№ 740
гр. София, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20241110209474 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на А. Г. П. срещу електронен фиш серия К № ***, издаден от
СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП и на основание чл.
189, ал.4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 100 лева.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на атакувания акт, като се моли
за неговата отмяна. В жалбата се твърди, че фишът е незаконосъобразен, тъй като не е
посочен неговия конкретен автор, както и вида на използваното техническо средство.
Оспорва се и неговата годност, както и надлежното означаване на мястото на контрол.
Жалбоподателят намира за неясно и описанието на нарушението.
В съдебно заседание не се явява редовно призованата жалбоподателка П., която не
изпраща и процесуален представител.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, се представлява от юрисконсулт ***,
която оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на електронния фиш и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :
Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано
лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима. Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 01.06.2024 г. видно от
представената от жалбоподателката разписка, като жалбата срещу него е изпратена по
пощата до ОПП СДВР на 14.06.2024 г., следователно същата е подадена в срок.
Разглеждана по същество, същата е неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
1
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 03.05.2024 г. в 13:31 ч., в Столична община, по Автомагистрала Тракия, в района на
Първи километър, до бензиностанция Петрол, с посока на движение от с. Равно поле към гр.
София, с мобилна система за видеоконтрол – АТСС, Cordon № MD1196, била засечена
скорост на движение на МПС – лек автомобил марка ***, модел *** с рег. № ***, 97 км./ч.
(след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 %) при разрешена такава – 80 км./ч.
извън населено място. Автомобилът бил заснет в лице, приближавайки към мобилната
камера, тип „триножник“, която била монтирана извън рамките на населено място и след
знак В 26, въвеждащ ограничение на скоростта от 80 км./ч. Автомобилът бил регистриран на
името на А. Г. П. с ЕГН **********. Въз основа на тези данни от СДВР е издаден
електронен фиш серия К № *** срещу П. за налагане на глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, извършено в условията на повторност. Във фиша е
посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от
влизане в сила на електронен фиш серия К № *** на 26.06.2023 г. Копие от последния фиш е
представено по преписката, като от него се установява, че П. е бил санкционирана от
ОДМВР София за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, вр.
чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП. Като в системата на ОПП СДВР е отбелязано, че фишът е бил
връчен на П. на 09.06.2023 г. и е влязъл в сила на 26.06.2023 г., като е отбелязано, че същият
е платен. Но в ОПП СДВР не са налични разписка или друго доказателство за датата на
връчване на фиша, издаден от ОДМВР София.
От разпечатка от паметта на техническо средство АТСС Cordon № MD1196, която е
веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на
процесната дата – 03.05.2024 г., в 13:31:28 ч., в района на Столична община, с координати
EL 23о45.9418 и NL 42о63.1850, е засечена скорост на движение от 101 км/ч, като са
записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман
регистрационния номер на автомобила. Към разпечатката е приложена и снимка, от който се
установява, че автомобилът се е приближавал към камерата, както и снимка на мястото на
поставяне на мобилната камера, както и на поставения знак В26, въвеждащ ограничение на
скоростта от 80 км./час в зоната на контрол на техническото средство. Поставеното на
снимката кръстче точно върху номера на автомобила несъмнено сочи, че именно неговата
скорост е засечена. Поради това, съдът приема за доказано, че именно с автомобил с
регистрационен номер *** е извършено нарушението.
Видно от представената по делото справка от Българския институт по метрология,
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2 е била одобрена на
07.09.2017 г. (преди датата на нарушението), регистрираната скорост попада в обхвата на
системата, като допустимата грешка при полеви условия е в рамките на 3 км./ч. до скорост
100 км/ч. и 3 % над тази скорост. Видно от представения Протокол за проверка от 06.12.2023
г., към датата на нарушението системата за контрол на скоростта № MD1196 е била
преминала първоначалната и последваща проверка. В случая липсват данни, които да
установяват, че радарът е използван неправомерно, в нарушение на предвидените за това
условия и ред, което да създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в
идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието. Поради изложеното съдът
намира за несъмнено установени както засечената скорост, така и местоположението и
регистрационния номер на автомобила.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени
доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на глоба серия К № *** от МВР-
СДВР, ел.фиш № ***, издаден от ОДМВР София; свален на хартиен носител снимков
материал за описаното нарушение; справка за собственика на превозното средство, посочено
във фиша; копие на заповед на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на
2
образец на електронен фиш и копие на образец на електронен фиш; справка от Българския
институт по метрология, с приложено копие на удостоверение за одобрен тип, протокол от
последваща проверка на системата, протокол за използване на техническото средство;
справка от АПИ, ОПУ София и др. Събраните по делото писмени доказателства, приобщени
към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като
същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина,
възприет от съда.
Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за
движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида
технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно
заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и
регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено
средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради
което може да установи извършеното нарушение.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите
правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.
Същият формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, установяваща
вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от
Министъра на вътрешните работи образец. Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на
извършване на нарушението е описано подробно, като е посочено и че то се намира извън
населено място; посочена установената скорост на движение на процесното МПС, както и
въведената с пътен знак максимално разрешена скорост на движение. Очевидно и от текста
на самия фиш, скоростта от 97 км/час е след приспаднат толеранс от 3%. Ясно във фиша е
посочен и вода на използваното автоматично средство за измерване на скоростта - Cordon
М2 с индивидуален № MD1196.
Поради това съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателката.
По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което
въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде
отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е
сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните
фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства.
Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за
движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида
3
технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно
заснетият образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и
регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено
средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради
което може да установи извършеното нарушение.
От представената от ОПУ София справка се установява, че в района на АМ Тракия, до
бензиностанция Петрол, в района на Първи километър с посока на движение към гр. София,
максимално разрешената скорост за движение е 80 км./ч. въведена с пътен знак. Поставянето
на знака се установява и от представената схема на организацията на пътния участък. От
същата схема се установява, че към момента на констатиране на нарушението преди зоната
на действие на радара не са били монтирани знаци Е24, указващи контрол на скоростта с
техническо средство.
Съдът намира за установено и че мястото на нарушението е извън населено място, така,
както е отбелязано на фиша, в писмото от ОПУ София и в протокола за използване на
техническото средство от 03.05.2024 г.
С измененията на ЗДвП, приети с ДВ бр. 19/2015 г. в чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП е
регламентирано задължението на определените от министъра на вътрешните работи служби
да обозначават чрез поставяне на пътни знаци, да оповестяват в средствата за масово
осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи,
участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение
чрез автоматизирани технически средства или системи. Но с ДВ бр. 54/2017 г. в сила от
09.07.2017 г. е отменена разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, като по този начин е
отпаднало и изискването за обозначаване на поставено автоматизирано техническо средство.
Поради това съдът намира, че и дадените с ТР № 1/26.02.2014 г. по ТД № 1/2013 г. на ОС на
ВАС разрешения във връзка с обозначаването на зоната на контрол на използваните
технически средства за контрол на скоростта, са загубили значението си.
С ДВ бр. 6/2018 г. в сила от 16.01.2018 г. е отменен изцяло чл. 7 от Наредба № 8121з-
532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата на МВР, който
предвиждаше задължението местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани
технически средства и системи да се обозначават с пътен знак Е24 и се оповестяват чрез
средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на
вътрешните работи.
Следователно, за законосъобразното издаване на електронен фиш в случая, след
изменението на ЗДвП от 09.07.2017 г. освен техническата изправност на използваната
автоматизирана система за контрол, не е необходимо да се установи и обозначаването на
пътния участък със знак Е 24 поради отпадането на задължението по чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП, съответно по чл. 7 и 8 от Наредбата.
Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189,
ал.4 от ЗАНН. Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния
акт. В разпоредбата на чл. 189, ал.4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на
електронния фиш и сред тях не фигурира „дата на съставяне на фиша” или данни за
физическото лице, негов издател (за разлика от изискванията по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН,
които предвиждат подобни реквизити на АУАН и НП). Ето защо липсата на дата на
съставяне на електронния фиш или посочване на имената на физическо лице, което го е
издало, не се възприема от съда като съществено процесуално нарушение.
Измерената скорост на движение на автомобила е 101 км/ч., допустимата грешка при
измерването в тези случаи е +/- 3 %, поради което правилно във фиша е отразена скорост от
97 км/ч., /доколкото е отчетено преминаването на границата от 100 км/час/, поради което не
4
е налице процесуално нарушение още повече, че то е благоприятно за жалбоподателя, като
при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс като скоростта е намалена на
97 км./ч. В случая съдът прие за безспорно доказано, че в процесния пътен участък е била
въведена максимална скорост на движение от 80 км./час с пътен знак В 26, поставен преди
зоната на контрол, което се установява от приложената фотоснимка на знака и протокола за
използване на техническото средство, като нарушението е извършено извън населено място.
Следователно, с оглед приетите по-горе фактически положения се налага извод за
превишение на разрешената скорост със 17 км./час, както е посочено и във фиша.
От материално-правна страна, от анализа на доказателствените източници се достига
до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо
средство АТСС било заснето движение на процесния автомобил със скорост от 97 км./ч. при
ограничение от 80 км./ч. извън населено място, въведено с пътен знак В 26, с което е
нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, като е установено превишение със 17 км./ч.
По аргумент от чл. 188, ал. 1 ЗДвП, регистрираният собственик или ползвател на
автомобил, с който е извършено нарушение, ако не посочи конкретно лице, което е
управлявало автомобила, отговаря за извършеното с това МПС административно
нарушение. Доколкото по делото не е представена декларация от законния собственик на
автомобила за конкретното лице, което е управлявало автомобила на посочената във фиша
дата, правилно е санкциониран регистрирания собственик на автомобила П..
По безспорен начин въз основа на събраните и кредитирани доказателства по делото
се установява извършването на нарушението, самоличността на наказаното лице и правното
основание за това. Водачът на автомобила е следвало да съобрази поведението си с
изискванията на закона и да се движи с разрешената скорост от 80 км/ч., въведена с пътен
знак В 26, но е неглижирал настъпването на общественоопасните последици (застрашаване
на безопасността на движещите се по пътя лица), при пряката си цел да управлява своето
МПС с избрана от него самия скорост, независимо от наличното ограничение.
Освен това съдът прие, че обжалваният електронен фиш съдържа ясно и точно
посочване на нарушените разпоредби, като изрично е посочена пълното правно основание за
ангажиране на отговорността на жалбоподателя за извършено в условията на повторност
нарушение.
На жалбоподателя П. е наложена глоба в размер на 100 лева на основание чл. 182, ал.
4, вр. ал. 2, т. 2 ЗДвП, доколкото другата цитирана в електронния фиш разпоредба на чл. 189,
ал. 4 ЗДвП урежда единствено възможността за издаване на електронен фиш вместо
наказателно постановление. Посочената разпоредба на чл. 182, ал. 4 ЗДвП предвижда
налагане на по-тежки административни наказания в хипотеза на нарушение, извършено при
условията на повторност. Съгласно чл. 182, ал.4 ЗДвП „когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5,
ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба
в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство за срок три месеца”. Следователно правилно е изчислен и размера на
глобата, който е двукратния размер по чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП за превишение от 10 до 20
км./час извън населено място, т.е. 100 лева.
Допълнително, съдът прие, че в случая са налице достатъчно доказателства за
извършване на нарушението в условията на повторност, доколкото се доказа, че
жалбоподателката е била наказвана за същото по вид нарушение в едногодишен срок преди
датата на настоящото такова 03.05.2024 г. Към преписката е представено копие от
електронен фиш серия К № ***, с който жалбоподателката на основание чл. 182, ал. 2 т. 3 от
ЗДвП е наказана с глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП,
но не са представени доказателства установяващи датата на получаване на препис от този
фиш от жалбоподателката. Но съдът установи, че този електронен фиш е влязъл в сила на
5
26.06.2023 г. В справката за връчване на фиша е посочено, че цитираният електронен фиш е
връчен на 09.06.2023 г. и че е влязъл в сила на 26.06.2023 г. след като глобата е била платена.
Макар тези обстоятелства да не са доказани чрез представяне на разписка, а единствено със
справка от поддържаната именно от наказващия орган система, съдът отчете, че органът
признава неизгоден за него факт, а именно, че глобата е платена. Поради това съдът прие за
достоверна информацията за датата на влизане в сила на фиша. Затова съдът прие, че
процесното нарушение е извършено в условията на повторност, преди да е изтекъл
едногодишния срок от влизане в сила на предходния фиш.
Изложените по-горе съображения водят до извода, че при издаването на електронния
фиш не са допуснати нарушения на процесуалния или материалния закон и правилно е
ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е
превишаване на разрешената скорост със 17 км/ч. извън населено място, следователно
обществената опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет,
който не позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай. Съдът
взе предвид и множеството влезли в сила електронни фишове срещу жалбоподателката за
управление на МПС с превишена скорост.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденият електронен фиш следва да
бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен.
С оглед изхода на делото се явява основателна и претенцията на процесуалния
представител на СДВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на наказващия
орган след потвърждаване на обжалваното НП. Съгласно чл. 63д, ал. 4 ЗАНН законът
допуска присъждането на разноски, включително и за осъществено процесуално
представителство на наказващия орган. По делото като представител на СДВР в
проведеното последно съдебно заседание е участвал юрисконсулт и съдът е потвърдил
обжалваното НП. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена
въз основа на законовата делегация по чл. 37 от ЗПП, възнаграждението за защита в
производствата по ЗАНН е в размер от 80 до 150 лева. Съдът намира, че в случая
производството не е с особена правна или фактическа сложност и е проведено само едно
съдебно заседание с участие на юрисконсулта, поради което и следва да се присъди
минималното предвидено възнаграждение в размер на 80 лева.
Поради гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2 т. 5 вр. ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № ***, издаден от СДВР, с който на А. Г.
П. за извършено нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр.
чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на
100 лева.
ОСЪЖДА жалбоподателя А. Г. П. с ЕГН ********** да заплати на СДВР сумата от
80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7