Решение по дело №1009/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 25а, т. 4 от Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на община Хасково /Наредбата/.

Образувано е по жалба на ЕТ „ГЮНАЙ МАРИНОВ“, ЕИК ********, срещу Заповед № УТ-453/24.08.2023 г. на Заместник-кмет на община Хасково, „За“ Кмет на община Хасково.

Изложени са съображения за отмяна на акта, издаден немотивирано, при допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. Посочва, че разрешението за поставяне на временен преместваем обект /ВПО/ е с валидност до 31.12.2023 г., като преди издаването му бил одобрен ПУП с влязла в сила заповед и било издадено разрешение за строеж. Обектът /контейнер/ не попадал в ПИ 77195.726.76, за който бил влязъл в сила ПУП, а бил поставен на тротоара, на разстояние от границата с този имот. Жалбоподателят не е присъствал на проверката, но сочи, че нормата на чл. 25а от Наредбата изисква приетият ПУП да е по отношение на имота, в който попада ВПО. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят ЕТ „ГЮНАЙ МАРИНОВ“, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът Кмет на община Хасково, редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител излага становище за неоснователност на жалбата. В писмени бележки сочи, че следва да бъде обсъдена целта на закона. За да бъде завършен инвестиционният процес, то следвало да се одобрят инвестиционни проекти, да се издаде разрешение за строеж и да се пристъпи към неговото реализиране. Поради това и се създавала правна възможност да се отнемат разрешенията за поставяне на ВПО, когато тези обекти възпрепятстват реализирането на инвестиционните намерения на собствениците на урегулирани поземлени имоти. Допълва, че едва през 2023 г. на собственика на имота, по отношение на който влязла в сила заповедта за одобряване на ПУП, е издадено разрешение за поставяне на временна ограда. В този смисъл това бил възможно най-късният момент, в който да бъде отнето разрешението за поставяне на ВПО, и което всъщност било благоприятно за жалбоподателя. Предвид практиката, че разрешението за ползване не можело да се отнема, се позовава на разпоредбата на чл. 80 ЗМДТ.

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 04.04.2023 г. е издадено от Кмета на община Хасково разрешение за поставяне № 301, с което се разрешава съгласно чл. 56 ЗУТ, чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредбата, поставяне на ВПО /контейнер/ за търговска дейност, с площ 13,68 кв. м., в четвърта зона на гр. Хасково, място на поставяне – ул. „Я.“, обект № **по одобрена схема за пазара за сергийна търговия, в имот – собственост на Община Хасково, за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г., ползвател – Г.А. М., ЕТ „ГЮНАЙ МАРИНОВ“, ЕИК ********, при условие – обектът да се постави на 1,20 м. от ръба на тротоара за осигуряване на пешеходна зона.

На 03.08.2023 г. от служители на община Хасково е извършена проверка на обекта, резултатите от която са обективирани в констативен протокол. Предлага се да бъдат премахнати ВПО /обект № 3/, фургон за търговска дейност /обект № 4/ и маса за продажба на плодове и зеленчуци /обект 5а/.

На 16.08.2023 г. ЕТ „ГЮНАЙ МАРИНОВ“ е получил писмо, с което е уведомен за образуваното административно производство и му е предоставен срок за премахване на обекта, във връзка с което писмо адресатът е подал възражение на 22.08.2023 г.

За ПИ 77195.726.76 по КК на гр. Хасково, северно от който е поставен ВПО, е влязъл в сила на 10.12.2021 г. ПУП, издадени са разрешение за строеж на 16.03.2023 г. за пристройка на два етажа с магазин към жилищна сграда и разрешение за поставяне от 20.07.2023 г. за временна ограда за строителна площадка. С мотив, че поставеният ВПО № 3 – „контейнер за търговска дейност“ с площ 13,68 кв. м., пречи на собственика на ПИ 77195.726.76 да реализира инвестиционните си намерения и да постави временна ограда на имота си, за който има издадено разрешение за строеж и одобрен влязъл в сила ПУП, на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА във връзка с чл. 25а, т. 4, предл. Второ от Наредбата със Заповед № УТ-453/24.08.2023 г. на Заместник-кмет на община Хасково, „За“ Кмет на община Хасково, се отменя разрешение за поставяне № 301/04.04.2023 г., издадено от Кмета на община Хасково, и е наредено собственикът на ВПО да го премахне.

При така установеното от фактическа страна, след като извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на основанията, сочени от оспорващия, и служебно на всички основания по чл.146 АПК, Административен съд – Хасково формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима - насочена е срещу индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК, подлежащ на съдебен контрол, и е подадена в срок от активно легитимирано лице - адресат на акта.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, актът е издаден от компетентен административен орган /при условията на заместване, по силата на заповед от 18.08.2023 г. на Кмета на община Хасково, чл. 57а, ал. 3 ЗУТ, чл. 25а и чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредбата/, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на нищожността му съгласно на чл. 168, ал. 1 – ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, респ. за отмяната му съгласно на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На второ място, актът е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и неговата цел, поради което са налице основания за отмяната му съгласно на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3-5 АПК.

С оспорената заповед: 1. се отменя разрешение за поставяне от 04.04.2023 г. на Кмета на община Хасково, с което на жалбоподателя се разрешава да постави временен преместваем обект /контейнер/ за търговска дейност, и 2. се нарежда собственикът да премахне обекта. В случая не е спорно, че обектът – предмет на заповедта, е такъв по чл. 56 ЗУТ, като се цели неговото премахване. Въпреки това, органът е допуснал смесване на две самостоятелни процедури относно този обект, в преюдициална зависимост помежду си.

1. Отмяната на разрешение за поставяне № 301/04.04.2023 г., издадено от Кмета на община Хасково, представлява по съществото си възобновяване на производството по издаване на административен акт, който е влязъл в сила. Съдът, в настоящия състав, не намира за необходимо да прави анализ налице ли са предпоставките за това по смисъла на чл. 99 АПК, като ще разгледа единствено чл. 25а от Наредбата.

Съгласно чл. 25а от Наредбата разрешенията, издадени по същата, се отнемат със заповед на кмета или упълномощено от него лице: 1. при неспазване изискванията на настоящата наредба; 3. при неизпълнение писмени нареждания на длъжностно лице по настоящата наредба или контролен орган. 4. при възникнали обществени нужди, налагащи това действие или влизане в сила на заповед за одобряване на ПУП за съответната територия.

Основание за отмяна на разрешението е чл. 25а, т. 4, предл. Второ от Наредбата, като се сочи издадено разрешение за строеж и влязъл в сила ПУП. В случая не се доказва нито издаването на разрешение за строеж, нито влязъл в сила ПУП, които да са относими към имота – собственост на Община Хасково, в който е поставен ВПО.

В действителност разрешението за поставяне е издадено след влизане в сила на заповедта, с която е одобрен ПУП за имота, северно от който е разположен ВПО, и след издаване на разрешение за строеж в същия този ПИ, но не е съществувала пречка за издаване разрешението за поставяне от 04.04.2023 г., тъй като ПУП и разрешението за строеж не засягат имота – общинска собственост, в който е разположен ВПО. Дори и да се приеме, че влизането в сила на заповед за одобряване на ПУП за съответната територия се отнася и за съседен на процесния имот, т.е. съответната територия като понятие трябва да се тълкува разширително и да е налице влязъл в сила ПУП не само по отношение на имота, в който е поставен ВПО, но така и за съседните му, както е в конкретния случай, то от значение е датата, на която е влязла в сила заповедта за одобряване на ПУП – преди или след издаването на разрешение за поставяне на ВПО. По делото се установи влизане в сила на заповедта за одобряване на ПУП преди издаването на разрешението за поставяне на ВПО, като няма данни да е одобрено след този момент и преди издаване на оспорената заповед изменение на ПУП. В този смисъл, приемайки мотивите на органа за отмяна на разрешението за поставяне на ВПО поради влизане в сила на заповед за одобряване на ПУП за съответната територия /съседен имот/ и впоследствие изложеното от процесуалния му представител, то въобще не е следвало да се издава разрешението за поставяне.

Следва да се отбележи, че след издаването на разрешението за поставяне от 04.04.2023 г., чийто срок е до 31.12.2023 г., е издадено разрешение за поставяне от 20.07.2023 г. за временна ограда за строителна площадка на тротоара пред ПИ 77195.726.76 по КК на гр. Хасково. Последното като факт е от значение за конкретния случай, тъй като одобреният ПУП и издаденото разрешение за строеж може и да не бъдат реализирани, но с поставянето на временна ограда за строителна площадка се оповестява началото на съществуващите инвестиционни намерения на лицето, по отношение на който са издадени разрешението за строеж и разрешението за поставяне на ограда. Разрешението за поставяне на ограда за строителна площадка, издадено на основание чл. 56 ЗУТ, и реализирането на тази ограда обаче не попадат сред основанията за отмяна на разрешението за поставяне от 04.04.2023 г. по смисъла на чл. 25а, т. 4 от Наредбата.

Съдът не намира за необходимо да обсъжда изложеното от ответника в допълнението към писмените бележки, касаещо приложимостта на чл. 80 ЗМДТ. Съгласно цитираната норма „общинският орган, издал разрешението за ползване на място, може да го отнема, когато мястото не се използва по предназначение, когато не се използва от лицето, на което е предоставено, или когато обществени нужди налагат това“. Нито една от предпоставките по чл. 80 ЗМДТ не са посочени от органа в издадения от него акт, а в хода на съдебното производство и предвид утвърденото от настоящия състав не е допустимо мотивиране на акта след постъпване на жалба срещу него и чрез излагане на факти и обстоятелства за първи път в производството по тази жалба, вкл. и доколкото се изменя/допълва волята на органа и се препятства възможността на лицето – адресат на акта, да организира правото си на защита.

2. Оспорената заповед е издадена единствено на основание чл. 25а, т. 4, предл. Второ от Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на община Хасково, издадена на основание чл. 56 от ЗУТ.

Не са посочени правните основания за издаването на заповедта в частта, с която е наредено премахване на ВПО. Следва да се уточни, че „непосочването или погрешното посочване на правното основание /чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 2 АПК/ по начало не опорочава формата на акта, тъй като, за разлика от фактическото, не е обвързващо за съда“ /така вж. Решение № 11480 от 06.10.2010 г. по адм. д. № 5441/2010 г., ІІ отд. на ВАС/. Въпреки това съдът съобрази, че основания за премахване на ВПО се съдържат в чл. 57а, ал. 1 ЗУТ, както и в чл. 26 Наредбата, съгласно която разпоредба – „преместваемите обекти се премахват, когато 1. са поставени в отклонение от изискванията на настоящата наредба; 2. са поставени без необходимите одобрени проекти и/или без разрешение за поставяне; 3. са поставени в отклонение от одобрените схеми и проекти, както и от издаденото разрешение за поставяне. 4. разрешенията са отнети или са с изтекъл срок и не са презаверени по реда на настоящата наредба. 5. при неплащане необходимите такси за обектите върху общински терени, за повече от 2 поредни месеца“.

В случая с оглед разпределената доказателствена тежест ответникът не доказа наличието на нито една от горните предпоставки за премахване на ВПО. Вероятно органът е приел, че обектът е поставен без разрешение за това или при отнето такова, вкл. и поради отпаднало основание за разрешение за поставяне /чл. 57а, ал. 1, т. 2 ЗУТ/. Презумирането на волята на органа в случая е недопустимо, като същата не може да бъде допълвана или изменяна от съда. Приемайки обратното, че липсата на посочени правни основания може да се санира с определянето им с оглед осъществителите се факти и обстоятелства, съдът формира извод, че всъщност се нарежда премахване на ВПО поради поставянето му без разрешение, тъй като то е отменено с оспорения акт. Доколкото обаче се установи, че издаденото разрешение за поставяне е отменено незаконосъобразно, то и не се е следвало разпореждане премахването на ВПО. Следва да се посочи, че административният орган може да нареди премахването на ВПО, но след влизане в сила на заповедта, с която е отменено разрешението за поставяне на този обект /в този смисъл Решение по адм. д. № 484/2015 г. на Административен съд – Хасково/. В случая заповедта в частта, с която се отменя разрешението за поставяне, не е влязла в сила, оспорена е пред съда, поради което с жалбата срещу нея се спира изпълнението й за разлика от оспорването на заповедта в частта, с която се нарежда премахване на обекта, жалбата срещу която не спира изпълнението по аргумент от чл. 217, ал. 1, т. 11 във връзка с чл. 57а, ал. 3 и ал. 9 ЗУТ. Тук е мястото да се посочи и по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, че впоследствие е издадена нова Заповед № УТ-499/25.09.2023 г. на Кмета на община Хасково, с която се нарежда премахването на същия обект поради липсата на валидно разрешение за поставяне, и която е оспорена по съдебен ред пред Административен съд – Хасково /адм. дело № 1088/2023 г./.

В този смисъл както за жалбоподателя, така и за съда, остава неизяснен въпросът каква е действителната воля на административния орган, обективирана със Заповед № УТ-453/24.08.2023 г. на Заместник-кмет на община Хасково, „За“ Кмет на община Хасково – да бъде отменено издаденото разрешение за поставяне от 04.04.2023 г. или и да бъде премахнат ВПО, за който е издадено съответното разрешение. Формира се извод, че жалбата, по която е образувано настоящото производство, следва да бъде уважена като основателна, а оспорената заповед - отменена.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, чл. 144 АПК във връзка с чл. 80 ГПК и при съобразяване липсата на направено от ответника възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 900 /деветстотин/ лева, представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, съгласно приложения договор уговорено и платено в брой.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 АПК, чл. 215, ал. 7, т. 4 ЗУТ Административен съд - Хасково

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № УТ-453/24.08.2023 г. на Заместник-кмет на община Хасково, „За“ Кмет на община Хасково.

ОСЪЖДА Община Хасково, с адрес – гр. Хасково, да заплати на ЕТ „ГЮНАЙ МАРИНОВ“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление - гр. Х., ул. „А.“ № *, вх. ., ет. *, ап. *, сумата в размер на 900 /деветстотин/ лева, представляваща направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно .

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.

Съдия: