Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV - Б въззивен
състав, в публично съдебно заседание на двадесети май две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА
МАРТИНОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА
СИМЕОНОВА
при секретаря Христина
Цветкова, като разгледа докладваното от младши съдия Симеонова
гр. д. № 7891 по описа на съда за 2020 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 68378/06.03.2020 г. по гр. д.
№ 79641/2019 г. по описа на Софийски
районен съд (СРС), I ГО, 47 състав, са
отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******срещу
Н.А.Т., ЕГН ********** обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено, че Н.А.Т. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 55,49 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.
05.2015 г. до м. 09.2015 г., 12,38 лв. - лихва за забава за периода от
01.12.2015 г. до 25.06.2018 г., 5,04 лв. - главница за дялово разпределение на топлинна енергия и 1,62 лв.
- лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, ведно със законната
лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 44300/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 47
състав.
Решението е постановено при участието на
привлечено от ищеца трето лице - помагач - „М.Е.“ ООД.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба вх. № 5048887/27.03.2020 г. от ищеца
„Т.С.“ ЕАД, чрез юрисконсулт И.М., с доводи за неправилност на решението поради
нарушение на материалния закон. Излагат се твърдения, че районният съд неправилно
и в противоречие с действителното фактическо и правно положение е приел, че
ответницата не е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1,
т. 42 от ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ).
Видно от представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот №
175, том I, дело №129/2006 г. ответницата е придобила
имота на 17.04.2006 г., преди процесния период, а не както е приел СРС на
17.04.2016 г., т. е. след процесния период. Ответницата е собственик на
процесния топлоснабден имот през процесния период и съгласно чл. 153 ЗЕ е
клиент на топлинна енергия за битови нужди, доставяна до имота. По делото е установено
наличието на договорно правоотношение между страните по доставка на топлинна
енергия за битови нужди, ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия до имота
през исковия период, обстоятелството кое лице е обитавало имота и е ползвало
доставяната до същия топлинна енергия е ирелевантно, а обстоятелството на чие
име се води партидата в дружеството няма юридическо значение, а само вътрешно счетоводно
такова. Предвид изложеното се моли за отмяна на решението и за уважаване на
исковете. Претендират се разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника
Н.А.Т., чрез адвокат Г.Г., с доводи за неоснователност на въззивната жалба.
Сочи се, че за да бъде едно лице потребител на топлинна енергия по смисъла на
ЗЕ следва освен да е собственик или да има запазено вещно право на ползване, и
да използва топлинната енергия за свои нужди. В случая именно лицето, на което
ищецът е открил партида за съответния имот,
дължи сумите за потребена топлинна енергия съгласно Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, публикувани на сайта на „Т.С.“ ЕАД и
задължителни за страните (чл. 61, ал. 2). Видно от приложеното към исковата молба писмо №
Г-18930/13.11.2015 г. ответницата е вписана като титуляр на партидата считано
от м. 10.2015 г., като претендираните суми от преди това не се дължат от
ответницата, т. е. последната не е пасивно материално - правно легитимирана да
отговаря по предявените искове. Освен това всички сметки, въз основа на които
се претендира заплащане на консумирана топлинна енергия, са незаконни,
неоснователни и недоказани, тъй като са изготвени от лице, което не разполага с
правомощия за това - няма данни третото лице - помагач да е сключило валиден
договор с етажната собственост - липсва нотариално заверен протокол от Общото
събрание на Етажната собственост, а представеният такъв касае предишен период,
не е нотариално заверен и срещу процесния апартамент е посочено друго лице, не
ответницата. Липсва и споразумителен протокол между абонатите и „Т.С.“ ЕАД, т.
е. няма решение на етажната собственост за избирането на „М.Е.“ ООД, което да
извършва услугата „топлинно счетоводство“. Предвид изложеното се моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението - потвърдено.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е
постъпил отговор от привлеченото от ищеца трето лице - помагач „М.Е.“
ООД.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във
въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова
молба вх. № 2034139/18.12.2018 г. на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, срещу Н.А.Т.,
ЕГН **********, с която ищцовото дружеството е поискало от съда да признае
за установено, че ответницата като потребител
на топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.
к. „Ф.ж.“, бл. ******, с абонатен № 192068, дължи да му
заплати сума в общ размер на 74,53 лв., от
които 55,49 лв. - главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода м. 05.2015 г. - м. 09.2015 г., 12,38
лв. - законна лихва за забава от 01.12.2015 г. до 25.06.2018 г., както и сума
за дялово разпределение в общ размер на 6,66 лв., от които 5,04 лв. - главница
и 1,62 лв. - лихва, ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК -
05.07.2018 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по ч. гр. д. № 44300/2018 г. по
описа на СРС, 47 състав. Ищецът поддържа, че ответницата
е
собственик на процесния имот през процесния период и като
такава е потребител на доставената в
същия топлинна енергия, ползвала е доставената до имота топлинна енергия в
количества, качество и на стойност, за които са предявени исковете, и не е
заплатила задълженията си, за имота е предоставяна услуга дялово разпределение
на топлинна енергия, за което също се дължи възнаграждение. Ищецът
претендира установяване на вземанията му, както и присъждане
на сторените по делото разноски.
Исковата молба е връчена на ответницата чрез
назначения ѝ по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител адвокат Г.Г. на 28.10.2019 г. и в
по срока по чл. 131 ГПК, на 11.11.2019 г. е
подаден отговор вх. № 5186301/11.11.2019
г.,
в който са оспорени исковете по основание и размер.
Сочи се, че ответницата не е пасивно легитимирана да
отговаря по предявените искове, тъй като видно от приложеното към исковата
молба писмо № Г-18930/13.11.2015 г. е вписана като титуляр на партидата от м.
10.2015 г., претендираните суми от преди това не се дължат от ответницата, а съгласно
чл. 61, ал. 2 ОУ ищецът е длъжен да събере дължимите суми от предишния
ползвател. Освен това всички сметки, въз основа на които се претендира
заплащане на консумирана топлинна енергия са незаконни, неоснователни и
недоказани, тъй като са изготвени от лице, което не разполага с правомощия за
това - няма данни третото лице - помагач да е сключило валиден договор с
етажната собственост - липсва нотариално заверен протокол от Общото събрание на
Етажната собственост, а представеният такъв се отнася до договор, сключен с ЕТ „А.Б.“
и касае предишен период, не е нотариално заверен и срещу процесния апартамент е
посочено друго лице, не ответницата. Липсва и споразумителен протокол между
абонатите и „Т.С.“ ЕАД, съгласно текста на т. 7 от Раздел VI
от представения договор, освен това е посочено, че „М.Е.“ ООД действа като
„герент“ на консорциум „С.и Е.- България“, като не е ясно какво се разбира под
този термин, дали услугата „топлинно счетоводство“ не се извършва от лице,
което не е регистрирано за извършване на същата. Т. е. няма решение на етажната
собственост за избирането на „М.Е.“ ООД, което да извършва услугата „топлинно
счетоводство“. Възразява се и за погасяване на вземанията по давност. Моли се за
отхвърляне на предявените искове.
С определение №
11635/05.01.2020 г. СРС
е конституирал като трето лице - помагач на страната на ищеца -
„М.Е.“ ООД.
По делото е приложено заповедно дело № 44300/2018 г. по описа
на СРС, 47 състав, от което се установява, че по
заявление вх. № 3053948/05.07.2018 г. е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 27.07.2017 г., с
която е разпоредено Н.А.Т., ЕГН ********** да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, сумата от 55,49 лв. - представляваща
цена за доставена и потребена от длъжника топлинна енергия за
периода 01.05.2015 г. - 30.09.2015 г. на
адрес: гр. София, ж. к. „Ф.ж.“, бл. ******, аб.
№ 192068, ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 05.07.2018 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 12,38 лв.
за периода 01.12.2015 г. - 25.06.2018 г., сумата от 5,04 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2015 г. -
30.09.2015 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 05.07.2018 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 1,62 лв.
за периода 01.12.2015 г. - 25.06.2018 г. върху главницата за дялово разпределение, както и
сумата от 75 лв. - разноски по делото. Длъжницата е уведомена за
заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на 26.11.2018 г.
заявителят е уведомен за необходимостта от представяне на доказателства в
едномесечен срок от съобщението, че е предявил установителен иск за вземанията
по заповедта и на 18.12.2018 г. заявителят е
представил искова молба вх. № 2034139/18.12.2018 г.
По делото е приет договор № 5/05.08.2005
г. по общи условия на договорите между „Т.С.“ АД и търговец, по смисъла на
Закона за енергетиката, за извършване на дялово разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сграда - етажна собственост в град София, сключен
на основание чл. 146, ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 2 за топлоснабдяването, между „Т.С.“ АД и „М.Е.“ ООД като герент на
консорциум „С.и Е.- България“ за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради - етажна собственост (СЕС) или
в сграда с повече от един потребител в град София (на основание Общи условия,
одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-013/20.06.2005 г. и договорени специални
условия към ОУ, приети от Търговеца със заявление № П12267/05.08.2005 г.).
По делото е приет договор от 08.11.2007 г.
при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закона за енергетиката, сключен между „Т.С.“ АД -
възложител и „М.Е.“ ООД - изпълнител, с който последното е приело
да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване изискванията на Общите условия за извършване на
услугата дялово раазпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с
Решение № ОУ-024/10.08.2007 г.
По делото е прието писмо рег. №
Г-18930/13.11.2015 г. от „Т.С.“ ЕАД до Н.Т., с което последната е уведомена, че
от м. 10.2015 г. е вписана като титуляр на партида с аб. № 192068 за плащане на
топлинната енергия за апартамент № 81, находящ се на адрес: ж. к. „Ф.ж.“, бл.
208, вх. Г, с приложено към писмото заявление - декларация за промяна на
партида.
По делото е приет нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 175, том I, рег. № 3747, дело № 129
от 2006 г., видно от който на 17.04.2006 г. С.Н.М.е продал на Н.А.Т. следния
свой недвижим имот: апартамент № 81, находящ се в бл. № ******в ж. к. „Фндови
жилища“ в гр. София, състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни
помещения със застроена площ от 65,20 кв. м., заедно с избено помещение № 14 и
с 1.044 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от
правото на строеж върху държавна земя.
По делото е приет договор
№ 013/002/11.07.2002 г. между възложител - собственик или упълномощен
потребител на топлинна енергия към „Т.С.“ ЕАД на адрес: ***, ж. к. „Ф.ж.“, бл. ******и
изпълнител - ЕТ „А.Б.“, представляван от инж. Томо Вълев, президент на фирмата,
за доставка и монтаж на изндивидуални разпределители на топлина и за извършване
на услугата „топлинно счетоводство“ срещу заплащането на годишна абонаментна
такса. В § 19 от договора е предвидено, че се сключва за период от пет години и
се продължава автоматично, ако някоя от страните не пожелае прекратяването
писмено един месец преди изтичането му.
Видно от представения и приет по делото
протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост,
находяща се в гр. София, ж. к. „Ф.ж.“, бл. ******от 28.06.2002 г., етажните
собственици са взели решение да се сключи договор с ЕТ „А.Б.“ София за извършване
на услугата „топлинно счетоводство“. Към протокола е съставен и списък на
етажните собственици, като срещу ап. № 81, аб. № 192068 е посочена Р.Х.С., без
данни за радиатори и разпределители на ТЕ в имота, не е положен и подпис за
посоченото лице.
На 30.11.2005 г. е сключен договор № 13 - I между „М.Е.“ ООД като герент на консорциум „С.и Е.- България“ и
етажната собственост с адрес в гр. София, ж. к. „Ф.ж.“, бл. ******, по силата
на който дружеството се е задължило да достави и монтира електронни радиаторни
разпределители на топлинна енергия и радиаторни вентили с термостатна
глава и да извършва услугата „топлинно
счетоводство“ за разпределение на консумираната, измерена по общ топломер в абонатна
станция и фактурирана от „Т.С.“ ЕАД, топлинна
енергия, съгласно методиката за
разпределение, описана в Наредбата за
топлоснабдяването, между отделните абонати на адреса срещу
заплащането на годишна абонаментна такса. В раздел III е предвидено
задължително условие за сключване на договора - нотариално заверен протокол от
общото събрание на етажната собственост.
По делото е прието съобщение към фактура №
**********/31.07.2016 г. за периода 01.05.2015 г. - 30.09.2015 г. на обща
стойност 25,01 лв., както и извлечение от счетоводството на ищеца от 25.06.2018
г. за аб. № 192068 на обща стойност 74,53 лв., от които 60,53 лв. - главница и
14 лв. - лихва.
От третото лице - помагач „М.Е.“ ООД по
делото са представени и приети индивидуална справка за използвана
топлинна енергия за абонатен № 192068 за отчетен
период 01.05.2015 г. - 30.04.2016 г.
на стойност -100,85 лв. (за връщане на абоната), справка за показанията на
отчетените уреди, в която срещу ап. № 81 е вписана Н. А. Т. и е положен подпис и протокол -
декларация от 28.06.2016 г.,
с който е удостоверено получаването на изравнителните сметки за потребената
топлинна енергия в сградата етажна собственост на адрес: ул. „Порой“, бл. ******за
периода 01.05.2015 г. - 30.04.2016 г. от собственик на апартамент в сградата.
От приетото в хода на първоинстанционното
производство заключение на съдебно - техническата експертиза
(СТЕ) се
установява, че за процесния имот през процесния период е извършен реален отчет
от ФДР „М.Е.“ ООД, дяловото разпределение е извършвано при едногодишен отчетен
период, като е начислявана топлинна енергия за сградна инсталация и БГВ
(изчислявана по показанията на водомер за топла вода). Според вещото лице
енергията за БГВ и за сградна инсталация е определена съгласно методиката за
дялово разпределение на топлинна енергия в сгради - етажна собственост,
приложение към чл. 61, ал. 1 на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. ТЕ за отопление на апартамента не е начислявана. За отчетния
период от ФДР е издадена изравнителна сметка за м. 05.2015 г. - м. 04.2016 г.,
включително сума за получаване - 100,85 лв., като за процесния период м.
05.2015 г. - м. 09.2015 г. изравняването е сума за получаване - 61,29 лв.
Стойността на начислената топлинна енергия на абоната, която формира неговото
задължение за процесния период (по фактури и изравнителни сметки) е 25,01 лв.
Дяловото разпределение за процесния период е извършвано от фирмата за дялово
разпределение въз основа на реални отчети и е в съответствие с действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката. Технологичните разходи са
приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната
станция. Според вещото лице общият топломер в абонатната станция е
преминал метрологична проверка на 20.08.2014 г. със заключение за съответствие
с одобрения тип.
От изготвената и приета в хода на
първоинстанционното производство съдебно - счетоводна експертиза (ССчЕ) се
установява, че няма данни за извършени плащания на
суми за топлинна енергия, касаещи процесния период. Непогасените задължения за ТЕ са описани подробно в справка -
Приложение № 3 и са в общ размер на 67,87 лв., от които 55,49 лв. - главница и
12,38 лв. - лихва. Общият размер на изравнителните сметки е 30,81 лв. за
възстановяване, в т. ч. за процесния период 61,29 лв. - за възстановяване и
30,48 лв. - за довнасяне за извънпроцесния период. За процесния период е
издадена обща фактура за реално потребената топлинна енергия. В нея е включено
изравняването, подадено през м. 07.2016 г. - 61,29 лв. за възстановяване.
Изравнението, въведено през м. 10.2015 г. - 30,48 лв. за довнасяне е включено в
иска с издаването на дебитни известия от 31.10.2015 г. Стойността за топлинна
енергия, начислена от „Т.С.“ ЕАД във фактури за абоната за
процесния период е в размер на 86,30 лв., в т. ч. за подгряване на вода - 86,30
лв. Общият
размер на главницата за ТЕ за процесния период е 55,40 лв. Размерът на
законната лихва върху главницата, считано от датата на изпадане на ответника в
забава до 25.06.2018 г. е в общ размер на 14 лв. Към 05.07.2018 г. вземанията с
изтекла тригодишна давност са 21,83 лв., в т. ч. главница - 21,40 лв. и лихва -
0,42 лв.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивния
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай постановеното по
делото решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и
нарушение на императивни материални норми.
По правилността на решението в обжалваната
част въззивният съд намира следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1,
вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 150 ЗЕ, вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД - искове за
установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена
топлинна енергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, както
и на възнаграждение за извършена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия, отделно и обезщетения за забава на плащане на
последните, за което е издадена заповед за изпълнение по
реда на глава ХХХVІІ ГПК.
За да се уважи главният иск за присъждане
на вземане за стойността на доставената топлинна енергия по
делото следва да се установи, че за процесния период между страните е
съществувало валидно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да
доставя на ответницата топлинна енергия срещу задължение на последната да
заплаща стойността ѝ, както и че ищецът е изпълнил своите задължения и е
доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно
с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ, вр. с Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.),
поради което и за ответницата е възникнало задължение за заплащане на
стойността на доставената топлинна енергия, по иска за заплащане на
възнаграждение за дялово разпределение на топлинна енергия ищецът следва да
докаже, че в рамките на процесния период е извършена реално услугата дялово
разпределение на топлинната енергия в полза на ответницата; че ответницата е
поела задължение да плати тази сума на ищеца; договорения размер на възнаграждението
за конкретно предоставената услуга. По отношение на акцесорните искове за
заплащане на обезщетение за забава в плащането на главниците ищецът следва да
установи, че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната
изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорните
суми. Ответницата следва да докаже своите възражения, наведени в отговора на
исковата молба.
По делото се установи от приложеното
заповедно дело, че по заявление по чл. 410 ГПК е
образувано заповедно производство, по което е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК,
с нея е уважено искането на заявителя „Т.С.“ ЕАД и длъжникът е осъден да му
заплати процесните суми като дължима стойност на потребена топлинна енергия и
възнаграждение за услуга дялово разпределение, както и обезщетения за
забава на плащането на главниците за процесния имот и период в размери на сумите,
за които са предявени исковете, като заявителят в срока по чл. 415 ГПК е
предявил искове за установяване съществуването на вземанията по заповедта.
Действащата към периода на облигационните
отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда, се съдържа в
Закона за енергетиката (ЗЕ) и в Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).
Съдът приема, че по делото е установено,
че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. „Т.С.“ ЕАД е
дружество, регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна и
електрическа енергия, пренос на топлинна енергия и други дейности, обслужващи
основните.
По делото е установено, че процесният имот
е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост (в която се намира
процесният апартамент) е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139 - 148 ЗЕ и в
действалата към процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ,
бр. 34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.), продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, като в закона не
е предвидено изискване за писмена форма на договора. Съобразно изискването на
чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия се публикуват най - малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите.
Понятието „потребител на топлинна енергия
за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал
до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ
- в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на
топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на
ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се
въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл
на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент” е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
(приложима редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Посочените от законодателя в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия
за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими
по ГПК доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот (в този смисъл ТР № 2 от 17.05.2018
г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на
вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция
на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и
отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е
взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
Съдът
приема, че по делото е установено, че ответницата отговаря пред ищеца за заплащането
на стойността на доставената топлинна енергия в имота през процесния период. В
случая приетият нотариален акт за продажба на недвижим имот № 175, том I, рег.
№ 3747, дело № 129 от 2006 г., неоспорен от ответницата, установява, че на
17.04.2006 г. С.Н.М.е продал на Н.А.Т. процесния апартамент № 81, находящ се в
бл. № ******в ж. к. „Ф.ж.“ в гр. София, като по делото няма данни върху имота
да е учредено вещно право на ползване в полза на друго лице, да е отдаден под
наем или да е прехвърлена собствеността преди процесния период, поради което именно
ответницата е задължена за плащане на доставената до имота топлинна енергия -
районният съд неправилно е приел, че договорът за продажба на имота е сключен
през 2016 г. и ответницата е станала собственик на същия след процесния период.
Обстоятелството, че от м. 10.2015 г., т. е. след процесния период ответницата е
вписана като титуляр на партидата, не променя извода за дължимост на топлинната
енергия именно от ответницата. Дали ответницата ползва фактически имота е ирелевантно, тъй като законът свързва
качеството потребител с носителя на
правото на собственост или на ограничено вещно право на ползване. Обстоятелството дали и кога е открита
партида при ищцовото дружество е без
значение, доколкото в разглеждания случай ответницата е изключителен собственик на
имота за процесния период, поради което откриването
на партидата
има само счетоводно значение и не може да
дерогира законовата разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и § 1, т. 42 ДР на ЗЕ. За да се счита, че е налице облигационно отношение между
доставчика и потребителя на топлинна
енергия не е необходимо подаване на молба - декларация за откриване на
партида, тъй като облигационното
отношение се презумира по закон - чл. 150 ЗЕ,
без да е необходимо изрично изявление на ответника - потребител, вкл. и относно
приемането на Общите условия (решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013
г. по описа на ВКС, ІІІ г. о.). Без значение са предвидените в Общите условия
за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в
гр. София правила във връзка с промяната на собствеността върху
топлоснабдявания имот и предвидените задължения на стария собственик за
уведомяване за настъпилите изменения на обстоятелствата (чл. 61, ал. 2). И това
е така, тъй като както вече бе посочено по - горе, чрез императивни правни норми
са установени страните по договорите за доставка на топлинна енергия в хипотеза
на договор, сключен при Общи условия, като купувачите са само собствениците и
ползвателите на имота въз основа на учредено вещно право на ползване,
респективно лицата, които изрично са изявили воля за сключване на договор за
доставка на топлинна енергия.
Предвид изложеното и с
оглед елемента на административно регулиране в чл.
153, ал. 1 ЗЕ, съдът приема, че между страните по
делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови
нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно ЗЕ, при действие на Общите
условия на ищцовото дружество от 2014 г.,
одобрени от ДКЕВР през февруари 2014 г., по отношение на които няма данни ответницата да е възразила, както и от действащата
към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и Наредба № 16-334/06.04.2007
г. за оплоснабдяването. Обстоятелството дали ответницата реално е ползвала топлинна енергия е
ирелевантно - достатъчно е да е собственик на жилище в топлоснабдяваната
сграда, за да се счита за клиент на топлинна енергия за битови нужди, предвид
което и релевираните възражения в депозирания от въззивницата отговор на въззивната
жалба в тази насока, настоящата инстанция намира за
неоснователни.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е
регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост, въз основа на
принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището,
и съответната част от стойността на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.
Настоящият съдебен състав
приема, че от събраните по делото доказателства, вкл. и от заключенията на
неоспорените по делото съдебно - техническа и съдебно - счетоводна експертизи,
които въззивният съд кредитира изцяло като обосновани, задълбочени и
неопровергани от другите събрани доказателства, по делото е
установено, че през процесния период в имота е доставяна и потребявана топлинна
енергия за БГВ и сградна инсталация като за процесния период м. 05.2015 г. - м.
09.2015 г. тя е на стойност от общо 25,01 лв. В тази връзка въззивният съд
кредитира заключението на СТЕ, тъй като същото не отчита изравняванията за
предишни периоди, различни от процесния (каквато сума в размер на 30,48 лв. -
за довнасяне за извънпроцесния период, е отчетена при изготвяне на заключението
на ССчЕ).
Въззивният съд приема, че дължимите суми
са начислени съобразно действащата нормативна уредба и от оправомощено да
извършва услугата „топлинно счетоводство“ лице - „М.Е.“ ООД,
с което е сключен договорът от 30.11.2005 г., неоспорен от ответницата, който
съгласно т. 4, раздел VI „Допълнителни условия и гаранции“
следва да се счита автоматично продължен, считано от изтичане на първоначалния
срок от три години, при липса на възражение от страните, за каквото няма данни
в случая. Видно от доказателствата по делото, представени от третото лице -
помагач - документ, касаещ отчитането на топлинната енергия за процесния
период, ответницата се е разписала срещу показанията за топлинна енергия за
имота, като няма данни да е възразила, че дружеството не е легитимирано да
осъществява услугата „топлинно счетоводство“ за съответната етажна собственост,
а представител на етажната собственост е получил изравнителните сметки за
процесния период без забележки. Единствено липсата на приложен към делото нотариално
заверен протокол от общото събрание на етажната собственост /при посочване в
договора, че протоколът е неразделна част от договора/ не сочи на
незаконосъобразно начисляване на сумите за топлинна енергия, доколкото по
делото са събраните достатъчно доказателства - СТЕ и писмени такива, че сумите
са начислявани именно от посоченото дружество, без възражение от представители
на етажната собственост, поради което следва да се приеме, че последните са се съгласили
за това, съответно че към договора е бил представен нотариално заверен протокол
от общото събрание на ЕС, на който е взето решение за упълномощаване на „М.Е.“ ООД
да извършва дяловото разпределение на ТЕ в сградата, а договорът от 30.11.2005 г. е влязъл в сила,
като са били спазени и условията на т. 7 от раздел VI
„Допълнителни условия и гаранции“. Ето защо ответницата
дължи заплащане на установените от СТЕ суми за доставена до имота ѝ
топлинна енергия за процесния период.
В
отговора на исковата молба ответницата е направила своевременно възражение за погасяване
на вземанията по давност, което е частично основателно.
През исковия период от
м.
05.2015 г. до м. 09.2015 г. са действали
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД,
одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно
ОУ/2014 г. /чл. 33, ал. 1 и ал. 2/ клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1, т. е. прогнозните суми по ежемесечните фактури, в 30 - дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2, т. е. общата фактура за реално потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 30 - дневен
срок от датата на публикуването й на интернет страницата на продавача. С публикуването
клиентът се уведомява за задължението и неговия размер и то има характер на
покана. По силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, когато е уговорено, че вземането става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало, т. е за процесните главници, по отношение на които
се прилагат общите условия, приети през месец февруари 2014
г., давността тече от деня, в който съответното задължение е
възникнало, т. е. от деня, следващ изтичането на съответния месец.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и 2 ОУ месечната
дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз
основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за
разпределение в сградата етажна собственост и обявената за периода цена, за
която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. След отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността
на фактурите по ал. 1 /т. е. за месечната дължима сума/ и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Когато при издаване на общата фактура
се установи, че клиентът е заплатил сума, по - голяма от сумата по фактурата, и
ако клиентът няма просрочени задължения към продавача, заплатената в повече
сума се приспада от дължимите суми за следващ период, или по желание на
клиента, се възстановява от продавача. Когато при издаване на общата фактура се
установи, че клиентът е заплатил сума, по - голяма от сумата по фактурата и
клиентът има просрочени задължения към продавача, със сумата в повече може да
се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Издаването
на изравнителната сметка не променя срока, в който месечните вноски стават
дължими, а следователно и момента, от който започва да тече
погасителната давност за тях.
Според разясненията на ТР № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. по описа на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични
плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се характеризира
с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. Вземанията на топлофикационното дружество съдържат
всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок. Тригодишният срок, посочен
в чл. 111, б. „в“ ЗЗД, започва да тече от
деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо - чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
В случая заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на 05.07.2018 г., поради което погасени по
давност са вземанията за периода м. 05.2015 г. - м. 06.2015 г., вкл.
чийто
размер, определен от СТЕ възлиза на сумата
от 9,71 лв. Поради това предявеният иск за заплащане на топлинна енергия е основателен
до сумата от 15,30 лв. /25,01 лв. - 9,71 лв./ и за периода м. 07.2015 г. - м. 09.2015
г., съответно първоинстанционното решение в тази част следва да бъде отменено
и искът - уважен, като за разликата до
пълния предявен размер от 55,49 лв. и за периода м. 05.2015 г. - м. 06.2015 г.
искът подлежи на отхвърляне, съответно обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на лихва за забава върху главницата за топлинна енергия:
С оглед погасените по давност вземания за
топлинна енергия за м. 05.2015 г. и м. 06.2015 г. погасени по давност са и
акцесорните претенции за лихви върху посочените главници. За останалите месеци
съгласно
действалите Общи условия, в сила от 12.03.2014 г., месечната
дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на
определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в
сградата - етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача - чл. 32, ал. 1, а след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността
на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки - чл. 32, ал. 2. Според чл.
33, ал. 1 от общите условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1,
т. е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30 - дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, т. е.
общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 30 - дневен срок от датата на публикуването ѝ
на
интернет страницата на продавача. В чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014 г. е
предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. За разлика от предходните Общи условия, върху прогнозните суми
не се дължи лихва за забава, като съгласно чл. 33, ал. 5 от новите ОУ,
обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 /по общата фактура/, ако не са
заплатени в срока по ал. 2 на чл. 33 - в 30 - дневен срок от датата
на публикуването на интернет страницата на купувача. Следователно, въпреки
че изискуемостта на месечно дължимите суми настъпва в 30 - дневен срок от датата
на публикуването на задълженията /съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ от 2014 г./, длъжникът
изпада в забава само при неизпълнение на задължението за заплащане цената на ТЕ
в 30 - дневен срок от
публикуване на общата фактура за потребеното количество топлинна енергия за целия
отчетен период, т. е. в случая ответницата не дължи мораторна
лихва върху задълженията по месечните фактури, а само върху
задълженията
по общата фактура. По делото не са
ангажирани каквито и да било доказателства от ищеца за датата на публикуване на
общата
фактура на интернет страницата
му, поради което не може да се установи дали ответницата е изпаднала в забава, респективно от кой момент. Поради това и при приложение на неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест,
която в случая носи ищецът, следва да се приеме, че претенцията
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за плащане на лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното решение в
тази част - потвърдено.
По иска за възнаграждение
за дялово разпределение на енергията:
По
делото не се спори, а и се установява от приетия договор от 2005 г. и заключение по СТЕ, че за процесния период
разпределението на дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата е
извършвано от третото
лице - помагач срещу възнаграждение по
договор, сключен с етажните собственици на сградата. При така установеното
съдът приема, че правото да получи възнаграждение за това
разпределение принадлежи на извършилия дялово разпределение. За отчетния период
не е
установено ищецът да е придобил това вземане по предвидените от закона способи, поради което настоящият
съдебен състав приема, че искът на „Т.С.“ ЕАД за плащане на възнаграждение за дялово
разпределение на енергията и за обезщетение за забава на плащането му е
неоснователен. Забраната за претенция на чуждо материално право е императивна.
Уговорки в договор, по който ответникът, съответно третото лице - помагач не е страна, не
могат да ги обвържат. Те не са от естество да обосноват извод за принадлежност
на вземането за възнаграждение
за дялово разпределение на енергията в патримониума на
ищеца, нито негово право да предяви това вземане като свое и да търси плащането
му от ответника. С оглед гореизложеното решението на СРС в частта, с която е отхвърлен искът за главница от 5,04 лв. и мораторна
лихва в размер на 1,62 лв. /предвид неоснователността на иска за главница/ следва да се потвърди, но
по изложените от въззивния съд съображения.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото на
„Т.С.“ ЕАД се дължат разноски както следва: за заповедното производство са
претендирани разноски в размер на 25 лв. - държавна такса и 50 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, от които в полза на ищеца следва да се присъдят общо
15,40 лв. съобразно уважената част от исковете; за първоинстанционното
производство са претендирани разноски в размер на 25 лв. - държавна такса, 300
лв. - депозит за особен представител на ответника и 500 лв. - депозити за вещи
лица, от които на ищеца следва да се присъдят общо 169,36 лв. съобразно
уважената част от исковете; за въззивното производство са претендирани разноски
в размер на 25 лв. - държавна такса, 150 лв. - депозит за особен представител и
100 лв. - юрисконсултско възнаграждение /определено от съда на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП с оглед фактическата и правна сложност на делото пред въззивния съд/,
от които на ищеца следва да се присъдят общо 56,45 лв. съобразно уважената част
от исковете, съответно от въззивната жалба.
От въззиваемата страна - ответник разноски
не се претендират, поради което не следва да бъдат присъждани.
На третото лице помагач разноски не се
следват съобразно чл. 78, ал. 10 ГПК.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с
оглед цената на кумулативно предявените искове настоящото решение е окончателно
и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 68378/06.03.2020 г. по гр.
д. № 79641/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, I ГО, 47 състав, в
частта, с която е отхвърлен предявеният от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******срещу
Н.А.Т., ЕГН ********** установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че Н.А.Т.
дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 15,30 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода м. 07.2015 г. - м. 09.2015 г. вкл.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 44300/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 47
състав, като вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че Н.А.Т.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Ф.ж.“, бл. ******дължи на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 15,30 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.
07.2015 г. - м. 09.2015 г. вкл. за топлоснабден имот - апартамент № 81, находящ
се в гр. София, ж. к. „Ф.ж.“, бл. ******, с аб. № 192068, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
05.07.2018 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 44300/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 47
състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 68378/06.03.2020 г. по гр.
д. № 79641/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, I ГО, 47 състав, в
останалата част, с която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******срещу
Н.А.Т., ЕГН ********** обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено, че Н.А.Т. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата над 15,30 лв. до
предявения размер от 55,49 лв. и за периода м. 05.2015 г. - м. 06.2015 г. вкл.
- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, сумата от 12,38
лв. - лихва за забава за периода от 01.12.2015 г. до 25.06.2018 г., сумата от 5,04
лв. - главница за дялово разпределение на топлинна енергия и сумата от 1,62 лв.
- лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, ведно със законната
лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 44300/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 47
състав.
ОСЪЖДА Н.А.Т.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Ф.ж.“, бл. ******да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление:*** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 15,40 лв.
/петнадесет лева и четиридесет стотинки/ - разноски по ч. гр. д. № 44300/2018
г. по описа на СРС, I ГО, 47 състав, както и сумата от 169,36
лв. /сто шестдесет и девет лева и тридесет и шест стотинки/ - разноски за
първоинстанционното производство, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Н.А.Т., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж. к. „Ф.ж.“, бл. ******да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление:*** на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК
сумата от 56,45 лв. /петдесет и шест лева и четиридесет и пет стотинки/ -
разноски за въззивното производство, съразмерно с уважената част от въззивната
жалба.
Решението е постановено при участието на
привлечено от ищеца трето лице - помагач - „М.Е.“ ООД,
ЕИК ******.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.