Решение по дело №17055/2016 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261545
Дата: 4 декември 2020 г. (в сила от 5 януари 2021 г.)
Съдия: Людмила Людмилова Митрева
Дело: 20165330117055
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 декември 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                            

 

 

 

                                     Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № 261545

гр. Пловдив, 04.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 29.10.2020 г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

 

при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело 17055  по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от К.К.В., ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв.Д.З., съдебен адрес ***, против Е.Т.Е., ЕГН **********, и Е.Н.Е., ЕГН ********,***, с която е предявен по реда на чл.134 ЗЗД иск за прогласяване за окончателен на предварителен договор от 12.09.2016г., сключен между Т.Е.Е., ЕГН **********,***, като купувач, и първия ответник, като продавач, за продажба на недвижим имот в ***, съединен с евентуален иск за осъждане на Е.Т.Е. да заплати на Т.Е. сумата 10 000 лв., представляваща продажна цена по предварителния договор, дължима поради неосъществено основание – необявяване на предварителния договор за окончателен, в случай, че искът за прогласяване на окончателен договор бъде отхвърлен.

Ищецът твърди, че е кредитор на Т.Е.Е. по силата на запис на заповед, издаден на 04.09.2013г. в ***, с който последният се задължил неотменимо и безусловно да му заплати на предявяване сумата 7 000 лв. Твърди, че записът на заповед е предявен на 31.12.2013г. По същия не постъпило плащане, за това ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и с изпълнителен лист за сумата 7 000 лв., дължима по записа на заповед, и сумата 820 лв. – разноски по ч.гр.д.№6832/2014г. по описа на ПРС. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано *** по описа на ***. След направени проучвания ищецът установил, че длъжникът му не разполага с имущество, чрез което да се удовлетвори. Същият бездействал и не предприемал действия по удовлетворяване на кредитора. Твърди се още, че на 12.09.2016г. Т.Е., в качеството си на купувач, е сключил предварителен договор за покупко-продажба, по който продавач е първият ответник, на недвижим имот, както следва: ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед на и.д. АГКК, находящ се в **, с площ 1 350 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – незастроен имот за жилищни нужди, стар идентификатор няма, номер по предходен план ***, при съседи: ***, срещу продажна цена в размер 10 000 лв. Твърди се, че първият ответник е придобил имота чрез алеаторен договор през 1984 г., към който момент последният е бил в брак с ответницата Е.Е.. Твърди се, че съищецът е заплатил на продавача уговорената цена в размер 10 000 лв. при подписване на предварителния договор, а последният се е задължил да прехвърли собствеността върху имота в 2-месечен срок, който изтекъл на 12.11.2016г. Окончателен договор не бил сключен в този срок. Купувачът по същия не предприел никакви действия за защита и осъществяване на потестативните си права, с което препятствал удовлетворяването на кредитора. Ето защо съществувал интерес за ищеца да упражни тези права по реда на чл.134 ЗЗД. Въз основа на изложените фактически твърдения, в исковата молба е формулиран петитум на главен иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, като се иска съдът да обяви за окончателен сключения на 12.09.2016г. от Т.Е.Е., като купувач, и Е.Т.Е., като продавач, по време на брака му с Е.Н.Е., предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, подробно описан в исковата молба, както и на евентуален иск за осъждане на Е.Т.Е. да заплати на Т.Е.Е. сумата 10 000 лв., представляваща продажна цена по предварителния договор, дължима поради неосъществяване на основанието – необявяване на предварителния договор за окончателен. Претендират се деловодни разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, представлявани от адв.Л.П., в който същите оспорват исковете. Възразяват, че посоченият от ищеца предварителен договор е нищожен поради абсолютна симулация. В тази връзка изтъкват, че страните по този договор са баща и син, които не са имали намерение да се обвържат с конкретни задължения по същия, а са сключили договора фиктивно, само за пред трети лица, във връзка с възможността за получаване на банков кредит. По договора не е плащана сумата 10 000 лв., в този смисъл привидна била и подписаната за това разписка. В уверение на това на 12.09.2016г. страните подписали нарочно обратно писмо. Възразяват още, че предварителният договор е нищожен, тъй като в същия не е участвала съпругата на продавача, която не е изявила съгласие за разпореждането. Поддържат, че имотът, предмет на предварителния договор, е съпружеска имуществена общност и разпореждането с него от единия съпруг без знание и съгласие на другия не може да породи правни последици. Ответницата Е.Е. заявява, че не е съгласна с продажбата на същия имот и към настоящия момент. По изложените съображения молят исковете да се отхвърлят. Претендират деловодни разноски.

С Определение от 27.03.2017 г. като задължителен необходим другар на ищеца е конституиран като страна Т.Е.Е..

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на исковете

Съдът намира, че е сезиран с допустими искове, в частта в която не са били допустими същите са прекратени. Изложените от ответниците в отговора на исковата молба и подържани в хода на процеса възражения за недопустимост на исковете са всъщност възражения по същество на същите, които възражения съдът ще обсъди в решението си.

По същество:

  Предявени са обективно и субективно съединени конститутивни искове с правна квалификация чл.134, вр. с чл.19, ал.3 ЗЗД и евентуален осъдителен иск чл.134, вр, с чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД.

         За да бъдат уважен така предявения иск ищецът следва, да установи, качеството си на кредитор спрямо Т.Е., като установи основанието, от което произтича вземането му. Ищецът следва да докаже пълно и главно наличието на правоотношение между Т.Е. и Е.Е. по предварителен договор за продажба на имот, съдържащ уговорки относно съществените условия на окончателен договор за продажба, че Т.Е. е изправна страна по договора и че е изтекъл срокът за сключване на окончателен договор. Следва да докаже, че ответниците са собственици на имота, както и че е налице съгласие за разпореждане със същия от страна на съпругата на продавача. По иска с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД в тежест на ищцовата страна е да докаже предаване на сумата и получаването й от ответника. Ответниците следва да проведат пълно и главно доказване по възражението, че предварителният договор е абсолютно симулативен, като установят, че при неговото сключване страните не са желали настъпване на правните му последици, а договорът е предназначен да създаде привидност за пред трети лица, както и по възражението, че договорът е нищожен поради липса на съгласие на съпругата. По иска с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД същите следва да проведат насрещно доказване, че не са получили сочената от ищеца сума, както и главно доказване по възникването на основание за получаване на сумата.

                        В хода на процеса ответникът Е.Т.Е. е починал. С Определение № 3805 от 28.03.2020 г. същият е заличен като страна, като са конституирани неговите наследници – Е.Е. и А.Б..

В тази връзка с влязло в сила Решение № 4222 от 06.12.2018 г. по гр.д. № 4876/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив е унищожен по отношение на К.К.В. направеният от Т.Е.Е. отказ от наследството, оставено му от Е.Т.Е..

                        Искът по чл.134, ал.1, вр. с чл.19, ал.3 ЗЗД се счита предявен срещу Е.Н.Е. за 4/6 ид. части /1/2 лично имущество и 1/6 като наследник/ и срещу А.Е.Б. за 1/6 ид.ч. от процесния имот.

                        Евентуалните искове по чл.134, ал.1, вр. с чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД се считат предявени срещу Е.Н.Е. за сумата от 6666 лева и срещу А.Е.Б. – за сумата от 1666 лева.

                        Евентуалният иск по чл.134, ал.1, вр. с чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД срещу Т.Е. за сумата от 1666 лева е прекратен като недопустим с Определение № 3805 от 28.03.2020 г. 

                        От представения по делото изпълнителен лист от 08.05.2014 г., издаден по ч.гр.д. № 6832/2014 г. по описа на РС - Пловдив /л.4/ е видно, че ищецът К.К.В. има вземане спрямо Т.Е.Е. за сумата от 7000 лева, дължима по запис на заповед, издаден на 04.09.2013 г. с падеж на предявяване и предявен за плащане на 31.12.2013 г., както и за сума в размер на 820 лева – разноски по делото.

                        В становището на Т.Е. /л.71/ същият признава, че има задължение към ищеца К.К.В., което не е изпълнил.

                         От представения по делото Предварителен договор за покупко-продажба от 12.09.2016 г. /л.6/ се установява, че Е.Е. се задължава да продаде на Т.Е. Поземлен Имот № *** по КК на Община Марица, одобрени със Заповед РД 18-37/08.05.2019 г. в срок от два месеца от сключване на предварителния договор ,при продажна цена по договора 10 000 лева.

                        С Определение от 27.03.2017 г. като безспорно между страните е отделено, че имотът, предмет на предварителния договор е придобит от Е.Е. по договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, който е сключен през време на брака му с Е.Е., като няма спор, че имотът е в режим на съпружеска имуществена общност.

                        В тази връзка по възражението на ответниците, че доколкото предварителния договор бил подписан само от единия съпруг, поради което бил нищожен, съдът намира същото за неоснователно. Сключването на предварителен договор е действие на управление, а не на разпореждане, поради което е приложима разпоредбата на чл. 24, ал.2 СК, съгласно която действия на управление с общата вещ може да извършва всеки от съпрузите, а не чл.24, ал.3 СК, съгласно която разпореждане с общо имущество се извършва съвместно от двамата съпрузи. Предвид което предварителен договор може да бъде сключен само от единия съпруг и няма да противоречи на закона. Съгласието в случая е относимо към сключването на окончателен договор, както е и предпоставка за уважаване на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, по аргумент от чл.24, ал.3 СК, доколкото същите представляват действия на разпореждане с общата вещ, което ще се прецени по същество на спора. С оглед изложеното предварителния договор не е нищожен.

                        С представена по делото разписка за получена сума /л.5/ се удостоверява, с подписа на Е.Е., че същият е получил от Т.Е.Е. сума в размер на 10 000 лева, уговорена в Предварителен договор за покупко-продажба от 12.09.2016 г. на ПИ№ *** по КК на Община Марица, одобрени със Заповед РД 18-37/08.05.2019 г.  

                        Ответниците са оспорили действителността на предварителния договор и разписката към него като симулативни, доколкото не са желали настъпване на правните му последици, а договорът бил предназначен да създаде привидност за пред трети лица.

                        В тази връзка по делото е представено Обратно писмо от 12.09.2016 г. към предварителен договор от 12.09.2016 г. за покупко-продажба на недвижим имот /л.55/, в което  Е.Е. и Т.Е. приемат, че сключеният на 12.09.2016 г. между тях предварителен договор с предмет Поземлен Имот № *** по КК на Община Марица, одобрени със Заповед РД 18-37/08.05.2019 г. е привиден, фиктивен и страните не желаят настъпването на правните последици, посочени в него. Признато е че договорът е сключен единствено и само за проучване възможността за получаване на банков кредит в полза на Т.Е.. Страните по предварителния договор са се съгласили, че по същия не е извършено никакво плащане между тях, като подписаната от Е.Е. разписка от 12.09.2016 г. за получаване на сумата от 10 000 лева като продажна цена по предварителния договор не е вярна и не отразява реално получаване на тази сума. Продавачът Е.Е. изрично е завил, че е подписал предварителния договор и разписката единствено като предоставен му пакет документи, с цел да улесни сина си Т.Е. при получаване на банков кредит, без да има действително намерение да продава процесния имот.    

                        Това обрано писмо има характер на частен документ, който не се ползва с достоверност на датата.

                        Във връзка с това писмено доказателство и доколкото съдът го цени като начало на писмено доказателство по смисъла на чл.165, ал.2, вр. с чл.164, ал.1, т.6 ГПК като свидетел по делото е допуснат А. В. Б. за доказване на твърдяната симулация /протокол от о.с.з. от 29.05.2017 г. л.94/. От показанията на този свидетел се установява, че същият се намира в приятелски отношения с Т.Е., като знае от него, че има сериозни финансови затруднения. Ищецът му споделил, че желае да кандидатства пред банкови институции за изтеглянето на кредит в размер на около 30 000 лева, като за тази цел следвало да представи редица документи, за да види какви условия ще му предложат. Един от тези документи е договор за покупко-продажба на недвижим имот в село М., сключен между баща му и него. В договора било записано, че Т.Е. се задължава да заплати сума в размер 10 000 лева, като въобще не е ставало въпрос реално да се заплаща тази сума. Т.Е. му споделил, че целта за сключване на този договор била да се кандидатства пред банка и че страните по него нямат намерения действително да се обвържат с предвидените в него последици. Свидетелят не е изготвял процесния предварителен договор, но знаел, че ще бъде изготвен. В деня на изготвянето му Т.Е. се обадил на свидетеля и се срещнали. Бащата Е.Е. бил много притеснен, защото се тревожел да не изгуби имота си. В тази връзка свидетелят им предложил да изготви документ, с който да се застраховат най-вече за сигурността на бащата и в тази връзка изготвил обратното писмо още същата дата на 12.09.2016 г. на база предоставения му предварителен договор. След което още същият ден го занесъл на Т.Е. и баща му и двамата го подписали пред него. Свидетелят установява, че е изготвил обратното писмо на личния си компютър, което пази и до днес, поради което знае със сигурност датата на изготвянето му, доколкото погледнал файла на компютъра си.

                        С оглед показанията на свидетеля А. Б., по искане на ищеца К.В., е допусната Съдебно-техническа експертиза /л.114 /, при която вещото лице след като е направил оглед на персоналния компютър на свидетеля Б. е открит файл наименуван „Писмо Е..docx“, създаден на 12.09.2016 г. в 17.07 ч. и променен на 12.09.2016 г. 18.13 ч. Към експертизата е представена разпечатка на самия файл, който е процесното Обратно писмо /л.117/

                       При разпита на вещото лице в о.с.з. от 12.07.2017 г. /л.120/, заявява, че датата на даден файл се взима от датата, която е заложена в компютъра, като е възможно датата на компютъра да се промени с минала, текуща и бъдеща датата, като не е известна на вещото лице възможност да се променя файл с вече съществуваща и вярна дата, като се подмени и му се предаде по-стара дата. Всичко по изследваните данни показва, че датата на създаване е 12.09.2016 в 17.07 ч., като последната модификация е от същата дата в 18.13 ч.

                        Допусната е и допълнителна задача към вещото лице по СТЕ /л.215/, с която с използване на специална програма да се установи кога е създаден файла на Обратното писмо и дали са правени модификации по него и кога. И по допълнителната експертиза вещото лице е посочено, че датата на модификация на файла 12.09.2016 г. от 18.13 ч., дадени са и датите на които вещото лице е копирал файла за изследване. С посочената програма вещото лице заявява, че не може да се установи кога е създаден файла, доколкото същата не е заложена в комютъра.

                        Съдът кредитира показанията на свидетеля А. Б., като обективни и непротиворечиви с представените писмени доказателства – Обратна разписка и изготвените СТЕ. Свидетелят дава сведения за факти и обстоятелства, които лично пряко и непосредствено е възприел,  а именно отношението на Е.Е. и Т.Е. към процесния предварителен договор, като договор, който няма за цел да ги обвърже с придадените му правни последици, а същият има за цел единствено да послужи като придружаващ документ за изследване на условия за получаване на кредит от Т.Е., като именно за тази цел с оглед доказване на привидността му още същият ден на подписването му е съставено Обратно писмо.

                        В противоположна посока са показанията на свидетеля Г. К. Т. /протокол от о.с.з. от 29.05.2017 г. л.95/, който установява, че с ищеца К.В. са съдружници и близки приятели. Същият установява, че именно той е изготвил предварителния договор сключен между Е.Е. и Т.Е., както и разписката за получената сума, които страните подписали пред него. Свидетелят заявява, че Т.Е. му заявил, че иска да закупи имот от баща си, в който да инвестира, за да се спечели пари и да си върнел задълженията към К.В.. С тези документи е следвало да кандидатства за кредит. Но от банката заявили, че има данъчни задължения и тогава свидетелят разбрал, че нещо не е наред. Свидетелят заявява, че е видял как Т.Е. броил на Е.Е. парите по предварителния договор на сергията на пазара.

                        Съпоставени показанията на свидетеля Г. Т. с тези на свидетеля А. Б., както и съобразени с останалите представени писмени доказателства – Обратно писмо и СТЕ, съдът ги възприема като недостоверни. Свидетелят е близък приятел и съдружник на ищеца К.В.. В частта относно действителната воля на страните по предварителния договор, относно мотива и целта за сключването на такъв съдът кредитира показанията на свидетеля Б., доколкото същите са последователни и съответстват на останалите представени по делото доказателства. Още повече безспорно между страните е и се установява и от свидетелите тежкото финансово състояние на Т.Е., при което липсва житейска логика за придобиване на имущество при наличие на множество кредитори. Още повече свидетелят Г. Т. не споменава за волята на продавача Е.Е. дали действително е искал да се обвърже с последиците по предварителния договор. Съдът не може да кредитира показанията на свидетеля Т. досежно предаването на сума пари в размер на 10 000 лева, доколкото предаването на такава крупна сума в брой, която да се брои от син на баща, които са непрекъснато заедно, работят заедно и живеят заедно, на пазара на сергия, звучи нелогично.

             Наред с това от представеното по делото Споразумение за разваляне на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 19.09.2016 г./л.72/ се установява, че Т.Е. и Е.Е. по взаимно съгласие са развалили предварителния договор и са декларирали, че е върнато, полученото по предварителния договор. Подписите не са оспорени по споразумението. Обстоятелството дали споразумението е подписано на 19.09.2016 г. или в хода на настоящия процес е без значение, доколкото обективира волята на страните да прекратят сключения между тях договор и да уредят имуществените си отношения по него.

          С оглед изложеното съдът намира, на първо място, че по делото се установи, че процесния предварителен договор е привиден, сключен с цел да се проучи възможността за кандидатстване за кредит, като тази привидност е насочена към трети лица, в случая – банка  и като такъв е недействителен по смисъла на чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД. Още повече и предварителния договор е развален по взаимно съгласие на страните, поради което няма как да бъде обявен за окончателен.

          Наред с това по отношение на ответника Е.Е., не се установява, че същата е съгласна да бъде обявен за окончателен предварителния договор. Същата не фигурира като страна по предварителния договор и по отношение на притежаваните от нея, в лично качество, а не като наследник на Е.Е., идеални части от процесния имот няма как договорът да се обяви за окончателен. Още повече в отговора на исковата молба същата заявява, че не е съгласна за обявяване на предварителния договор за окончателен. В тази връзка е без правно значение дали същата е била съгласна за сключване на предварителния договор, доколкото тя не фигурира като страна по него, същата не го е подписала, като в случая писмената форма е форма за действителност на предварителния договор. В тази връзка от показанията на свидетеля  Г. Т. в частта, в която заявява, че ответницата Е.Е. е знаела за сключването на предварителния договор, доколкото била в непосредствена близост до страните по него, когато са го подписвали, не се установява, че същата е била наясно какъв документ подписват страните. От показанията на този свидетел, а и от всички събрани по делото доказателства, не се установява ответницата Е.Е. да е давала съгласие за сключване на окончателен договор.

          С оглед всичко изложено съдът намира, че предявените искове по чл.134, ал.1, вр. с чл.19, ал.3 ГПК са неоснователни и като такива ще се отхвърлят.

           Тази връзка, съдът намира за безпредметно да обсъжда другите събрани по делото доказателства, доколкото няма да доведат до изясняване на релевантни по делото обстоятелства, както и възражението на ответниците, че след смъртта на ответника Е.Е. в патримониума на длъжника Т.Е. е постъпило имущество, от което ищеца К.В. може да се удовлетвори, доколкото не се установи, че това имущество е достатъчно за удовлетворяване на кредитора. Видно от данъчната оценка на имота, същият, в неговата цялост, е на стойност по-ниска от задължението на Т.Е., а следва да се има предвид, че Т.Е. придобива в собственост по наследство 1/6 ид.ч.

          По евентуалните искове по чл.134, ал.1, вр. с чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД.

          По делото се установи, че разписката, с която ответникът Е.Е. е признал, че е получил от Т.Е. сума в размер от 10 000 лева е привидна, от представеното Обрано писмо, което от приетите по делото СТЕ се установи, че е с автентична дата, както и от показанията на свидетеля Б.. Наред с това от Споразумението между страните Е.Е. и Т.Е. /л.72/, с което по взаимно съгласие развалят предварителния договор се посочва, че страните декларират, че е върнато всичко, което е дадено по предварителния договор.

          В тази връзка, както обоснова съдът по-горе, не кредитира показанията на свидетеля Г. Т., че е предадена сума от 10 000 лев от Т.Е. на Е.Е., но дори и да е предадена, с последващо споразумение Т.Е. е признал, че е получил от Е.Е. сумата, която е предал по предварителния договор, предвид разваляне на същия.  

          С оглед изложеното по делото не се установи, че в полза на Е.Е. в резултат от подписания предварителен договор е получена сума в размер на 10 000 лева и тази сума е задържана от него въпреки, че договорът е развален, поради което и тези искове срещу наследниците на Е.Е., като неоснователни ще се отхвърлят.

           По отговорността за разноските:

     С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски се пораждат за ответниците. Ответникът Е.Е. доказа следните разноски – 600 лева, платено адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на което е представена разписка, обективирана в договор за правна защита и съдействие /л.220/, която сума ще се присъди в пълен размер.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд,

 

                                                                     Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от К.К.В., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл.134, ал.1 вр.с чл.19, ал.3 ЗЗД, в качеството на кредитор и процесуален субституент на Т.Е.Е., ЕГН ********** срещу Е.Н.Е., ЕГН **********, с адрес: *** /лично и като наследник на Е.Т.Е., починал в хода на процеса/ и А.Е.Б., ЕГН ********** /наследник на Е.Т.Е., починал в хода на процеса/ за обявяване за окончателен на предварителен договор от 12.09.2016г., сключен между Т.Е.Е., като купувач и Е.Т.Е., като продавач, за продажба на 4/6 ид.ч. -  от Е.Н.Е. и на 1/6 ид.ч. - от А.Е.Б. от Поземлен Имот № *** по КК на Община Марица, одобрен със Заповед РД 18-37/08.05.2019 г.

ОТХВЪРЛЯ предявения в условията на евентуалност осъдителен иск на К.К.В., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл.134, ал.1,  вр.с чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД, в качеството на кредитор и процесуален субституент на Т.Е.Е., ЕГН ********** за осъждане на Е.Н.Е., ЕГН **********, с адрес: *** /наследник на Е.Т.Е., починал в хода на процеса/ да заплати на Т.Е.Е. сумата в размер на 6666 лева - представляваща приспадащата се на Е.Н.Е. от наследството на Е.Т.Е. продажна цена, платена по предварителния договор от Т.Е.Е. на Е.Т.Е., подлежаща на връщане поради неосъществено основание – необявяване за окончателен на предварителния договор за покупко-продажба от 12.09.2016г. на Поземлен Имот № *** по КК на Община Марица, одобрен със Заповед РД 18-37/08.05.2019 г. сключен между Т.Е.Е. и Е.Т.Е..

ОТХВЪРЛЯ предявения в условията на евентуалност осъдителен иск на К.К.В., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл.134, ал.1, вр.с чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД, в качеството на кредитор и процесуален субституент на Т.Е.Е., ЕГН ********** за осъждане на А.Е.Б., ЕГН ********** /наследник на Е.Т.Е., починал в хода на процеса/ да заплати на Т.Е.Е. сумата в размер на 1666 лева - представляваща приспадащата се на А.Е.Б. от наследството на Е.Т.Е. продажна цена, платена по предварителния договор от Т.Е.Е. на Е.Т.Е., подлежаща на връщане поради неосъществено основание – необявяване за окончателен предварителния договор за покупко-продажба от 12.09.2016г. на Поземлен Имот № *** по КК на Община Марица, одобрен със Заповед РД 18-37/08.05.2019 г. сключен между Т.Е.Е. и Е.Т.Е..

ОСЪЖДА К.К.В., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА Е.Н.Е., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 600 лева – разноски в производството.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

 

        Препис от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!ВГ