МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №82 ОТ 05.11.2012 Г. ПО НОХД №435/2012 Г. НА НПРС
Подсъдимият
Ю.С.А. е предаден на съд затова, че на 10.05.2012 г. в с. П., обл. Ш. отнел
чужда движима вещ /1 бр. мобилен телефон, марка “***”/ на стойност 45.00 лв.,
собственост на М.Ш.А., без неговото съгласие и с намерение противозаконно да го
присвои, като случаят е маловажен - престъпление по чл.194, ал.3 във вр. с ал.1
от НК.
По предявеното
му обвинение подсъдимият се признава за виновен и изразява съжаление за
извършеното престъпление.
Като
съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият Ю.С.А.
***. На 10.05.2012 г., около 16.00 часа той и съпругата му посетили магазин за
хранителни стоки в същото село, с молба към
продавачката да им предостави стоки на вересия, но им било отказано.
Тогава подсъдимият тръгнал към дома на свой роднина, за да потърси пари в заем.
Минал покрай двора на детска градина „***” - с. П. и видял закачена за оградата ученическа раница,
а върху нея мобилен телефон „***” със сребрист преден панел. Подсъдимият решил
и взел мобилния телефон, сложил го в джоба си и се отдалечил. Този мобилен
телефон свидетелят М.Ш.А. закупил на малолетния си син М.А. една година преди
това. На 10.05.2012 г. в следобедните часове свидетелят М.М., който бил ученик
в СОУ „***” - с. П., заедно с приятели, отишъл да играе в двора на детската
градина. Свидетелят закачил раницата си от външната страна на оградата на
детската градина, а мобилния телефон оставил върху раницата. Малко след 16.00
часа решил да погледне колко е часа и установил липсата на телефона. Споделил
веднага това с учителя си - свидетеля Е.Х.. Той попитал присъстващите дали са
забелязали някой да минава в близост и така разбрал, че именно подсъдимият е
минал малко по – рано покрай оградата.
Свидетелят Х. се свързал с кмета на населеното място - свидетеля Е.Ю. и двамата
посетили дома на подсъдимия. Първоначално последният отрекъл, но по-късно си
признал за кражбата и предал с протокол
за доброволно предаване вещта. Тя била възстановена на пострадалия. В
хода на делото е назначена оценителна експертиза за пазарната стойност на
вещта, към момента на деянието на подсъдимия, от която се установява, че
стойността е 45 лева.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът прие за установена по безспорен начин от всички
събрани по делото доказателства – показанията на свидетелите М.Ш.А., Е.Ю., М.Ш. и малолетния М.М., от заключението
по назначената в хода на досъдебното производство оценителна експертиза, от приложените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства – протокол за доброволно предаване от
10.05.2012 г., разписка за върната вещ от 11.05.2012 г, както и от обясненията
на подсъдимия Ю.С.А., дадени на съдебното следствие, където той се признава за
виновен и подробно разказва за случилото се.
Анализът на
събраните доказателства налага извода, че с деянието си подсъдимият от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.194,
ал.1 от НК. Той е отнел от владението на свидетеля М.М. горепосочената вещ, без съгласието на
свидетеля и с намерението противозаконно да я присвои, като вещта е собственост на свидетеля М.Ш.А.. Намерението
на подсъдимия за своене е безспорно. От субективна страна деянието е
осъществено от подсъдимия с пряк умисъл,
тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е
целял настъпването на общественоопасните му последици.
Съдът отчете
по делото, че стойността на предмета на посегателството е ниска – същата е
много под размера на установената за страната минимална работна заплата към
датата на деянието. Именно поради това обстоятелство съдът счете, че
осъщественото от Ю.С.А. деяние кражба, следва да се окачестви като маловажен
случай и да се квалифицира по чл.194, ал.3, във вр. с ал.1 от НК. За това деяние той бе признат за виновен.
Наказанието,
което се предвижда за извършеното от подсъдимия деяние е лишаване от свобода до
една година или пробация, или глоба от сто до триста лева. Видно от приложената
по делото справка за съдимост на подсъдимия А., той е осъждан, но е реабилитиран по право. Също
така не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ от
общата част на НК. Същевременно причинената от престъплението имуществена вреда
е възстановена. Затова по отношение на Ю.С.А. са налице условията на чл. 78а от НК, поради което и съдът, след като го призна за виновен, го освободи от
наказателна отговорност и му наложи административно наказание. При определяне
на конкретния размер на административното наказание, съдът наложи наказание в
размер, съвпадащ с минималния, отчитайки превеса на смекчаващите отговорността
на подсъдимия обстоятелства, а именно, че обвиняемият е с ниска степен на
обществена опасност, по делото той прави
пълни признания и изразява съжаление за стореното от него, а и обстоятелството,
че доброволно в същия ден на престъплението е предал инкриминираната вещ. Също
така е видно, че подсъдимият е в затруднено материално положение. Поради това и
като отчете, че в случая е налице превес на смекчаващите отговорността на
подсъдимия обстоятелства, съдът съобрази, че следва да наложи на Ю.С.А.
наказание в размер съвпадащ с минималния такъв, а именно от 1000 лева.
Подсъдимият бе осъден и да заплати направените
по делото разноски в размер на 60 лв. /шестдесет лева/, от които 40 лв.
/четиридесет лева/ по сметка на ОД “Полиция” – гр. Ш. и 20 лв. /деветдесет
лева/ по сметка на Новопазарския районен съд.
В
този смисъл съдът постанови присъдата си .
16.11. 2012 г. РАЙОНЕН
СЪДИЯ: