РЕШЕНИЕ
№ 2005
гр. Пловдив, 27.10.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на двадесет и
осми септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като
разгледа докладваното от Председателя адм.
дело № 1348 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
І.
Производството и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава Десета от АПК, във връзка с чл. 172,
ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
2. Образувано е по жалба на А.И.Т.,
ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат Н.Д., срещу заповед № 21-1030-000607/27.02.2021 г. на началник група при
сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Пловдив, с която на оспорващия е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията
на пътно превозно средство /ППС/ с рег. № ***** за срок
от 6 месеца. В жалбата са поддържа становище за неправилност и
незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се,
че оспорващият не е извършил административно нарушение. Оспорва се установената
от контролните органи фактическа обстановка.
3. Ответникът - началник група при
сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Пловдив, не взема становище по допустимостта и основателността на
жалбата.
4. Окръжна прокуратура - гр.
Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото
производство, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
ІІ. По
допустимостта на жалбата:
5. Жалбата е подадена от лице с правен
интерес в рамките на установения преклузивен процесуален срок срещу
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява
ДОПУСТИМА.
III. Фактите по делото:
6. Съставен е АУАН № 355399/27.02.2021
г. от И.В.П.- на длъжност полицай при ОДМВР – Пловдив, в който е отразена
следната фактическа обстановка: На
27.02.2021 г., в 15:14 часа, в с. Калоянов, на кръстовището на ул. „Цанко
Церовски“ и ул. „Изгрев“ като водач на мотоциклет „Ямаха“ ВР450 с рег. № ***** /лична собственост/ управлява
моторното превозно средство без да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно
средство. Не притежава необходимата категория „А“, с което виновно нарушил чл.
150А, ал. 1 от ЗДвП.
7. Според справка от информационната
система на МВР, А.И.Т. притежава свидетелство за управление на моторно превозно
средство от категория „В“, „М“ и „АМ“, със срок на валидност до 01.03.2021г.
8. Въз основа на така установеното е издадена Заповед №
21-1030-000607/27.02.2021 г., с която административният орган за нарушение на
чл.150А, ал.1 вр. чл. 171, т.2а от ЗДвП приложил спрямо А.И.Т.
принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС с
рег. № ***** за срок от 6 месеца..
9. За удостоверяване на компетентността да
издаде оспорения административен акт, ответникът представя Заповед №
317з-391/06.02.2017г. на Директора на ОДМВР – Пловдив, с която в изпълнение на
Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи е
оправомощил началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, в качеството им на длъжностни
лица, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по
чл. 171, т.2а от ЗДвП.
IV. От правна страна:
10. Според чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
предвижда налагане на ПАМ - "прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една
година".
Съгласно
чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 2а, се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните
работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на
обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в
Република България.
Съгласно чл.
172, ал. 2 от ЗДвП, налагането на принудителните административни мерки от
ръководителите на службите за контрол се извършва чрез: 1. недопускане
управлението на моторното превозно средство; 2. спиране от движение на
моторното превозно средство; 3. отнемане на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1
и чл. 166, ал. 2, т. 1 (сред които и свидетелството за управление на водача) и
др.
В случаите
по чл. 171, т. 1, буква "б" свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване
на административното нарушение /чл. 172, ал. 3 от ЗДвП/.
Заповедта за
налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на
изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една
принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните
изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ
случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни
органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по
реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки
конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава
правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
По смисъла
на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне
превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните
нарушения.
Цитираната нормативна уредба налага
извод, че фактическият състав на визираната в чл. 171, т. 2а ЗДвП мярка за
административна принуда, при наличието на който е законосъобразно прилагането
й, е наличието на установено по съответния ред административно нарушение. В
случая съставеният АУАН № 355399/27.02.2021 г. съдържащ фактическите констатации
на контролните органи, които съставляват едновременно и фактическите
обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване
на противното.
Оспорващият не сочи никакви доказателства в подкрепа на защитната си
теза. Фактическите констатации на контролните органи се подкрепят от събраните
по делото доказателства. Видно от данните, отразени в информационната система
на МВР, оспорващият не притежава свидетелство за управление на моторно превозно
средство от категория „А“, каквото по според правилата на чл. 150а, ал. 2, т. 2
- т. 4 се изисква за управлението на превозни средства от типа „мотоциклет“. При това положение по делото безспорно се установи, че
жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение, за което
законосъобразно му е приложена административна принуда по реда на чл. 171, т.
2а, б. „а“ от ЗДвП.
Ответният
административен орган не е посочил
конкретни мотиви относно размер на мярката, но тъй като същата е определена в
минимален размер това не представлява съществено процесуално нарушение.
Мотивите за размера на принудителната административна мярката са съставен
елемент от съдържанието на административния акт и следва да допълват мотивите
за налагането й, но не са водещи при преценката за наличието на фактическите и
правни основания за прилагането на административна принуда. При безспорно
установяване на материалноправните предпоставки за налагане на съответния вид
административна принуда размерът на мярката следва да се преценя съобразно
принципа за съразмерност, т.е. да не ограничава правата на субекта в степен, надхвърляща
преследваната от закона цел. Респективно ако се установи, че размерът на
мярката е съответен на този принцип
същата ще съответства и на целта на закона. Тази преценка се дължи служебно от
съда въз основа на всички установени по делото факти и обстоятелства. Иначе
казано, настоящият състав на съда намира, че липсата на мотив за размера на
мярката не може да бъде самостоятелно формално основание за отмяната й без да
се държи сметка за преследваната от закона цел и наличието на съразмерност.
Управлението на превозно средство от водач без нужната правоспособност се
характеризира с изключително висока степен на обществена опасност. Отнесено към
охраняваните от закона цели (подобряване на пътната обстановка в страната,
ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на
загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението) това деяние
изисква налагането на административна принуда с превантивен характер, за да се
осуети възможността нарушителя да извърши други подобни нарушения. В случая
съдът намира, че не следва да бъде даван превес с цел охрана личния интерес на
оспорващия спрямо обществения интерес, тъй като последният несъмнено е с
по-висок интензитет. С оглед спецификите на настоящия казус прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца не се явява
прекомерно и не ограничава правата на нарушителя в степен, надхвърляща
преследваната от закона цел.
Мотивиран от горното, при проверката
по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден,
издаден в предписаната от закона форма при спазване на процесуалните правила, в
съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което
подадената срещу него жалба се явява неоснователна
V. По съдебните разноски.
11. Ответникът
в настоящото производство не претендира разноски, поради което произнасяне в
тази насока не се дължи.
Ето защо,
Съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата А.И.Т., ЕГН **********,
адрес: ***, чрез адвокат Н.Д., срещу заповед № 21-1030-000607/27.02.2021 г. на
началник група при сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – Пловдив.
Решението не
подлежи на обжалване.
Административен съдия: /П/