№ 1235
гр. Варна, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20243110101640 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от В. М. Ф. срещу ОАВ
обективно кумулативно съединени искове, както следва: 1) за признаване за
незаконно уволнението, извършено със Заповед № РД-23-7701-13/14.12.2023 г. на
Областния управител на област с административен център – Варна и неговата
отмяна – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и 2) за възстановяване на
заеманата преди уволнението му длъжност „изпълнител-оперативен дежурен
ОСС“ при ответника – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Твърди се в исковата молба, че по силата на валидно сключен трудов
договор от 29.04.2011 г. бил назначен на длъжността „изпълнителоперативен
дежурен на ОСС“ при ОАВ. На 08.06.2020 г. този трудов договор бил прекратен,
като на същата дата страните сключили нов трудов договор с № 134/08.06.2011 г.
Излага, че след завеждане на искова претенция срещу Областна администрация за
компенсиране на безплатна храна с парично обезщетение от негова страна (гр. д.
№ 2362/2023 г. по описа на Районен съд – Варна), на 14.12.2023 г. му била
връчена процесната заповед, с която трудовото му правоотношение е прекратено
без предизвестие, а като причина за прекратяването е посочено основанието по
чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. Сочи, че е придобил право на пенсия от 26.03.2010 г.,
тоест преди сключване на трудовия договор с ответника, поради което не е налице
твърдяната хипотеза от работодателя на т. 10, а тази на чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ.
Поддържа, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като не са налице
предпоставките на хипотезата на т. 10 от чл. 328, ал. 1 КТ. По изложените
съображения моли за уважаване на предявените искове и присъждане на
сторените съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника Областна администрация Варна. Поддържа становище за
1
недопустимост на предявените искове поради липса на правен интерес и моли
производството по делото да бъде прекратено. Твърди, че ищецът не оспорва
основанието за освобождаването си от длъжност – придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, поради което и не разполага със защитим правен
интерес, тъй като освобождаването му от длъжност е абсолютно. Счита, че от
материалноправна гледна точка ищецът не разполага с основание да бъде
възстановен на служба. В условията на евентуалност оспорва исковата молба като
неоснователна. Поддържа, че подточките на т. 10 от чл. 328, ал. 1 КТ не следва да
се тълкуват като принципно различни правни основания от основното, визирано в
т. 10 от същия член. Твърди, че е ирелевантно за освобождаването на ищеца от
длъжност обстоятелството, че същият е придобил право на „ранно“ пенсиониране
по друг ред, след като към момента на уволнението вече е бил налице
фактическият състав и на общия ред за пенсионирането му. Посочва, че времето
на придобиване правото на пенсия не касае правото на работодателя да прекрати
трудовото правоотношение. Счита, че е без значение, че ищецът към момента на
сключване на процесния трудов договор вече е бил придобил право на пенсия.
Излага, че за приложението на основанието на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ е
задължително наличието само на две предпоставки – работникът/служителят да е
натрупал определен юридически стаж, както и да е навършил определена възраст.
В този смисъл моли производството по делото да бъде прекратено, а в условията
на евентуалност предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендира присъждането на съдебни разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна и правна страна следното:
Съдът е сезиран с кумулативно обективни съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ.
Тежестта на доказване, т. е. задължението за установяване законността на
уволнението носи ответникът по настоящото дело. А законността на
едностранното прекратяване на трудовото правоотношение се обуславя от
проявлението на обстоятелствата, предвидени в чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, тоест, че
са налице предпоставките за прекратяване на трудовия договор – придобиване от
ищеца на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
По отношение на възражението на ответника за недопустимост на исковите
претенции поради липса на правен интерес у ищеца съдът намира, че същото е
неоснователно. Предявените конститутивни искове са обусловени именно от
твърдението на ищеца, че извършеното уволнение е незаконосъобразно. Съдът не
споделя виждането на ответника, че ищецът не разполага със значим правен
интерес, тъй като основанието му за освобождаване от длъжност е абсолютно.
Законът не е въвел такива основания за прекратяване на трудовото
правоотношение, при които работникът да не разполага с правото на иск по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ. Обстоятелството дали при евентуално възстановяване на
работника/служителя на предходно заеманата длъжност за работодателя
съществува и друго основание за надлежно прекратяване на трудовия договор е
ирелевантно в настоящия случай. Всякога служителят има правен интерес да
установи незаконосъобразността на прекратяване на трудовото си
2
правоотношение, респ. да бъде възстановен на работа на заеманата преди това
длъжност, тъй като трудовият му договор ще продължи действието си така, сякаш
изобщо не е бил прекратяван. Съответно, дори и за работодателя да е налице
твърдяното друго основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а
именно чл. 328, ал. 1, т. 16б КТ, за да прекрати законосъобразно отново трудовия
договор, работодателят ще е длъжен да отправи писмено предизвестие до
служителя, след изтичането на срока което ще е прекратено трудовото
правоотношение. При полагане на труд от служителя в този период на същия ще
се дължи трудово възнаграждение, получаването на което е достатъчен аргумент
за наличието на правен интерес у служителя за възстановяването му на работа.
Следователно предявените от ищеца искове са допустими следва да бъдат
разгледани по същество.
Между страните е обявено за безспорно с Разпореждане № 11148/15.03.2024
г., в което е обективиран доклада по делото, съгласно чл. 312, ал. 1, т. 2 ГПК, че
между тях е сключен трудов договор № 134/08.06.2020 г., по силата на който
ищецът е приел да изпълнява длъжността „изпълнител-оперативен дежурен на
ОСС“ при ОАВ, както и че е издадена Заповед № РД-23-7701-13/14.12.2023 г. за
прекратяване на трудовия договор с ищеца, която му е връчена лично на същата
дата 14.12.2023 г.
Тези правнорелеватни обстоятелства се установяват и от приложените по
делото писмени доказателства – Трудов договор № 134/08.06.2020 г.,
Допълнително споразумение № 7/05.01.2021 г. и Заповед № РД-23-7701-
13/14.12.2023 г.
От представеното Разпореждане № **********/16.04.2010г. на Районно
управление „Социално подпомагане“ – гр. Варна, се установява че към 26.03.2010
г. на ищеца е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, което
обстоятелство не се оспорва от ответника, съгласно изявлението на процесуалния
представител на ответната страна в о.с.з., проведено на 29.03.2024 г.,
Следователно, ищецът е придобил и упражнил правото си на пенсия за
осигурителен стаж и възраст преди възникване на трудовото правоотношение по
трудов договор № 134/08.06.2020 г.
Видно от съдържанието на оспорената заповед от 14.12.2023 г.,
работодателят е приел, че ищецът отговаря на условията за осигурителен стаж и
възраст за 2023 г. и е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
поради което на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ е прекратено трудовото му
правоотношение считано от 14.12.2023 г., като на ищецът се изплати обезщетение
за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ.
Спорът в настоящото производство се концентрира върху правния въпрос
законосъобразно ли е прекратяването на трудово правоотношение на основание
чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ при придобито и упражнено право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст от служителя преди възникване на трудовото
правоотношение.
Според съдебната практика на ВКС, обекитиврана в Решение №
275/14.10.2013 г., постановено по гр. д. № 23/2013 г. по описа на ВКС, IV г.о.,
Решение № 884/26.07.2010 г. по гр. д. № 381/2009 г., ІV г. о., Решение №
3
838/17.12.2010 г. по гр. д. № 1739/2009 г., ІV г. о., както и Решение №
349/18.10.2011 г. по гр. д. № 374/2010 г., ІV г. о., разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т.
10 КТ е неприложима в случаите, при които правото на пенсия за осигурителен
стаж и възраст е придобито и упражнено от работника преди възникване на
трудово правоотношение, и което работодателят е прекратил на основание чл.
328, ал. 1, т. 10 КТ, тоест работодателят не може да го прекрати на това
основание. И трите визирани решения не правят разлика в основанията, поради
които работникът или служителят е упражнил правото си на пенсия.
Аргумент в подкрепа на това становище е изводим и от задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 6 от 25.06.2015 г. на ВКС
по т. д. № 6/2014 г., ОСГК, според които осъществилият се факт на придобито и
упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в периода от
незаконното уволнение до възстановяването на служителя на работа не
съставлява основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328,
ал. 1, т. 10а КТ (след измененията сегашна т. 10б), тъй като правото е придобито и
упражнено след възникване на трудовото правоотношение.
В най-актуалната съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение №
50005 от 2.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1584/2022 г., IV г. о., касационната
инстанция не изоставя горните постановки, а възприема, че уволнението е
незаконосъобразно когато по делото е установено по несъмнен начин, че спрямо
служителя не е налице хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, тъй като трудовото
му правоотношение е възникнало преди да е придобил и упражнил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Следователно, следва да се разграничават
хипотезите, в които правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е
придобито и упражнено преди и след сключване на трудовия договор, които
представляват различни законови основания за прекратяване на трудовото
правоотношение.
В настоящия случай трудовото правоотношение между страните е
възникнало след като ищецът вече е придобил право на пенсия за изслужено
време и старост, поради което, съобразявайки и практиката на ВКС, следва да се
приеме, че така извършеното уволнение от работодателя е незаконосъобразно.
Както правилно посочва и ищецът в исковата си молба, правна възможност за
прекратяване на правоотношение с лице, което към момента на възникване на
трудовото правоотношение е вече пенсионер, се предвижда в основанията по чл.
328, ал. 1, т. 10а – т. 10в КТ (в конкретния случай това е разпоредбата на чл. 328,
ал. 1, т. 10б КТ, съгласно която трудовият договор се прекратява с предизвестие,
когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или
служителят е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст).
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че цитираната от
ответника съдебна практика – решение № 220/16.01.2019 г. по гр. д. № 313/2018 г.
по описа на ВКС, III гр. о., е неотносима към настоящия спор. Действително, в
това решение се посочва, че в нормата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ не се съдържат
ограничения във връзка с времето на придобиване на правото на пенсия – преди,
по време или след сключване на трудовия договор. Разглежданият от ВКС в това
производство случай обаче се отнася до прекратяване на правоотношение, при
което конкретният работник не е упражнил правото си и не е получавал пенсия за
4
осигурителен стаж и възраст, макар да е имал необходимите, съгласно чл. 68, ал. 1
КСО, стаж и възраст, т.е. не е имал положението на работещ пенсионер. Изрично
и в така посоченото от ответника съдебно решение се отбелязва, че ВКС споделя
цитираната по-горе съдебна практика, обективирана в решение № 349 от
18.10.2011 г. по гр. д. № 374/2010 г. на ІV г.о., че след установената с т. 10а (към
настоящия момент т. 10б) правна възможност за прекратяване на
правоотношението с лице, което към възникване на трудовото правоотношение е
придобило и упражнило правото си на пенсия, се спазва принципа на
законоустановеност на основанията, при наличието на които уволнението може да
бъде извършено.
Възприемането на становището, че независимо кога е придобито и
упражнено правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на
работника/служителя работодателят има възможност да прекрати трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ обезсмисля
диференцирането от законодателя на различните хипотези, при които възниква
правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение по реда на чл.
328, ал. 1, т. 10 – 10в КТ, тъй като още с измененията на разпоредбата с ДВ, бр.
100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г. са въведени моментът на придобиване на
правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст и неговото упражняване като
разграничителен критерий за основанията, на които може да бъде прекратено
трудовото правоотношение, съобразно датата на неговото възникване.
В настоящите редакции на разпоредбите основанията по чл. 328, ал. 1, т. 10
КТ и тези по чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ, чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ и чл. 328, ал. 1, т. 10в
КТ, макар и свързани с придобиване и упражняване право на пенсия, съществено
се различават. Докато по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ е необходимо лицето само да е
придобило, но не и да е упражнило, право на пенсия, то по чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ,
чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ и чл. 328, ал. 1, т. 10в КТ се имат предвид различни
хипотези, в които лицето е упражнило право на пенсия и тази пенсия му е
отпусната. За разлика от случая по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, при който лицето
работи и няма заместващ доход.
При тези съображения настоящият съдебен състав приема, че
работодателят незаконосъобразно е прекратил трудовото правоотношение на
ищеца и същото уволнението следва да бъде отменено по предявения по делото
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Тъй като уволнението, извършено едностранно от работодателя със Заповед
№ РД-23-7701-13/14.12.2023 г. на Областния управител на област с
административен център – Варна, е незаконосъобразно, както и с оглед на
обстоятелството, че ищецът В. М. Ф. е полагал труд при ответника към момента
на прекратяване на трудовото правоотношение, настоящият съдебен състав
приема, че са налице всички материални предпоставки за уважаване на
обусловения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и уволненият служител
следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност –
„изпълнител-оперативен дежурен ОСС“.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата
5
следва да бъдат присъдени и сторените от нея разноски по делото в размер на
общо 1866 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по исковете
за отмяна на незаконно уволнение и възстановяване на работа, съгласно
изричното отбелязване в представения Договор за правна защита и съдействие (л.
41 от делото), че договореното възнаграждение в размер на по 933 лв. по всеки от
двата иска е заплатено в брой. От ответната страна не е релевирано възражение за
прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар по реда на чл. 78, ал. 5
ГПК. Ответникът трябва да бъде осъден по правилата на чл. 78, ал. 6, във вр. с чл.
83, ал. 1, т. 1 ГПК да заплати дължимите държавни такси в размер на 100 лв.
държавна такса (по 50 лв. за уважените конститутивни искове по чл. 344, ал. 1, т.
1 и т. 2 КТ).
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на В. М. Ф., ЕГН
**********, с адрес ***, извършено със Заповед № РД-23-7701-13/14.12.2023 г. на
Областния управител на област с административен център – Варна, на основание
чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, като ГО ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА В. М. Ф., ЕГН **********, на длъжността „изпълнител-
оперативен дежурен ОСС“ при ОАВ, БУЛСТАТ ***, която е заемала преди
уволнението му, извършено със Заповед № РД-23-7701-13/14.12.2023 г., по иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА ОАВ, БУЛСТАТ ***, с адрес ***, да заплати на В. М. Ф., ЕГН
**********, с адрес ***, сумата от 1866 лв. (хиляда осемстотин шестдесет и шест
лева), представляваща сторени съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ОАВ, БУЛСТАТ ***, с адрес ***, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 100 лв.
(сто лева), представляваща дължими държавни такси, на основание чл. 78, ал. 6,
във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Варна в 2-седмичен срок, считано от датата на обявяването му – 12.04.2024
г.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6