РЕШЕНИЕ
№703/13.11.2020г.
гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково в открито съдебно заседание на осми октомври, две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при
секретаря Дорета Атанасова.................................................................и
в присъствието на
прокурор……………………...........................................................................като
разгледа докладваното от съдия Байнова адм.д №271 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по
жалба на А.И.Д. ***, с посочен съдебен адрес:***, против АУПДВ
№24/112/08391/3/01/04/01 от 17.08.2018г. на Директор на ОД“Земеделие“ Хасково.
В жалбата се твърди, че с обжалвания
АУПДВ на оспорващата било определено подлежащо на възстановяване публично
задължение в размер на 48 892 лв., ведно с лихвата върху него, считано от
29.09.2017г., като същият бил неправилен и необоснован, постановен при
нарушаване на процесуалните правила по издаването му и в противоречие с
материално-правните разпоредби.
Относно допуснатите процесуални
нарушения се навежда следното: на първо място се счита, че актът бил издаден
след нормативно определените срокове за това и се аргументира съответно този
довод. На следващо място се твърди допуснато нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК.
Излагат се доводи, че не били обсъдени възраженията на жалбоподателката,
депозирани в срок съгласно дадената й възможност с писмо изх.№01-260-6500/1000 от
17.09.2018г., получено на 19.09.2018г. Възраженията й били препратени към ОД на
ДФЗ-Хасково на 18.10.2018г., а АУПДВ
бил издаден на 17.10.2018г. и
така била лишена от възможността по чл.34 ал.3 от АПК. Наред с това при
издаването на АУПДВ не било спазено изискването по чл.59 ал.2 т.4 от АПК - при обосноваване на извода, че установеният
по-малък размер в икономически единици на стопанството спрямо този, за който е
извършено второто плащане представлява нарушение на нормативни и договорни
отношения, не били посочени конкретните нормативни и договорни разпоредби,
приети за нарушени и как е извършено нарушението. Това препятствало съдебния
контрол за законосъобразност, а от друга страна нарушавало правото на защита на
жалбоподателката. Пречка за упражняването му в пълен обем било и непредоставянето
на последната на контролни листи и констативни протоколи за извършените
проверки.
Относно материалната незаконосъобразност
на акта се навеждат следните доводи: неправилно на жалбоподателката, в
качеството й на бенифициент по сключен с ДФЗ договор от 07.11.2012г., на
20.07.2017г. била извършена проверка на място, като експертът само визуално
установил несъответствията в площта на УПИ IX
-55, кв. 28, което не било констатирано при предишни проверки. Неправилно се
посочвала площта на този имот, която била 4,020 дка, а не 2,531 дка, което
съотв. променяло и икономическия размера на стопанството, който не бил 6,09 икономически
единици /ИЕ/, а 11,76. ИЕ, какъвто бил размерът му към момента на второто
плащане по договора. Допълнително се излагат и данни в насока на изпълнение на
поети ангажименти в отглеждане на краставици.
Моли се за отмяна на обжалвания АУПДВ.
Петендират се разноски.
От страна на процесуалния представител
на жалбоподателката в нарочна молба се прави коментар на задължителните
указания, дадени с Решение
№3767/11.03.2020г. по адм.д. №9378/2019г. по описа на Върховния административен
съд, с което след отмяна на Решение №378/14.06.2019г. по адм.д. №1175/2018г. по
описа на Административен съд-Хасково, образувано по жалба от А.И.Д. ***, против
Акт за установяване на публично държавно вземане №24/112/08391/3/01/04/01 от
17.10.2018г. на Директора на Областна дирекция Хасково при Държавен фонд
„Земеделие“, делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Счита
се, че решението на касационната инстанция е очевидно неправилно като се
излагат съображения в тази насока. Сочи се също, че в отмененото решение по адм.д.
№1175/2018г. съдът неправило приел, че оспореният АУПДВ е издаден при липса на
материална компетентност, каквато не била твърдяна от жалбоподателката.
Поддържаното от последната становище било, че директорът на ОДЗ“Хасково“ е
действал в случая при липса на териториална компетентност.
В молбата се излагат подробни
съображения за нищожност на процесния акт, поддържат се и доводите за
незаконосъобразността му. Прави се искане оспореният АУПДВ да бъде обявен за
нищожен, алтернативно – да се отмени като незаконосъобразен. Претендират се
разноски съгласно представен списък.
Ответникът – Директор ОД“Земеделие“
Хасково в писмено становище и в съдебно заседание чрез процесуален представител
излага аргументи за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде
отхвърлена. Претендира присъждане на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът, като съобрази събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С Уведомително писмо /УП/, Приложение №
8 и рег. № 24/112/08391/301/01 от 06.06.2017г. А.И.Д. подала уведомление до
Изп. директор на ДФЗ-РА за поддържане на икономически размер на стопанството,
не по-малък от този, за който било получено второ плащане и за инвестиране на
най-малко 2 000 евро от второто получено плащане за една или няколко дейности,
описани в договора за финансова помощ с ДФЗ. В р. III на същото заявителката описала вида инвестиция – моторна пръскачка OLEO MAC MB 800куб. м. на цена с ДДС 4200лева., като
декларирала размер на стопанството след второ плащане 11,76 ИЕ. Към заявлението
били приложени регистрационна карта на земеделски производител, анкетна карта
за регистрация на земеделски стопанин от 25.11.2016г. с посочени два имота с
местонахождение в с. Пряпорец и с. Р., като от анкетен формуляр /вх. №180/ се
удотоверявало, че имотът в с.Пряпорец бил с обща площ от 7,3272 ха и с начин на
трайно ползване – ниви и през текущата година на него се отглеждала лавандула.
Видно от табл.2 от формуляра, бил заявен и имот от 1,45 ха. за втори /междинни/
култури – други зеленчуци. В анкетен формуляр № 02/24.11.2016г. и касаещ
местонахождение на имота в с. Р., общ.Г., като използвана земя били посочени
три имота /под наем/ с начин на трайно предназначение- зеленчукови градини и
други, сред които били имоти с площ от 0,1330 ха, 0,1900ха и 0,4020 ха. В табл.
2 към формуляра под код 30501 и вид култура – краставици, в колона „намерения
за засети/засадени площи“ било посочено 0,6ха. Била съставена справка за
дейността на А.Д. за стопанската 2016-2017г., като в таблица били дадени
обобщени данни за обща ползвана площ от 8,0522ха и засадени култури. Приложен
бил и договор за покупко-продажба на моторна пръскачка, ведно с фактура за
сумата от 4200,00лв. с ДДС, платежни документи и приемо-предавателен протокол и
др.
Като част от преписката се представя
контролен лист за посещение на място на имот в с.Р., общ. Г. относно заявка за
плащане по проект с № 24/112/08391/3/01/01. Съгласно същия /стр.3/12 от КЛ/
било установено наличие на моторна пръскачка. Съгласно стр.5/12 от КЛ за
посочени три имота в с. Р. при посещението на място били отразени следните
констатации – за имот УПИ IX-55, кв.28, от 4.02 дка, по договор
за насаждане на градински краставици – площ 2,77 дка, констатацията при
посещението на място била – съответства.
За останалите два имота, посочени в таблицата на стр.5 от КЛ, които по договор
също били за засаждане на градински краставици, констатацията от проверката
била – визуално не съответства. На същата страница е налице отбелязване
„Културите, обект на инвестицията, са засадени“ и от алтернативно дадени опции
– да/не, на ръка било зачертано „не“. На стр. 10 от контролен лист за посещение
на място под „забележка“ било посочено, че „при посещението на място бе установено,
че площта на отгледаните краставици градински, не съответства на площта
заложена по документ, което налага извършването на проверка на място“ . Забележката
е направена от извършилите посещение на място Р. Р. – посочен като първи
експерт и Д. Я.– втори експерт, като е
отбелязана датата на посещението на място – 20.06.2017г. и са положени подпис. На
същата страница под „забележки на ползвателя“ е изписано „без забележки“ и
ръкописно е изписано името на ползвателя и поставен подпис.
Със Заповед № 333004/13.07.2017г. било
наредено извършване на проверка на място на кандидат с УРН 584753, относно
заявление с УИН 24/110912/74810. За извършената проверка на място на посочения
кандидат и заявление с място с. Р., общ. Г. бил съставен контролен лист за ПнМ.
Видно от Приложение №1 към КЛ в „забележки“ било посочено следното: имот УПИ IX-55, кв.28 към момента на проверката е площ под угар. По данни
на кандидата площта на имота е в процес на обработка и подготовка за засаждане
на късна реколта от краставици. Приложена декларация. В представените на
02.08.2017г. дневник на стопанството и ДПХО няма записи за извършени
мероприятия и обработки на имота за стопанската 2016/2017г. На 03.08.2017г. е
представена част от Дневник на стопанството със записи за имот УПИ IX-55, кв.28. Удостоверява се, че ползвателят е присъствал на
ПнМ като е дал съотв. забележки /л.000078 от преписката/ по констатациите на
проверяващите и КЛ му е връчен на 03.08.2017г. срещу подпис. Като приложение
към КЛ за ПнМ е и декларация на стопанина от 20.07.2017г., в която тя
декларира, че дворно място /УПИ IX-55, кв.28/ е в процес на обработка и подготовка за засаждане
на късна реколта от краставици. Също било декларирано, че стопанинът засадил
ранна реколта на дворно място УПИ 230/231, като след процеса на обработка и
засаждане предстояло актуализиране на
анкетната карта. На последна място било декларирано, че всяка стопанска година
била поддържана необходимата и заявена от стопанина икономическа единица.
Под изх. №01-260-6500/191 от
04.08.2017г. до А.Д. било изпратено УП за констатирани несъответствия при
извършена й проверка на място, като със същото й била дадена възможността да
направи забележки и възражения в писмен вид в срок 14 дни от датата на
получаване на писмото, като към същото бил приложено и копие от КЛ /доклад за
проверка/.
До директора на дир. „ТИ“ ДФЗ /
л.000089-92 от преписката/ била подадена докладна записка /ДЗ/ от Началник отд.
„РТИ“ – Хасково относно извършената проверка на място по мярка 112, след
плащане по заявка №333004 на кандидата А.Д.. В заключение на същата било
посочено, че от извършената документална проверка на фактите, което се описват
в ДЗ било налице съмнение, че разходооправдателните документи били фиктивни. С
друга ДЗ /стр. 000094-96 от преписката/, подадена от директора на ОДЗ-Хасково до
Изп. директор на ДФЗ било предложено извършване на проверка от дир.
„Противодействие на измамите“.
Със заповед № 03-260/РД/319 от
24.08.2017г. на Директор ОДЗ-Хасково наредил спиране обработката на УП,
Приложение № 8, с вх. № 24/112/08391/3/01/01 от 06.06.2017г. във връзка с
договор за финансово подпомагане сключен с А.И.Д. от 07.11.2012г.и подадена от
нея заявка за второ плащане от 25.11.2015г. Изпратено по пощата на адресата си А.Д.,
същото не се удостоверява да е получено /стр. 000104-108/. Заповедта била
връчена по електронен път на 30.01.2018г. /стр. 000110/.
Междувременно до директора на
ОДЗ-Хасково било подадено становище от дир. „Правна“ от 28.08.2017г. при ДФЗ, в което е посочена нуждата от
извършване на повторна проверка на място на кандидата А.Д.. Със заповед №
344479/13.09.2017г. било наредено извършване на проверка на място с начална
дата 13.09.2017г. и крайна 25.09.2017г. на кандидата А.Д. /стр. 000123/. За
повторната проверка отново бил съставен КЛ, който се удостоверява, че бил
подписан от проверяваното лице без забележки на 14.09.2017г. Като приложения
към КЛ / стр. 000142-153/ е и декларация от 14.09.2017г. /стр. 000132/. От
данните от съставения КЛ се удостоверява, че при посещението на място и видно
от направени снимки в имота /УПИ IX-55, кв.28/ нямало засадени градински краставици, същия бил
под угар.
На 29.09.2017г. е било извършено
посещение на място в УПИ IX-55, кв.28 , за което е съставен КЛ. Според направената забележка в имота няма
засадени градински краставици , а същият е под угар, което е видно от
направените снимки. Удостоверява се и
забележка от ползвателя от 29.09.2017г. със следното съдържание : „ на предната
проверка с представител на РА-РТИ Хасково установихме и снимахме късните ми
засаждения на семка за производство на късна реколта. Приложила съм декларация
с която посочвам датата, на която съм започнала засаждането на семките.“.
С ДЗ от 23.04.2018г. Директорът на
ОДЗ-Хасково поискал окончателно становище от дир. „Правна“ по договор №
24/112/08391 от 07.11.2012г. по мярка 112 от ПРСР 2017-2013г. Със становище от
30.05.2018г. Дир. „Правна“ при ДФЗ възприела извод, че били налице фактически и
правни основания за издаване на акт за възстановяване на получени плащания по
договора със стопанина.
Производството по обработка на УП,
Приложение №8 от 06.06.2017г., било възобновено със заповед № 03-260-РД/155 от
10.07.2018г., която била съобщена на А.Д. на 17.08.2018г.
С УП /стр. 000134/ стопанинът е бил
уведомен за констатирани несъответствия при проверката на място и му била
дадена възможност за писмени забележки и възражения в 14 дневен срок. За
извършената проверка е била съставена ДЗ от началник отд. „РТИ“ Хасково от
14.09.2017г. /стр. 000140/.
С писмо рег. № 24/112/08391/3/01/22/01 –
изх.№01-260-6500/1000 от 17.09.2018г. А.Д. е била уведомена на осн. чл.26, ал.1
от АПК, вр. с чл.34, ал.3 от АПК, че ДФЗ открива производство по издаване на
АУПДВ за задължение в размер на 48 892,00 лева. В уведомителното писмо са
отразени констатациите, във връзка с които се открива производството/ стр.
000187-188/, посочен е изчисления икономически размер на стопанството в ИЕ,
посочени са правните основания, на които се дължи връщане на вече изплатени
суми , както и размерът на задължението. Указана е и възможността в 14-дневен
срок от получаване на писмото да се представят писмени възражения по
основателността и размера на публичното вземане, както и писмени доказателства.
Писмото е било получено от А.Д. на
19.09.2018г., видно от приложеното известие за доставяне.
С АУПДВ №24/112/08391/0/04/01 от
17.10.2018г. на осн. чл.27, ал.3 и ал.4 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8-9 от ДОПК в
тежест на А.И.Д. било установено публично държавно вземане в размер на
48 892,00 лева., като с акта, раздел I
бил прекратен Договор № 24/112/08391 от 07.11.2012г. на осн. т. 4.7 и т.4.8,
б.“е“, а съгласно раздел II на А.И.Д. било
определено задължение в размер на 48 892,00 лева., ведно с лихва, считано
от датата 29.09.2017г., датата на узнаване на неизпълнението на нормативните и
договорни задължения. Процесният АУПДВ е бил съобщен на А.Д. на 22.10.2018г.
/видно от стр. 000244 от преписката/.
По делото се представят още и: Протокол №70
от заседание на УС на ДВФ от 27.11.2014г.; Заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017г.;
Заповед № 03-РД/203 от 18.02.2015г. /л.76 от делото/; Договор №24/112/08391 за
отпускане на финансова помощ по мярка 112 от ПРСР за периода 2007-2013г. от
дата 07.11.2012г. , сключен между ДФЗ и А.И.Д., ведно с Приложения №14 и №2 към
същия; анекс №1/ 23.09.2015г. към договора, ведно с Приложение №1а; бизнес план
относно мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по ПРСР 2007-2013г.;
протокол №4/08.05.2018г. /л.23/; уведомление от 08.05.2018г. /л.24/; пощенски
разписки /л. 25 и л.22/; уведомления /л.26-27/; извлечение по сметка /л.
41-42/; разпечатка и искания за превод /л.58-60/; уведомително писмо за
одобрение /л.67/;
По делото е назначена съдебно агро-икономическа
експертиза. Според заключението на вещото лице размерът на стопанството на
жалбоподателката в икономически единици след извършените през 2017г. проверки
на място е 6.09 ИЕ. В случай,че при
изчисляването му не е изключен имот УПИ IX-55, кв.28 в землището на с.Р., община Г., този размер би бил
11.06 ИЕ. Заключените по експертизата е
прието без оспорване от страните.
При така установеното от фактическа
страна, се налагат следните правни изводи:
Процесният АУПДВ е издаден на основание чл. 27, ал.3 и ал.4 от ЗПЗП и чл. 162, ал.2, т.8 и 9 от ДОПК.
Съгласно чл. 162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК (в действащата към м.10.2017г. редакция), публични са държавните вземания за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, а също и лихвите за тези вземания.
Съгласно чл. 165 от ДОПК, събирането на държавните публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго. В чл. 27, ал.3 от ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, а според ал.5 на същата норма, вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Според чл. 166, ал.1 и ал.2 от ДОПК, установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, а ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. Според чл. 166, ал.3 от ДОПК, Актът за публично държавно вземане се обжалва пред ръководителя на съответната администрация по реда на АПК, което във връзка с чл. 81 от АПК означава, че оспорването на акта пред по-горестоящ административен орган е правна възможност, но не и задължение за адресата му и е приложима изборността на реда за оспорване, предвидена в чл. 148 от АПК, т.е. аминистративният акт може да се обжалва пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред.
Предвид горното, жалбата като насочена
срещу годен за обжалване административен акт, изхождаща от лице с правен
интерес и подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл.149 ал.1 от АПК е
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган. Въпросът за компетентността на ответния административен орган да издаде процесния акт е разрешен с влязлото в сила Решение №3767/11.03.2020г. по адм.д. №9378/2019г. по описа на Върховния административен съд, като настоящият съд е длъжен да се съобрази с дадените в това решение задължителни указания на касационната инстанция. В тази връзка съдът не коментира оплакването за нищожност на обжалвания АУПДВ, поради некомпетентност, вкл. териториална, на издателя му като преклудирано на този етап от производството.
Оспореният АУПДВ е обективиран в писмена форма като съдържа правни и фактически основания за издаването му, а оплакването в жалбата за непосочване на нарушените нормативни и договорни разпоредби е неоснователно.
От правна страна актът се основава на разпоредбите на чл.27 ал.3 и ал.4 от ЗПЗП вр. чл.162 ал.2 т.8 и т.9 от ДОПК .
От фактическа страна в АУПДВ е посочено, че във връзка с подадено уведомително писмо приложение №8 с вх.№ 24/112/08391/3/01/01 от 06.06.2017г. по мярка 112 от ПРСР 2007-2013г. са извършени административни проверки, посещение на място и проверки на място след второ плащане, при които е установено неспазване разпоредбите на чл.33, ал.1 и чл.8а, ал.1, т.2 от Наредба 09/03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от ПРСР 2007-2013г. / Наредба 09/03.04.2008г./, както и на т.4.7 и т.4.8 , б.“е“ от Договор №24/112/08391 от 07.11.2012г. Подробно са описани констатациите при извършените проверки и посещения на място в УПИ IX-55, кв.28 в землището на с.Р., община Г.. Коментирана е дадената от жалбоподателката при проверката на място на 14.09.2017г. декларация в съпоставка с направената от нея забележка при посещение на място от 29.09.2017г. като е прието, че е налице вътрешно противоречие в изявленията на последната. Въз основа на резултатите от проверките и посещенията на място, установяващи, че в стопанството на бенефициента са открити по-малки площи на заявените градински краставици е изчислен икономическият размер на стопанството след второ плащане като е установено, че същият е 6.09 ИЕ , а второто плащане е направено за размер на стопанството 11.76 ИЕ. При така изложеното от фактическа страна, административният орган е приел, че установеният по-малък размер в ИЕ на стопанството спрямо този, за който е извършено второ плащане по договора, представлява нарушение на нормативни и договорни разпоредби, поради което и на основание чл.33, ал.1 и чл.8а, ал.1, т.2 от Наредба 09/03.04.2008г., както и на т.4.7 и т.4.8 , б.“е“ от Договор №24/112/08391 от 07.11.2012г. жалбоподателката дължи връщане на вече изплатените суми заедно със законните лихви върху тях. Във връзка с така приетото е прекратен Договор №24/112/08391 от 07.11.2012г. и е определено е задължение за възстановяване в размер 48 892 лв. В АУПДВ е посочено също, че лихва се начислява от 29.09.2017г. – датата на установяване на неизпълнение на нормативните и договорните задължения съгласно горевизираните разпоредби. Указан е 14-дневен срок за доброволно плащане, считано от връчване на акта.
Предвид горното, е видно, че приетите за нарушени разпоредби от Наредба 09/03.04.2008г. и от Договор №24/112/08391 от 07.11.2012г. са неколкократно посочени в обстоятелствената част на АУАПДВ. Същите са посочени и в уведомителното писмо за откриване на производството по издаване на АУПДВ. В тази връзка по никакъв начин не е ограничена възможността на жалбоподателката да разбере основанията, на които е разпоредено възстановяване на изплатените по договора суми, нито е препятствана възможността за съдебен контрол относно материалната законосъобразност на оспорения акт.
Не се установява в производството по издаване на процесния АУПДВ да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
Издаването на акта след срока по чл.57
ал.1 от АПК не представлява нарушение от категорията на съществените, което да
е годно да обоснове отмяната му.
В изпълнение на изискването по чл.26
ал.1 от АПК, жалбоподателката е уведомена за започване на административното производство
като изпратеното в тази връзка писмо
рег. № 24/112/08391/3/01/22/01 – изх.№01-260-6500/1000 от 17.09.2018г. е
получено от последната на 19.09.2018г. Не се установява в указания 14-дневен срок от получаването му
жалбоподателката да е представила писмени възражения по основателността и
размера на публичното вземане, както и писмени доказателства. Твърдението на
последната, че е депозирала възражения в срок, но същите не са били
своевременно препратени на ОД на ДФЗ – Хасково не е доказано, поради което няма
как да се приеме, че административният орган не е спазил изискването по чл.34
ал.3 от АПК.
Противно на твърденията в жалбата, не се
установява на жалбоподателката да не са предоставени контролните листи от
извършените проверки и посещения на място. Видно от приложените такива по
административната преписка, контролните листове са връчвани срещу подпис на
жалбоподателката като последната е запозната с констатациите от проверките и
посещенията, вкл. е вписвала бележки и е представяла документи и декларации.
Наред с горното, в проведеното
административно производство не са допуснати нарушения по чл.35 и чл.36 от АПК. Оспореният АУПДВ е издаден след
изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая и след
преценка и анализ на всички събрани в хода на производството
доказателства.
Съдът
счита, че оспореният АУПДВ съответства на материалния закон и целта му.
С разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП е въведено задължение на Разплащателната агенция да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет, които съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК представляват публично държавно вземане.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредба № 8/03.04.2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Съгласно нормата на чл. 8а, ал. 1, т. 2 от Наредбата, ползвателят на помощта възстановява цялата сума на получените по чл. 6 плащания заедно със законната лихва към тях, когато бъде установено, че не поддържа икономическия размер на стопанството, за което е получил плащането по чл. 6, т. 2.
Идентични разпоредби се съдържат и в Договор №24/112/08391 от 07.11.2012г. Съгласно т. 4. 7 от Договора фондът изисква връщането на вече изплатени суми, както по първото, така и по второто плащане, заедно със законните лихви върху тях и/или прекратява всички договори, сключени с ползвателя на помощта, когато ползвателят не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ. В т. 4. 8, б. "е" от горепосочения договор, е регламентирано, че фондът изисква връщане на вече платените суми по първото и и/или второто плащане по договора, заедно със законната лихва към тях, считано от датата на плащането, когато бъде установено, че не поддържа икономическия размер на стопанството, за което е получил второто плащане по договора.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за доказано, че жалбоподателката не е спазила задължението си да поддържа икономическия размер на стопанството си, за което е получила второ плащане по договор, респ. налице са хипотезите на горепосочените норми от Наредба № 8/03.04.2008г. и Договор № №24/112/08391 от 07.11.2012г.
Между страните не е спорно, че жалбоподателката е ползвател на финансова помощ по сключен между нея и ДФЗ Договор №24/112/08391 от 07.11.2012г. в размер на 48 892.00 лв.
В одобрения бизнес план – приложение и неР. част към договора е заложено увеличаване икономическия размер на стопанството от 4.14 ИЕ на 11.76 ИЕ към периода на проверка изпълнението на бизнес плана – третата година от сключването на договора.
Не е спорно също, че сумата по договора е изцяло изплатена на ползвателя като второто плащане е извършено за размер на стопанството от 11.76 ИЕ.
В чл.30а от Наредба № 9/03.04.2008 г. е регламентирано, че в срок до пет месеца преди изтичане на срока по чл. 27 / 5 години, считано от датата на подписването на договора за финансова помощ с РА/ и след получаване на второто плащане по чл. 6, т. 2 ползвателите подават лично в съответното териториално структурно звено на ДФЗ уведомително писмо до РА съгласно приложение № 8 и прилагат необходимите документи съгласно приложение № 9. Това задължение е предвидено във връзка с изискването по чл.14 ал.5 от Наредба № 9/03.04.2008г. бизнес планът да показва, че младият фермер ще поддържа икономическия размер на стопанството, за което е получил плащането по чл. 6, т. 2.
В изпълнение на горното, жалбоподателката е подала УП Приложение № 8 с рег. № 24/112/08391/301/01 от 06.06.2017г. В същото е декларирала, че икономическият размер на стопанството й е не по-малък този, за който е получила второ плащане , а именно 11.76 ИЕ, а площта, на която отглежда градински краставици е 6 дка / т.е. 0.6 ха/. Този размер на стопанството не се потвърждава от събраните поделото доказателства.
От приложените контролни листове за извършени посещения и проверки на място на имоти в с. Р., общ.Г., вкл. УПИ IX-55, кв.28, на които жалбоподателката е посочила, че ще отглежда градински краставици , безспорно се установява, че посочената култура не е засадена на заявената площ от 0.6 ха, каквито намерения са отразени в таблица 2 към анкетния формуляр от 24.11.2016г. и какъвто ангажимент е поет и в представения бизнес план.
Видно е от направените констатации, че към момента на извършване на посещението на място на 20.06.2017г. и последвалата проверката на място, приключила на 03.08.2017г. , засаждане на краставици е установено само в два от имотите,в землището на с.Р., обработвани от жалбоподателката, а именно УПИ VII-231, кв.46 и УПИ III-230, кв.46 , а УПИ IX-55, кв.28 е под угар. Тези констатации не се оспорват от жалбоподателката, като във връзка с посоченото от нея, че УПИ IX-55, кв.28 е в процес на обработка и подготовка за бъдещо засаждане на късна реколта от краставици, е извършена поредна проверка на място на 14.09.2017г. Видно от отразеното в контролния лист по отношение на УПИ IX-55, кв.28 отново е констатирано, че имотът е под угар, няма обособени лехи, нито поникнали растения краставици. Контролният лист е подписан от жалбоподателката без забележки, като е приложена декларация от последната, че е извършено късно засаждане на градински краставици на 01.09.2017г. , поради която причина към момента на проверката все още не са поникнали. Във връзка с последното отново е извършено посещение на място, при което за посочения имот е констатирано за пореден път, че е под угар.
При тези констатации, изчисленият от ответника икономически размер на стопанството е 6.09 ИЕ. Последното се потвърждава и от заключението по назначената съдебна-агроиконмическа експертиза, прието без оспорване от страните и което съдът кредитира като компетентно и безпристрстно дадено. От заключението се установява също, че размерът на стопанството на жалбоподателката в случай, че при изчисляването му не е изключен УПИ IX-55, кв.28, е 11.06 ИЕ , което е под заявения за поддържане размер от 11.76 ИЕ. Следва да се посочи,че при изчисленията вещото е лице е взело предвид само площта от имотите, заявена като обработвана, вкл. и по отношение на УПИ IX-55, кв.28., както е процедирал и ответникът. В тази връзка изцяло неоснователни са доводите на жалбоподателката, че следвало да се вземе предвид цялата площ от 4.020 дка на УПИ IX-55, кв.28. Видно е от контролните листове от всички посещения на място и проверки на място, че за този имот е отразявана само заявената като обработваема част от площта този имот, а не цялата му такава.
Предвид гореизложеното, е налице неизпълнение на
задължението по чл.8а , ал.1 т.2 от Наредба № 9/03.04.2008г. да се поддържа
икономически размер на стопанството, за което е получено второто плащане . В тази връзка правилно и в
съответствие с нормите на чл. 33, ал. 1 във вр. с чл. 8а, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 9/03.04.2008г. , както и с тези на т.4.7 и т.4.8 , б.“е“ от Договор
№24/112/08391 от 07.11.2012г., административният орган е приел, че
жалбоподателката следва да възстанови получената по договора финансова помощ в
размер на 48 892 лв.
По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото, основателно е искането на ответника за присъждане на разноски. На последния следва да се присъдят направените в настоящото производство, а на основание чл.226 ал.3 от АПК и тези при предходното разглеждане на делото, възлизащи общо в размер на 1424.84 лв, а именно: разноски за възнаграждения на вещи лица в общ размер 833.71 лв /180.00лв по настоящото дело и 653.71 лв - по адм.д.№1175/2018г./, държавна такса за касационно обжалване в размер 391.13 лв, както и юрисконсултско възнаграждение , което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя в размер на 200. 00 лева – за осъществено процесуално представителство по настоящото дело и по адм.д.№1175/2018г.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И.Д. ***, с посочен
съдебен адрес:***, против АУПДВ №24/112/08391/3/01/04/01 от 17.08.2018г. на
Директор на ОД“Земеделие“ Хасково.
ОСЪЖДА
А.И.Д.
, ЕГН **********, да заплати на Държавен
фонд „Земеделие” – София направените по делото разноски в размер 1424.84 /хиляда
четиристотин двадесет и четири лева и осемдесет и четири ст./ лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: