Решение по дело №3768/2018 на Административен съд - Пловдив

 

РЕШЕНИЕ

 

№  749                                             гр. Пловдив                                  03.04.2019 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXV състав, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

 

при секретаря ДОБРИНКА ТРЪНГАЛОВА, като разгледа докладваното от председателя  административно дело № 3768 по описа за 2018 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 27 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/.

Образувано по жалба на Д.С.Д., ЕГН **********,***  против Решение № 16/112/01756/3/01/04/01 от 16.10.2018 г., с което е отказано изцяло изплащането на финансова помощ представляваща второ плащане по Договор № 16/112/01756 от 28.07.2009г., сключеният договор е  прекратен и е определена финансова корекция в размер на 24 446 лева, представляваща първо плащане по договора, определен е общият размер на наложената финансова корекция - 48 892 лева и е определено задължение за  връщане на получената сума представляваща първо плащане по договора в размер на 24 446  лева.

Жалбоподателят оспорва решението като незаконосъобразно и моли за неговата отмяна и връщане на преписката за ново разглеждане и произнасяне по подадената заявка за второ плащане.  Прави възражение, че производство по чл. 73 ал. 2 от ЗУСЕСИФ е неприложимо по отношение на програмния период 2007- 2013г., като твърди, че приложение намира реда, установен в Наредба № 9 от 2008 година, като са изложени подробни съображения в тази насока. В случай, че се приеме, че е приложим реда по ЗУСЕСИФ, жалбоподателят счита, че не са спазени изискванията на чл.72 от ЗУСЕСИФ, както и че липсва посочване кое от основанията в чл.70 ал.1 от ЗУСЕСИФ е налице. Посочва, че не са изложени съображения досежно естеството и сериозността на твърдяното нарушение и/или финансовото му отражение върху средствата от ЕСИФ. На следващо място в жалбата е посочено, че изискването за представяне на удостоверение за индивидуална млечна квота е неприложимо по отношение на бизнес плана на жалбоподателя, тъй като обект на проверка в случая е броят на отглежданите животни, а не количеството на произведено мляко. Жалбоподателят посочва, че за периода от кандидатстване до подаване на заявка за второ плащане е постигнал значителен прираст на отглежданите животни, но това би било немислимо ако не използвал млякото за изхранване на новородените и младите животни. Изложено е още, че незнайно въз основа на каква логика, органът въвежда презумпция, че притежаването на над 5 млечни крави предполага реализирането на произведеното от тях мляко на пазара. Направено е възражение и по отношение на изложеното в решението, свързано със съответствието на животновъдния обект с изискванията на ЗВМД. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата – Директора на ОД на ДФ "Земеделие"- Пловдив, чрез процесуалния си представител адв. Н., ос­порва жалбата и моли за нейното отхвърляне. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения за това срок (оспореното решение е връчено на 17.10.2018г., според приложено заверено копие на известие за доставяне на лист 23, а жалбата е подадена чрез Държавен фонд „Земеделие“ на 29.10.2018г.) от лице, което има правен интерес от оспорването и е срещу индивидуален административен акт по смисъла на АПК, който подлежи на съдебен контрол. Поради това е и ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Между Държавен фонд "Земеделие" /Фондът/ и жалбоподателя Д.Д. /ползвател/ е сключен договор № 16/112/01756 от 28.07.2009г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селски райони. Съгласно т. 1. 1 от договора Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892. 00 лв. за изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес плана по проект № 16/112/01756 и включени в Приложение 1. В т. 1. 2 е договорено, че Фондът изплаща помощта по т. 1. 1 от договора, при условие, че ползвателят е извършил всички инвестиции, основни дейности и цели по одобрения проект, съобразно условията и сроковете, определени в договора, анексите към него и действащите нормативни актове.

Съгласно т.3.1 от договора, ползвателят се задължава да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана, до годината на проверка и предмет на настоящия договор (Приложение 1) в срок до 28.07.2012г.

С договора е определен размерът на първото и второто плащане, като за второто плащане е посочено, при нарастване на икономическия размер на стопанството с 5 икономически /ИЕ/.

Съгласно т. 4. 4 от Договора Фондът отказва да извърши второто плащане и изисква да се възстанови цялата сума на полученото първо плащане, заедно със законната лихва към него, в случаите когато ползвателят не е изпълнил всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени за изпълнение в бизнес плана в срока по т. 3. 1 или ги е изпълнил неточно и/или изискуемите документи за доказване на извършените такива не са представени. А в т. 4.6 от раздел IV на договора "Права и задължения на страните" са договорени условията, при които Фондът отказва да извърши второ плащане.

По делото е приложен и Анекс I от 03.08.2012г. към цитирания по-горе договор (лист 430), съгласно който текстът  на чл.3.1 от договора се изменя, както следва: „Ползвателят се задължава да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана, до годината на проверка и предмет на настоящия договор (Приложение 1) в срок до 28.06.2014г.

На жалбоподателя е изпратено Уведомително писмо  за отстраняване на нередовности № 215 от 28.10.2013г. (лист 257-258) издадено от Директора на ОД на ДФЗ – Пловдив, като му е даден 10-дневен срок за представяне на удостоверение за индивидуална млечна квота. Писмото е връчено на жалбоподателя на 29.10.2014г., на която дата Д. *** обяснение (лист 262), в което е посочено, че към момента на заявката за плащане фермата не е отговаряла на условията за издаване на индивидуална млечна квота, като след извършените подобрения е получено становище 251/16.10.2014г., но поради затваряне на пазара за млечни квоти не може да представи такова.

На 30.06.2014 г. Д.Д. е подал заявка за второ плащане с приложени документи по сключения Договор с Фонда, която е регистрирана с № 16/112/01756/3/01 от същата дата (на лист 39-40 по делото).

На 27.08.2014г. служители на ДФЗ, отдел РТИ Пловдив извършили проверка на място в стопанството на Д., резултатите от която са обективирани в Контролни листове (на лист 268-282). По делото е приложена и Заповед за извършване на проверки на място на Началник отдел на Регионален технически инспекторат с № 274090 от 21.08.2014 г.  (лист 265) с начална датата на проверката- 21.08.2014 г. и крайна дата на проверката- 27.08.2014 г. Съдът установи, че срокът за извършване на проверката е спазен.

По делото е приложено изпратено Уведомително писмо  за отстраняване на нередовности № 199 от 10.10.2014г. (лист 251-252) издадено от Директора на ОД на ДФЗ – Пловдив, с което нажалбоподателя е даден 10-дневен срок за представяне на: документи доказващи извършените строително монтажни или ремонтни дейности, разходооправдателни документи за тези дейности, както и становище от ОДБХ, че стопанството отговаря на изискванията в областта на хигиената и хуманното отношение на животните. На 20.10.2014г., жалбоподателят е депозирал писмен отговор на уведомителното писмо (лист 255).

На лист 256 по делото е приложено становище № 251 от 16.10.2014г. на ОДБХ – Пловдив, в което е посочено, че обект предназначен за отглеждане на говеда в с.Триводици, общ.Стамболийски, обл.Пловдив, собственост на Д.Д. отговаря на изискванията в областта на хигиената и хуманното отношение към животните и ветеринарномедицинските изисквания.

На 10.02.2015г. Директора на ОД на ДФЗ – Пловдив издал Заповед № 03-160-РД/26 (лист 289-290), с която на основание т. 4.4буква „б“ от договор № 16/112/01756 от 28.07.2009г. на жалбоподателя се отказва изплащане на финансовата помощ и на основание т.4.4 от договора и чл.87 ал.2 от ЗЗД е прекратен сключения договор, като на основание т.4.7 от договора , чл.33 ал.1 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. и чл.55 ал.1от ЗЗД е разпоредено връщане на получената сума в размер на 24 446 лв., представляваща първо плащане по договора. Заповедта е оспорена от жалбоподателя и с решение № 854 от 25.04.2016г. по адм. дело № 2525/2015г. на Административен съд Пловдив, същата е обявена за нищожна. С решение № 3812 от 28.03.2017г. по адм. дело № 6763/2016г. ВАС е оставил в сила решението на първоинстанционния съд.

С Уведомително писмо  за отхвърляне на плащанията с изх. № 01-163-6500/149 от 10.02.2015г. (лист 291-292) жалбоподателят е уведомен, че ДФЗ – РА отказва изплащането на финансовата помощ, представляваща второ плащане по договор № 16/112/01756 от 28.07.2009г. По делото е приложена Нотариална покана за доброволно изпълнение (лист 293-294), връчена лично на Д. на 14.02.2015г.

Задължението по договор № 16/112/01756 от 28.07.2009г. е анулирано с Уведомително писмо за анулиране на задължение по договор/заповед за одобрение № 91 от 20.02.2015г. с изх. № 05-2-163/93 от 20.02.2015г. на директора на ОД на ДФЗ – Пловдив (лист 296-297).

На лист 300-302 по делото е приложен Доклад за нередност № 91 от 25.02.2015г. от отдел РРА към ОД на ДФЗ до РА, ЦУ, Дирекция „Финансово управление“, отдел „Нередности и лоши вземания“.

С възражения от 24.02.2015г. (лист 305), 13.03.2015г. (лист 306-309) и 29.06.2015г. (лист 312-313) Д. оспорил нотариалната покана, като в тази връзка на 20.07.2015г. е изготвен нов доклад за нередност № 106 (лист 315-316). По делото е приложено и изчисление на лошо вземане (лист 317).

На лист 341-342 по делото е приложено Решение за установяване наличие на нередност с изх. № 05-02-163/484 от 24.07.2015г. на директора на ОД на ДФЗ – Пловдив. Приложени са още приемо-предавателен протокол за нередности № 47 от 20.07.2015г. (лист 344) и контролен лист ОНЛВ окомплектованост на сигнал за нередност (лист 345-346).

Във връзка с водено от ДФЗ гр.дело № 11428/2015г. на ПРС, директора на ОД на ДФЗ – Пловдив издал Заповед № 03-160-Рд-334 от 04.07.2017г. (лист 337), с която разпоредил спиране обработката на заявка за второ плащане по договор № 16/112/01756 от 30.06.2014г., подадена от Д.. По делото няма данни заповедта да е връчена на жалбоподателя.

На 05.12.2017г. Д. е входирал молба за произнасяне по подадената от него заявка по договора (лист 348 и сл.), като е приложил и протокол от 06.07.2017г. по гр.д. 11428/2015г. на Пловдивски районен съд, видно от който делото е прекратено с протоколно определение.

В тази връзка със заповед № 03-160-РД/51 от 01.02.2018г. (лист 354) директора на ОД на ДФЗ – Пловдив, разпоредил да бъде възобновена обработката на заявка за второ плащане по договор № 16/112/01756/3/01.

По делото е приложен и Доклад за нередност № 16/112/01756/3/01/17/02 от 16.10.2018г. от отдел РРА до Дирекция „Финансова“, като в графа описание на извършената нередност е посочено, че към документите по приложение 4 към чл.24, ал.1 и чл.26 ал.2 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. към заявката за второ плащане по договора, бенефициентът не е представил удостоверение за индивидуална млечна квота. Като дата на извършване на нередността в доклада е посочена 30.06.2014г. Посочени са още нарушените разпоредби, а като основание за изискуемост на вземането в пълен/частичен размер е посочена т.4.4 буква „б“ от договор № 16/112/01756 от 28.07.2009г.

С оспореното Решение №16/112/01756/3/01/04/01 от 16.10.2018 г. за налагане на финансова корекция, Директора на ОД на ДФ "Земеделие"- Пловдив отказал на жалбоподателя изплащането на финансова помощ представляваща второ плащане по Договор № 16/112/01756 от 28.07.2009г., прекратил е договорът и е определил финансова корекция в размер на 24 446 лева, представляваща първо плащане по договора. В решението е посочено, че общият размер на наложената финансова корекция е 48 892 лева, както и че жалбоподателят дължи връщане на получената сума представляваща първо плащане по договора в размер на 24 446  лева. В решението е посочено, че се издава на основание чл.20а, ал.2 от ЗПЗП и чл.33 ал.1 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и чл.70 ал.1 т.7  във връзка с чл.72 ал.1 и чл. 73 ал.1 от ЗУСЕСИФ. Като мотиви за издаване на решението е посочено, че към документите по Приложение 4 към заявката за второ плащане по договора, бенефициентът не е представил копие от удостоверение за индивидуална млечна квота, в случай че при определяне на икономическия размер на земеделското стопанство на младия фермер по чл.6, т.2 са включени крави за производство на мляко. Посочено е още, че изискването за представяне на такова удостоверение е разписано в Секция Отглеждане на крави за производство на мляко на Приложението и в чл.7 ал.6 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. Направен е извод, че не би могло да се пристъпи към изчисляване на икономическия размер на стопанството без да бъде представено удостоверение за млечна квота. В Решението е цитирана Наредба № 23 от 13.12.2007 г. за управление на националната млечна квота, като позовавайки се на чл.4 т.3 от нея органът достигнал до извода, че притежанието на над 5 млечни крави предполага, че произведеното от тях мляко ще бъде реализирано на пазара, поради което на производителите се предоставя възможността за кандидатстване за индивидуална млечна квота. Според Директора на ОД на ДФ "Земеделие"- Пловдив от датата на закупуване на млечните крави – 06.07.2010г. и 05.03.2012г. до момента на подаване на заявката за второ плащане – 30.06.2014г. бенефициентът е разполагал с възможност да предприеме съответните действия за кандидатстване за индивидуална млечна квота и да придобие такава от националния млечен резерв или по един от двата вторични начина – чрез прехвърляне на квота с/без стопанството. В заключение е направен извод, че неизпълнението на нормативно заложеното задължение за представяне на удостоверение за индивидуална млечна квота по своята същност представлява нередност с последващи финансови санкции, поради обстоятелството, че удостоверението е много съществен документ при наличие на проектът насочен именно към производство на краве мляко, какъвто е настоящия случай, без който не би било допустимо да се пристъпи към изчисляване на нарастването на икономическия размер на стопанството на ползвателя.

В хода на съдебното производство са приети писмени доказателства: копие от Бизнес план на жалбоподателя и Удостоверение  № 1527/16.10.2014г. за регистрация на животновъден обект, издадено от и.д. директор на ОДБХ Пловдив.

Процесуалния представител на жалбоподателя е представил разпечатка от интернет страницата на БАБХ и по-конкретно от регистъра на животновъдните обекти, в който са отбелязани двата обекта на жалбоподателя (лист 475-477).

От БАБХ са изискани и ветеринарномедицински свидетелства: № BG 2016-013148, BG 2017-032440, BG 2016-013496 и BG 2015-038286.

С оглед на установеното от фактическа страна Съдът формира следните правни изводи:

На първо място с оглед възражението, че производство по чл. 73 ал. 2 от ЗУСЕСИФ е неприложимо по отношение на програмния период 2007- 2013г., съдът счита следното:

Оспореното решение е издадено на 16.10.2018г. при действието на новия Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, обн. в ДВ, бр. 101 от 22.12.2015г., влязъл в сила на 26.12.2015г.

Според разпоредбата на чл.73,ал.1 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя с решение на ръководителя на управляващия орган. Създаденият със ЗУСЕСИФ преходен режим подчинява всички актове за определяне по основание и размер на финансова корекция на ръководителя на управляващия орган, които са издадени след влизане на закона в сила. Установеното в § 8, ал. 2 ЗУСЕСИФ "запазено действие" на приетите от Министерския съвет нормативни актове, уреждащи обществените отношения, които са предмет на закона, по отношение на програмния период 2007 - 2013 г. не води до извод за неприложимост на закона спрямо правоотношения по повод налагане на финансови корекции за програмния период 2007 г. - 2013 г. При липса на изрична разпоредба, която да установява приложимост на закона само по отношение на правоотношенията, възникващи във връзка с програмния период 2014 г. - 2020 г., няма законово основание той да не се прилага по отношение на всички правоотношения, предмет на закона, независимо от програмния период..

Няма спор, че договор № 16/112/01756 от 28.07.2009г. е сключен по реда на Наредба № 9 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка “Създаване на стопанства на млади фермери” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., която е приложима с оглед на цитираната преходна норма на ЗУСЕСИФ.

В чл.1 от цитираната наредба е посочено, че с нея се уреждат условията и редът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на проекти по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. В чл.33, ал.1 и ал.2 от Наредбата е предвидена възможност, както за разваляне на договора, така и за връщане на вече получените суми.

В чл. 69, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, е установено правомощието на управляващите органи, да провеждат процедури по администриране на нередности по смисъла на чл. 2, т. 36 и 38 от Регламент (ЕС) № 1303/2013.

Според чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, Финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция на изброени подробно основания, между които и констатирани нередности.

В чл. 72, ал. 1 и ал. 2 от ЗУСЕСИВ са установени правилата, съобразно които при определяне размера на финансовите корекции се отчитат естеството и сериозността на допуснатото нарушение на приложимото право на ЕС и българското законодателство и финансовото му отражение върху средствата от ЕСИФ, като размерът на финансовата корекция трябва да е равен на реално установените финансови последици на нарушението върху изразходваните средства – допустими разходи.

Според чл. 73, ал. 1 и ал. 2 от ЗУСЕСИФ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта, като преди издаването на решението по ал. 1 управляващият орган трябва да осигури възможност бенефициентът да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства.

Според приложимия чл. 33, ал. 1 от Наредба № № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (ДВ, бр. 42 от 25.04.2008 г.), в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта.

Подробно изброени са в чл. 33, ал. 2 от Наредбата различни хипотези, при които Разплащателната агенция може да поиска връщането на вече платени суми заедно със законните лихви към тях.

Според § 4 от ПЗР на Наредба № 9 от 3.04.2008 г., тя се издава на основание § 35, ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители (обн., ДВ, бр. 18 от 2006 г.; изм., бр. 96 от 2006 г., в сила от 1 януари 2007 г.; изм. бр. 16 от 2008 г.).

Налага се извод,че глава Пета, Раздел Трети „Администриране на нередности и извършване на финансови корекции“ от ЗУСЕСИФ и в чл. 33 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. са уредени две самостоятелни административни процедури, целта на всяка една от които е да бъде възстановена правомерността на правоотношенията с предмет извършване на разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, с оглед приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство.

В хода на процедурата, установена в  Глава Пета, Раздел Трети „Администриране на нередности и извършване на финансови корекции“ от ЗУСЕСИФ, при наличието на някои от основанията в чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, ръководителя на УО, одобрил проекта с мотивирано решение, определя по основание и размер, финансова корекция .

В хода на процедурата по чл. 33 от Наредба № 9 от 3.04.2008г., Изпълнителния директор на Разплащателна агенция или упълномощено от него лице, при наличието на предпоставките установени в чл. 33, ал. 1, чл. 33, ал. 2, т. 1 или чл. 33, ал. 2, т. 2 от Наредбата, изисква със съответния акт, връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или прекратява всички договори.

Според §4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане.

Тоест, в случая ЗУСЕСИФ е неприложим. Безвъзмездната финансова помощ по програмата по §4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ,каквато е процесната,  се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане.

Процедурата по заявлението за подпомагане, респективно по заявката за второ плащане е установено в Наредба № 9 от 3.04.2008г., която е издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР на ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ. Разпоредбата на § 10, ал. 2 от ПЗР на ЗУСЕСИФ определя компетентния съд за разглеждане на делата, но с друга материя - верификации, финансови корекции по други програми и проекти, какъвто не е предметът на обжалване в настоящия случай. В този смисъл е практиката на Върховния административен съд в решения № 4639 от 11.04.2018 г. по адм. д. № 3709/2017 г.; решение № 2978 от 9.03.2018 г. по адм. д. № 1138/2017 г.; решение № 5261 от 23.04.2018 г. по адм. д. № 5190/2017 г.; решение № 8818 от 6.07.2017 г. по адм. д. № 9803/2016 г. и др.

Твърдените от административния орган неизпълнения на нормативни и договорни задължения е следвало да бъдат установени в административна процедура по реда на чл. 33 от Наредба № 9 от 3.04.2008г. в хода на която, Изпълнителния директор на Разплащателна агенция или упълномощено от него лице, при наличието на предпоставките установени в чл. 33, ал. 1, чл. 33, ал. 2, т. 1 или чл. 33, ал. 2, т. 2 от Наредбата, със съответния акт да изиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати  сключения с бенефициера договор.

В случая, административната процедура е осъществена по реда на Глава Пета, Раздел Трети „Администриране на нередности и извършване на финансови корекции“ от ЗУСЕСИФ като изрично оспорваното решение е наименовано като такова за налагане на финансова корекция с посочено в него правно основание за издаване чл. 70, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ.

Обстоятелството, че във въпросното решение и в останалите документи по преписката са цитирани съответни текстове от Наредба № 9 от 3.04.2008г. и се сочи за „...връщане на вече платените суми, заедно със законните лихви към тях...“, не променя възприетият вече извод.

Определянето на финансова корекция по правилата на ЗУСЕСИФ , с оглед наличието на специална процедура по  чл. 33 от Наредба № 9 от 3.04.2008г. и с оглед правилото на §4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ в случая е неприложимо.

Смесването на двете процедури и като краен резултат, започването на административното производство по реда на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ и приключването му с издаване на решение за определяне на финансова корекция на основание чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, налага да се приеме, че е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, което е имало за резултат нарушаване на правото на жалбоподателя на участие и защита в производството. Това е достатъчно, оспореният административен акт да бъде отменен.

Отделно от това, основателно е и другото възражение на жалбоподателя относно качеството му не на производител на краве мляко,а на млечни крави.

В самото решение е посочено, че към документите по Приложение 4 към заявката за второ плащане по договора, бенефициентът не е представил копие от удостоверение за индивидуална млечна квота, в случай че при определяне на икономическия размер на земеделското стопанство на младия фермер по чл.6, т.2 са включени крави за производство на мляко. Посочено е още, че изискването за представяне на такова удостоверение е разписано в Секция Отглеждане на крави за производство на мляко на Приложението и в чл.7 ал.6 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. Направен е извод, че не би могло да се пристъпи към изчисляване на икономическия размер на стопанството без да бъде представено удостоверение за млечна квота. За да обоснове изводите си, органът е цитирал чл.4 т.3 от Наредба № 23 от 13.12.2007 г. за управление на националната млечна квота. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.7 ал.6 във връзка с чл.6 т.2 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г.

Съгласно чл.7 ал.6 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. В случай че младият фермер е производител на краве мляко, при определяне на икономическия размер на земеделското стопанство по чл. 6, т. 2 е необходимо да е представено удостоверение за индивидуална млечна квота, а съгласно чл. 6 т.2 второ плащане в размер на левовата равностойност на 2500 евро за всяка 1,5 икономически единици увеличение спрямо първоначалното състояние на земеделското стопанство след проверка за изпълнението на бизнес плана на младия фермер - след края на третата или четвъртата година от датата на сключване на договора за отпускане на финансовата помощ по чл. 21, ал. 2.

Съгласно т.3.1 от сключения между Държавен фонд "Земеделие" и жалбоподателя договор № 16/112/01756 от 28.07.2009г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селски райони, ползвателят се задължава да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана, до годината на проверка и предмет на настоящия договор (Приложение 1) в срок до 28.07.2012г.

Видно от представения по делото бизнес план, жалбоподателят е отглеждал следните животни: 2 броя телета над 1 година и 7 броя млечни крави. В т.1 от раздел I от бизнес плана е посочено, че жалбоподателят поема ангажимента и да увеличи броя на животните и 3-тата година от сключване на договора за отпускане на финансова помощ ще отглежда 11 броя телета до една година, 11 броя телета над една година и 29 млечни крави от порода ЧШГ. В т.10 от бизнес плана отново е посочено, че жалбоподателят поема ангажимент и възнамерява до периода на проверка да отглежда 11 броя телета до една година за разплод, 11 броя телета над една година и 29 млечни крави, с което ще отговори на условието минимален ръст от 3 ИЕ на стопанството към периода на проверка. В таблица 8.2 от бизнес плана е направено описание на всички дейности, които ще бъдат извършени от кандидата през периода на подпомагане, от който е видно че включва отглеждане на животни, обучение и завършване на курс, но никъде не е посочено производство на мляко. В таблица 10 е изложена производствената програма на земеделското стопанство, сектор животновъдство, а в таблица 10.1 е планиран оборота на животните в стопанството. От изложеното следва, че никъде в бизнес плана, който съгласно сключения с ДФЗ договор жалбоподателят следва да изпълни, не е поел ангажимент за производство на мляко. Нещо повече, видно от таблица 13 на бизнес плана в определянето на икономическия размер на стопанството не е включена индивидуалната млечна квота, а само определен брой животни.

Дефиниция на понятието „производител на мляко“ е дадена в чл.65 „в“ от Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“), а именно: земеделският производител със стопанство, разположено в рамките на географската територия на държава-членка, който произвежда и предлага на пазара мляко или се готви да започне такава дейност в най-близко бъдеще. В настоящия случай безспорно отглеждането на млечни крави предполага добив на мляко от страна на жалбоподателя, но по делото няма данни това мляко да се предлага на пазара, като в тази насока жалбоподателят посочи, че използва млякото за изхранване на новородените и младите животни. Отделно от това в бизнес плана не е заложено жалбоподателят да започне такава дейност да предлага млякото на пазара. От изложеното следва, че жалбоподателят не притежава качеството на производител на мляко.

Що се отнася до разпоредбата на чл.4 т.3 от Наредба № 23 от 13.12.2007 г. за управление на националната млечна квота, съдът счита че органът неправилно се е позовал на нея. Съгласно цитираната разпоредба нови производители могат да кандидатстват за индивидуална млечна квота от националния млечен резерв, ако притежават най-малко 3 млечни крави или бременни юници. Тук законодателят не вменява задължение, а дава право на производителите, които отговарят на тези условия да  кандидатстват за индивидуална млечна квота. Следователно жалбоподателят в настоящия случай има възможността, но не и задължението да кандидатства за индивидуална млечна квота.

С оглед изложеното следва, че неправилно административния орган се е позовал на разпоредбите на чл.7 ал.6 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. и чл.4 т.3 от Наредба № 23 от 13.12.2007 г. и е изискал от жалбоподателя да представи удостоверение за индивидуална млечна квота.

Ето защо съдът счита, че така постановеното решение с което е прекратен Договор № 16/112/01756 от 28.07.2009г. и с което на жалбоподателя е отказано изплащането на финансова помощ представляваща второ плащане и е определена финансова корекция в размер на 24 446 лева, представляваща първо плащане по договора е незаконосъобразно, тъй като в случая липсва нередност.

За изчисляване на нарастването на икономическия размер на стопанството на жалбоподателя, не е необходимо удостоверение за индивидуална млечна квота и това се установява от таблица 13 от бизнес плана. С оглед на това изцяло необосновани са изводите на органа във връзка с валидността на издаденото от ОДБХ удостоверение.

За пълнота следва да се посочи, че съгласно чл.33 ал.1 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. А съгласно ал.2 РА може да поиска връщането на вече платени суми заедно със законните лихви към тях, когато: 1. ползвателят на помощта е представил декларация с невярно съдържание и/или изкуствено е създал условия за изпълнение на изискванията за получаване на плащанията, за да извлече облага в противоречие с целите на настоящата наредба; 2. ползвателят на помощта е получил или е одобрен за получаване на допълнителна публична финансова помощ за инвестициите по чл. 14, ал. 2 и 3 , финансирани по реда на тази наредба. В настоящия случай не се установи, жалбоподателят да не е изпълнявал свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, като не се установи и наличието на някоя от хипотезите по ал.2. Следователно неправилно административния орган е поискал връщането на полученото от жалбоподателя първо плащане по договора.

На следващо място в оспореното решение липсват мотиви и за начина, по който е определен размера на финансовата корекция. Определянето на финансова корекция в общ размер на 48 892 лева (изрично посочено в диспозитива на оспореното решение), без органът да направи валидна обосновка в решението, без такава да се съдържа и в административната преписка е съществен процесуален пропуск, съставляващ отменително основание за оспорения административен акт. Съдът не може вместо органа да преценява естеството и сериозността на недостатъците и да ги квалифицира като нередности, а оттам и да прецени законосъобразността на определения размер финансова корекция, който е от изключително значение за законосъобразността на акта по чл. 73, ал. 1 ЗЕСЕСИФ, с оглед характера на финансовата корекция, която не е санкция. 

По изложените съображения съдът намира, че Решение № 16/112/01756/3/01/04/01 от 16.10.2018 г. за налагане на финансова корекция на Директора на ОД на ДФ "Земеделие"- Пловдив е незаконосъобразно, което налага неговата отмяна.

Преписката следва да се върне на административния орган, тъй като в настоящия случай административната процедура, с която се отменя финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ, чрез извършване на финансова корекция не е инициирана от органа,а е започнала по заявка, подадената на 30.06.2014 г. от жалбоподателя за второ плащане по сключения Договор № 16/112/01756 от 28.07.2009г. с ДФЗ.

При този изход на спора,в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски. Съгласно представения списък, същите са в размер на 2 488,92 лв., от които 488,92 лв. държавна такса и 2 000 лв. адвокатски хонорар, според договор за правна защита и съдействие. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото е с 4 лева над минимално предвидения в нормата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 1996,76лв.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И  :

 

ОТМЕНЯ по оспорване на Д.С.Д., ЕГН **********,***, Решение № 16/112/01756/3/01/04/01 от 16.10.2018 г., на директора на ОД-Пловдив, ДФ“Земеделие“, с което е отказано изцяло изплащането на финансова помощ представляваща второ плащане по Договор № 16/112/01756 от 28.07.2009г., сключеният договор е  прекратен и е определена финансова корекция в размер на 24 446 лева, представляваща първо плащане по договора, определен е общият размер на наложената финансова корекция - 48 892 лева и е определено задължение за  връщане на получената сума представляваща първо плащане по договора в размер на 24 446  лева.

ИЗПРАЩА административната преписка на Директора на ОД на ДФ "Земеделие"- Пловдив за ново разглеждане на подадената от Д.Д. заявка за второ плащане с № 16/112/01756/3/01 от 30.06.2014 г.

 

ОСЪЖДА  Държавен фонд „Земеделие" да плати на Д.С.Д., ЕГН **********,*** сумата от 2 488,92 лв./две хиляди четиристотин осемдесет и осем лева и деветдесет и две ст./ разноски.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: