РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Костинброд, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
при участието на секретаря М. Г. Г.
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело №
20211850100403 по описа за 2021 година
Производството е с правна квалификация чл. 2б ал.1 и чл. 2, ал. 1 т. 3 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Производството е образувано по предявена искова молба вх. № 1733 /
20.05.2021 г. / изпратена по подсъдност / подадена от И. Х. У., ЕГН
********** изтърпяваща наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора – гр. С.
против СРС, гр. С., бул. „Ц. Б.“ № 54 и ПРБ, представлявана от ГП, с адрес :
гр. С., бул. „В.“ № 2.
С Определение от 05.04.2021 г. постановено по гр. д. № 9068 / 2020 г. по
описа на СРС / л. 4 /, съдът е разделил производството, като е прекратил
производството по гр. д. № 9068 / 2020 г. по описа на СРС в частта по
предявения срещу Софийския районен съд иск с правно основание чл. 2б ал. 1
от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000.00 /
петнадесет хиляди / лева, а относно иска предявен срещу ПРБ делото е
продължило пред СРС.
С исковата молба се твърди, че е било внесен обвинителен акт и е
образувано НОХД № 15355 / 2011 г. по описа на СРС, което не е било
разгледано в разумен срок.
1
Сочи се още в исковата молба, че делото е продължило близо 8 / осем /
години, като ищцата е прекарала близо 2 / два / месеца, от месец септември до
месец ноември 2013 г. в затвора в гр. С..
Твърди, че през тези осем години същата не е можела да пътува в чужбина, с
цел да заработи по – добри средства, също така си е загубила работата си.
С оглед на горното ищцата моли съдът да постанови решение, с което да
осъди Софийския районен съд / СРС / да й заплати обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от забавянето на производството по НОХД
№ 15355 / 2011 г. по описа на СРС, с което е нарушено правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, в размер на 15 000.00 /
петнадесет хиляди / лева. Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът СРС е подал писмен отговор, в
който сочи, че искът е недопустим, тъй като ищцата не представя изчерпана
административна процедура за обезщетение на вреди по реда на глава III „а“
от ЗСВ. Сочи се, че посоченото НОХД не е продължило извън разумния срок,
няколко от съдебните заседания не са се провели, тъй като ищцата е
излежавала присъда за извършена кражба в Затвора в гр. В., А. и не е могла да
присъства лично. А относно лошите условия в затвора – гр. С., СРС не
определя същите и от него не може да се търси отговорност за качеството им.
С оглед на горното ответникът моли съдът да отхвърли така предявеният иск,
като неоснователен и недоказан. Претендират се направените по делото
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и
поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е приложено като доказателство копие от НОХД № 15355 /
2011 г. по описа на СРС, 14 състав. Видно е, че същото е приключило с
присъда от 29.06.2018 г. на СРС, с която съдът е признал И. Х. А., ЕГН
********** за невиновна и я оправдава за престъпление по чл. 195 ал.1 т.7,
вр. с чл. 194 ал.1 , вр. с чл. 20 ал.2 , вр. с ал.1, вр. чл. 28 ал.1 от НК.
Приложена е и справка от Министерство на Правосъдието от която е
видно, че ищцата - И. Х. У., ЕГН ********** в качеството й на заявител по
реда на Глава Трета „а“ от ЗСВ не е сключвала споразумение за обезщетение
по този ред.
По делото беше разпитана свидетелката С. В. Т., която в показанията
си описва какви са били условията в затвора – гр. С., за които ответникът не е
отговорен.
2
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Правната квалификация на предявения иск е по чл. 2б от ЗОДОВ, който
предвижда, че Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок,
съгласно чл. 6 параграф 1 от Конвенция за защита правата на човека и
основните свободи (КЗПЧОС). Съгласно цитираният текст от КЗПЧОС всяко
лице, при решаването на правен спор относно негови граждански права и
задължения, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в
разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със
закона.
В конкретния случай не е била изчерпана административната процедура
за обезщетение за вреди по реда на Глава Трета „а“ от ЗСВ, което е
задължителна предпоставка за предявяване на иска според нормата на чл. 8
ал. 2 от ЗОДОВ.
Спрямо ищцата е било образувано наказателно производство, тя е
имала качеството на подсъдима, която да търси защита на нарушеното си
право за разглеждане на делото й в разумен срок.
Преценката относно времетраенето на едно разследване и
съобразяването му с изискване за разумен срок е свързана с точното
определяне на периода на продължителност на производството, каквото е
първото изискване на чл. 2 б ал. 2 от ЗОДОВ. В чл. 6 параграф 1 от КЗПЧОС
буквално е употребен изразът „наказателното обвинение срещу него“, като се
има предвид съответното лице, което означава, че не следва да се обсъжда
целият период на разследването от момента на образуване на делото до
приключването му, а само времето, за което съответното лице е имало
конкретното процесуално качество, даващо му правото да търси защита на
нарушените си граждански права.
Преценката относно това дали срокът за разглеждане на конкретно дело
е разумен е различна и специфична за всеки отделен случай, като същата
следва да се мотивира въз основа на някои общи обективни критерии :
предмет на производството, правна и фактическа сложност на делото,
поведение на страните или техните представители, поведение на отговорния
за забавянето орган и други факти, имащи конкретно значение.
Дали едно наказателно дело се отличава с фактическа и/ или правна
сложност представлява въпрос, който зависи както от тежестта на
съответното престъпление, така и от действията, които трябва да бъдат
извършени, с цел точното спазване и правилно прилагане на материалния и
процесуален закон. Случаят е касаел престъпление „кражба“ по основния
3
състав, разследването на което деяние принципно обуславя фактическа и
правна сложност на казуса, предвид вида, характера и тежестта на
престъплението, обществено - опасните му последици и вредоносен резултат.
Поведението на ищеца не е било изцяло в насока създаване на условия от
негова страна за пълноценно разследване - оказване на пълно съдействие на
органите и активно участие в процесуално- следствените действия. Също така
съдебните заседания проведени на 07.06.2017 г., 06.10.2017 г. и 12.12.2017 г.
не са се провели, защото именно ищцата не е можела да присъства, тъй като
излежава присъда за извършена кражба и участие в организирана престъпна
група в затвора в гр. В., А..
Предвид изложеното, се налага изводът, че заявената претенция за
присъждане на обезщетение за вреди от забавено правосъдие, е
неоснователна, защото продължителността на производството не надхвърля
разумния срок. Това е така, тъй като от съвкупната преценка на всички
правнорелевантни обстоятелства от значение по случая - продължителност и
сложност на делото, както и поведението на държавните органи, не се
установява, че срокът от по - малко от шест години за разследване и
разкриване на престъплението, е нарушил правата на ищцата. Независимо, че
в настоящия процес са налице безспорни данни, получени от свидетелските
показания, за това, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди - лоши
битови условия в Затвора гр. С., съдът счита, че СРС не определя същите.
Твърдяните от ищцата неимуществени вреди от продължилото
наказателно производство, ще подлежат на парично компенсиране само, ако
са налице всички останали предпоставки, обуславящи нарушение на правото
на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6 параграф
1 КЗПЧОС. Доколкото обаче тук не се установява основното условие за
необоснована продължителност на срока за разглеждане на делото, предвид
така очертаните релевантни времеви рамки, то искът се явява неоснователен
и търсеното обезщетение не може да се присъди.
С оглед изхода на делото, а именно - отхвърляне на исковата претенция
изцяло, предвид нормата на чл. 10 ал. 2 от ЗОДОВ, ищецът принципно следва
да бъде осъден да заплати разноските по делото. С оглед направеното искане
за заплащане на юрисконсултско възнаграждение от страна на ответника
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200.00 / двеста / лева.
Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. Костинброд, II - ри състав
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Х. У., ЕГН ********** изтърпяваща
наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора – гр. С. против СРС, гр. С., бул.
„Ц. Б.“ № 54 иск за осъждане на ответника да й заплати обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от забавянето на производството по НОХД
№ 15355 / 2011 г. по описа на СРС, с което е нарушено правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, в размер на 15 000.00 /
петнадесет хиляди / лева.
ОСЪЖДА И. Х. У., ЕГН ********** изтърпяваща наказание
„Лишаване от свобода“ в Затвора – гр. С., с адрес : с. К., община Б. да заплати
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК на ответника СРС, гр. С., бул. „Ц. Б.“ № 54,
направените съдебни разноски в размер на 200.00 / двеста / лева –
юрисконсултско възнаграждение / няма представен списък по чл. 80 от ГПК /.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
5