Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
11.10.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита
Стергиовска
при секретаря
Вилиана Русева и с участие на прокурор Д. Димитров при Окръжна прокуратура – Шумен, като
разгледа докладваното от административен съдия Х.Димитрова КАНД № 211 по описа за 2021г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.второ от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на „Е.в.с.“ ЕООД, гр.Шумен, депозирана
чрез адвокат Д.А.С. от ГАК, срещу Решение № 260043/17.05.2021г. на Районен съд
– Нови пазар, постановено по ВНАХД № 78/2021г. по описа на съда. С оспорения
съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление №13/27.01.2021г., издадено
от директор на „Регионална инспекция по околна среда и води“, гр.Шумен, с което
на „Е.в.с.“ ЕООД, гр.Шумен за извършено нарушение по чл.136, ал.2, т.4, във вр.
с чл.35, ал.1, т.1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) е наложена
имуществена санкция в размер на 7000
лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Счита съдебния
акт за недопустим с оглед обстоятелството, че е постановен при наличие на
основание за спиране на производството до приключване на делото по оспорване на
предписанията, дадени с КП № ПП-53/24.10.2020г., с влязъл в сила съдебен акт.
Поддържа и становището за незаконосъобразност на решението на РС – Нови пазар.
В тази насока приема, че вмененото му нарушение се явява недоказано, като
излага съображения, че е осигурило надлежното съхранение на групите отпадъци. В
условията на евентуалност аргументира тезата за „маловажност“ на вмененото му
нарушение. Поради това отправя искане за отмяна на процесното решение и на
потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание се представлява от адвокат Е.И.от Адвокатска колегия –
София, който заявява, че поддържа касационната жалба и искането за отмяна на
съдебното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.
Ответната страна, РИОСВ
– Шумен, не изразява становище, а в съдебно заседание, редовно и своевременно
призована, не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 24.10.2020г., служители
от РИОСВ - гр. Шумен, сред които актосъставителят П.П., извършили проверка на
място на площадка за дейности с отпадъци в гр.Нови пазар, стопанисвана от „Е.в.с.“
ЕООД, гр.Шумен, при което установили, че отпадъци, които се съхраняват на
площадката с кодове 01 05 04 - сондажни течности и отпадъци от сондиране, 03 03 08 - отпадъци от хартия
за рециклиране и по код 19 12 04 - пластмаса и каучук, се съхраняват на
площадката в непосредствена близост един до друг, разположени били на отделни
купове, като в долната си част куповете се припокривали и физически били
смесени. Съгласно условие 3.1, в издадения на дружеството разрешителен документ
за дейност с отпадъци, било задължително дружеството да осигури достатъчно
отдалечено съхранение на отпадъците един от друг и да не се допуска физическо
смесване между тях.
Констатациите на
органите били обективирани в Констативен протокол № ПП-53/24.10.2020г., с който
на „Е.в.с.“ ЕООД били дадени конкретни предписания във връзка със съхранението
и отстоянието на отпадъците, намиращи се на площадката.
Въз основа на
констатираното на място, П.П. съставил на дружеството Акт за установяване на
административно нарушение № ПП-11/23.12.2020г. в присъствието на свидетелите Д.Й.и
З.К., за това, че търговецът, в качеството си на оператор на площадка за
дейност с отпадъци в гр.Нови пазар, ул.Цар Освободител, съгласно Решение
№15-ДО-257-05/22.12.2017г., е извършило административно нарушение, изразяващо
се в неизпълнение на условие 3.1 от издадено Решение
№15-ДО-257-05/22.12.2017г., като е допуснало съхранение на различни по вид
отпадъци, разположени на места, между които не е осигурено достатъчно голямо
разстояние, в следствие на което е констатирано припокриване на куповете от
различните по вид отпадъци, с което е осъществен състав на чл.136, ал.2, т.4,
във вр. с чл.35, ал.1, т.1 от Закона за управление на отпадъците.
Срещу АУАН нарушителят
депозирал писмено възражение, което не било уважено от административнонаказващия
орган, който издал процесния санкционен акт.
При така установената
фактическа обстановка и след като съобразил приобщените писмени и гласни
доказателства районният съд приел, че актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от съответните длъжностни
лица, в рамките на тяхната териториална, материална и функционална
компетентност и при издаването им не са допуснати съществени процесуални
нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на нарушителя. Обсъждайки
законосъобразността на наложената санкция по същество, съдебният състав счел,
че на стопанисваната от юридическото лице площадка, към момента на извършване
на нарушението, са се съхранявали отпадъци от различен вид в противоречие с
изискването на раздел III, точка 3.1. от Решение №15-ДО-257-05/22.12.2017г. за
изменение и допълване на Решение №15-ДО-257-04/15.06.2016г., издадено от
директора на РИОСВ - гр. Шумен, като отделните купове в долната си част се
припокривали и физически били смесени. С това според съдебния състав
дружеството е осъществило състава на нарушението по чл.136, ал.2, т.4 от ЗУО.
Деятелността съдът не възприел за „маловажна“, поради което потвърдил оспорения
пред него правораздавателен акт.
При извършената служебна проверка съгласно
чл.218, ал.2 от АПК, касационната инстанция намира, че решението на районния
съд е валидно, като постановено от материално и териториално компетентен съд и
в законоустановената писмена форма. Обжалваното решение е постановено от
законен съдебен състав на компетентния да се произнесе по спора районен съд и
по редовно подадена жалба срещу подлежащо на съдебно оспорване наказателно
постановление, поради което е допустимо. В контекста на изложеното,
касационният състав не споделя твърденията на инициатора на настоящото
производство, чрез които се прави опит да се аргументира становище за
недопустимост на съдебния акт на районния съд. Предмет на съдебен контрол в
хода на въззивното производство е била проверката на законосъобразността на
Наказателно постановление № 13/27.01.2021г., издадено от директор на
„Регионална инспекция по околна среда и води“, гр.Шумен, чрез което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството за
установено неизпълнение на условията, определени в разрешението по чл.35, ал.1,
т.1 и санкционирано по реда на чл.136, ал.2, т.4 от Закона за управление на
отпадъците. Инициираният съдебен контрол по отношение законосъобразността на
дадените на дружеството предписания с КП № ПП-53/24.10.2020г. от друга страна
протича по друг законов ред и няма касателство предмета на конкретното
административнонаказателно производство, при което евентуалното противоправно
неизпълнение на дадените предписания би могло да бъде основание за приложение
на друг санкционен текст от ЗУО. Поради това с постановяването на процесното
съдебно решение Районен съд – Нови пазар не е постановил недопустим съдебен
акт.
Касационният състав не
споделя и твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразност на решението на районния
съд. Правилни и обосновани са изводите на съда, че допуснатото нарушение на ЗУО
от страна на дружеството е доказано по безспорен начин. Съгласно правилото на
чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО дейностите по третиране на отпадъци са предпоставени от
наличие на разрешение, издадено по реда глава пета, раздел I от ЗУО, издавано
от директора на РИОСВ, на чиято територия се извършват дейностите. По делото е
приложено Решение № 5-ДО-257-05/22.12.2017г. за изменение и допълване на
Решение № 15-ДО-257-04/15.06.2016г., издадено от директора на РИОСВ гр.Шумен, с
което на „Е. в.с.“ ЕООД, гр.Шумен е
разрешено да извършва дейности по третиране на отпадъци на площадка №1, с
местонахождение: гр. Нови пазар, обл. Шумен, Индустриална зона, ул. Цар
Освободител, УПИ № Х,XI, XII по регулационния план на града, планоснимачен
№52009.504.197, №52009.504.198, №52009.504.199, в кв.161 по плана на гр.Нови
пазар, площ 4 612 кв.м. Липсват доказателства решението да е било обжалвано по
административен или съдебен ред. Нарушаването на условията в издаденото решение
от друга страна е скрепено с предвидената в чл.136, ал.2, т.4 от ЗУО
имуществена санкция, от което следва извод за задължителния характер на
изискванията, определени в документа. Сред изискванията в решението фигурира
посоченото в раздел III, т.3.1., според което местата и вместимостите за
временно съхраняване на различните по вид отпадъци на площадките трябва да
бъдат означени и разположени на достатъчно големи разстояния едни от други,
като се има предвид и несъвместимостта на отпадъците. Именно във връзка с
разположението на местата, на които са съхранявани групите отпадъци, описани в
акта и в НП, са и констатациите на контролните органи, възприели припокриване на
купове от различните отпадъци поради разполагането им в непосредствена близост.
В този смисъл са и показанията на актосъставителя, за които не са налице
основания да не бъдат кредитирани. Противното становище поддържа свидетелката Н.Т.,
служител на санкционираното дружество, която заявява в съдебно заседание, че
куповете отпадъци биват покривани с мрежа, непозволяваща тяхното разпиляване.
Изложеното от Т. в тази му част обаче не следва да бъде кредитирано, доколкото
тя не е присъствала на място в конкретния ден, когато е констатирано нарушението,
а излага принципно становище, което не се подкрепя от останалия доказателствен
материал. С оглед служебната ѝ обвързаност с касатора се пораждат и
основания изложеното от нея да бъде възприето като проявление на защитното му
поведение. По делото не са ангажирани и други доказателства от страна на
задълженото лице, които да подкрепят становището му, че посоченото в раздел III, т.3.1. от
решението е било съблюдавано към инкриминираната дата. По тези съображения
настоящият съдебен състав достига до извод, че дружеството е допуснало
описаното в акта и в НП нарушение.
Не могат да бъдат
споделени доводите на жалбоподателя за „маловажност“ на простъпката му. Не са
изпълнени критериите на чл.93, т.9 от НК, които са предпоставка за определянето
на деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид и квалифицирането му като
„маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Касае се за нарушение, при
което с факта на установяването му законодателят презюмира настъпването на
неблагоприятни за установения обществен ред правни последици, достатъчно
значими по презумпция на закона, за да подлежат на санкциониране с предвидената
в правната норма административнонаказателна санкция. В конкретиката на
настоящия казус, поведението на търговеца не води до извод, че са налице
обстоятелства, които да обосновават по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Сочените от
касатора обстоятелства (липсата на настъпили вредни последици от нарушението),
могат да бъдат преценени като смекчаващи такива по смисъла на чл.27, ал.2 от ЗАНН, релевантни за определяне размера на следващото се за извършеното
нарушение наказание. Тези обстоятелства са взети предвид от административно
наказващия орган, който е определил наложената имуществена санкция в минималния
ѝ размер.
С оглед изложените съображения съдът
намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което
обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с
материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да
бъде оставено в сила.
Водим от горното Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260043/17.05.2021г.
на Районен съд – Нови пазар, постановено по ВНАХД № 78/2021г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 11.10.2021 г.