РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е № 1699
гр.Пловдив, 12 .
10 . 2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив,VI състав, в открито заседание на трети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в състав :
Административен съдия :
Здравка Диева
С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1638/2022г., за да се произнесе , взе предвид
следното :
Производство по реда на чл.124 ал.1
във вр. чл.121 ал.1 т.1 от Закона за държавния
служител /ЗДСл./.
Н.И.Н.,*** с пълномощник адв.М.Г. оспорва
Заповед № 409 от 01.06.2022г. на Изпълнителния Директор на Държавен фонд
Земеделие /ИД на ДФЗ/, с която е прекратено служебното му правоотношение на
основание чл.107 ал.1 т.6 и чл.108 от Закона за държавния служител /ЗДСл./, за
длъжност Началник отдел „Регионална разплащателна агенция - РА” на ДФЗ, с ранг II-ри младши, считано
от 01.06.2022г. - дата на връчване на
заповедта.
Становища на страните :
- Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна с
искане за отмяна и присъждане на направените по делото разноски. Представен е
договор за правна защита и съдействие с пълномощно, л.53.
Заявено е, че с оспорената заповед за шести пореден път е
прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя, назначен по безсрочно
правоотношение като държавен служител в ДФЗ на длъжност „началник отдел“ в специализирана
администрация на Областна дирекция Пловдив, отдел Регионална разплащателна
агенция – РА, със Заповед № 1077/31.07.2012г. на главен секретар на ДФЗ. Предвид
основанието за издаване на оспорената заповед е изложена следната хронология :
- На 09.03.2017г. служебното правоотношение на оспорващото лице е прекратено за
първи път със заповед № 116/09.03.2017г. на основание чл.107 ал.1 т.5 и чл.108
ЗДСл. Същата е отменена от АС-Пловдив с Решение по адм.д.№
775/2017г., оставено в сила от ВАС с Решение № 3993/28.03.2018г. по дело №
10500/2017г.; - В изпълнение на цитираното решение жалбоподателят е възстановен
на заеманата преди уволнението длъжност със заповед № 169/12.04.2018г., като
едновременно с това му е връчена заповед № 170/12.04.2018г., с която повторно е
прекратено служебното му правоотношение на основание чл.107 ал.1 т.7 вр. с чл.7 ал.1 т.6 и чл.108 ЗДСл., считано от 12.04.2018г.
Заповедта е отменена от АС-Пловдив с решение № 173/23.01.2019г., оставено в
сила от ВАС с Решение № 12414/18.09.2019г. по д.№ 2830/2019г.; - Н. отново е
възстановен и със заповедта за възстановяване му е връчена трета заповед за
прекратяване на служебното правоотношение № 1779/02.10.2019г., изд. на
основание чл.107 ал.1 т.5 и чл.108 ЗДСл. Третата заповед е отменена с решение
на АС-Пловдив по адм.д.№ 3242/2019г., оставено в сила
с Решение № 10332/28.07.2020г. на ВАС по д.№ 3869/2020г. /третата заповед
преповтаря първата, като са включени други изисквания за заемане на длъжността
в сравнение с първата заповед/; - На 14.08.2020г. Н. е отново възстановен на
работа и на същата дата му е връчена заповед № 03-РД/2481 от 14.08.2020г. за
даване на обяснения в срок до 13ч. на 17.08.2020г. Със заповед №
1680/17.08.2020г. на основание чл.107 ал.1 т.3 вр. с
чл.97 ал.1 ЗДСл. отново е прекратено служебното правоотношение за четвърти път.
Заповедта е отменена с решение на АС-Пловдив по адм.д.№
2308/2020г., оставено в сила с Решение № 3878/26.03.2021г. на ВАС по д.№
13055/2020г.; - Във вр. с решението на ВАС от
26.03.2021г. е подадено заявление за желание за възстановяване на работа и
явяване на 09.04.2021г., когато Н. не е допуснат до работа. Недопускането
продължава до 26.04.2021г., когато отново е прекратено служебното му правоотношение
с връчване по поща на заповед № 1471/12.04.2021г. Петата заповед също е
отменена от АС – Пловдив с решение по адм.д.№
1134/2021г. /съдът е посочил, че поведението на органа по назначаването
представлява превратно упражняване на власт/, оставено в сила с Решение №
3919/21.04.2022г. по д.№ 1122/2022г. Жалбоподателят е възстановен на работа, но
за кратък срок – докато лицето Ж.Г., заемал същата длъжност за периода от първото
уволнение на Н. през 2017г. до 06 август 2021г., когато и служебното
правоотношение на Г. е било прекратено, като заповедта спрямо Г. е отменена,
който факт е ползван за основание за новото прекратяване на служебното
правоотношение на Н. /шесто – с оспорената заповед/.
Посочено е, че в заявлението за възстановяване на работа Н.
е имал предвид факта, че Ж.Г. оспорва прекратяването на служебното си
правоотношение, поради което е пояснил, че доколкото е първият заемащ
конкретната длъжност, последващо заемалите длъжността
му лица, чиито правоотношения се възстановяват с влезли в сила решения след
това – не могат да му се противопоставят. Поддържа се, че конкуренцията на
права в случая се решава в полза на Н., като Г. е назначен без конкурс на
заеманата от жалбоподателя длъжност, като конкурс е изискване за заемането й.
Твърди се, че при всяко прекратяване на служебното правоотношение се е
възстановявало същото служебно правоотношение, съществуващо между Н. и ДФЗ от
2012г. и правоотношението на Г. е следвало да се прекрати при първото
възстановяване на работа на Н., както и във всеки следващ случай при отменените
заповеди, към който момент длъжността на Н. е била заемана от Г.. Поддържаното
се основава на факта – преди Г. е имало незаконно уволнен служител, заемащ
същата длъжност, а друг служител преди Н. не е бил налице, което е една от
кумулативните предпоставки за прилагане на основанието по чл.107 ал.1 т.6 ЗДСл.
Заявено е, че фактът на период, в който докато е траело оспорването на петото
прекратяване на служебното правоотношение между Н. и ДФЗ /адм.д.№
1134/2021г., АС-Пловдив и кас.д.№ 1122/2022г. на ВАС/
- и в който служебното правоотношение между Ж.Г. и ДФЗ за същата длъжност е
било прекратено и решението за отмяната му исторически е влязло в сила след
влизане в сила на решението по адм.д.№ 1134/2021г. на
АС-Пловдив, оставено в сила с решение по кас.д.№
1122/2022г. на ВАС, не води до различен извод от поддържания, тъй като
конкуренцията на двете права за заемане на длъжността след отмяна на
прекратяване на служебното правоотношение на двете лица се решава в полза на Н..
До друг извод не води и обстоятелството, че на Н. е предлагана и друга работа,
която той е отказал, което обстоятелство не води до законосъобразност на
прекратеното правоотношение. Предложенията до жалбоподателя от 01.06.2022г.
касаят Областна дирекция на ДФЗ – Варна, началник отдел Регионална
разплащателна агенция –РА и главен експерт в отдел Регионална разплащателна
агенция –РА в Областна дирекция на ДФЗ-Пловдив, което означава, че е предложена
смяна на мястото на работа със запазване на длъжността или заемане на по-ниска
длъжност. В случая жалбоподателят не е длъжен да приема предложенията за
промяна на служебното му правоотношение. Спорът на Г. е предмет на адм.д.№ 2239/2021г., решението по което е оставено в сила с
Решение № 4901/20.05.2022г. на ВАС по д.№ 1922/2022г., а с Решение №
3919/21.04.2022г. на ВАС по д.№ 1122/2022г. е сложен край на спора по адм.д.№ 1134/2021г. на АС-Пловдив – по спора на Н..
Изтъкнато е, че практиката на ВАС по аналогични случаи е
ориентирана в насока – първият по време назначен и уволнен служител е първи и
по право след отмяната на неговото прекратяване на служебното правоотношение и
възстановяване на работа е с преимущество пред тези на последващо
назначени на длъжността, макар също незаконно уволнени и с възстановено
служебно правоотношение служители. Това произтича от факта на възстановяване на
едно и също служебно правоотношение, което предхожда по време това на следващия
служител, заемащ същата длъжност. Преди Н. да заеме процесната
длъжност, тя не е била заемана от друг незаконно уволнен служител – каквато е
предпоставката за прекратяване според чл.107 ал.1 т.6 ЗДСл. Ж.Г. е заемал
длъжността на незаконно уволнен служител – тази на Н. от 2017г. до прекратяване
на неговото служебно правоотношение на 06.08.2021г. Затова прекратяването и
отмяната му по отношение служебното правоотношение на Г., макар и да са последващи спрямо тези на Н., не може да отнемат правото на
Н. да заема длъжността, нито да обосноват прекратяване на служебното
правоотношение по чл.107 ал.1 т.6 ЗДСл., както незаконосъобразно е възприел
органа по назначаване в оспорената заповед /с позоваване на Решения №№
15668/2020г., 5461/2018г., 14896/2018г., ВАС/.
Ведно с изложеното, в жалбата се поддържа, че в
оспорената заповед не е посочено кой е възстановеният служител, за да може
правото на защита да бъде упражнено надлежно. Съображенията за лицето Ж.Г. са
изложени предвид факта, че жалбоподателят знае, че Ж.Г. е заемал длъжността
непосредствено след него и също е с прекратено служебно правоотношение, което е
съдебно оспорено, но дори да става въпрос за друг служител, който не е известен
на жалбоподателя, доводите са същите, доколкото преди Н. не е имало незаконно
уволнен служител, чието възстановяване да е годно основание да прекратяване на последващо служебно правоотношение по чл.107 ал.1 т.6 ЗДСл.
Писмено по същество е изтъкнато, че на 09.03.2017г. –
когато за първи път е уволнен жалбоподатея, на
неговата длъжност е назначен Ж.Г., видно от приетата по делото заповед. Във
времето от 09.03.2017г. до 09.08.2021г., длъжността се заема от Ж.Г. и
независимо, че Н.Н. е възстановяван на работа четири
поредни пъти, нито един път служебното правоотношение на Ж.Г. не е било
прекратявано поради възстановяване на работа на жалбоподателя с отмяна на
заповедите за прекратяване на служебното му правоотношение от съда. Заявено е,
че Н. е назначен за първи път на 31.07.2012г., а Г. е заел тази длъжност на
09.03.2017г. – в деня на първото уволнение на жалбоподателя. Счита се, че
релевантен момент, към който се преценява кой от двамата служители с
конкуриращи се притезания следва да реализира правото
си да заеме длъжността, е този на назначаването на процесната
длъжност.
- Ответникът Изпълнителен директор на ДФЗ е процесуално
представен от гл.юрисконсулт К.Н. и оспорва жалбата. Счита, че не е основателна
и следва да бъде оставена без уважение. Заявено е възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя, ведно с искане за
присъждане на съдебни разноски – юрисконсултско
възнаграждение.
- Представителят на участваща по делото Окръжна
прокуратура Пловдив счита жалбата за неоснователна.
Жалбата е допустима, подадена в
предвидения 14 дневен срок от адресат на неблагоприятен административен акт.
Върху заповедта е удостоверена дата на връчване на оспорващото лице -
01.06.2022г. /л.16, 54/, жалбата е постъпила в АС -Пловдив на 15.06.2022г.
1. С оспорената Заповед № 409 от 01.06.2022г. на
Изпълнителния Директор на ДФЗ е прекратено служебното правоотношение с Н.Н. на основание чл.107 ал.1 т.6 и чл.108 от Закона за
държавния служител /ЗДСл./, за длъжност Началник отдел „Регионална
разплащателна агенция - РА” на ДФЗ, с ранг II-ри младши, считано
от 01.06.2022г. - дата на връчване на
заповедта, при следните мотиви : „Заеманата от служителя длъжност трябва да
бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен държавен служител,
заемал преди това същата длъжност“.
Заповедта е издадена от компетентен
административен орган – Изпълнителен Директор на ДФЗ, орган по назначаването в служебно
правоотношение /арг. и от чл.10 т.9 от Устройствения правилник на ДФЗ, посл.
изм. и доп., бр. 20 от 10.03.2020г., в сила от 1.04.2020г.; Протокол № 189 от
заседание на Управителния съвет от 02.03.2022г. – т.14, 2 – за нов изпълнителен
директор на ДФЗ е назначен Н.К./. Не е налице хипотеза на заместване и
авторство не е оспорено.
Съобразно чл. 108 ал.1 от ЗДСл. –
актът е в писмена форма, съдържа правното основание за прекратяване, придобития
на държавна служба ранг, дължими обезщетения.
Според приложеното правно основание :
чл.107 ал.1 т.6 ЗДСл. – „Органът по
назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато: заеманата
от служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно
уволнен държавен служител, заемал преди това същата длъжност;“.
2. Проверката за законосъобразност на
административния акт обхваща фактическите и правни основания, като прекратителен служебното правоотношение административен акт
се преценява само по конкретните основания, възприети от органа по
назначаването. В оспорената заповед не е отразено кой държавен служител се
възстановява след незаконно уволнение, който е заемал преди това същата
длъжност. Отсъствието на информация за държавния служител, който следва да бъде
възстановен на длъжността, заемана от жалбоподателя, за целите на което на
оспорващото лице се прекратява служебното правоотношение, представлява
основание за отмяна на заповедта поради липса на фактически основания, по
отношение на които е приложено правното основание – чл.107 ал.1 т.6 ЗДСл. От
друга страна се съобрази, че мотивите на административния акт може да се
съдържат в други документи от преписката, на които административният орган се е
позовал в оспорената заповед или към които препраща в обстоятелствената част на
заповедта. В случая и тази възможност не е осъществена от органа по
назначаването, вкл. отсъствието на мотиви означава неяснота на волята на
административния орган, въз основа на която е постановен конкретен резултат в
административното правоотношение. Волята на административния орган не следва да
бъде изяснявана в съдебното производство по оспорване на административния акт
чрез въвеждане на фактически основания – такива, които не са включени нито в
акта, нито в преписката по издаването му, като в случая част от съдържанието на
преписката са данни по отношение лицето Ж.Г., които следва да бъдат преценени
при разрешаване на спора.
Според информация от административната
преписка и установени факти в съдебни производства, за които са приложени
влезли в сила съдебни актове : Няма спор относно факта на назначаване на
жалбоподателя като държавен служител на длъжност началник отдел в
Специализирана администрация на Областна дирекция Пловдив, отдел Регионална
разплащателна агенция – РА за неопределено време, считано от 01.08.2012г. – със
заповед № 1077/31.07.2012г. на главен секретар на ДФЗ /заповедта е отразена в
приложено от жалбоподателя Решение № 1158 / 28.06.2017г. на АС-Пловдив по адм.д.№ 775/2017г., л.19 и сл.; представителят на ответника
изрично потвърди факта в съдебно заседание на 03.10.2022г./. Със заповед № 332
от 04.05.2022г., връчена на 05.05.2022г. и издадена
от Изпълнителния директор /ИД/ на ДФЗ /л.56/ – жалбоподателят е възстановен и
допуснат на работа на заеманата по служебно правоотношение длъжност – началник
отдел Регионална разплащателна агенция – РА в Областна дирекция – Пловдив,
която длъжност служителят е заемал преди издаването на заповед № 1471 от
12.04.2021г. на ИД на ДФЗ. Заповедта от 04.05.2022г. е издадена във вр. с Решение № 3919/21.04.2022г. на ВАС постановено по адм.д.№ 1122/2022г., с което е оставено в сила Решение №
2359/30.11.2021г., постановено по адм.д.№
1134/2021г., АС-Пловдив, с което е отменена заповед № 1471/12.04.2021г. на ИД
на ДФЗ за прекратяване на служебното правоотношение с Н. /съдебните решения са
приложени с жалбата, л.38-42/. В длъжностна характеристика за длъжност началник
на отдел в отдел Регионална разплащателна агенция в Областна дирекция – Пловдив
към ДФЗ /л.57 и сл./ е посочено, че образователната степен, изискваща се за
длъжността е „висше магистър“ – връчена е на 05.05.2022г.,
л.57-60. От дата на издаване на оспорената заповед – 01.06.2022г. са приложени
с преписката две предложения до жалбоподателя от ИД на ДФЗ /л.61 62/ относно
заемане на друга равностойна длъжност по служебно правоотношение в същата
администрация : началник на отдел Регионална разплащателна агенция – РА в
Областна дирекция на ДФЗ – гр.Варна и главен експерт в отдел Регионална
разплащателна агенция-РА в областна дирекция на ДФЗ, гр.Пловдив. Първата
длъжност касае промяна на работното място в друго населено място, а втората не
е равностойна, предвид функционалната и административна подчиненост, отразени в
длъжностната характеристика. Двете предложения не са приети, но същите не са
предпоставка за прилагане нормата на чл.107 ал.1 т.6 ЗДСл., нито са част от
фактическия състав на приложеното правно основание от органа по назначаването.
Със заповед № 410/01.06.2022г. е
възстановен и допуснат на работа Ж.Г. на заеманата по служебно правоотношение
длъжност началник на отдел Регионална разплащателна агенция – РА в Областна
дирекция – Пловдив /л.63/, която длъжност служителят е заемал преди издаването
на заповед № 1723 от 06.08.2021г. на ИД на ДФЗ. Заповедта от 01.06.2022г. е
издадена във вр. с Решение № 4901/20.05.2022г. на ВАС
постановено по адм.д.№ 1922/2022г. /погрешно отразен
номер на делото в заповедта/, с което е оставено в сила Решение № 2522/16.12.2021г.,
постановено по адм.д.№ 2239/2021г., АС-Пловдив, с
което е отменена заповед № 1723/06.08.2021г. на ИД на ДФЗ за прекратяване на
служебното правоотношение с Г. /съдебните решения са приложени с жалбата,
л.43-51 и се съдържат в административната преписка, л.64-73/.
При насрочване на делото са отправени
указания към страните по доказателствената тежест,
като се съобрази, че ответникът е доказателствено
задължен да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му /чл.170 ал.1 АПК/.
Ответникът бе задължен да представи доказателства в случай на промяна в
длъжностното разписание на Областна дирекция на ДФЗ, гр.Пловдив, отдел
Регионална разплащателна агенция – РА по отношение длъжността на жалбоподателя,
към 01.06.2022г. От процесуалният представител бе заявено, че според
представените и приети по делото длъжностни разписания – длъжността на
жалбоподателя е съществуваща и конкретния отдел съществува с всички свои
служители /брой и наименования на длъжностите/, преди и след издаване на
оспорената заповед.
Приета в съдебното производство е Заповед
№ 117/09.03.2017г. /л.116 гръб/, с която Ж.Г. е преназначен от длъжност
началник на отдел Прилагане на схеми и мерки за подпомагане с ранг II младши в Областна дирекция на ДФЗ,
Пловдив на длъжност началник на отдел Регионална разплащателна агенция в
Областна дирекция на ДФЗ, Пловдив.
3. Според фактическата установеност,
произтичаща от влезли в сила съдебни актове – жалбоподателят е бил назначен за държавен
служител на длъжност началник отдел в Специализирана администрация на Областна
дирекция Пловдив, отдел регионална разплащателна агенция – РА за неопределено
време, считано от 01.08.2012г. със заповед № 1077/31.07.2012г. Със заповед №
116/09.03.2017г. на основание чл.107 ал.1 т.5 и чл.108 ЗДСл. служебното
правоотношение на оспорващото лице е прекратено, като заповедта е отменена от
АС-Пловдив с решение по адм.д.№ 775/2017г., оставено
в сила от ВАС с Решение № 3993/28.03.2018г. по дело № 10500/2017г. /л.19 и
сл./. На същата дата, на която е издадена заповед № 116/09.03.2017г. – на
09.03.2017г. е издадена и заповед № 117 от 09.03.2017г. за преназначаване на Ж.Г.
на длъжността, заемана от жалбоподателя по служебното правоотношение за
неопределено време, възникнало със заповедта от 31.07.2012г. Жалбоподателят е
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност със заповед №
169/12.04.2018г., като едновременно с това му е връчена заповед №
170/12.04.2018г., с която повторно е прекратено служебното му правоотношение на
основание чл.107 ал.1 т.7 вр. с чл.7 ал.1 т.6 и
чл.108 ЗДСл., считано от 12.04.2018г. Заповедта е отменена от АС-Пловдив с
решение № 173/23.01.2019г., оставено в сила от ВАС с Решение №
12414/18.09.2019г. по д.№ 2830/2019г. /л.23 и сл./. Няма данни дали служебното
правоотношение с Ж.Г. по заповедта от 09.03.2017г. е за неопределено време и
дали длъжността на Н. е заета от същото или от друго лице в периода на
оспорване на заповедта от 12.04.2018г. Н. е възстановен и със заповедта за
възстановяване му е връчена заповед за прекратяване на служебното
правоотношение № 1779/02.10.2019г., изд. на основание чл.107 ал.1 т.5 и чл.108
ЗДСл., отменена с решение на АС-Пловдив по адм.д.№
3242/2019г., оставено в сила с Решение № 10332/28.07.2020г. на ВАС по д.№
3869/2020г. На 14.08.2020г. Н. е отново възстановен на работа и със заповед №
1680/17.08.2020г. на основание чл.107 ал.1 т.3 вр. с
чл.97 ал.1 ЗДСл. отново е прекратено служебното правоотношение. Заповедта е
отменена с решение на АС-Пловдив по адм.д.№
2308/2020г., оставено в сила с Решение № 3878/26.03.2021г. на ВАС по д.№
13055/2020г. /л.32 и сл./. Няма данни длъжността на Н. да е заета от друго лице
в периода на оспорване на заповедта. Със заповед № 1471/12.04.2021г. отново е
било прекратено служебното правоотношение на Н. - заповедта също е отменена от
АС – Пловдив с решение по адм.д.№ 1134/2021г.,
оставено в сила с Решение № 3919/21.04.2022г. по д.№ 1122/2022г. /л.38 и сл./.
В посочените по-горе съдебни решения
/Решение № 4901/20.05.2022г. на ВАС постановено по адм.д.№
1922/2022г., с което е оставено в сила Решение № 2522/16.12.2021г., постановено
по адм.д.№ 2239/2021г., АС-Пловдив/ е вписано, че със
заповед № 1496/20.04.2021г. - след издаване на отменената заповед № 1471/12.04.2021г.,
Ж.Г. е преназначен от длъжност главен експерт в отдел Регионална разплащателна
агенция – РА в областна дирекция на ДФЗ, Пловдив на длъжност началник отдел в
същата структура. Отсъства информация за последователно заеманите длъжности от
Ж.Г., считано от 09.03.2017г. до 20.04.2021г., на която втора дата лицето
отново е преназначено на длъжност началник отдел Регионална разплащателна
агенция в Областна дирекция на ДФЗ, Пловдив.
Считано от назначаване на Н. на
длъжността – 31.07.2012г., със заповедите от 09.03.2017г. и от 20.04.2021г. на
същата длъжност е преназначено друго лице. Със заповед № 1723/06.08.2021г. е
прекратено служебното правоотношение на Ж.Г., която заповед е отменена с
решение № 2522/16.12.2021г. по адм.д.№ 2239/2021г.,
оставено в сила от ВАС с Решение № 4901/20.05.2022г. по адм.д.№
1922/2022г.
В решение № 2522/16.12.2021г. по адм.д.№ 2239/2021г., АС – Пловдив е посочено, че със
заповед от 22.02.2021г. Ж.Г. е повишен от ранг първи младши в ранг пети старши.
Поради последователните освобождавания на жалбоподателя от заеманата длъжност с
описаните в хронология заповеди, обективно не е било възможно повишаването му в
ранг, което обстоятелство спрямо ранга на Ж.Г. към дата на издаване на
оспорената заповед и заповед № 410/01.06.2022г. за възстановяване на работа на
Ж.Г. – не представлява приоритет по отношение лицето Г., нито е предпоставка
или част от фактическия състав за издаване на обжалвания административен акт.
Съгласно чл. 122 ал. 1 ЗДСл. при отмяна на заповедта за прекратяване на
служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда, държавният служител
се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация
в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното
решение. Възстановяването на заеманата преди прекратяване на служебното
правоотношение държавна служба е законоустановена конститутивна правна последица от отмяната на заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение и произтича от осъществяване на
фактически състав, включващ кумулативното наличие на : отмяна на акта по чл. 108 ал. 1 ЗДСл. за прекратяване на служебното правоотношение;
явяване на държавния служител в съответната администрация за изпълнение на
произтичащите от длъжността задължения в 14-дн. срок от влизане в сила на
административния акт или съдебното решение.
С отмяна на
заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, същото се възстановява
между същите страни, със същия предмет и съдържание, поради отпадане на правопрекратяващия го факт /заповедта по чл. 108 ал. 1 ЗДСл./, което
означава, че изпълнение на съдебното решение е дължимо безусловно и
възстановяването на длъжността следва да е действително. В тази вр. - утвърдени промени в длъжностното разписание преди
влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразна заповед за
уволнение, са неотносими и без последици към задължението
на органа по назначението да изпълни задълженията си по чл. 122 ал. 1
ЗДСл.
във връзка със съответното влязло в сила съдебно решение.
В конкретния случай условията, предвидени в нормата на чл. 107 ал. 1 т. 6 ЗДСл. за прекратяване на
служебното правоотношение на Н.Н. не са били
изпълнени. Както бе посочено, съгласно текстът на нормата - органът по
назначаването има право да прекрати служебното правоотношение без предизвестие,
когато заеманата от служителя длъжност трябва да бъде освободена за
възстановяване на незаконно уволнен държавен служител, заемал преди това същата
длъжност. Възстановеният служител Г. е изпълнявал по служебно правоотношение
длъжност, заета от жалбоподателя, назначен на тази длъжност от 31.07.2012г. Н.
е служителят, първоначално назначен на длъжността. Г. е преназначен два пъти на
заеманата от Н. длъжност. Независимо от множеството прекратявания и
възстановявания по отношение на Н., служебното му правоотношение с ДФЗ е едно.
След всяка отмяна на незаконосъобразните заповеди за прекратяване на служебното
правоотношение на жалбоподателя, не е възниквало ново правоотношение за друга
длъжност, а съществуващото правоотношение се счита за непрекъснато. Поради
това, назначаването на друго лице на заеманата от жалбоподателя длъжност в
период на оспорване законосъобразност на заповед за прекратяване на служебното
му правоотношение, не променя същото правоотношение и не може да бъде основание
другото назначено лице да бъде квалифицирано за лице, заемало преди уволнението
на жалбоподателя същата длъжност по см. на чл.107 ал.1 т.6 ЗДСл. С назначаване
на други лица на длъжност, от която е уволнен държавен служител, заемана преди
тях от него, съществуващото служебно правоотношение с държавния служител не се
променя и при отмяна на незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебното
правоотношение на последващо назначено лице на същата
длъжност, първоначално назначеният държавен служител не е в хипотезата на лице,
което трябва да освободи длъжността. Да се приеме друго разбиране означава, че
съществуващото служебно правоотношение се променя с назначаване на друго лице
на длъжност, заемана от уволнен държавен служител, който след отмяна на
незаконосъобразна заповед и възстановяване на длъжността, ще е в хипотеза на
зависимост от правоотношението с другото лице, което също може да оспори
заповед за прекратяване на правоотношението си, което не е целта на закона в
нормата на чл.107 ал.1 т.6 ЗДСл. Тоест, заемалият първоначално длъжността
държавен служител не може да бъде засегнат от последващо
прекратяване на служебно правоотношение на държавен служител, назначен на
същата длъжност в период на оспорване прекратяването на служебното
правоотношение на първоначално назначеният и от отмяната на прекратяването на
служебното правоотношение на последващо назначеният на
същата длъжност /арг. за посоченото се съдържа в
Решение № 14896/2018г. на 5 чл.състав на ВАС/.
Г. е преназначен на 09.03.2017г.
– дата на първото прекратяване на правоотношението с Н., на заеманата от
жалбоподателя длъжност, вкл. е преназначен на заеманата от жалбоподателя
длъжност на 20.04.2021г., след издаване на отменената заповед №
1471/12.04.2021г. Длъжността е една и съща /идентична/ – началник на отдел „Регионална разплащателна агенция - РА”
на ДФЗ е една по численост според приетите по делото
длъжностни разписания и е тази, на която първоначално е бил назначен
жалбоподателя и служебното правоотношение на същата длъжност се счита за
непрекъснато, тъй като при отмените на незаконосъобразните заповеди за
прекратяването му, не възниква ново правоотношение за друга длъжност, поради
което според текста на чл.107 ал.1 т.6 ЗДСл. – „заемалият преди това същата
длъжност“ е жалбоподателят, а не Г.. Аргумент в тази насока е и възприетото в
съдебната практика - възстановяването на длъжност на неправилно уволнен
държавен служител, при наличие на извършени промени в длъжностните разписания
по време на съдебното производство не е обусловено от наличието или липсата на
щатна бройка за длъжността, от която същият е бил уволнен /„При това
възстановяването на неправилно уволнения служител не може да бъде на длъжност,
която е новосъздадена от органа при поредна промяна на длъжностното разписание,
тъй като вече се касае за друга длъжност.“ – Решение № 5331 от 27.04.2017г. на
ВАС по адм.д. № 5913/2016г. /.
Жалбата се приема за
основателна с присъждане на предявените разноски за адвокатско възнаграждение,
което не е прекомерно вр. с чл. 8 ал. 3, както и във вр.
с чл. 7 ал. 1 т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран с изложеното, съдът
Р Е Ш И :
Отменя Заповед № 409 от 01.06.2022г. на Изпълнителния
Директор на Държавен фонд Земеделие.
Осъжда Държавен фонд Земеделие да
заплати на Н.И.Н., ЕГН
**********,***,
съдебни разноски в размер на 710 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
Административен съдия :