Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………/……….
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд – Варна, четвърти тричленен състав, в публично заседание на девети март две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Деница Кръстева и с
участието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията
Мария Ганева к.адм.дело № 277 по описа на Административен съд – Варна за 2023
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/ вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба
на директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна срещу Решение №
1518/15.11.2022 година, постановено по анд № 20223110202577/2022 година по
описа на Районен съд – Варна, с което е отменено наказателно постановление /НП/
№ 03-010449/31.10.2018 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна.
Заявеното касационно основание за
обжалване е по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/
вр. чл. 63в от ЗАНН – допуснато
нарушение на закона. Твърди се, че изводът на въззивния съд за отмяна на
НП е обоснован единствено с допусната техническа грешка при посочване дата на извършване на нарушението, без да е
изследван фактът, че последната е категорично доказана от събраните в хода на административнонаказателното
производство доказателства. Аргументира се установеност на административното
нарушение, представляващо неизплащане в законоустановения срок на договореното
трудово възнаграждение, което е довело до нарушаване на правата на работника.
Отправеното искане към съда е за отмяна на атакувания съдебен акт и
потвърждаване на издаденото НП.
В съдебно заседание касаторът се
представлява от процесуален представител, който поддържа касационната жалба на
изложените в нея основания. Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение.
Касационният ответник – „ВИР 222“
ЕООД, не изразява становище по касационната жалба.
Участващият по делото прокурор
дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне
в сила на решението на Районен съд – Варна.
Съдът, като прецени доводите на
страните, мотивите на обжалваното решение и фактите, които районният съд е
извел от събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от
жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, определяща обхвата на служебната проверка, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна предвид следното:
Производството пред Районен съд –
Варна е образувано по жалба на „ВИР 222“ ЕООД, ЕИК ****, срещу НП № 03-010449/31.10.2018 г., издадено от директора на
дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което за нарушение на чл. 128, т.
2 вр. чл. 270, ал. 2 и ал. 3 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414,
ал. 1 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500
/хиляда и петстотин/ лева.
ВРС е приел от фактическа страна,
че при извършена на 28.09.2018 г. от служители на дирекция „Инспекция по труда“
– Варна проверка по спазване на трудовото законодателство, резултатите от която
са обективирани в протокол № ПР 1833449/19.10.2018 г., е установено, че
санкционираното дружество, в качеството си на работодател спрямо работника Д. П
В , изпълняващ длъжността „снабдител-доставчик“ в ресторант „Копитото“ в гр.
Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, не му е изплатило в уговорения срок
договореното трудово възнаграждение за месец септември 2017 г., съгласно
уговорената периодичност на изплащане на трудовото възнаграждение. За
констатираното срещу „ВИР 222“ ЕООД е съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 03-010449/19.10.2018 г., в който на деянието
е дадена правна квалификация по чл. 128, т. 2 вр. чл. 270, ал. 2 и ал. 3 от КТ.
Въз основа на АУАН е издадено оспореното пред районния съд НП №
03-010449/31.10.2018 година, в което е описано противоправно бездействие
на работодателя по изплащане на трудово възнаграждение на цитирания работник за м. септември 2018 г. .
При съобразяване със събраните
доказателствени източници ВРС е достигнал до извод за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила в хода на административнонаказателното
производство, изразяващо се в липса на съответствие между описанието на
нарушението в АУАН и в НП – в акта е посочено, че не е изплатено в уговорения
срок договореното трудово възнаграждение за месец септември 2017 година, а в НП
– за месец август 2018 година, като същевременно и в двата документа е посочена
дата на извършване на нарушението 01.11.2017 година. Поради това районният съд
е счел, че датата на извършване на нарушението не може да бъде установена,
което представлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на
защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице и
явяващо се самостоятелно основание за отмяна на издадения санкционен акт.
Обжалваното съдебно решение е
валидно, допустимо и правилно.
Правилен и обоснован е изводът на
предходната съдебна инстанция за допуснато съществено процесуално нарушение,
представляващо несъответствие между фактическото описание на нарушението в
акта, с който се повдига административнонаказателното обвинение, и в издадения
въз основа на него санкционен акт. Въпреки че както в АУАН, така и в т. 3 от
протокола, обективиращ резултатите от извършената проверка, е отразено
неизплатено трудово възнаграждение на работника Д. П В за месец септември 2017 г., в
обстоятелствената част на НП административнонаказващият орган /АНО/ е посочил,
че нарушението се изразява в несвоевременно изплащане на дължимото
възнаграждение за месец август 2018 г., като приетата от него дата на
извършване на нарушението – 01.11.2017 г., се явява предхождаща спрямо
възникването на задължението за изплащане на възнаграждението за посочения в НП
период. При това положение с основание решаващият съд е приел, че за
санкционирания правен субект е неясно в извършването на какво нарушение е
обвинен, което от своя страна ограничава правото му на защита, която се упражнява
срещу описаните в НП факти, а не срещу тяхната правна квалификация.
Настоящият тричленен съдебен
състав не споделя тезата на касационния жалбоподател , че се касае за техническа
грешка при изписването на датата на нарушението, която не обоснована отмяна на
НП при доказано противоправно деяние, но в случая има противоречие не само
относно датата на извършване на нарушението, но и относно периодът , за който работодателят не е
изплатил възнаграждение на работника.
Производството по установяване на
административни нарушения и налагане на административни наказания и имуществени
санкции чрез издаване на АУАН и НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда
изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните
актове. Поради това обстоятелство законодателят не е предвидил възможност за
поправяне на допуснати технически грешки. Освен това по отношение на датата на
извършване на нарушението, която е основен елемент от съдържанието на АУАН и НП
/аргумент от чл. 42, ал. 1, т. 3, предл. първо и чл. 57, ал. 1, т. 5, предл.
второ от ЗАНН/, е недопустимо административният орган да твърди, че е допуснал
техническа грешка при изписването ѝ, тъй като тя индивидуализира
конкретното нарушение и АНО следва да бъде максимално прецизен в тази насока.
Различните данни в АУАН и НП и
относно елемент от състава на административното нарушение – неизплатено трудово
възнаграждение на работник за различни
периоди от време според тези актове , рефлектира върху правото на защита
, а оттам и се характеризира като съществено процесуално нарушение , обуславящо
отмяна на НП на самостоятелно основание. Правото на защита на „Вир 222“ ЕООД е
било нарушено , тъй като при повдигнато му административнонаказателно
обвинение с АУАН за противоправно бездействие
по изплащане на трудово възнаграждение за
м. септември 2018 г. , по които факти,
то е организирало своята защита в досъдебната фаза, с НП му е наложена санкция за нарушение за различен период от
време.
В обобщение касационната
инстанция счита, че решението на ВРС не страда от визираните в жалбата пороци,
поради същото следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото
претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е
неоснователна, а насрещната страна по спора не претендира присъждане на
разноски.
Мотивиран от изложените
съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК във връзка с чл.63 и 63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
1518/15.11.2022 година, постановено по анд № 20223110202577/2022 година по
описа на Районен съд – Варна.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.