Н Е П Р И С Ъ С
Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 31.01.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, 9-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи януари две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна
Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 6468 по описа на ВРС за
2018-та година,
9-ти с-в, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е иск на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК***, с правно
основание чл.422 ГПК, за
признаване за установено в отношенията между страните, че В.В.Д., ЕГН**********, дължи на
ищеца сума от 178.45лв.
– главница по договор за
мобилни услуги от 14.03.2016г., която съответства на цената за предоставени
електронни съобщителни услуги и цената на месечните абонаментните
такси, за периода 18.02.2016г.
– 17.07.2016г., ведно със законната лихва
върху сумата от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК –
30.11.2017г. до окончателното й изплащане, за която сума
е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №18222/2017г на ВРС.
Кумулативно са предявени и искове с
основание чл.92 ЗЗД и чл.345 ТЗ вр. чл.232 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
на „Т.Б.“
ЕАД, ЕИК***, за осъждане на В.В.Д., ЕГН**********, за сумата 555.04лв. – неустойка в
резултат на предсрочното прекратяване по вина на потребителя на договор за
мобилни услуги от 14.03.2016г., дължима на осн. т.11 от договора и
начислена за периода от
07.06.2016г. до 14.03.2018г., както и сумата 103.80лв. – предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски по
договор за лизинг от 14.03.2016г., за мобилен апарат ***, дължими на осн. чл.3, ал.2 от договора и начислени за периода от м.07.2016г.
до м.02.2018г., които две суми не са предмет на предходно
заповедно производство.
Ищецът твърди, че подал заявление по чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В
законоустановения срок длъжникът
възразил, поради което за ищеца
се е породил правният интерес да предяви настоящите
искове – тези по чл.422 ГПК.
Твърди на следващо място, че страните по
делото са страни и по договори
за ползване на мобилни услуги,
договори за ползване на мобилни
устройства и допълнителни споразумения към тях, а именно горепосочените
такива.
Твърди още, че в изпълнение на договора за
мобилни услуги доставил на ответника,
а последният потребил, сочените
в исковата молба мобилни такива, срещу което следвало
да му се
заплати цената от потребителя (включвваща такса за абонамент и стойност на услугите),
в падежния срок по договора.
Ответникът
обаче не платил изцяло и в срок задълженията си за
процесните периоди, поради което се претендира
останалата неплатена част от тях.
С оглед на забавата и според
приложимите ОУ и индивидуални
условия ищецът упражнил правото си да прекрати
едностранно договора, чрез спиране на
достъпа на абоната до мрежата
на оператора. Така полза
на ищеца възникнало правото да получи неустойка
от потребителя, формирана от сбора
от останалите неплатени месечни абонаментни такси до края на
договора, стойността на които също
претендира за присъждане.
Отделно твърди, че в
изпълнение на договора за лизинг,
предоставил на ответника ползването на мобилно устройство, за което ответникът
се задължил да заплаща месечни
лизингови вноски с уговорен размер и падеж. За исковия периода
лизингополучателят не заплащал паричните си задължения, поради което се
претендира и останалата непогасена от тях
стойност.
С оглед на забавата и на
осн. приложимите ОУ ищецът упражнил правото си да
прекрати едностранно договора за лизинг.
На същото основание в полза на ищеца
възникнало правото да получи неустойка
от потребителя, формирана от сбора
от останалите неплатени месечни лизингови такси до края на
договора, стойността на които също
претендира за присъждане.
Моли за уважаване на исковете
и за разноски.
На
ответника са връчени редовно съобщението по чл.131 – 133 ГПК с приложенията и
указанията на съда и призовката за о.с.з. за разглеждане на делото. Въпреки
това той НЕ депозира писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в о.с.з. не се
явява, не се представлява, не изразява писмено становище по делото.
За да се произнесе
съдът взе предвид, че
ответникът не е депозирал оговор
на исковата молба в законоустановения срок, не се е явил и не е изпратил
представител в първото по делото открито съдебно заседание, за което е редовно
призован, не е отправил искане за гледане на делото в неговото остсъствие, не е взел отношение по исковия спор и по
какъвто и да било друг начин. Освен това с редовно връченото на ответника
разпореждане по чл.131 ГПК, на последния са указани последиците от неспазване
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в о.с.з. А от
представените по делото доказателства може да се направи извод за вероятна
основателност на предявения иск.
С оглед изложеното
съдът и с оглед отправената от ищеца молбата съдът намира, че са налице
предпоставките по чл.238 ГПК и чл.239 ГПК, поради което следва да бъде
постановено неприсъствено решение, като предявените искове бъдат уважени
изцяло.
Предвид
изхода на спора и представените доказателства, ответникът следва да заплати на
ищеца сумата 205.00лв. – разноски по исковете пред ВРС, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК (адв. хонорар и такса по
останалия иск по чл.422 ГПК).
На осн. ТР №4/18.06.2014г. съдът дължи произнасяне с
осъдителен диспозитив и за разноските в заповедното производство. Поради което
на ищеца се следват такива, но в размер, съотнесен
към уважената част от исковете, които са останали предявени за част от
вземанията по заповедното производство, а именно в случая – общо 42.50лв.
(държавна такса и хонорар).
Воден от горното и на осн. чл.239 ГПК съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че В.В.Д., ЕГН**********, дължи на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК***, сумата
178.45лв.
– главница по договор за
мобилни услуги от 14.03.2016г., която съответства на цената за предоставени
електронни съобщителни услуги и цената на месечните абонаментните
такси, за периода 18.02.2016г.
– 17.07.2016г., ведно със законната лихва
върху сумата от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК –
30.11.2017г. до окончателното й изплащане, за която сума
е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №18222/2017г на ВРС, на осн. чл.238 ГПК и чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА В.В.Д.,
ЕГН**********, да
заплати на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК***, сумата 555.04лв. – неустойка в
резултат на предсрочното прекратяване по вина на потребителя на договор за
мобилни услуги от 14.03.2016г., дължима на осн. т.11 от договора и
начислена за периода от
07.06.2016г. до 14.03.2018г., както и сумата 103.80лв. – предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски по
договор за лизинг от 14.03.2016г., за мобилен апарат ***, дължими на осн. чл.3, ал.2 от договора и начислени за периода от
м.07.2016г. до м.02.2018г., които две суми не са предмет на
предходно заповедно производство, на осн. чл.238 ГПК вр.
чл.92 ЗЗД и чл.345 ТЗ вр. чл.232 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА В.В.Д., ЕГН**********, да заплати на „Т.Б.“
ЕАД, ЕИК***, сумата
205.00лв. – разноски
в исковото производство пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА В.В.Д., ЕГН**********, да заплати на „Т.Б.“
ЕАД, ЕИК***, сумата
42.50лв. – разноски в
заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете по чл.422 ГПК, на осн. ТР №4/18.06.2014г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………