният по делото акт на насилие от ответника спрямо
молителите , обуславят и необходимостта от налагане на мерки по Закона за
защита от домашното насилие. Смисълът на посочения закон е именно
охраняване на личната свобода,живот и неприкосновеност във
взаимоотношенията между лица в родствена или фактическа връзка,а
конкретния казус несъмнено обосновава необходимостта от предприемането
на такива мерки, поради което молбата за защита правилно е била уважена от
първоинстанционния съд.
Определените с обжалваното решение мерки за защита по чл.5 от ЗЗДН
- задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие, която е
безсрочна и е насочена към защита на живота и здравето на пострадалите
лица, забрана да приближава пострадалите лица, жилището им, училищата
на децата и местата им за социални контакти, за период от 18 месеца ,
въззивната инстанция намира за съответни на характера на извършеното
насилие и личността на извършителя.
С оглед доказаността на извършеното насилие, правилно от страна на
районния съд е била наложена и глоба на ответника, съгласно чл. 5, ал.4
ЗЗДН, в минимален размер, който не може да бъде намаляван.
Ето защо решението на районния съд като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на въззивната жалба,то искането на въззиваемата
страна за присъждане на направени разноски за настоящата инстанция е
основателно и жалбоподателят ще следва да й заплати направените пред
настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер от
900 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2259 от 26.11.2021 г., постановено по
гр.д. № 3368/2021г., по описа на Районен съд – гр.Пловдив, с което ХР. ИЛ.
ХР., с ЕГН **********, е задължен да се въздържа от извършване на
всякакъв акт на физическо и/ или психическо насилие по отношение на М.
4
ИЛ. ЗЛ., с ЕГН **********, М. М. ЗЛ., с ЕГН ********** и В. М. ЗЛ., с ЕГН
**********, забранено е на ХР. ИЛ. ХР., с ЕГН **********, да приближава
М. ИЛ. ЗЛ., с ЕГН **********, М. М. ЗЛ., с ЕГН ********** и В. М. ЗЛ., с
ЕГН **********, жилището им в гр. Пловдив, ул. ***, училищата на децата, и
местата им за социални контакти за срок от 18 месеца; наложена е глоба на
ХР. ИЛ. ХР., ЕГН **********, в размер на 200 лв. и същият е осъден да
заплати на М. ИЛ. ЗЛ., с ЕГН **********, лично и като родител на М. М. ЗЛ.,
с ЕГН ********** и В. М. ЗЛ., с ЕГН **********, сумата от 520 лв.-
разноски за производството, а по сметка на РС Пловдив сумата от 25 лв. –
държавна такса.
ОСЪЖДА ХР. ИЛ. ХР., ЕГН **********, да заплати на М. ИЛ. ЗЛ., с
ЕГН **********, в лично качество и родител на М. М. ЗЛ., с ЕГН **********
и В. М. ЗЛ. с ЕГН **********, сумата от 900 лева-разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5