№ 551
гр. София, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100500341 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №341/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на К. М. М. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №20158044 от 15.07.2021 г постановено по гр.д.
№8624/2019 г на СРС , 128 състав ; поправено с решение №20202833 от 26.10.2021 г по
същото дело в частта , с която е признато за установено по иск на “Т.С.” ЕАД ЕИК **** ,
гр.София срещу въззивника , че последният дължи сумата от 589 лева цена на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода 01.08.2015 г – 30.04.2017 г за ап.№133 в гр.София
ж.к.**** ; ведно със законната лихва от 13.09.2018 г до окончателното заплащане на сумата ;
и сумата от 85,75 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 15.09.2016 г –
03.09.2018 г ; за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
26.09.2018 г по ч.гр.д.№60291/18 г на СРС , 128 състав . Решението на СРС се обжалва и в
частта за разноските .
Въззивникът – чрез особен представител адвокат - излага доводи за неправилност на
решението на СРС /в обжалваната част/ . М. не е приел на ОС на ЕС да си постави топломер
/разпределители/ и не е обвързан с договор с лицето извършващо дялово разпределение .
Представеният договор за дялово разпределение с Етажната собственост /ЕС/ е изтекъл .
Процесните задължения не е ясно как са изчислени и са недоказани .
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба . В писмено
становище оспорва същата и претендира разноски .
1
Третото лице “ПМУ София ” ООД гр.София не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Основното решение на СРС е връчено на въззивника на
21.07.2021 г и е обжалвано в срок на 28.07.2021 г.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената
част .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във
всички случаи въззивният съд следи служебно за дадената от първоинстанционния съд
правна квалификация на исковете .
Решението на СРС е валидно и допустимо , но неправилно в обжалваната част .
Законосъобразно СРС е приел , че ответникът е потребител на топлинна енергия съгласно
императивната норма на чл.153 ЗЕ , предвид качеството му на вещен ползвател според
нотар.акт на стр.17-19 от делото пред СРС и подадено заявление-декларация за откриване на
партида. СТЕ установява , че сградата на ответника е топлофицирана и в нея е извършвано
дялово разпределение от съответното оторизирано лице. Без значение е дали са налице
писмени договори между етажната собственост и третото лице , както и между последното и
ищеца . СТЕ доказва , че договорите са изпълнявани за процесния период и не е имало
възражение от етажните собственици , включително ответникът . Във въззивната жалба не се
оспорват с относими доводи размерите на процесните вземания присъдени от СРС .
Фактическото ползване или неползване на имота са без правно значение . С Решение № 5 от
22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г., Конституционният съд отхвърли
искането на омбудсмана на Република България за установяване на
противоконституционност на чл.153 ал.1 и ал.6 от ЗЕ. В мотивите на решението е посочено,
че: "Разпоредбите на чл.153 ал.1 и 6 от ЗЕ изпълняват конституционните изисквания да
защитават правата на потребителите за ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация
е обща част по смисъла на ЗЕ, Закона за собствеността и Закона за управление на етажната
собственост и всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за
потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ".
Правото на част от собствениците да не ползват топлинна енергия за отопляване на
индивидуалните си имоти не налага на извода, че не следва да заплащат топлинна енергия,
защото освен собственици и титуляри на вещни права на конкретни имоти, те са
съсобственици на сградната инсталация и на общите части в сградата и следва да
поемат припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, свързани с тях и в този
2
смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да преустановят подаването на
топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на топлинна енергия за
общите части на сградата - етажна собственост и на отдадената от сградната инсталация,
която също е обща част. Тези потребители обективно получават в имотите си част от
топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални топлопроводи на сградната
инсталация, поради което не е налице пълна липса на потребление на топлинна енергия.
С оглед на изложеното се налага изводът , че индивидуален и пълен отказ от потребление на
топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна
собственост е невъзможен и недопустим, тъй като всички съсобственици поемат
съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части и
сградната инсталация. Друго законодателно разрешение за общите части на сграда -
етажна собственост не може да се даде предвид характера на подобни сгради. Липва
противоречие с чл.62 ЗЗП , защото ответникът може – съвместно с останалите етажни
собственици – да инициира прекратяване на топлоподаването в сградата-ЕС .
Вземанията до посочените размери са доказани с представените писмени доказателства ,
ССЕ и СТЕ .
Решението на СРС е неправилно в обжалваната част поради неправилна правна
квалификация . При неправилна правна квалификация първоинстанционното решение
трябва да бъде отменено и въззивният съд да даде законосъобразната правна квалификация
- решение №30 от 26.02.2016 г по гр.д.№3600/15 г на ВКС , III ГО , решение №324 от
28.07.2011г по гр.д. № 924/2010 г, ГК , ІV ГО на ВКС и пр.
В случая в диспозитива на решението на СРС липсва каквато и да е правна
квалификация , а в мотивите на решението са посочени само чл.422 ГПК във вр. чл.415
ГПК . Тези норми са процесуални и общи и могат да са относими към последици от
заповедно производство за вземания произтичащи от различни договорни и извъндоговорни
основания. Въпреки дадената от настоящия съд възможност първоинстанционният съд
отказа не поправи решението си , а същото не може да бъде потвърдено при липсваща
„правна квалификация“.
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени в обжалваната част и исковете
да се уважат за същите размери , но при правилната правна квалификация , в случая чл.422
ГПК във вр.чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД . Трябва да се присъдят и аналогични по
размер разноски на ищеца пред СРС и в заповедното производство , като е необходимо ново
произнасяне, доколкото вземането за разноски следва резултата от въззивния контрол .
Неизпълнени остават указанията на въззивния съд и по отношение връчване на
решението на СРС на Д. СТР. М. .
С определение №3325 от 14.10.2021 г по гр.д.№11918/21 г на СГС , II „Б“ състав
настоящият съд констатира , че решението на СРС не е връчено надлежно на ответника Д.М.
. На същата е връчена призовка за подаване на отговор чрез чрез работодател „П.С.“ ООД ,
като призовката е подписана от „В.С. – баба от адреса“. За о.с.з пред СРС М. е счетена за
3
редовно призована по чл.47 ГПК , но същата няма назначен особен представител , а такъв
е бил назначен само на К.М. .
Вместо да връчи решението на М. по реда на чл.47 ГПК и да назначи особен представител ,
СРС е извършил проверка дали „В.С.-баба от адреса“ е баба на Д.М. . Изискани са служебни
справки и е установено , че бабите на Д.М. са : П.В. /починала/ и другата е неизвестна , но с
вероятен съпруг роден 1913 г т.е. много вероятно починала преди десетилетия .
При тази фактическа обстановка напълно необосновано СРС счита , че „В.С.-баба от
адреса“ е „родственик“ на Д.М. и че са спазени изискванията на чл.46 ал.1,2 ГПК . Няма
никакви доказателства „бабата от адреса“ да е лице от домашните на М. , а е по-
вероятно „бабата от адреса“ да е баба на представляващия „П.С.“ ЕООД . Визираният „адрес
на бабата“ е на дружеството , за което се твърди , че е работодател , а не на М. .
В нито един момент М. не е била призована надлежно пред СРС , за да се приеме връчване
на постановените решения по чл.41 ал.2 ГПК , а както се посочи не е спазен и реда по чл.47
ГПК , защото не е бил назначен особен представител . Делото трябва да се върне на СРС ,
който да извърши надлежно връчване на постановените решения на Д.М. .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20158044 от 15.07.2021 г постановено по гр.д.№8624/2019 г на СРС ,
128 състав ; поправено с решение №20202833 от 26.10.2021 г по същото дело в частта , с
която е признато за установено по искове на “Т.С.” ЕАД ЕИК **** , гр.София срещу К. М.
М. ЕГН ********** от гр.София , че последният дължи сумата от 589 лева цена на
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.08.2015 г – 30.04.2017 г за ап.№133
в гр.София ж.к.**** ; ведно със законната лихва от 13.09.2018 г до окончателното заплащане
на сумата ; и сумата от 85,75 лева лихви за забава върху посочената главница за периода
15.09.2016 г – 03.09.2018 г ; за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 26.09.2018 г по ч.гр.д.№60291/18 г на СРС , 128 състав ; както и в частта , в
която К. М. М. ЕГН ********** от гр.София е осъден да заплати на “Т.С.” ЕАД ЕИК **** ,
гр.София сумата от 759,44 лева разноски пред СРС и в заповедното производство ; и вместо
него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на “Т.С.” ЕАД ЕИК **** , гр.София срещу К.
М. М. ЕГН ********** от гр.София , че последният дължи на основание чл.422 ГПК във
вр.чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумата от 589 лева цена на доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода 01.08.2015 г – 30.04.2017 г за ап.№133 в гр.София ж.к.**** ;
ведно със законната лихва от 13.09.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата
от 85,75 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 15.09.2016 г –
03.09.2018 г ; за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
26.09.2018 г по ч.гр.д.№60291/18 г на СРС , 128 състав .
4
ОСЪЖДА К. М. М. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Т.С.” ЕАД ЕИК **** ,
гр.София 759,44 лева разноски пред СРС и в заповедното производство и 350 лева разноски
пред СГС .
ОСЪЖДА К. М. М. ЕГН ********** от гр.София да заплати по сметка на СГС 50 лева
държавна такса .
ВРЪЩА делото на СРС за връчване на решенията му на Д. СТР. М. ЕГН ********** ,
съгласно мотивите в настоящото решение .
Решението е постановено при участието на “ПМУ София ” ООД гр.София като трето лице
помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД ЕИК **** гр.София .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5