Определение по дело №39/2020 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 март 2020 г.
Съдия: Маргарита Русева Славова
Дело: 20207210700039
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

                                              О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №191

гр.Силистра, 12.03.2020 година


         Административният съд гр.Силистра, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав: съдия Маргарита Славова, при секретаря Стефка Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Славова адм.дело№ 39 по описа на съда за 2020 г.  установи, че с вх.№276/11.03.2020 г. по делото е постъпила административната преписка, от документите в която, могат да се правят изводи за редовността на сезирането на съда в темпорално и процесуално отношение. Освен това, едновременно с обжалването на административния акт, представляващ Заповед №3903-1/30.01.2020 г. на заместник директор на Териториална дирекция Дунавска в Агенция „Митници“, с административен адрес:гр.Русе, бул.“Липник“ №117, с която е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ на основание чл.124б ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, е формулирано и искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта, по аргумент от чл. 124б ал.3 ЗАДС. За последното няма нормативна пречка, при съобразяване с общата разпоредба на чл.166 ал.4 във връзка с ал.2 АПК, съгласно която:„Допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2“ В такава именно хипотеза е заявено искане за спиране изпълнението на оспорената Заповед на митническия орган, като специалният закон ЗАДС допуска постановяването на друг резултат от съда, което сочи, че са налице процесуалните предпоставки за разглеждането му в закрито съдебно заседание.

 

          Производството е образувано по жалба на „Петроком 07“ ООД със седалище в гр.Силистра и ЕИК:., представлявано от управителя А.П.Й., срещу Заповед №3903-1/30.01.2020 г., издадена от заместник директор на ТД Дунавска в Агенция “Митници“, с която е наложена ПАМ по вид „запечатване на обект“, представляващ бензино-газостанция, намираща се в гр. ., ул.“. № ., стопанисвана от „Петроком 07“ООД, за срок от един месец; като на основание чл.124в ал.1 ЗАДС е „забранен и достъпа до обекта“. Предоставен е на търговеца 3-дневен срок от връчването на заповедта, за отстраняване на наличните стоки от обекта, като изрично му е указано, че наложената административна принуда подлежи на предварително изпълнение по силата на самия закон, както и нормативната последица от чл.124б ал.5 ЗАДС при представяне на доказателства за заплатена имуществена санкция, от вида и в размера, определен с приложеното Наказателно постановление №3903/ 28.01.2020 г., за което няма данни да е влязло в законна сила.

            Предварителното изпълнение на оспорения акт е допуснато ex lege, което означава, че законодателят е презюмирал наличие на особено важни държавни и обществени интереси, необходимостта от защита на които, по дефиниция, са материалноправните предпоставки  от чл.60 ал.1 АПК. Изводът се извежда от разпоредбата на чл.124б ал. 3 ЗАДС, регламентираща отклонение от принципа на чл.166 ал.1 АПК, че всяко оспорване по правило спира изпълнението на невлезлия в сила административен акт. Фактически искането следва да бъде разгледано по реда на чл.166 ал.4 АПК, доколкото няма специална регулация в ЗАДС.

          Ответният орган - Заместник директор на ТД Дунавска в АМ, след получаване на жалбата и първоначалното разпореждане на съда, не е изразил становище по нейната основателност, но от представените разписки за връчване на оспорената ЗНПАМ и посоченото по-горе НП /на 05.03.2020 г./, се установява, че потестативното право на жалба е упражнено в рамките на нормативния преклузивен срок.

          Като недопустимо следва да бъде отклонено още на този етап искането на оспорващото дружество за постановяване на акт по чл.166 ал.4 АПК, вън и независимо от административната преписка, въпреки показаното разбиране, че в нарушение на чл. 152 АПК, е депозирало настоящата жалба направо в съда, защото процесуалната разпоредба на чл.166 ал.3 изр.2 АПК, налагала незабавно произнасяне. Сезираният съд обаче, не може да действа при липсата на доказателства за допустимостта изобщо на производството, каквито се съдържат в приложената административна преписка. Още повече, че оспорената заповед е издадена на 30.01.2020 г. а жалбата е постъпила в АС-Силистра на 09.03.2020 г., което неизбежно поставя въпроса за спазване на сроковете от чл.149 АПК. Непосредствено след постъпване на заверено копие от административната преписка по делото, в хипотезата на незабавност, настоящият състав е сложил на разглеждане в закрито заседание, направеното искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на релевирания акт.

           Допуснатото предварително изпълнение по силата на закона по изключение може да бъде спряно от съда при установяване на материалноправните предпоставки от чл.166 ал.2 АПК за спиране на акт от процесния вид - налагане на ПАМ за нарушение на акцизното законодателство, към който ред препраща приложимата ал.4 чл.166 АПК. Същите могат да бъдат сведени до следното: ако предварителното изпълнение на акта може да причини на оспорващия търговски субект значителна или трудно поправима вреда, за каквито факти няма изложени аргументирани твърдения в настоящата жалба, а още по-малко са приложени някакви доказателства. Доводите в последната са разположени по-скоро на терена „за засягането на значими за обществото и държавата интереси“ както и, че „ще бъдат засегнати обществените сектори, свързани с бюджета на страната, трудовата заетост, социалната политика, транспорта, банките“ /Вж.л.2/ Грижата на жалбоподателя, обаче, за горните важни обществени сектори е съобразена от нормотвореца с допуснатото предварително изпълнение на оспорения акт по чл. 124б ал.1 ЗАДС и няма как да бъде обсъждана по същия начин и интензитет, в ракурса на частния интерес на дружеството.

          Релевантните твърдения в жалбата са, че:

1.Бензиностанцията обслужвала клиенти от редица малки населени места в района и с нейното запечатване се постигал негативен социален ефект;

2.В дружеството били наети по трудови правоотношения 9 работници, които също щели да бъдат засегнати от затварянето на обекта, с което се накърнявало чувствително тяхното конституционно право на труд /чл.16 КРБ/. В контекста на това твърдение е развито и съображение, че в осигурителните и пенсионните фондове няма да бъдат внесени известни суми, представляващи задължителни осигурителни вноски за тези 9 лица. Евентуалното задължение на дружеството да изплати обезщетения на работниците за предсрочно прекратяване на ТПО по КТ, възлизало на 5 490 лева, което формирало пряка, значима и трудно поправима вреда за жалбоподателя;

3.Поради затварянето на обекта дружеството щяло да изпита сериозен недостиг на финансов ресурс, а видно от приложения баланс /л.34-л.35/ за 2019 г. било, че годишната му печалба възлиза на 101 000 лева, а задълженията му надхвърлят 200 000 лева. Извън последните такива има и към доставчици в размер на 58 000 лева, както и други задължения от 25 000 лева. Горното, обсъдено ведно с извлечението от Райфайзенбанк /л.37/ сочещо на липса на свободен финансов ресурс, означавало само едно - дружеството не можело да понесе очертаващите се загуби от спиране на дейността на бензиностанцията и щяло да фалира, което за него се явявало труднопоправима вреда. А освен всичко това, то било изряден платец към фиска /л.13/;

4.Твърди, че месечните му обороти гравитират около удостоверения такъв за м.02. 2020 г. с Отчета от ФП на л.16-л.17, в размер на176 485.54 лева, а декларираният и разплатен ДДС е 29 414.21 лева, което сочело, че държавният бюджет ще бъде ощетен с такива суми ежемесечно от невнесен ДДС.

         С оглед на така поддържаните фактически твърдения се счита, че е налице материалноправната предпоставка от чл.166 ал.2 АПК - от предварителното изпълнение на оспорената заповед дружеството-жалбоподател ще претърпи значителна или трудно-поправима вреда.

         Съгласно нормативната регулация изпълнението може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства /арг.чл.166 ал.2 изр.“посл.“АПК/. Дори и да се приеме, че приложените с жалбата удостоверения и протоколи, издадени от НАП; Баланса и ГФО за 2019 г. на дружеството, както и извлечението от Райфайзенбанк, ведно със съкратените отчети от ФП на работещата на бензиностанцията ЕСФП, доколкото не са обсъждани в оспорената заповед, имат характера на нови обстоятелства, същите не са в състояние да удостоверят наличието на главната предпоставка от чл.166 ал.2 АПК за исканото спиране. Напротив, всички те свидетелстват, че дружеството извършва търговска дейност, свързана с продажба на горива, като реализира обичайни за този сектор обороти, което става посредством наети на работа 9 лица. От законовата регламентация с чл.124а – чл.124в ЗАДС е видно, че ПАМ от процесния по делото вид се налага в пълна кореспондентност с ангажирането на административнонаказателната отговорност, защото запечатването на обекта корелира пряко с „лишаването от право да упражнява определена дейност в обекта, където е установено нарушението“ по чл.124а ал. ЗАДС. Това наказание не се изпълнява ако нарушителят плати наложената му имуществена санкция. Нещо повече, още по-пряка е процедурната връзка между налагането на ПАМ и ангажирането на административнонаказателната отговорност, в самия текст на приложимия чл.124б ал.1 ЗАДС-[(1) При налагане на административно наказание по чл.124а се прилага и принудителна административна мярка запечатване на обекта []“ Или, материалноправна предпоставка за налагане на ПАМ е да е наложено административно наказание /не да е влязло в сила/ с издадено НП от вида на приложеното на л.5-л.6 от делото. Следователно, запечатването на обекта, ако бъде допуснато от жалбоподателя, защото той разполага с нормативната възможност да го предотврати в хипотезата на чл.124б ал.5 ЗАДС, ще му причини типичните, обичайните последици от прилагането на административна принуда от процесния вид.

          Нищо значително, извънредно или труднопоправимо, като последица не може да бъде изведено нито от жалбата, нито от съпътстващите я документи, а още по-малко да е съпоставимо с нормативно защитения държавен интерес /арг.чл.124б ал.3 ЗАДС/. Не се твърди, например, че оспорващото ООД има сключени договори с продължително изпълнение, за снабдяване с горива на различни институции или търговци, с неизпълнението на които ще следва да понесе и евентуалните договорни неустойки, освен пряката имуществена щета в рамките на осуетения оборот от продажбата на горива. В този контекст настоящият състав намира, че по делото не са ангажирани доказателства, установяващи настъпването на значителни или труднопоправими вреди за жалбоподателя, като последица от предварителното изпълнение на оспорената заповед, което сочи на липса на материалноправната предпоставка от чл.166 ал.2 АПК за уважаване на настоящото искане. Изцяло в такъв смисъл е практиката на ВАС, като за целите на настоящото произнасяне е достатъчно посочването на най-новата: Определение №2920 /25.02.20 г., адм.д.№2006/20 г. на I О; Определение №74/06.01.2020 г., адм.д.№14234/19 г. на VIII О и много други на ВАС.

           Тук следва изрично да се отбележи, че двете Определения на ВАС, посочени в жалбата, са изцяло неотносими към релевирания случай, тъй като се отнася до допуснати ПАМ свързани с отнемане на лиценз за управление на данъчен склад, в който са се намирали складирани продукти под режим на отложено плащане на акциз, в размери около 9-10 милиона лева, а със загубването на качеството складодържател за оспорващите, автоматично възниква задължение да платят отложения акциз в размер на посочените милиони лева и то в ускорен порядък, съгласно сроковете от ЗАДС и данъчното законодателство, което няма как да не бъде преценено като „значителна вреда“. Разглежданата хипотеза и по двете дела е еднотипна и е нормативно уредена с чл.53 ЗАДС, като не се установява никаква съдържателна връзка с казуса по настоящото дело, поради което следва да бъде ирелевирана изцяло цитираната съдебна практика.

          Предвид на изложеното, настоящият състав намира, че не са налице материалните предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената ЗНПАМ, воден от което и на основание чл.166 ал.3 АПК, във връзка с чл.124б ал.4 ЗАДС, Административният съд гр.Силистра

              

                                    О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТХВЪРЛЯ искането на „Петроком 07“ ООД гр.Силистра, ЕИК:., представлявано от управителя А.П.Й., за спиране на допуснатото по силата на чл.124б ал.3 ЗАДС предварително изпълнение на Заповед №3903-1/30.01.20 г. на заместник директор на ТД Дунавска в Агенция „Митници“, с която на дружеството е наложена ПАМ по чл.124б ал.1 ЗАДС - запечатване на обект за срок от 1 месец и забрана достъпа до него, на основание чл.124в ал.1, във връзка с чл.124б ал.1 ЗАДС.

 

            Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на РБ.

 

 

СЪДИЯ: