О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№……
гр.Варна, …………………...2021г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ГР.ВАРНА, в закрито заседание проведено на единадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
като разгледа докладваното
от съдия Дичева адм. дело № 1577 по
описа на съда за 2020г., намира за
установено следното:
Производството е по реда
на чл. 78, ал. 7 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по искане на
председателя на Националното бюро за правна помощ /НБПП/, на основание чл. 189 НПК и чл. 81, вр. с чл. 78, ал. 7 ГПК
във вр. с чл. 27а от Закона за правната помощ ЗПП/, на НБПП да бъдат присъдени
разноски в размер на 200лева, изплатени на адвокат, предоставил правна помощ по
адм. д. № 1577/2020г. по описа на АС- Варна. Към искането е приложено решение №
ВН-3543-19389/2020 от 10.11.2020г. на НБПП да се изплати на адв. Т.С.С. ,
сумата от 200лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Моли, след влизане в сила на
съдебния акт за присъждане на разноските, да бъде издаден и изпълнителен лист в
полза на Националното бюро за правна помощ. По така отправеното искане на НБПП
за присъждане на разноски съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Искането за присъждане на
разноски е допустимо. НБПП не е било страна в съдебното производство, а
разпоредбите на чл. 77 и чл. 78, ал. 7
от ГПК не установяват срок за предявяване на искането на НБПП за присъждане на
разноски за предоставена правна помощ. Такъв срок не е установен и с
разпоредбите на чл. 38, ал. 3, т. 2 и чл. 39 от ЗПП, които уреждат реда и
начина за определяне и заплащане на възнаграждение на адвоката, предоставил
правна помощ (в този смисъл Определение № 2806 от 16.03.2015 г. на ВАС по адм.
д. № 8389/2013 г., VI о).
С определение № 2293/21.10.2020г.
по настоящето дело № 1577/2020г. на АС- Варна е прекратено производството по
делото, поради оттегляне на жалбата.
На малолетната Ю.Н.Р. е
предоставена правна помощ с определение на съда от 28.08.20г. на основание чл.
25, ал. 1 от ЗПП, изразяваща се в процесуално представителство по делото.
Предвид уведомително писмо № 2773/2020г. от председателя на ВАК, с определение
от 28.08.20г. по настоящото дело, съдът е назначил адв. Т.С. от ВАК за служебен
процесуален представител на малолетната жалбоподателка.
С решение №
ВН-3543-19389/2020 от 10.11.2020г. на НБПП е поискано да се изплати на адв. Т.С.С.
, сумата от 200лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
В разпоредбата на чл. 78, ал. 7 ГПК е предвидено, че ако
претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното
адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на НБПП съразмерно с уважената
част от иска, а в случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ,
дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В конкретния случай
правната помощ е предоставена за процесуално представителство по дело,
образувано по жалба срещу Заповед №
ЗД/Д-В-123 от 05.06.20г. на директор на
дирекция „СП“ Варна, с която детето Ю.Н.Р. е настанена в професионално приемно
семейство. Производството по делото е прекратено поради оттегляне на жалбата от
майката Н.Р. и детето Ю.Р., действащо чрез особения представител адв.С.. Следователно
в случая не е налице хипотеза по чл. 78,
ал. 7 от ГПК, тъй като исковата претенция/жалбата не е отхвърлена и не е постановено осъдително
решение спрямо лицето.
В чл. 27а ЗПП е предвидено,
че лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП
направените разноски само в определени със закон случаи. В разглеждания случай,
правната помощ е предоставена на основание чл. 25, ал. 1 от ЗПП по преценка на
първоинстанционния съд, а не в хипотезата на чл. 23, ал. 1 поради задължително
изисквана от закона адвокатска защита, резервен защитник или представителство.
Съгласно чл. 94 ГПК, субсидиарно приложим на основание чл. 144 АПК,
адвокатската защита с характер на правна помощ е безплатна. В същия смисъл са
разпоредбите на чл. 2 и чл. 22 от ЗПП. Заплащане на определеното възнаграждение
на назначения служебен адвокат е предвидено само в хипотезата на чл. 97, ал. 1 ГПК, когато съдът е лишил страната от правна помощ, тъй като условията за
нейното предоставяне не са съществували изобщо или отчасти. Такава хипотеза в
настоящото производство също не е осъществена. Освен това разпоредбата на чл.78
ал.7 ГПК има предвид разноските, които е направила по делото противната страна,
като участник в производството, който извод се налага както от буквалното
тълкуване на разпоредбата, така и от систематичното й място между останалите
алинеи на чл. 78 ГПК. Отношенията между НБПП, която не е страна в
производството по делото, а само осигурява безплатна адвокатска защита, и
страната, на която е предоставена помощ, са отношения, които стоят извън
проведеното съдебно производство и спрямо тях общите разпоредби на ГПК относно
разноските са неприложими. Разпоредбите на НПК, и в частност на чл. 189 (която
е посочена като правно основание в подадената молба от НБПП), също не намират субсидиарно приложение в съдебните
производства по АПК.
По изложените съображения
подадената молба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на
основание чл. 78, ал. 7 ГПК във вр. с
чл. 144 АПК Административен съд Варна, 23-ти състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
искането на
Националното бюро за правна помощ, на основание чл. 189 НПК и чл. 81, вр.
с чл. 78, ал. 7 ГПК във вр. с чл. 27а от
Закона за правната помощ /ЗПП/, на НБПП да бъдат присъдени разноски в размер на
200лева, изплатени на адвокат, предоставил правна помощ по адм. д. № 1577/2020г.
по описа на АС-Варна, както и да бъде издаден изпълнителен лист.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните. Препис от определението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ: