РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1998
гр. Пловдив, 11, 11, 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, V
състав, в съдебно заседание на 10, 10,
2022 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ
БОТЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа
докладваното от председателя адм. дело №
2071 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Жалбоподателят
- И.Г.Т., с ЕГН ********** ***, чрез адв. Г.Т.
оспорва уведомително писмо с изх.
№02-160-6500/14375#10/05.07.2022г. за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ
за Кампания 2019 на Зам.-Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което И.Г.Т.
е уведомен за оторизираната и изплатена субсидия за кампания 2019.
В жалбата , както и в писмената
защита /л. 86/ се счита, че така издадения административен акт е
незаконосъобразен тъй като административният орган не е събрал и преценил
всички относими за разрешаване на въпроса факти, поради което е нарушен основен
принцип на административното производство, установен в чл. 12, ал.1 от АПК за
осигуряване на откритост, достоверност и пълнота на информацията в
производството, както и изискването на чл. 35 от АПК за изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая, което съответно представлява съществено
нарушение на административно производствените правила . Счита акта за издаден в
противоречие с материалния закон, тъй като в конкретния случай няма основание за налагане
на посочените намаления по схеми СП (Основна) и оторизиране на суми в размер
по–нисък от заявения с подаденото
заявление за подпомагане за кампания 2019 г. Претендира и съдебни разноски.
Ответникът –
заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, чрез процесуалния си
представител юриск. м., в подадената защита счита подадената жалба за
неоснователна и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като разгледа доводите и
възраженията на двете страни ислед преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено
следното:
Въз основа на приложените по делото
доказателства и изразените по делото становища съдът приема за установено от фактическа страна на следното:
Жалбоподателя е подал заявление за
подпомагане 2019, форма за физически лица, с приложени в табличен вид
използваните парцели 2019 г. в землището на гр.Асеновград и с. Златовръх, за
които било заявено подпомагане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема
за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане на селскостопански
практики, които са благоприятни за климата и околната среда –зелени директни
плащания (ЗДП), Схема за обвързано подпомагане за плодове (СП), Схема за
предходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП), Агроекология и
климат/Мярка 10/ и Биологично земеделие (Мярка 11). Заявлението е регистрирано с
Уникален идентификационен номер (УИН) 16/290519/98148 в ДФ „Земеделие” –
Разплащателна агенция. Приложена е разпечатка за Резултати от автоматични
проверки на въведените данни от 07.05.2019 г., таблица на използваните парцели
за 2018 г.; договор за контрол и
сертификация на биологично производство, преработка, означаване и търговия с
биологични продукти, анекси, фактури за изкупена продукция.
Видно от текстовата част на процесното УП е посочено ,
че същото се издава въз основа на влязло в сила решение № 101 от 18.01.2022 г.
по адм. дело 2836/2021 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено
уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 с № 02-160-6500/14375
от 05.08.2021 г. и се връща преписката за ново произнасяне от страна на
административния орган, ДФ „Земеделие”, при съобразяване с указанията на съда и
разпоредбите на Глава пета, Раздел I от АПК и по подаденото заявление за подпомагане с УИН 16/290519/98148
за кампания 2019.
С административната преписка е
представена / л. 36/ и Заповед № 03-РД/772/08,03,2022
г. на изпълнителния директор на ДФЗ за делегиране на правомощия на заместник
изпълнителния директор на фонда, както и заповед № РД46-485 от 27.11.2019г. за
одобряване на проект на специализиран слой „Площи, допустими за подпоммагане“
за кампания 2019г. и Заповед № РД-09-228 от 28.02.2020г. за одобряване на
окончателен специализиран слой „Площи допустими за подпомагане“ за кампания
2019г. ;
В хода на съдебното производство от
страна на ответния административен орган са представени Заявление за
подпомагане за компания 2019; Заповед за одобрени площи допустими за
подпомагане за кампания 2019 година и справка от системата ИСАК, от която се установява, че контролиращото лице при
проверката е установило, че в стопанството на бенефициента не са спазени
изискванията на Регламент № 834/2007 година и Регламент 889/2008 година на
комисията.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема че Уведомителното
писмо е получено от адресата си на 05.07.2022 г., а жалбата в ДФЗ е подадена на
18,07,22г. , поради което намира,че жалбата е процесуално допустима, като
депозирана в 14-дневния срок от съобщаването на уведомителното писмо и насочена
срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт, засягащ
неблагоприятно правната сфера на адресата си, за който е налице правен интерес
от търсената защита.
Разгледана по същество, жалба е основателна.
В предходното отменително решение по
ад. № 2836/21г. съдът е посочил , че административният орган не е спазил
императивното изискване на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за мотивиране на
административния акт и че е налице липса
на фактически и правни основания за издаването му, тъй като се касае за задължителни реквизити, отсъствието на
които възпрепятства адекватната защита на заявителя, както и съдебната преценка
за материалноправна законосъобразност на процесното уведомително писмо. ВАС по ад.2355/22г. е оставил в сила горното
СР , като изрично е посочил , че на съдът му е служебно известен методът на работа
на ДФЗ, но независимо от начина на съставяне на съдържанието на
административния акт, той трябва да отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2
от АПК. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че в конкретния случай
липсва яснота относно начина на формиране на данните в таблицата, съдържаща се
в уведомителното писмо и посочените в нея цифри дори и с поясненията на
съответните колони не дават ясна информация за фактите, от които произтичат.
Подобна информация липсва и в останалите документи, представени като писмени
доказателства по делото, съставляващи цялата административна преписка по
издаване на уведомителното писмо.
В настоящото съдебно производство съдът
счита , че е налице отново същия порок-липса на подробни и ясни мотиви.
От самото писмо по никакъв начин не
може да се установи каква е причината за извършеното намаление на заявените за
финансово подпомагане суми. Изследването на съдържанието на таблиците и на
обясненията към тях, не позволява установяване на конкретното фактическо и
правно основание за намалената с оспореното уведомително писмо оторизация по
заявлението на жалбоподателя. Няма конкретни, относими констатации по отношение
на заявлението на оспорващия. Няма спор
, че по силата на чл.170, ал.1 от АПК доказателствената тежест за установяване
на обстоятелството, че размерът на заявеното финансово подпомагане следва да
бъде намален е за административния орган, който следва да установи фактическите
и правни основания за издаване на административния акт. Предвид посочената
процесуална норма, не може да се приеме, че в хода на съдебното оспорване, с
допустими доказателствени средства може да се санира пропускът на
административния орган да изложи фактическите основания за издаване на
оспорения акт. От мотивите към оспореното уведомително писмо следва да е ясно
защо следва да бъде намалено заявеното финансовото подпомагане, както и да се
посочи актът или проверката въз основа на която това е направено.
От една страна, това би позволило на
жалбоподателя да упражни правото си на защита срещу оспорения административен
акт. От друга страна, би позволило на съда да извърши контрол за
законосъобразността на уведомителното писмо, като провери дали и защо е
намалено заявеното финансовото подпомагане. Мотивирането на акта е една от
гаранциите за неговата законосъобразност. С излагането на мотиви се довеждат до
знанието на страните в административното производство съображенията, по които
административният орган издава или отказва да издаде административен акт, което
подпомага страните в избора им на защита и съответно прави възможен и/или
улеснява контрола върху законосъобразността и правилността на акта, който се
обжалва.
Съгласно трайната съдебна практиката
на административните съдилища и Върховния административен съд, неизлагането на
конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма на
административния акт, което лишава жалбоподателя от възможността за
организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол
за законосъобразност на акта от страна на съда и е самостоятелно основание за
неговата отмяна, доколкото законосъобразността на административния акт се
преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да
допълва или изменя.
Съдът установи , че и в настоящото
съдебно производство в оспореното УП
отново не е посочено, кое е правно основание, което да дерогира
приложението на разпоредбата на чл. 32, ал. 5 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г.
за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания. В последното
изречение от стр. 10 на УП, е посочено лаконично: „. че поради което за изчисление на полагаемата
субсидия……. ...се търси целият размер на изискваните минимални добиви."
Не става ясно кое е това нормативно
определено основание…
Никъде в УП, както и в преписката
няма представени доказателства, че контролиращото лице да е въвело данни, че в
стопанството на бенефициента не са спазени изискванията на Регламенти (ЕО)
834/2007 и (ЕО) 889/2008 на Комисията, както се твърди в същото това изречение.
Oтветника представи справка от системата ИСАК, която жалбоподателя
оспори, като неотносима. Съдът приема за доказано , че съгласно чл. 33,
ал. 2 от НАРЕДБА № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично
земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 -
2020 г., - „Държавен фонд „Земеделие" - Разплащателна агенция, използва
въведената информация от регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 1 от Закона за
прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на
Европейския съюз към последната дата за подаване на заявление за подпомагане
съгласно чл. 12, ал. 2 от Наредба № 5 от 2009 г."
Т.е. следва да се приеме за безспорно
, че ДФЗ черпи информация от регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 1 от Закона за
прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на
Европейския съюз, а не от някакъв друг регистър или система. Следва да се
отбележи , че системата ИСАК се създава
и поддържа от ДФЗ - РА съгласно чл. 2 от Наредба №105 от 22.08.2006г. и данните в нея се въвеждат от РА и контролиращите лица не
въвеждат данни в тази система. Т.е. ако в регистрите по тази система има
въведени грешни данни, то отговорността за тава е на самия AO, тъй като самия
AO е администратор на системата.
Съдът обсъди и наличните
доказателства относно „Био статута на парцела".
От една страна в таблицата е отбелязано „ В“ , което
означава биологичен и това е основание за приложение на чл. 32, ал. 5 от
Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за
директни плащания, съобразно приложения по делото Сертификат. Съдът приема , че
в Сертификат № BG1685A/1-19, изрично се посочва, че оператора е подложил
дейността си на контрол и отговаря на изискванията на Регламенти (ЕО) 834/2007
и (ЕО) 889/2008 - конкретно на тези Регламенти, за които в УП се посочва,
че не били спазени!
Съдът счита и че AO не е изпълнил задължението да използва
информация от регистъра в който контролиращите лица въвеждат данни, а именно
регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 1 от Закона за прилагане на Общата организация
на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз.
Съдът счита и че AO не се е съобразил УП и с мотивите на СР по ад. 2836/21г. , с което преписката е
върната за ново произнасяне и въпросът с
издадения за 2019г. сертификат № BG1685A/1-19 е обсъден от съда и е прието „че е налице сертификат за акредитация за
сертифицирана дейност биологично растениевъдство.
Предвид горното , съдът и в
настоящото съдебно производство намира, че процесното Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани
на площ за кампания 2019г. е издадено
при липсата на мотиви, с което съществено е нарушено изискването за форма на
административния акт по чл.59, ал.2, т.4 от АПК и е съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, представляващо основание за отмяна
поради незаконосъобразност.
Формално погледнато има изложени
противоречиви съображения, които не са
съобразени с установеното в предходното СР, взаимно си противоречат и не са
съобразени със събраните по делото доказателства , които в своята съвкупност
водят до липсата на ясни мотиви.
Всичко това налага отмяна на
оспорвания акт и връщане на преписката за ново произнасяне , в 14 дневен срок ,
при съобразяване с мотивите на настоящото съдебно решение.
При този изход на спора в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски в размер общо на 686лв,
съобразно представения списък на разноските и доказателства / л. 11 , 40/ за направени такива.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по оспорване на И.Г.Т., ЕГН **********
***, Уведомително писмо с изх. №02-160-6500/14375#10 / 05.07.2022г. за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ за Кампания 2019 на Зам.-Изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие” – София.
ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” – София за ново произнасяне
в 14 дневен срок, по Заявление за подпомагане 2019 на И.Г.Т., ЕГН **********, с
Уникален идентификационен номер (УИН) 16/290519/98148 в ДФ „Земеделие” –
Разплащателна агенция, при съобразяване на мотивите в настоящото съдебно
решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие”
гр.София да заплати на И.Г.Т., ЕГН ********** ***, сумата от 686 /шестстотин осемдесет
и шест /лева разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: