№ 23436
гр. С, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110158946 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД и чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника СО, с
адрес: гр. С, ул. „М“ № 33 да заплати на В. И. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С,
ул. „ПП“ № 14, П, чрез адв. Д сумата от 200 лв., събрана, разпределена и преведена в полза
на ответника по изпълнително дело № 20208490407015 по описа на ЧСИ АП сума, като
получена на отпаднало основание и сумата от 233 лв., представляваща събрани такси и
разноски по изпълнително дело № 20208490407015 по описа на ЧСИ АП, с които ответникът
неоснователно се е обогатил за сметка на ищцата, ведно със законната лихва върху сумите от
27.10.2023 г. /датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното плащане на сумите.
Ищцата твърди, че въз основа на издадено наказателно постановление №
287904/10.01.2017 г., с което й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200 лв., по молба на ответника било образувано изпълнително дело № 20208490407015 по
описа на ЧСИ АП, за осъществяване на принудително изпълнение срещу ищцата. Посочва,
че с влязло в сила решение от 25.07.2023 г., постановено по гр. д. № 38489/2021 г., по описа
на СРС, 51 състав, било признато за установено, че В. И. Л. не дължи на ответника сумите,
посочени в наказателното постановление, предмет на изпълнителното дело, доколкото
същите са били погасени по давност още на 23.08.2019 г., преди образуване на процесното
изпълнително дело. Твърди, че въпреки погасяването на сумите по давност, ответникът
инициирал производството по принудително изпълнение срещу ищцата, като в резултат от
наложен в хода на последното запор върху трудовото възнаграждение на ищцата, била
събрана сума в общ размер от 433 лв., от които 200 лв. били преведени в полза на ответника,
1
а останалите 233 лв. представлявали разноски по изпълнението. Предвид изложеното счита,
че с оглед влязлото в сила решение от 25.07.2023 г., постановено по гр. д. № 38489/2021 г.,
по описа на СРС, 51 състав преведените на ответника от ЧСИ суми се явяват получени на
отпаднало основание и като такива подлежат на връщане, както и че с удържаните в
изпълнителното дело от ищцата суми за заплащане на такси и разноски по изпълнително
дело № 20208490407015 по описа на ЧСИ АП, ответникът се е обогатил без основание за
сметка на ищцата. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените в
хода на настоящото производство съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника. В
проведеното открито съдебно заседание представителя на ответника оспорва исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД
Установява се от представеното наказателно постановление №287904/2017 от
10.01.2017 г., издадено от зам. –кмет на СО, че на ищцата е наложено наказание „глоба“ в
размер на 200 лева.
Видно от Удостоверение изх. № 14006/10.10.2023 г., издадено от ЧСИ АП, рег. № на
КЧСИ 849 по изп.д. № 20208490407015 чрез запор на банкови сметки е събрана на 17.022022
г. сума в размер н 433 лева, от която сумата от 200 лева е разпределена и преведена на
взискателя на 23.03.2022 г. за погасяване на глобата по НП 287904/10.01.2017 г., 209 лева – за
деловодни разноски и разноски по изпълнението и 24 лева са отNесени за погасяване на
таkса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Ответникът не е оспорил удостоверените от съдебния
изпълнител обстоятелства, поради което и съдът приема, че сумите са събрани за
принудително реализиране на вземането, за което е издадено НО и са реално получени от
ответника за погасяването му.
Видно от решение № 13074 от 25.07.2023 г., постановено от СРС, 155 състав по гр.д. №
38489/2021 г. между страните е признато за установено, че ищцата не дължи на ответника
сумата от 200 лв, представляваща наложено административно наказание „глоба“ с
наказателно постановление № 287904 от 10.01.2017 г., за което е образувано изп.д. №
20208490407015 по описа на ЧСИ АП, с рег. № 849, действащ в района на СГС, поради
погасяване на вземането по давност. Не се спори между страните, че решението е влязло в
сила, поради което и установено със сила на пресъдено нещо е, че правото на ответника да
изпълни принудително вземането е било погасено към момента на образуване на
изпълнителното дело. Следователно отпаднало е основанието за принудително
осъществяване на паричното вземане и получена на отпаднало основание и съответно
подлежаща на връщане на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е сумата в размер от 200 лева, събрана за
удовлетворяване на вземането по наказателното постановление.
По изложените съображения в полза на ищеца съществува претендираното вземане и
иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД следва да бъде уважен в пълен размер.
По исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД в тежест на
2
ищцата е да докаже размера на обедняването и на обогатяването на ответника, както и че те
произтичат от общи факти, а в тежест на ответника е да докаже наличие на основание за
разместване на имуществените блага.
В случая установено е, че ищцата е обедняла със сума в общ размер на 233 лева,
събрана и разпределена за разноски по изпълнението.
С оглед изложеното с провеждането на изпълнително производство за вземане, правото
за принудително изпълнение за което е било погасено към момента на принудителното му
изпълнение, се е стигнало до неоснователно разместване в имуществените сфери на двете
страни – ищцата - длъжника в изпълнителният процес е обедняла със събраните по
изпълнителното производство суми за покриване на разноски, а ответникът се е обогатил
доколкото той, а не длъжникът в изпълнението следва да понесе тежестта за разноските, тъй
като неоснователно е предизвикал изпълнителен процес при вече погасено право на
принудително изпълнение. Поради това ответникът дължи да заплати на ищцата и
обезщетение в размер на общо 233 лева за репариране вредите от настъпилото обедняване.
По изложените мотиви съдът намира предявените искове по чл. 59 ЗЗД за основателни
в пълния им предявен размер.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, ответникът дължи на ищеца основание чл. 78, ал.1 ГПК
сторените разноски за държавна такса в размер на 50 лева.
Ищцата е представлявана от адвокат, оказал й безплатна адвокатска защита, в полза на
когото следва да се присъди на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева, определено на основание на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т.1 и чл. 36, ал. 2 от
ЗА при съобразяване с фактическата и правна сложност на производството, без съдът да
дължи определянето му при съблюдаване минималните размери по Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед приетите разрешения с
Решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 на СЕС. С посоченото решение е прието, че
член 101, параграф 1 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в
смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да
откаже да я приложи. Национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се отчете като ограничение на
конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС.
Следователно размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като
ориентир, но без да са обвързващи за съда, като уговореното възнаграждение подлежи на
преценка с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и
преди всичко фактическата и правна сложност на делото, от каквато настоящото на практика
3
е лишено предвид установяване със сила на пресъдено нещо между страните погасяването
по давност на правото на принудително изпълнение на вземането.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СО, с адрес: гр. С, ул. „М“ № 33 да заплати на В. И. Л., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. С, ул. „ПП“ № 14, П сумата от 200 лв., събрана, разпределена и
преведена в полза на ответника по изпълнително дело № 20208490407015 по описа на ЧСИ
АП сума, като получена на отпаднало основание и сумата от 233 лв., представляваща
събрани такси и разноски по изпълнително дело № 20208490407015 по описа на ЧСИ АП, с
които СО неоснователно се е обогатила за сметка на В. Л., ведно със законната лихва върху
сумите от 27.10.2023 г. /датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното плащане
на сумите.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК СО, с адрес: гр. С, ул. „М“ № 33 да заплати
на В. И. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С, ул. „ПП“ № 14, П сумата 50 лева –
разноски за държана такса по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата
СО, с адрес: гр. С, ул. „М“ № 33 да заплати на адвокат И. Г. Д с ЕГН ********** и адрес:
гр. С, ул. П. П №14, П сумата от 300 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие на В. И. Л..
Присъдените в полза на В. И. Л. суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка с
IBAN BG84STSA93000025916590, BIC: STSABGSF.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4