Решение по дело №313/2016 на Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.София, 25.10.2016г.

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание на двадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                                  Съдия: Евгения Генева

При участието на секретаря Д.А.

 

разгледа докладваното от съдията гр.д. №313/2016г. и за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба вх.№ 156778/16.12.2015г. на описа на СГС от К.Б.Я. с ЕГН ********** ***, против П.н.р.Б. с която са предявени искове на осн.чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за 95 000лв. неимуществени вреди и 5 000лв. имуществени вреди. Ищецът твърди,че ги е понесъл поради наказателно преследване,протекло както следва: посл.д.№ 21 от 14.05.1999г.,предявено обвинение по чл.122 ал.2 пр.1 вр.ал.1 НК на 12.12.2002г.; с постановление за привличане на обвиняем от 18.11.2004г. на СВОП за същото деяние привлечен на 23.11.2004г. по обвинение за престъпление по чл.123,ал.4 вр.ал.1 т.3 НК;с постановление от 08.07.2005г. предявено на 19.07.2005г. обвинение по чл.119 НК;с постановление от 27.06.2005г. привлечен като обвиняем за престъпление по чл.116 ал.1 т.2 пр.3 НК; по образувано НОХД І№ П-17/2008г. на СВС осъден на 16г. лишаване от свобода и 200 000лв. обезщетение за неимуществени вреди,8000 лв. д.т. и 977 лв.съдебни разноски;с присъда № П-120/29.09.2008г. по ВНОХД № П-95 на  била отменена осъдителната присъда и отхвърлени гражданските искове; с решение № 66/16.03.2009г. ВКС оставил в сила оправдателната присъда; междувременно прокуратурата искала отмяна на оправдателната присъда по н.д.№ 8/2009г. на ВКС ІІІН.О.П и  по искане на Главния прокурор на РБ с решение № 245/03.06.2013г. по н.д. 0№796/2013г. било възобновено ВНОХД № П-95/2008г. и делото върнато на САС, който по ВНОХД № П-49/2013г. с решение № 65/11.07.2013г. отменил осъдителната присъда № П-17/16.06.2008г. на СВС и върнал делото за ново разглеждане на СОС.Образуваното досъдебно производство № 2/2014г. на ОСлС при СОП пр.пр.№ 4629/2013г. на СОП  за престъпление по чл.116, ал.1,т.2 пр.3 вр.чл.115 НК било прекратено поради това,че деянието не е престъпление/чл.243,ал.1,т.1 вр.чл.24,ал.1 НПК/По НЧД № 258/2015г. СОС потвърдил постановлението за прекратяване и с определение № 297/16.10.2015г. на САС по ВНЧД № 847/2015г. прекратяването на наказателното преследване било окончателно потвърдено.Наказателното преследване продължило от 14.05.1999г.до 16.10.2015г./16г. и 5 месеца/Бил осъден по най-тежкото обвинение/умишлено убийство/.Работил като полицай от 1985г. до 1990г. като напуснал по собствено желание.През 1995г. отново постъпил на работа и работил образцово до  инцидента на 13.05.1999г., когато умъртвил при неизбежна отбрана лице, заподозряно в три въоръжени грабежа при специализирана операция по задържане на лицето.Поради психичния стрес от преследването започнал да страда от безсъние, световъртеж,прилошаване,припадъци.Бил лекуван от 19.06.2001г. до 06.07.2001г.,после се възстановявал в санаториум.Продължил да работи като полицай, но поради влошеното си психично състояние и депресивни преживявания /станал ”нерешителен”,”отчаян”, животът му „загубил смисъл”/-напуснал работа по свое желание през 2007г.м.ноември.Станал затворен и необщителен.Намирал временно работа на различни места.Претенцията за имуществени вреди обосновава с платени адвокатски хонорари по наказателното производство.

 

Прилага 19 бр. доказателства/съдебни актове,прокурорски постановления, договори за правна защита,лична здравна книжка,епикриза/ Моли да му бъде допуснат един свидетел при довеждане за установяване на състоянието му .Иска прилагане на преписка № 4629/13г. на секретното деловодство при СОП с приложените към нея досъдебни производства и съдебни дела.

 

Претендира присъждане на съдебни разноски.

 

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен, алтернативно като частично неоснователен.Възразява се,че претенцията за неимуществени вреди е прекомерна, тъй като била наложена най-леката мярка за неотклонение”подписка”и ищецът изобщо не бил задържан.Претендираното обезщетение било несъразмерно високо в сравнение със стандарта на живот в страната.От здравната книжка било видно,че страдал от вегетативна дистония от 1986г., т.е. заболяването нямало връзка с наказателното преследване.Привличането на обвиняем било  на 09.12.2002г., докато лечението и изследванията били проведени 1г. и 6 месеца по-рано.Адвокатските хонорари били прекомерно високи.

 

След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира исковете процесуално допустими.По същество иска за имуществени вреди е основателен, а искът за неимуществени вреди-частично основателен.Съображенията за това са следните:

 

По делото е безспорно,че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по ЗОДОВ по чл.2, ал.1,т.3 , а именно: ищецът е бил обект на наказателно преследване и същото е прекратено поради липса на престъпление.Нормално-психологическа реакция са преживените тревога,безпокойство,разочарование по повод професионалната реализация.Фактически наказателното преследване е започнало на 12.12.2002г.,когато военният следовател е повдигнал обвинение за престъпление по чл.122, ал.2 пр.1 вр. с ал.1 от НК. В продължение на 6 години и 3 месеца негативните преживявания се  усилвали поради все по-тежките обвинения,повдигани на ищеца, докато накрая бил осъден на 16 години лишаване от свобода за умишлено убийство и 200 000 лв. обезщетения за наследниците на  Филипов.По това време св. Страшимирова,с която ищецът живее на семейни начала ,била бременна, което особено усилило моралните му страдания.След оправдаването му на 16.03.2009г. са отпаднали фактическите причини за такива страдания, свързани с наказателното преследване.Опасенията му,че ще  бъде осъден, възникнали отново на 25.03.2013г.,когато  с искане на Главния прокурор е възобновено наказателното дело, и приключили на 16.10.2015г. ,когато  прекратяването на наказателното преследване било окончателно потвърдено.Следователно, ищецът бил обект на преследване от държавата по искане на прокуратурата още 2 години, 6 месеца и 21 дни,т.е общото времетраене възлиза на 8 г., 9 месеца и 21 дни, а не на 16 г. и  5 месеца, както се твърди в исковата молба.По време на наказателното преследване ищецът продължил да работи като полицай,докато напуснал по собствено желание през м. ноември 2007г.Впрочем, през 80-тте години той също напуснал по собствено желание след около пет години работа като полицай, което обстоятелство говори,че демотивацията му да упражнява тази професия може да се дължи  /и / на причини, различни от процесното наказателно преследване. Мярката за неотклонение била”подписка”; ищецът създал семейство и дете в периода 2004-2007г.,което навежда на извода,че въпреки негативните емоции качеството му на живот не се е влошило съществено.Не са настъпили увреждания на здравето на ищеца през периода 2002-2015г.- същият е страдал от вегетативна дистония и е лекуван преди този период, а за инцидентните прилошавания поради събиране границите на кръвното налягане съгласно свидетелските показания не се е наложило медикаментозно лечение.Приложените медицински документи предхождат наказателното преследване:енцефалограма № 523 е от 13.08.2001г.;оплакванията в медицинския картон от 2008-2009г. са за болки в кръста,често уриниране и др.подобни страдания,неотносими към преживени негативни емоции; епикризата с диагноза „невровегетативна дистония и състояние след припадъци с неясна етиология” е за преиода 19.06.2001г.-06.07.2001г. като е отбелязано  че първият подобен инцидент се случил през 1986 г. и че е изписан с подобрение, със соматичен и неврологичен статус без болестни отклонения. При определяне справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди следва да се отбележи и обстоятелството,че прокуратурата е била длъжна да възобнови наказателното преследване предвид решението на ЕСПЧ,четвърто отделение, от 04.12.2012г. по делото „Филипови срещу България”, образувано по жалба № 24 867/2004г., съгласно което е констатирано нарушение на чл.2 от ЕКЗПЧОС.Ето защо съдът намира,че справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 5000лв. и искът следва да бъде отхвърлен за разликата до предявения размер като неоснователен.Що се отнася до иска за имуществени вреди вследствие заплащане на адвокатски хонорари, съдът намира неоснователно възражението на ответника за прекомерност на платените хонорари.Това е така,защото обвинението е било за тежко престъпление,с правна и фактическа сложност, защитата е изисквала добра квалификация на адвоката, наказателното преследване е продължило повече от осем години,постановени са множество прокурорски и съдебни актове, противоречащи на интересите на ищеца, поради което се е налагало да бъдат ефективно оспорвани.Представени са договори за правна защита  от 04.07.2008г. за 3000лв., от 05.02.2003г. за 1000лв. и от 20.06.2013г. за 1000лв. адвокатски хонорар, които доказват,че сумите са реално платени в брой.По изложените съображения искът за имуществени вреди следва да бъде уважен изцяло.Основателни са и акцесорните искове за законната лихва върху сумите на обезщетенията,счита от 16.10.2015г./датата на влизане в сила на постановлението  на СОП от 06.03.2015г. за прекратяване на производството/, до окончателното заплащане на сумите.По делото ищецът е заплатил 10 лв. държавна такса и 1000лв. адвокатски хонорар,от което следва,че ответникът е длъжен да заплати на ищеца съразмерно с уважената част на исковете съдебни разноски в размер на 101лв.

 

Водим от горното, съдът

 

                                               Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА П.н.Р.Б. да заплати на К.Б.Я. с ЕГН ********** с адрес ***, на осн.чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ обезщетения за вреди,настъпили вследствие на наказателно преследване по НОХД № П-17/2008г. на СВС,наказателно дело № 8/2009г. на ВКС ІІІ Н.О. ,НОХД № 350/2013г. на СОС, ДП № 2/2014г. на ОСлС при СОП,пр.пр.4629/2013г. на СОП , НЧД № 258/2015г. на СОС , ВНЧД № 847/2015г. на САС и ВНОХД № П-49/2013г., обезщетение за имуществени вреди от заплатени адвокатски хонорари в размер на 5000лв., ведно със законната лихва върху сумата,считано от 16.10.2015г.,до окончателното плащане на сумата, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000/пет хиляди/ лева,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 16.10.2015г. до окончателното плащане на сумата, и съдебни разноски в размер на 101/сто и един/ лева.

 

ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до предявения размер като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                                                                  Съдия: