Решение по адм. дело №284/2023 на Административен съд - Добрич

Производството е по чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 9б и чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба на „Фратели Серпенти“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.1, ет.6, ап.18, представлявано от Ф. В., подадена чрез адв. С. С. и адв. Д. А., редовно упълномощени, срещу Акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал.3 от ДОПК № [рег. номер]/04.10.2021 г., издаден от главен инспектор ревизор по приходите към отдел „Общинска данъчна служба“ в дирекция „МДТСХД и БФС“ при Община Балчик, потвърден с Решение № 433Р#1 /30.03.2023 г. на директора на дирекция „МДТСХД и БФС“ при Община Балчик, с който са установени задължения за данък „Недвижими имоти“ и такса „Битови отпадъци“ в общ размер на 37 234,13 лева.

С жалбата се претендира нищожност на процесния АУЗ, поради липса на законово основание за издаването му. Оспорва се и компетентността на издателя на акта. Излагат се и доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на АУЗ. Жалбоподателят счита, че в акта липсват мотиви и че същият е издаден в нарушение на материалния закон. В съдебно заседание процесуалните представители на жалбоподателя заявяват, че поддържат жалбата като я допълват, освен с доводите за нищожност и с изрично искане за отмяна на акта като незаконосъобразен. В тази връзка считат, че жалбата, подадена по административен ред не е просрочена. Възразяват, че е нарушена процедурата по връчване на акта за установяване на задължения. В административната преписка била представена обратна разписка и известие за доставяне, от които се установявало, че АУЗ не е доставен в нарушение на реда за връчване по чл. 32 от ДОПК, затова считат, че срокът за обжалване не е бил изтекъл. По отношение материалната незаконосъобразност на АУЗ излагат твърдения за грешно изчисляване на данъчната основа, върху която е изчислен данъка и ТБО. Считат, че данъчната основа е следвало да се изчисли към момента на подаване на декларация от данъчно задълженото лице, а не към момента на съставяне на служебната декларация. Оспорват предоставянето на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване като твърдят, че хотелът не се обслужва от сметопочистваща фирма. Считат, че не правилно е начислена таксата за битови отпадъци, понеже обектът не функционира и не произвежда отпадъци. Претендират да бъде обявена нищожността на оспорения АУЗ, алтернативно същият да бъде отменен като незаконосъобразен.

Ответникът, директорът на дирекция „МДТХСД и БФС“ при Община Балчик, М. Г., в писмено становище и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител Г.Н.-К. – началник отдел „Правно информационно, технологично обслужване“ в Община Балчик, с придобита юридическа правоспособност, оспорва жалбата, излага съображения за законосъобразност на оспорения АУЗ, моли жалбата да бъде отхвърлена и в полза на общината да се присъдят направените по делото разноски.

При извършване на проверката по чл. 159 от АПК, съдът установи, че жалбата, в частта й с искане за прогласяване на нищожността на АУЗ, е подадена в законоустановения срок. Потвърждаващото акта решение е съобщено на упълномощен представител на дружеството на 10.04.2023 г. Жалбата срещу АУЗ е подадена по пощата с дата на пощенското клеймо 19.04.2023 г.

Жалбата е недопустима в частта й, с която се излагат доводи за пороци на АУЗ, водещи до неговата незаконосъобразност, поради което в тази част следва да се остави без разглеждане.

Разгледана по същество, в частта, с която се претендира нищожност, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна се установява, че оспореният Акт за установяване на задължения № [рег. номер]/04.10.2021 г. е издаден по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК от И. И. – главен инспектор ревизор по приходите към отдел „Общинска данъчна служба“ в дирекция „МДТСХД и БФС“ при О. Б.. С него са установени изискуеми и незаплатени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и за такса „Битови отпадъци“ (ТБО) за периода 2016 – 2020 г. в общ размер на 37 234,13 лева главница и лихви, посочени по размери в таблица в АУЗ.

Актът е обжалван с жалба с вх. № 806/ 21.02.2023 г., подадена от името на дружеството до Административен съд –Добрич. В самата жалба се сочи, че се претендира единствено обявяване нищожността на АУЗ, тъй като не е спазен 14-дневния срок за оспорване на акта.

По жалбата е било образувано административно дело № 123/2023 г. по описа на Административен съд – Добрич и поради неспазване на изискването за задължително оспорване по административен ред по чл. 152 от ДОПК, с определение № 87/21.02.2023 г. по адм.д. № 123/2023 г. производството е прекратено, а жалбата е изпратена на директора на дирекция „МДТХСД и БФС“ при О. Б., за произнасяне по искането за обявяване на нищожност и по искането за спиране на изпълнението на АУЗ. Определението е влязло в сила на 08.03.2023 г.

Въз основа на това определение, компетентният орган при Община Балчик е постановил Решение № 433Р#1 /30.03.2023 г. В изпълнение на указанията на съда, дадени с определение № 87/21.02.2023 г., да се разгледат доводите за нищожност на АУЗ, директорът на дирекция „МДТХСД и БФС“ при Община Балчик е обсъдил всяко изложено в жалбата възражение за нищожност и го е отхвърлил като неоснователно. В решението е посочено също, че жалбата е постъпила много след изтичане на законоустановения срок за обжалване, затова всички останали изложени в жалбата доводи, които сочат пороци, водещи до унищожаемост на АУЗ, не подлежат на разглеждане по същество.

По отношение на становището за просрочие на жалбата по делото са представени доказателства, че оспореният АУЗ е бил връчен по реда на чл. 32 от ДОПК. Цитираната норма определя, че връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни. Според чл. 32, ал. 2 от ДОПК обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват с протокол за всяко посещение на адреса за кореспонденция. А според чл. 32, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ДОПК, съобщението за връчването се поставя на определено за целта място в териториалната дирекция и следва да се публикува в Интернет. Изисква се изпращане на писмо с обратна разписка, както и електронно съобщение, в случай че лицето е посочило електронен адрес. Приема се, че ако лицето не се яви до изтичането на 14-дневен срок от поставянето на съобщението, съответният документ или акт се прилага към преписката и се смята за редовно връчен.

От представената преписка се установява, че след като изпратеният АУЗ до адреса за кореспонденция на дружеството, не е бил получен от упълномощен представител на дружеството (обстоятелство, удостоверено в обратна разписка на л. 72-74 от делото), служители на общинската администрация са посетили адреса на дружеството с цел връчване на акта на 16.11.2021 г. в 10,05 часа. При това първо посещение не е бил намерен представляващ дружеството, поради което е съставен протокол № 433#1 /17.11.2021 г., подписан от П. С.- технически сътрудник в община Балчик и свидетеля, З. Г..

На 07.12.2021 г. в 13,05 часа служителите на общинската администрация извършили второ посещение адреса на дружеството, посочен и в Търговския регистър като седалище и адрес на управление- [населено място], [улица], вх.1, ет.6, ап.18, с цел връчване на съставения АУЗ като отново не намерили упълномощено лице, на което да го връчат. За това посещение също е съставен и подписан протокол от служителите на общинската администрация, л.75. Второто посещение на адреса на жалбоподателя е извършено през 7 дни и изпълнява изискването на чл. 32, ал. 1 от ДОПК. За връчването е било поставено и съобщение на определеното за целта място в териториалната дирекция с посочена дата на сваляне 14.12.2021 г., л. 76. Съобщението е било и публикувано и на страницата на общината в Интернет, на 08.02.2022 г., за което е представена разпечатка, на л. 79. На същата дата, 08.02.2022 г. е изпратено и електронно съобщение до И. И., упълномощен представител на дружеството.

Дори и да се приеме, че ответникът неправилно е приел датата 28.12.2021 г. като дата, на която е изтекъл срока за обжалване на АУЗ, то дори и срокът за обжалване да е започнал да тече от 08.02.2022 г., датата на изпращане на електронното съобщение, то същият е изтекъл на 22.02.2022 г. Жалбата е подадена година след това, на 21.02.2023 г.

Съдът приема, че визираните по-горе писмени доказателства представляват официални удостоверителни документи по см. на чл. 179, ал. 1 от ГПК, съставени са по реда на чл. 32 от ДОПК и съставляват доказателство за извършените от служителите на общината действия по връчване на АУЗ.

В случая дори и да се приеме, че първоначалната жалба срещу АУЗ от 21.02.2023 г. не е била просрочена, в настоящото съдебно производство е недопустимо разглеждането на оплакванията за незаконосъобразност на оспорения АУЗ, поради следното:

Видно е, че в първоначалната жалба срещу процесния АУЗ, постъпила в съда с вх. № 806/ 21.02.2023 г. и впоследствие изпратена за разглеждане по административен ред (с определението по адм.д. № 123/2023 г.), подателят й изрично е настоявал, че иска прогласяване единствено нищожността на АУЗ. В тази връзка дори се е позовал на съдебна практика в подкрепа на становището си, че щом се иска единствено прогласяване на нищожност на АУЗ, искането може да се предяви пред съда, т.е. да не се спази административния ред за оспорване.

Изричното настояване на жалбоподателя да се прогласи нищожност на оспорения АУЗ е било съобразено от съда с определението по адм.д. № 123/2023 г., в чийто диспозитив съдът е дал изрични указания на компетентния административен орган да се произнесе по отношение на оплакванията за нищожност на АУЗ, съобразно искането на жалбоподателя.

След като жалбоподателят е претендирал единствено обявяване на нищожност на АУЗ, подавайки първоначалната жалба, която е разгледана по административен ред и в резултат на която оспореният АУЗ е потвърден с Решение № 433Р#1 /30.03.2023 г., същият не може да разширява предмета на оспорването с искане за отмяна на АУЗ и като незаконосъобразен. Самото искане за отмяна на акта като незаконосъобразен дори не е направено изрично в жалбата, по която е образувано настоящото производство, а е за първи път допълнено от процесуалните представители на жалбоподателя в първото по делото съдебно заседание.

По изложените съображения съдът приема, че жалбата е допустима за разглеждане единствено в частта й, съдържаща искане за прогласяване нищожността на АУЗ.

В АПК и действащата нормативна уредба понятието "нищожност" не е легално дефинирано, с оглед на което следва да се възприеме установеното в административноправната теория и трайната съдебна практика становище, че обявяването на нищожност на административен акт е средство за отстраняване на незаконосъобразни актове, засегнати от много тежък по степен порок, при който, въпреки че притежава някои външни белези на административен акт, същият въобще не е годен да породи правни последици. Според нормата на чл. 146 от АПК пороците са пет: липса на компетентност; неспазване на установената форма; съществено нарушение на административнопроизводствени правила; противоречие с материалноправни разпоредби; несъответствие с целта на закона.

1. Компетентност на издателя на акта

Всяка некомпетентност (материална, териториална или по степен) води до нищожност.

Оспореният АУЗ е издаден от компетентен орган и не страда от най-съществения порок – некомпетентност на неговия издател.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно чл. 4, ал. 3, изр. 1 от ЗМСМА, в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. А според чл. 4, ал. 4 от с.з. служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината.

Издателят на акта, И. И. - главен инспектор ревизор по приходите към отдел „Общинска данъчна служба“ в съответната дирекция на Община Балчик, е служител на общинската администрация и е определен по реда на чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ със Заповед № 176/17.02.2009 г. (л.80-82) и Заповед № 1067 от 12.10.2018г. на кмета на общината.

Решаващ орган по подадената жалба срещу акта е ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община, съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ. Решението, с което актът е потвърден, е подписано от М. К. Г., определена за директор на дирекцията за събиране на публичните вземания на общината със Заповед № 176/17.02.2009 г. на кмета на О. Б. (л.80-81).

Обложеният с данък и такса за битови отпадъци недвижим имот се намира в [населено място], което попада в териториалния обхват на Община Балчик, затова компетентни да събират местните данъци и такси за процесния имот са съответните служители на Община Балчик съобразно чл. 10 и чл. 6, ал. 1, б. „а“ от ЗМДТ.

Съобразно изложеното по-горе съдът приема, че актът и потвърждаващото го решение са издадени от компетентни по материя, степен и територия служители на общинската администрация и не страдат от порока некомпетентност на издателя на акта.

2. Форма на акта

Порокът във формата е основание за нищожност, когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам на липса на волеизявление.

Съгласно общите изисквания за форма на административните актове по чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, които се припокриват със специалните изисквания по чл. 120, ал. 1 от ДОПК, актът се издава в писмен вид, под формата на мотивирано решение и следва да съдържа данни за неговия издател, вкл. и подписна издателя, дата на издаване, данни за адресата, фактически и правни основания, разпоредителна част, означение дали подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кого. Видно от съдържанието на оспорения акт в същия липсват пороци във формата, водещи до нищожност. Съдържанието на акта е достатъчно мотивирано. Посочен е начинът, по който са формирани задълженията. Актът е достатъчно ясно и подробно мотивиран, поради което се изключва всякаква възможност да съдържа особено съществен порок във формата, водещ до извод за нищожност.

3. Спазване на административно-производствените правила.

АУЗ е издаден по реда на чл. 107, ал. 1 от ДОПК, по данни от подадена от "Фратели Серпенти“ ООД декларация по чл. 14 от ЗМДТ и въз основа на служебно съставена декларация като съдът не установи нарушения на административно-производствените правила.

Разпоредбата на чл.107, ал.3 от ДОПК определя, че акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия.

В случая се установява, че актът е издаден, тъй като задълженията за ДНИ и ТБО не са заплатени в сроковете по чл.28, ал.1 от ЗМДТ въз основа на служебно съставена декларация. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 4 от ДОПК, актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция. В тези случаи чл. 154 не се прилага.

Съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ функцията на директор на териториалната дирекция се изпълнява от ръководителя на звеното по приходите. В случая актът подлежи на задължителен административен контрол. За случаите, при които задължението е установено с декларация по чл. 107, ал. 1 ДОПК компетентният горестоящ орган е ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община, а не кметът на общината, както се сочи в жалбата.

4. Съответствие с материалния закон

Оспорения акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, в хипотезата на неплатени в срок задължения за данък за недвижимите имоти и такса битови отпадъци, е издаден при липса на особено тежки нарушения на материалния закон, които да бъдат определени като пороци, водещи до нищожност.

Актът е издаден на валидно правно основание по отношение на установения данък за недвижими имоти /ДНИ/ и по отношение на установените задължения за такса за битови отпадъци /ТБО/. Нормата на чл. 10 от ЗМДТ, определя, че данъкът е дължим. Същата гласи : „С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Нормата на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ определя, че данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. В случая за процесния имот има одобрен ПУП-ПРЗ, както и издадено и реализирано строително разрешение. Следователно този имот има предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ и по силата на чл.10, ал.1 от ЗМДТ подлежи на облагане с местен данък за недвижими имоти и такса за битови отпадъци.

Актът би бил нищожен, ако обложеният с данък и такса за битови отпадъци недвижим имот няма характеристиките на облагаем имот или ако неправилно е определено данъчно задълженото лице. В случая за имота се дължи ДНИ и ТБО, а жалбоподателят е носител на правото на собственост върху процесния имот, за което се легитимира освен с подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ и с представените по делото документи за собственост – [нотариален акт], том І, дело № 208/2007 г. на Служба по вписванията –Балчик.

Всички евентуални пороци на акта, свързани с евентуално неправилно определяне на размера на задълженията, са пороци, водещи до унищожаемост на акта, а не до неговата нищожност. Соченото от жалбоподателя неправилно определяне размера на данъка и таксата за битови отпадъци не е порок, водещ до нищожност, а до унищожаемост. Независимо от това съдът приема, че ДНИ и ТБО са определени в размери, съобразени с наличната в общината информация и съобразно предвиденото в наредбата по чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ. Дали размерът на задълженията е правилно определен, в каквато насока са основните възражения на жалбоподателя, е въпрос за законосъобразността на акта, чиято възможност за преценка е преклудирана с изтичането на 14-дневния срок за обжалване и с изричната претенция на данъчно задълженото лице да се обяви единствено нищожността на акта.

Правилно органите по приходите на общинската администрация са определили, че за имота се дължи ДНИ и ТБО. Правилно е определен данъчно задълженият субект. Това е достатъчно да се приеме, че актът е издаден на валидно правно основание и не страда от порока особено тежко противоречие с материалния закон, който да обоснове извод за нищожност.

5. Целта на закона

Оспореният акт е съобразен с целта на закона по чл. 1 и чл. 6 от ЗМДТ, която е в общинския бюджет да постъпват приходи от местните данъци и такси.

В резултат от изложеното, съдът не установи да са допуснати особено тежки нарушения на някое от петте изисквания за законосъобразност на административните актове по арг. от чл. 146 от АПК, които да приравнят оспорения АУЗ на невалиден, нищожен административен акт. Жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

Ответникът претендира присъждане на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение, които му се следват съгласно чл.143, ал.3 от АПК като претенция следва да бъдат уважена съобразно правилата на чл.161, ал.1 от ДОПК в размер, определен съобразно чл. 161, ал. 2 от ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа (загл. изм.- ДВ, бр. 14/2025 г.).

Така мотивиран и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд гр.Добрич, V състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Фратели Серпенти“ ООД срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал.3 от ДОПК № [рег. номер]/04.10.2021 г., издаден от главен инспектор ревизор по приходите към отдел „Общинска данъчна служба“ в дирекция „МДТСХД и БФС“ при Община Балчик, потвърден с Решение № 433Р#1 /30.03.2023 г. на директора на дирекция „МДТСХД и БФС“ при Община Балчик, с който са установени изискуеми и незаплатени задължения за данък върху недвижимите имоти и за такса „Битови отпадъци“ за периода 2016 – 2020 г. в общ размер на 37 234,13 лева главница и лихви.

„ОСЪЖДА „Фратели Серпенти“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.1, ет.6, ап.18, представлявано от Ф. В., ДА ЗАПЛАТИ на О. Б. сумата от 5 416,73 ( пет хиляди четиристотин и шестнадесет лева и седемдесет и три стотинки) разноски по делото за юриснконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, подадена чрез Административен съд – Добрич до Върховния административен съд на РБ в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните.