Р Е Ш Е Н И Е № 626
гр. Пловдив, 15.02.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми
януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя Мутафчиева,
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 7085 по описа на съда
за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз
основа на предявен от В.В.И., ЕГН: **********, с адрес: *** против Х.Т.Х.,
ЕГН: **********, с адрес: *** иск с правно
основание чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 18000 лв. – обезщетение за причинени
от непозволено увреждане, осъществено от *** в гр. П., неимуществени вреди – болки
и страдания, които ищецът търпи и понастоящем, затруднения във връзка с пиенето,
храненето и говореното, болки при отваряне на устатата и др.
Ищецът твърди, че на *** около 11.00 часа, на път към работното
място – ***, се движел по *** в посока ***,
като на кръстовището завил с автомобила си надясно, пресичайки жп прелеза. По същото
време ответникът се движел с управляван от негов приятел автомобил – *** по ***
към ***– в посока, противоположна на посоката на движение на ищеца. На прелеза в
посока *** *** направил завой наляво, опитвайки се да отнеме предимството на ищеца,
но последният не отстъпил. След пресичане на прелеза, автомобилът, в който бил ответникът,
започнал да се движи зад ищеца и неистово натискал клаксона. Двата автомобила се
движели по ***, като *** се изравнил с автомобила на ищеца, Х. отворил прозореца
и се изплюл на страничното стъкло на автомобила
на ищеца. Колата на ответника притиснала
колата на ищеца до тротоара и ищецът се принудил да спре, за да не катастрофира.
Другата кола спряла отзад. Ищецът слязъл от колата и отишъл към ***, за да попита
какъв е проблема и да обясни кой е с предимство. Шофьорът на колата също излязъл
от колата и бутайки ищеца, го обидил и заплашил. Докато ищецът се опитвал да разговаря
с шофьора, ответникът излязъл и изненадващо го ударил с юмрук в долната челюст вдясно,
в момент, в който устата му била отворена. Ищецът политнал наляво към колата, но
успял да запази равновесие и се дръпнал настрани. Шофьорът на колата се прибрал
в автомобила си, а Х. започнал да обижда ищеца и да го заплашва, че ще го убие,
че ще го прати в болница и други нецензурни фрази. След тази ситуация ищецът се
върнал на работа и продължил да изпълнява задълженията си на ***, но установил,
че челюстта го боли. Направил рентгенова снимка, при която станало ясно, че челюстта
му е счупена. Установено било счупване на ставния израстък на долната челюст отдясно,
довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето – пълно и закрито счупване
на долната челюст, на анатомично слабо място – ставния израстък отдясно – средна
телесна повреда по смисъла на НК. През месец март 2017 г. ищецът постъпил в болнично
заведение, като била извършена оперативна намеса и други манипулации за закрепване
на челюстта. Били поставени шини по „***“ на горна и долна челюст. Дълъг период
от време търпял болки и страдания, не можел да говори нормално, защото челюстите
му били заключени с шини. Трябвало да се храни със сламка дълъг период от време,
вследствие на което отслабнал и се чувствал отпаднал. Тези неудобства били съчетани
с риска да развие заболявания на гастроинтестиналния тракт, като възпаление на стомаха
и язва. Като специализант не успял да спазва учебната си програма, като разговарял
с пациентите в писмен вид и носел маска. Болките не отшумели, а придобили периодичен
характер, като през месец януари 2018 г. се наложило да постъпи на лечение в клиника
по *** по повод затруднено отваряне на устата, силни болки при говор и хранене,
които се засилват при консумация на по – твърда храна, като на моменти са непоносими
и не се повлияват от аналгетици. Твърди се, че болките се търпят и днес. Относно
твърдяното деяние, се сочи, че в РП – Пловдив било образувано досъдебно производство
за причинена средна телесна повреда. Проведено било и съдебно производство, което
е приключило по реда на гл. ХХVІІ от НПК, хипотеза на чл. 371, т. 2 НПК, като на
ответника било наложено наказание лишаване от свобода за 1 година, отложено за срок
от три години, считано от влизане в сила на присъдата. Предвид изложеното се моли
предявеният иск да се уважи.
В законоустановения
еднoмесечен срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника,
който оспорва иска по основание и размер.
Оспорва се изложената в исковата молба фактическа обстановка, като се сочи,
че причина за създалата се ситуация е било поведението на ищеца, който изпреварил
автомобила на приятеля на ответника и започнал да се разправя с шофьора, а впоследствие
и с ответника. Ответникът се намесил, тъй
като започнали да се разменят обидни думи и реплики между двамата шофьори. Твърди
се, че ответникът пръв е бил ударен от ищеца, който започнал да го псува, с което
провокирал и последващите действия от страна на ответника. Оспорва размера на претенцията,
като прекомерен и неотговарящ на търпените от ищеца болки и страдания. С оглед изложеното
се моли исковете да се отхвърлят.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
От
приложеното ***, се установява, че по отношение на ответника е било образувано
наказателно производство, което е приключило с влязла в сила на 05.04.2018 г. Присъда № 315
от 14.12.2017 г. по НОХД № 7652 по описа
за 2017 г. на Пловдивски Районен Съд, с която
ответникът е признат за виновен в това, че на *** е причинил другиму – В.В.И. ***
- средна телесна повреда, изразяваща се
в счупване на долната челюст в областта на десния ставен израстък, довело до
трайно затрудняване на дъвченето и говореното, поради което и на основание ***
е осъден на ***. На основание *** е отложено изпълнението на определеното и
наложено на Х.Т.Х. наказание ***в размер на една година с изпитателен срок от
три години, считано от влизане в сила на присъдата.
Влязлата в сила присъда е
задължителна за гражданския съд по въпросите относно това дали е извършено
деяние, неговата противоправност и виновността на дееца /чл. 300 ГПК,
чл. 413, ал.
2 НПК/, т.е. обстоятелството, че евентуалният ответник е извършил
деянието по описания начин, не може да бъде пререшавано и следва да се приеме
за установено.
Няма спор и от приложената влязла в сила присъда се
установява, че в наказателното производството не е разгледан граждански иск за
обезщетяване на причинената от деянието щета, като до момента ответникът не
твърди и не доказва да са платени суми на ищеца, представляващи обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди, вследствие на горепосоченото
престъпление.
Като писмени доказателства по делото са приети медицински
документи относно здравословното състояние на ищеца.
От приложената по делото епикриза № *** на ***, се установява,
че на *** ищецът е постъпил по спешност за лечение в ***. В графата анамнеза е
записано,че анамнезата е снета по данни на пациента, който постъпва на лечение
за първи път в ЛЧХ. Пострадалият В.В.И. съобщил, че му бил нанесен побой преди
няколко часа, усещал болки в лицето и имал затруднения при движение на
челюстта. Констатирано е при извършения преглед, че пациентът имал слабо
изразен оток в областта на бузата вдясно, както и костна крепитация, долавяща
се палпаторно при движение на долната челюст в областта на ставния израстък
вдясно. Установено е също, че отварянено на устата било болезнено и затруднено.
Поставената оперативната диагноза е фрактура процесус артикуларис мандибуле
декстра. Наложило се извършването на оперативна интервенция по поставяне на шини по
„***“ на горна и долна челюст и осъществяване на междучелюстна фиксация, като престоят в болничното заведение е
продължил до 06.03.2017 г.
От представената етапна епикриза от *** на *** се
установява, че анамнезата е снета по данни на пациента, който съобщил, че му
бил нанесен побой преди 28 дни, проведено му било лечение в клиника по ЛЧХ на ***,
където бил лекуван от счупена долна челюст, поставени му били шини и лежал от 01.03.2017 г. до
06.03.2017 г., като към настоящия момент трябвало да му се премахнат шините,
тъй като изминал необходимият период на фиксация. Установява се извършването на
интервенция по премахване на ластици за фиксиране на челюстите, като е
регистрирано редуцирано отваряне на устата, както и сваляне на шините на горна
и долна челюсти.
От приложената медецинска бележка, издадена от *** от ***
се установява, че пострадалият е посетил медицинското заведение за разчитане на
ортопантамография на лицев череп – описание на изследване, направено в друго
диагностично заведение. Отразено е, че на
извършената ОТП на лицевия череп се наблюдава косо разположена фрактурна ивица,
ангажираща основата на ставния израстък на мандибулата вдясно, дистално от
фрактурната ивица е налице и втора фрактура, ангажираща задния ръб на рамус
мандибуле. Липсват данни за дислокация на фрагментите. Останалите части на
лицевия череп не показват видими травматични промени.
От приетата като доказателство епикриза № *** издадена от
***, се установява, че на 12.01.2018 г. лицето В.В.И. е постъпил в ***. В
медицинския документ е отразена анамнеза, снета от пациента, в която е отразено,
че постъпва за втори път на лечение по
повод затруднено отваряне на устата, силни болки при говор и хранене. Посочил,
че през месец март 2017 г. имал счупване на долната челюст, по повод на което
бил лекуван в клиниката, като оттогава се появяват периодично болки в клона на
челюстта и ставата отдясно, които се засилвали при консумация на по-твърда
храна. Съобщил, че от два-три дни болките били нетърпими и не се повлиявали от
аналгетици пер ос. Установява се, че лицето постъпва в клиниката за лечение,
като било изписано на 15.01.2018 г. При преглед на пациента се установило, че
липсва лицева асиметрия, че била налице силна палпаторна болка пред трагуса
отдясно, както и наличие на ограничен оток в същата област. Отварянето на
устата било затруднено и болезнено, като имало девиация на челюстта надясно.
Окончателната диагноза е ***.
По делото е изслушана и съдебно-медицинска експертиза, по
която вещото лице посочва, че ищецът е получил счупване на долната челюст в
областта на десния ставен израстък. Счупването на долната челюст в областта на
десния ставен израстък е причинило на ищеца счупване на долна челюст. Описаното
травматично увреждане било причинено по директен механизъм от действието на
твърд предмет от удар или притискане със или върху такъв и е възможно по начин
и време да бъде причинено така, както е посочил ищеца – а именно при удар с
юмрук в дясната половина на лицето в областта на дясната долночелюстна става
при отворена уста. След инцидента на 8 и 18 месец са настъпили усложнения в
резултат на счупването, а именно – възпаление на дясната долночелюстна става и
двете долночелюстни стави. Непосредствено след инцидента пострадалият В.В.И. е
изпитвал от умерени до значителни по сила и интензитет болки и страдания, които
са затихвали и периодично се обостряли. В съдебно заседание вещото лице
посочва, че от медицинските документи, приети по делото може да се направи
извод, че челюстта е зарастнала напълно. След инцидента са настъпили в резултат
на прекомерно натоварване на ставата и възпаления, като това е инцидентно и
невинаги се случва. С оглед липсата на данни за друго възпаление в съседство
вещото лице приема, че допълнителните усложнения в 8 и 18 месец са в резултат
на процесната травма. Съдът кредитира изцяло, като пълно, обосновано и отговарящо
в пълнота на поставените въпроси, заключението на съдебно-медицинската
експертиза, изготвено от ***.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит
на свидетеля К.В.И., който е *** на ищеца, поради и което съдът преценява
показанията му при условията на чл. 172 ГПК във връзка с останалите събрани по
делото писмени доказателства и прието заключение. Установява се, че веднага след инцидента ответникът – *** на
свидетеля -пострадал, му се обадил, като към този момент все още не е знаел, че
челюстта му е счупена. При извършване на преглед вечерта се утановило, че
челюстта му била счупена на две места. В
резултат на силни болки и затруднение да говори и да се храни пострадалият отишъл
да му направят снимка. Шинирали му устата, като болките през цялото време били на
пикове, поради което трябвало да пие нестероидни противовъзпалителни от рода на
***. Те от своя страна предизвиквали намаляване на стомашно-киселата секреция в
стомаха и започвали проблеми, наподобяващи язвена болест. Трябвало да пие лекарства
от типа на Омепразол, които намалявали стомашно-киселата секреция и увеличавали
тези силни болки в стомаха. Свидетелят посочва, че болките на *** му на моменти намалявали, но имало моменти, в които се
обостряли, като това бил постоянен процес на приемане на такива препарати. ***
му и до момента ги пиел – ***и се сменяли различни антиациди, за да не се приемал
един и същ вид. Пострадалият имал и проблеми с комуникирането, не можел да говори, трябвало да пише, за да се
разбира с околните. Пострадалият продължил да работи, като било безумие да общува
с пациентите, тъй като комуникирал с тях в писмен вид. В резултат на това, че не
можел да приема храната, а само пасирани течности, ищецът отслабнал. И до момента, когато трябвало
да яде твърди храни, пак изпитвал болка. Свидетелят определя инцидента като
сериозна травма, доколкото челюстта на *** му била счупена на две места от
необмислените действия на ответника. Свидетелят посочва още, че е било
проведено болнично лечение и на пострадалия са му били сложени шини, които постоянно се стягали, защото
се отпускали. Сочи, че и до настоящия момент
*** му е на лекарства. ***ът на свидетеля е лекар, като работи в „***“ ***, асистент към ***. Това
било свързано с проблеми с комуникацията с пациентите. Той ръководел и упражнения
по ***, което било доста унизително да стои с шините пред студентите. Пострадалият
продължил да ходи на упражнения, като през целия период от време търпял болки. Свидетелят
посочва, че са много близки с *** му и
се вижда с него почти всеки ден или през ден, тъй като живее и на няколко
стотин метра от него. Посочва, че се занимава с бойни изкуства и от опит знае
колко време траят болки от травми. Относно *** си посочва, че и той преди около 5-6 години се е
занимавал с бойни изкуства, но сега ходи само на фитнес.
Съдът възприема показанията на свидетеля К.И., тъй като
същият, като близък на ищеца, има преки и непосредствени впечатления от
състоянието му по време на възстановителния период и показанията му напълно
съответстват на останалите събрани по делото доказателства.
В постановлението за привличане на ответника като
обвиняем, последният е потвърдил изложената фактическа обстановка, а именно: че
на *** е причинил другиму – В.В.И. *** средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на долната челюст в областта на десния ставен израстък, което довело
до затрудняване на дъвченето и
говореното, за което има и влязла в сила съдебна присъда.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
За да се уважи предявеният иск,
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на положителните елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД: деяние, противоправност, вина / при деликтната
отговорност важи презумпцията за вина – чл.45, ал.2 от ЗЗД, която не само че не
се оборва от данните по делото, но и безспорно се установява от наказателния
съд /, вреди, причинна връзка между винивното противоправно поведение и увреждането, а също и размерът на
претендираното обезщетение.
В конкретния случай е налице
влязла в сила присъда на ПРС по наказателно дело, по което ответникът е бил
признат за виновен за извършено от него престъпление по отношение на ищеца –
причиняване на средна телесна повреда, чрез което деяние на пострадалия са
причинени вреди, изразяващи се в засягане на телесната му неприкосновеност. С оглед нормата на
чл. 300 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от допълнително доказване следва да се
считат обстоятелствата, че ответникът е извършил деянието, за което е признат
за виновен, че това деяние е противоправно и е извършено виновно.
Останалите факти, които имат значение за гражданските последици от
деянието, включително съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, подлежат на доказване от
страната, която ги твърди. (В този смисъл Решение № 163 от
26.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 1025/2010 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК). Предвид характера на приключилото наказателно
производство – съкратено съдебно следствие по реда на Глава XXVII от НПК в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК,
наказателният съд не е събирал доказателства за установяване на фактическата
обстановка, изложена в обвинителния акт, доколкото Х.Т.Х. изцяло е признал фактите и
обстоятелствата, изложение в обстоятелствената част на обвинителния акт при
допуснатото съкратено съдебно следствие, но дори да беше противното – тя
принципно няма задължителна сила, защото в последващия граждански процес на
самостоятелно доказване подлежат обстоятелствата, имащи отношение към твърденията за съпричиняване. Предвид
липсата на доказване на нещо различно, следва да се приеме, че фактическата
обстановка по време на събитието е била такава, каквато я пресъздава ищецът в
исковата молба.
По отношение
на възраженията на ответника, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат
съдът счита, че не се установява по делото при разпределена доказателствена тежест
за това да е налице поведение на ответника, което да е в пряка причинно – следствена
връзка с причинената телесна повреда. Според
общият правен принцип виновният причинител на вреди е длъжен да ги поправи. Той
дължи обезщетение само за вредите, които са в пряка причинна връзка със собственото
му поведение. Когато и поведението на пострадалия е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат, е налице съпричиняване. Съпричиняването е обективен факт, който се определя
единствено от наличието на такава причинно-следствена връзка, а не и от наличието
на вина в действието или бездействието на пострадалия. За да е налице съпричиняване
обективно е необходимо за настъпването на вредите да са допринесли най-малко две
лица- деликвентът и увреденият, като тяхното поведение е част от общия верижен процес
на увреждането. Само по себе си нарушаването на общоприети или опитни правила за
поведение от страна на пострадалия не може да обоснове извод за наличието на съпричиняване.
И в този случай определящо е наличието на причинна връзка между нарушаването им
и вредоносния резултат, т.е. резултатът трябва да е следствие и на нарушаването.
По делото не се установи по безспорен начин, че ответникът е допринесъл за увреждането.
При
така установената фактичекса обстановка, при която не се доказва съпричиняване
от страна на ищеца, но пък безспорно са ясни авторството и вината на ответника,
както и пряката връзка между деянието и нанесеното телесно увреждане, искът се
явява доказан по своето основание, като спорен остава само въпроса за размера
на причинените на пострадалия неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД и задължителната и константна
практика на ВКС - т. 4 на ППВС № 4/1968 г. размера на обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. В този смисъл е и даденото разрешение
в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС: Решение № 95/ 29.04.2015 г.
по гр.д.№ 5462/ 2014 г., ІІІ г.о.,Решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр. д. №
1650/2009 г. на III г. о; Решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 1381/2009 г.
на IV г. о.; Решение № 832 от 10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на III г. о.;
Решение по гр. д. № 78/2011 г. на III г.о. В тях е прието, че съгласно трайно установената
практика на ВКС, размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия
за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда
се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент
на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по
см. на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане,
начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен
на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Наред с тези
индивидуални критерии съдът трябва да съобрази и обществените критерии: икономическите
условия в страната, жизнения стандарт и възприемането на понятието „справедливост”
на съответния етап от развитие на обществото в държавата. Принципът на справедливост
включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното
действие, и е нужно съдът да съобрази всички
доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални
вреди /болки и страдания/.
От събраните по делото доказателства безспорно
се установява, че в резултат на причиненото увреждане ищецът е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания във връзка с причинената му телесна
повреда. Нанесеното увреждане вследствие на удар по лицето е наложило
оператвина интервенция, както и престой в болнично заведение на два пъти.
Установява се и настъпването на усложнения на 8-ми и 18-ти месец в резултат на
счупването, а именно - възпаление на
дясната долночелюстна става и двете долночелюстни стави, като вещото лице
посочва, че липсват както твърдения, така и данни, че е налице друг фактор,
различен от причинената телесна повреда, който да допринесе за тези
допълнителни усложнения. Пострадалият е изпитвал сериозни затруднения и болки
при хранене, като за известен период от време се наложило да се храни със
сламка, което довело до отлабването му и до усещане за отпадналост. За ищеца е
настъпила една принудителна промяна в
установения му ритъм на живот, тъй като не можел да изпълнява нормално дневните
си задължения, нито пълноценно да върши работата си в болницата, в която
работел, защото комуникацията с пациентите му била затруднена. Не е могъл да
осъществява и останалите дейности, като ***. Всичко това го е поставило в
положение на физически и емоционален дискомфорт, който следва да бъде адекватно
овъзмезден. Не се установява обаче увреждането да е довело до такава травма,
значително надхвърляща случаите на телесни повреди от този род, квалифицирани
като средни. Предвид това, че вещото лице в заключението на
съдебно-медицинската експертиза посочва, че перспективите за пълно оздравяване
са благоприятни, както и младата възраст на пострадалия и постигнатото
подобрение, липсват обективни основания да се приеме, че телесната повреда има
характер на изключителна или на такава, предизвикала особени болки и страдания,
в толкова висока степен, че да се налага парично овъзмездяване с претендирания
в исковата претенция пълен размер. Доколкото обаче няма спор, че е нанесено
травматично увреждане и са претърпени болки и страдания в оздравителния процес,
същите следва да бъдат справедливо обезщетени.
Като взе предвид събраните доказателства по делото и като
отчита съдебната практика в подобни
случаи, съдът намира, че сумата от 10 000 лева съответства на принципа за
справедливост по чл. 52 ЗЗД и адекватно репарира причинените от травмата
физически и психически дискомфорт с оглед продължителността на оздравителния процес, настъпилите усложнения
през 8 и 18 месец, необходимостта от
оперативна интервенция, невъзможността ищецът да изпълнява адекватно своите
служебни задължения, психическите и емоционални вреди, вследствие на случилото
се. Размерът е съобразен с постановената практика на ВКС, при
която са определяни по – големи размери при установен по-висок интензитет и
изключителност на претърпените болки и страдания, допълнителни усложнения и
липсата на пълно възстановяване към датата на обявяване на устните състезания
за приключени. (В този смисъл е
Определение от 10.10.2017 г. по гр.д. № 1070/2017 г. по описа на ВКС,
Определение 525 от 08.06.2018 г. по гр.д. № 1205/2018 г. по описа на ВКС, Определение
№116/13.02.2018 по дело №4164/2017 и др.) Взета е предвид и постановената
съдебна практика, касаеща случаите в които са определени по – малки размери на
присъдените обезщетения с оглед на събраните по делото доказателства за
интензитета на претърпени болки, страдания и неудобства. (В този смисъл
Определение № 247 от 12.04.2018 г. по гр.д. № 4891/2017 г. на ВКС, Определение №118/14.02.2018
г. по гр.д. №3682/2017 по описа на ВКС, Определение №96/07.02.2018 по дело №3153/2017
г. по описа на ВКС ). В случая при
съпоставка на постановената по идентични случаи съдебна практика, съдът счита,
че така определеният размер съответства напълно на установените по делото и
факти и обстоятелства и в пълна степен репарира претърпените от ищеца
неимуществени вреди.
Предявеният иск над сумата от 10 000 лв. до пълния предявен размер от 18 000 лв.
се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
По отношение
на разноските:
С оглед изхода на делото, а именно – частично уважаване
на исковата претенция, на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 3 ГПК в полза на всяка
от страните се дължат разноски по съразмерност, съответно на уважената и на
отхвърлената част от иска. На ищеца се дължат разноски съразмерно с уважената
част от иска. Същите се констатираха от съда в размер на 600 лв. - заплатен адвокатски хонорар и 152
лв. – платен депозит за вещо лице, общо 752 лв., от които по съразмерност с
уважената част от иска на ищеца му се дължат само 417,77 лв. На ответника също
се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска. Представени са
доказателства и се претендират разноски в размер от 3007 лв. - заплатен
адвокатски хонорар. Съразмерно с отхвърлената част от иска в
тежест на ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер на 1336, 44 лв.
По отношение
на държавната такса:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса, а именно сумата от 400
лв. – държавна такса върху уважения иск за неимуществени вреди, от чието
заплащане ищецът е освободен по силата на закона.
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Х.Т.Х., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на В.В.И., ЕГН: **********,
с адрес: *** сумата от 10 000
лв. – представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания и неудобство пред близки, познати,
както и пред целия кръг хора с които контактува, вследствие на извършено от
ответника престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК, изразяващо се в счупване на долната челюст в областта на
десния ставен израстък, довело до трайно затрудняване на дъвченето, както и за
преживения дискомфорт поради необходимостта от носене на метални шини, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от В.В.И.,
ЕГН: **********, с адрес: *** против Х.Т.Х.,
ЕГН: **********, с адрес: *** за
разликата над сумата от 10000 лв. до пълния претендиран размер от 18 000 лв., като
недоказан.
ОСЪЖДА
Х.Т.Х., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на В.В.И., ЕГН: **********, с адрес:
*** сумата от 417,77 лв. - разноски в настоящото производство, изчислени по съразмерност.
ОСЪЖДА
В.В.И., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на Х.Т.Х., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 1336,44 лв. - разноски в настоящото производство, изчислени по
съразмерност.
ОСЪЖДА Х.Т.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***
да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПРС сумата от 400 лв. –
държавна такса върху уважения иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/ Дафина
Арабаджиева /
Вярно с оригинала.
ПМ