Р
Е Ш Е
Н И Е №
260054
гр. Бургас,19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, в открито
съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и двадесет и трета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Иво Добрев
при
секретаря Мария Тошева като разгледа докладваното от съдията Добрев търговско
дело № 217 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от
„М.А.“ ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес гр.София, ул.“Аксаков“ №11а,
ет.5, офис 3, срещу „Свинекомплекс Крумово градище“АД, ЕИК ********* с настоящо
наименование „Бони Ферма Крумово градище“АД, с която са предявени претенции за
осъждане на ответното дружество да впише в книгата на акционерите ищеца, като
акционер, притежаващ самостоятелно 495 броя акции в „Свинекомплекс Крумово
градище“ АД и една акция в съсобственост с Ю. П. Н., Б. Б. Н. и Г. Б. Н., за
осъждане на ответника да издаде временни удостоверения на името на ищеца за
притежаваните самостоятелно от него 495 броя акции в „Свинекомплекс Крумово градище“
АД и една акция в съсобственост с Ю. Б. Н., Б. Б. Н. и Г. Б. Н., както и да
предаде на „М.А.“ЕООД тези удостоверения.
Твърди се в исковата молба, че с договор за продажба на наследство от
04.01.2018г. „М.А.“
ЕООД закупило от Б. Б. Н., ЕГН**********, П. Б. Н., ЕГН **********
и Б. Б. Н., ЕГН **********, представлявани от законния им
представител А. П. Д., ЕГН ********** притежаваните от тях наследствени
дялове, придобити вследствие смъртта на баща им Б. Г. Н., починал на
14.05.2014г. Освен тримата наследници- продавачи по договора за продажба на
наследство, Н. имал още трима наследника- Ю. П. Н., Б. Б. Н. и Г. Б. Н., от което
пък следвало, че всички притежавали качеството на наследници с размер на
наследствените дялове 1/6 от наследеното имущество. Представено е и решение
№147/14.1.2014г., постановено по гр.дело №39313/14г. по описа на СРС, свидетелстващо
за приемане на наследството под опис от шестимата наследника. В случая се
касаело се за 991 броя налични поименни акции, всяка от които с номинална
стойност 100 лева, представляващи 31.30% от капитала на „Свинекомплекс Крумово Градище“АД. Тъй като наследените акции били от един и
същ клас, то те обективирали идентични права, а доколкото броят им позволявал
част от тях да бъдат поделени между наследниците, то според ищеца следвало да
се счита, че всеки от тях е получил в дял по 165 броя акции, а правата по
оставащата една неподелена такава, трябвало да се упражняват, съгласно чл.177 ТЗ. Закупувайки част от наследствените дялове, дружеството- ищец придобило
качеството акционер в „Свинекомплекс Крумово Градище“АД. В тази връзка до
ответника била изпратена покана за предприемане на необходимите правни и
фактически действия по отразяване в книгата на акционерите придобитите от ищеца
акции общо 495 броя, притежавани самостоятелно от „М.А.“ ЕООД и една в съсобственост между ищеца
и Ю. П. Н., Б. Б. Н. и Г. Б. Н.. Със същата покана ответникът бил помолен да
представи в кантората на нотариус Ина Илиева-Живкова с район на действие-
Районен съд гр.София, книгата на акционерите на ответника, в която „М.А.“ ЕООД
е вписан като акционер, притежаващ описаните по-горе 495 броя акции и една в
съсобственост или съответно такова вписване да бъде извършено пред нотариуса,
както и да предеде предвидените в закона документи, от които се установява
акционерното участие на ищеца. На 26.03.2018г. в нотариалната кантора се явил
пълномощник на ответника, който заявил че „Свинекомплекс
Крумово Градище“АД отказва да изпълни исканията, обективирани в поканата.
Горното свидетелствало за наличие на правен интерес от предявяване на
процесните искове. От казанато, освен това се следвал еднозначен извод, че
закупувайки наследствените дялове на Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н. ищецът е
придобил собствеността върху общо 495 броя акции в „Свинекомплекс Крумово Градище“АД и една акция в съсобственост с Ю. П. Н.,
Б. Б. Н. и Г. Б. Н.. Бездействието на ответника препятствало членствените права
на ищеца и би могло да доведе до настъпване на имуществени вреди, както за
ищеца, така и за ответника.
В постъпилия отговор на исковата молба, ответникът на първо място намира
исковете за недопустими, поради липса на активна процесуална легитимация на
ищеца. Излага съображения за нищожност на договора за продажба на наследство,
поради накърняване на добрите нрави, тъй като не били гарантирани правата и
защитени интересите на малолетните деца, които можело да не получат продажната
цена, заложен бил прекалено дълъг срок, след изтичането на който да се прекрати
договора, още по-малко била предвидена опция за връщане на цената, получена от
ищеца при продажба на част от имуществото. Твърди се още, че сделката е
нищожна, поради накърняване на добрите нрави, тъй като продажната цена била
значително по-ниска от тези, съгласувана между страните в предварителен договор
за продажба на наследство, представен пред Районен съд гр.Тополовград. Сочи се
освен това, че цената по договора за продажба на наследство била значително
по-ниска от тази, предложена от „Бони Холдинг“АД за закупуване на цялото
наследство- 4000000 евро. Като цяло се създавали предпоставки продавачите да
бъдат лишени от имуществото си, обременявайки го, освен това, с различни
тежести.
Договорът за продажба на наследство бил нищожен, поради заобикаляне на
закона. С атакуваната сделка се целял правен резултат, забранен от закона, а
именно прехвърляне на акции от капитала на различни дружества, без преди това
да е извършена доброволна делба на същите между наследниците. Плащането на
продажната цена по договора се обвързвало с въвеждане на отлагателни условия,
наспъпването на които зависило от волята на трети лица.
Въведени са и аргументи, че договорът представлява привидна сделка, тъй
като прикрива договор за дарение от ненавършили пълнолетие деца.
Дори да се приемело, че договорът е валиден, то същият не е породил
действието си, тъй от една страна страните предвидили да влезе в сила, считано
от датата на подписване на анекс №1/08.01.18г., а от друга и по отношение на
останалата част от наследството- след постановяване на определение по чл.130
ал.3 СК. Според ответника определението на Районен съд гр.Костинброд по гр.дело
№832/16г., постановено по горния ред е нищожно, поради невъзможен предмет и
липса на ясно изразена воля на съда относно съществени елементи на конкретната
сделка. Наследството не било прехвърлено в неговата цялост при спазване на
предвидения в чл.212 ЗЗД ред.
Сочи се, освен това че клаузата на чл.2 на процесния договор е нищожна,
като дори тази нищожност да не влече такава на целия договор, тя прегражда
възможността да влезе в сила и постигне целения прехвърлителен ефект.
Договорът за продажба на наследство бил относително недействителен спрямо
дружеството с оглед разпоредбата на чл.185 ал.2 ТЗ. Касаело се за обикновен
договор за разпореждане с акции, а не наследството в цялост. Трябвало да се
счита, че волята на страните е договорът да влезе в сила единствено по
отношение на наследените акции, но не и за останалата част от наследството.
Казаното се потвърждавало и от получената от дружеството покана. Тъй като не се
целяло прехвърляне на цялото наследство, то в случая ставало дума за обикновен
договор за разпореждане с акции. Същият обаче не обвързвал ответника, тъй като
не са спазени изискванията за прехвърляне на акции от капитала му, въведени с
чл.185 ал.2 ТЗ и устава на дружеството. Прехвърлянето на поименни акции се
извършвало чрез джиро и следователно, за да възникне задължение за ответника да
впише ищеца като акционер, трябвало да бъдат представени надлежно джиросани
акции.
Нямало как да се приеме, че ищецът има качеството акционер, тъй като не
може да придобие права, които прехвърлителите не са притежавали. В тази връзка
се оспорва изложеното от ищеца, че Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н. са наследили самостоятелни акции от капитала на ответника. Последните след
смъртта на наследодателя им придобили не отделни акции в съвкупност, а идеални
части от правото на собственост върху всяка отделна акция, притежавана от Н..
Съсобствеността върху акциите, която възниквала между наследниците не можела да
бъде прекратена по друг начин, освен чрез доброволна делба. Цитира се съдебна
практика в подкрепа на изложената позиция, включително такава свързана с
наследниците на починалия акционер, от които се твърди ищецът да черпи правата
си. В правната теория също се подкрепяло разбирането, че носители на правата по
всяка една акция са всички нейни съпритежатели-наследници. Според ответника
автоматично разделяне на акции било правно и фактически невъзможно, тъй като по
този начин би била застрашена правната сигурност. Оспорват се и твърденията, че
при наследяване акциите се поделят както вземанията, тъй като същите
противоречали на правилото на чл.177 ТЗ.
От казаното се следвало, че дори договорът за продажба на наследство да е
валиден, ищецът е могъл да придобие единствено права върху идеални части от
акции от различни дружества, включително тази от капитала на дружеството-
ответник, които права обаче би могъл да упражнява само посредством избран
съвместно с Ю., Б. и Г. Н. общ пълномощник по смисъла на чл.177 ТЗ.
Направено е искане за спиране на производството до окончателно произнасяне
с влязъл сила акт по т.д.№176/2018г. на СГС, като са изложени съображения.
В постъпилата допълнителна искова молба се излагат доводи, че договорът за
продажба на наследство е породил своя прехвърлителен ефект с оглед на даденото
по реда на чл.130 СК разрешение от РС-Костинброд.
Заявена е позиция във връзка с твърденията за недопустимост на исковата
претенция. По повод становището на ответника за неоснователност на исковете
подробно се обсъждат изявленията му за нищожност на договора, поради
накърняване на добрите нрави, заобикаляне на закона и привидност. Тези
възражения ищецът намира за недоказани и подлежащи на отхвърляне. Подобна
позиция е формулирана и относно заявеното от ответника, че договорът за
продажба на наследство не е влязъл в сила. Условието за влизане в сила на
последния се е сбъднало, според ищеца, тъй като към датата на депозиране на
исковата молба е дадено разрешение за разпореждане по реда на чл.130 СК.
Отричат се и твърденията на ответника, че договорът за продажба на наследство
следва да се счита за относително недействителен спрямо дружеството-ищец с
оглед нормата на чл.185 ал.2 ТЗ. Оспорват се направените констатации в
отговора, че процесният договор не представлява договор за продажба на
наследство, а трябва да се разглежда като такъв за продажба на акции, но
прехвърлянето им не е съобразено с изискванията на закона. Невярно било и
твърдението, че праводателите на ищеца са придобили идеални части от всяка
акция от капитала на ответника. Напротив трябвало да се счита, че при множество
наследени акции от един клас същите се разпределят между наследниците,
съразмерно с наследствените дялове.
Изразява се несъгласие с посоченото от ответника, че всеки от
наследниците е придобил не отделни акции в съвкупност, а идеална част върху
правато на собственост върху всяка от тях. Излагайки подобни аргументи в
отговора на исковата молба, последният се домогвал да придава на разпоредбата
на чл.177 ТЗ значение, каквото същата няма. Не се споделя и изложеното, че
съсобствеността върху акциите може да бъде прекратена само чрез доброволна
делба, а законът не предвиждал наследниците на починал акционер да бъдат
принуждавани да упражняват правата по наследените акции само чрез общ
пълномощник.
В депозирания допълнителен отговор на допълнителната исковата молба е
заявена позиция, че представените от ищеца нови документи не променят извода за
нищожност на процесния договор и не са в състояние да повлияят на вече
изложените доводи, че действителната
воля на страните е била частта от наследеното имущество, съдържаща акции от
капитала на търговски дружества да бъде прехвърлена на 08.01.2018г. с
подписването на анекса към договора и в условията на вече издадено разрешение
от Районен съд гр.Костинброд. Поддържа се становището за нищожност на
определението на последния съд с правно основание чл.130 ал.3 СК, поради
невъзможен предмет и липса на ясно изразена воля на съда относно съществените
елементи на конкретната сделка за разпореждане с наследено имущество. Дори да
се приемело, че цитираният съдебен акт не е нищожен, наследството трябвало да
се прехвърли само в неговата цялост, а не на два пъти, както в случая.
Рзпоредбата на чл.2 от договора, която предвиждала, че същият влиза в сила само
по отношение на едната си част била нищожна и преграждала възможността на
договора да влезе в сила и предизвика прехвърлителен ефект по отношение на
ищеца.
Заявените претенции се оспорват като неоснователни. В тази връзка се взема
отношение по въведените от ищеца твърдения с допълнителната искова молба,
свързани със становището му, че не се разкриват основания за нищожност на
сделката, включително противоречие с добрите нрави. Според ответника не следва
да се кредитира твърдението на ищеца, че договорът предвижда механизъм, който
да гарантира правата на продавачите/малолетни деца/. Поддържат се и
възраженията за нищожност на договора, поради заобикаляне на закона и
привидност, включително че същият не е влязъл в сила, както и позицията, че се
касае за договор за разпореждане с акции, който не обвързвал ответника, тъй
като не е спазена предписаната в закона форма. Оспорва се тезата на ищеца, че
наследниците на Н. са придобили качеството на акционери- притежатели на отделни
акции, като отново се мотивира извод, че в случая се касае за съпритежатели на
идеални части от акции, правата по които трябва да се упражняват заедно, макар
и чрез пълномощник- чл.177 ТЗ.
Направен е коментар във връзка с относимостта и допустимостта на
представените от ответника писмени доказателства, като се поддържа искането за
приемането им.
С определение от 19.11.2018г. производството по делото е спряно до
приключване на т.д.176/2018г. по описа на СГС и възобновено на 10.04.2023г.
след постановяване на влязъл в сила съдебен акт по съществото на спора.
С
протоколно определние от 05.07.2023г. е допуснато изменение на исковата
претенция като такава за осъждане на ответника да впише ищеца в книгата на
акционерите, като притежаващ в съсобственост с Ю. Н., Б. Н. и Г. Н. 991 броя
акции в „Свинекомплекс Крумово градище“ АД и да осъди последното дружество да
издаде временни удостоверения на ищеца за това, че притежава посочения брой
акции в съсобственост с Ю. Н., Б. Н. и Г. Н. и му предаде същите.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На 04.01.2018г.
е сключен договор за продажба на наследство, с нотариална заверка на подписите
между Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., действащи чрез законния си представител А.
П. Д. и „М.А.“ООД. С него страните се съгласили, че продавачите са наследници
на Б. Г. Н., починал на 14.05.2014г., като всеки от тях притежава наследството,
останало от наследодателя, прието под опис, съгласно решение №147/14.10.2014г.
на Софийски районен съд. Споразумели се също така, че предмет на договора е
наследството, подробно описано в посоченото решение, като купувача следва да
заплати сумата от 3 000 000 лева или по 1 000 000 лева на всеки от тримата
наследници. Продавачите поели ангажимент да подадат искане до съответния
районен съд за разрешение по смисъла на чл.130 ал.3 СК относно тази част от
наследството, която не е включена в разрешение за продажба, дадено с
определение от 21.12.2016г. на Костинбродския районен съд по гр.д.№832/16г.
Договорено било, освен това че ако условията за плащане по приложение №2 към
договора не бъдат изпълнени в срок до една година от сключването му,
продавачите имат право да прекратят същия без уведомление или да поискат всяка
от страните да върне полученото по него. Страните уточнили помежду си, че
договорът влиза в сила при наличие на окончателно определение по чл.130 СК, с
което са разрешава на продавачите, чрез законния им представител да се
разпоредят с тази част от наследството, която не е влючена в цитираното по-
горе определение на Костинбродския районен съд. В приложение №2, освен
заплащане на посочената вече цена от купувача в срок до две години от
подписване на договора страните приели, че следва да са налице и следните
условия: конкретен брой временни удостоверения или акции, съответни на
наследствения дял на продавачите към момента на продажбата, но не в идеална
съсобственост с други лица, джиросване на тези ценни книги на купувача,
вписване на последния като акционер в „Свинекомплекс Крумово градище“ АД с
определен брой акции.
С
подписване на анекс №1/ 08.01.2018г. е изменен размера на продажната цена на
3 099 000 лева, като е уговорено че договорът за продажба на
наследство влиза в сила от деня на подписване на същия документ относно частта
от наследството, за която е дадено разрешение с определение №677/21.12.2016г.
на Костинбродския районен съд, като по отношение на останалата част от
наследството ще влезе в сила след постановяване на определение по чл.130 ал.3 СК.
Не се
спори между страните, че с решение №147/14.10.2014г. по гр.дело №39313/14г. на
Софийски районен съд е допуснато на основание чл.61 ал.1 ЗН приемане на
наследството на починалия акционер Б. Н. под опис, както и че в същия съдебен
акт е изброено имуществото, състоящо се от акции и дялове в търговски
дружества, недвижими имоти, вземания по банкови сметки, от застрахователна
компания и по договор за лизинг, включително вземания, произтичащи от договори
за управление. Не са налице противоречиви позиции и относно предприетите от
ищеца действия, след сключване на договора за продажба на наследство,
изразяващи се в приканване на ответника да го впише в книгата за акционерите и
предаде необходимите документи, от които се установява акционерното участие на
„М.А.“ЕООД в „Свинекомплекс Крумово градище“ АД. Няма разногласия и по повод
заявената позиция на ответника, чрез негов пълномощник, че не възнамерява да
изпълни исканията на насрещната страна.
Спорът
е концентриран върху това произвел ли е действие в отношенията между страните
договорът за продажба на наследство, като в тази връзка са въведени от
ответника множество основания за неговата нищожност. На искането на ищеца се
противопоставят и възражения, че последиците на сделката, в частта и в която се
извършва разпореждане с акции, не са възникнали, тъй като не е спазено
законовото изискване за сключването и в определена форма, съгласно нормата на
чл.185 ал.2 ТЗ. От насрещната страна се поддържа и тезата, че всяка от акциите
е придобита от шестимата наследници в идеални части и поради нейната неделимост
не може да бъде предмет на разпореждане преди прекратяване на съсобствеността и
извършване на доброволна делба.
С
влязло в сила решение №385/27.02.2019г., постановено по търговско дело
№176/2018г. на СГС е прогласена нищожността на договора за продажба на
наследство, сключен между ищеца и Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н. като привиден-
прикриващ договор за продажба на акции. В тази връзка от ищцовата страна са
наведени съображения, че последиците на прикритото съглашение са валидно
настъпили, а договорът следва да се счита за породил незабавното си действие
между страните и без джиро. Сочи се, че
в случая следва да намерят субсидиарно приложение правилата за прехвърляне на
вещи, уредени в нормата на чл.24 ал.1 ЗЗД, а джирото не се явява задължителен
елемент от фактическия състав на прехвърляне на поименни акции. Дори да се
приеме обратното се твърди, че ценните книги не се държали от продавачите
физически в момента на сключване на договора, поради което и не е съществувала
възможност за извършване на джиросване на гърба им и последното не зависело от
волята на страните по сделката.
Съставът
на СГС не е обсъждал въпроса породило ли
е валидно своите правни последици прикритото съглашение, независимо от
отбелязването в диспозитива на решението, че сделката прикрива продажба на
акции. По тази причина и при липса на
извършване на отделна преценка, свързана с действителността на прикритата договорка,
а и на сезиране с нарочна такава претенция по чл.17 ал.1 ЗЗД, това
обстоятелство подлежи на изясняване и разглеждане в настоящия процес.
Последното е необходимо, тъй като за да се произнесе по заявените претенции
съдът следва да установи дали е извършено валидно прехвърляне на акциите и
съответно са възникнали правата на акционер за ищеца.
Съгласно чл. 181 ТЗ акцията материализира
основните права, които акционерът има като член в АД, изразяващи се в правото
му на глас в общото събрание, правото на дивидент и ликвидационен дял. Тези
права на общо основание са наследими и при смърт на наследодателя- акционер
притежаваните от него акции преминават върху наследниците му.
Акцията е неделима и може да принадлежи на
няколко лица, в какъвто смисъл е изричната разпоредба на чл.177 ТЗ. Такова съпритежание
може да възникне както по силата на прехвърляне, така и по силата на
наследяване. Когато част от наследствената маса са повече от една акции, те се
включват в наследствената общност, която се придобива от наследниците, като по
силата на наследяването по отношение на всяка акция възниква съпритежание.
В настоящия казус при наследяване на
налични поименни акции всяка една от наследниците е придобила идеална част от
всяка акция, съответстваща на дяла и в наследството, а не реален брой акции,
пропорционален на наследствения и дял. Следователно наследниците на починалия
акционер Б. Н. притежават по 1/6 идеална част от собствеността върху 991 броя
поименни акции от капитала на ответното дружество, получени в наследство.
При продажба на поименни акции, фактическият
състав, който поражда правните последици- смяната на собственика, включва два
задължителни елемента- договор за продажба и джиро. Последната специална форма
за прехвърляне е въведена в закона. Съгласно чл. 185 ал. 2 ТЗ прехвърлянето на
поименните акции се извършва с джиро и трябва да бъде вписано в книгата на
поименните акционери, за да има действие за дружеството. В съответствие с
горната разпоредба такова изискване е въведено и в чл.8 ал.1 от устава на
ответника, действащ към момента на сключване на процесния договор.
Вече беше казано, че с влязло в сила решение договорът за продажба на наследство, от който ищецът черпи правата си е прогласен за нищожен, като прикриващ договор за продажба на акции. За да произведе правно действие прикритата сделка в случая договор за продажба на акции, тя трябва да бъде сключена при съблюдаване на всички законни изисквания за нейната действителност- чл. 17 ал. 1 ЗЗД. Изискването за джиросване е такова за спазване на специална форма, доколкото джирото представлява правен способ за придобиване на материализираните в акцията права. По делото няма твърдения, а и не се сочат или представят доказателства за процедиране по този ред за постигане на менителничния ефект. Джирото е изрично уредено в търговския закон като транслативен способ при поименните акции, поради което и то предпоставя и вещния ефект на прехвърлянето на поименните акции. Казано по друг начин преминаването на собствеността върху акциите настъпва едва в момента на последващото обективиране на едностранното волеизявление на титуляра на ценната книга в джиро. Обстоятелството, че продавачите по договора не са държали физически ценните книги не може да промени извода, че в случая се касае за неспазване на въведена задължителна форма на сделката и при положение, че джиро не е извършено прехвърлителния ефект не е настъпил. След като фактическият състав на сделката по продажба на ценните книги не е довършен, няма как да настъпят и търсените от страните правни последици на прикритото съглашение.
При
това положение ищецът "М. А." ЕООД не се легитимира надлежно като
акционер в „Свинекомплекс Крумово градище“ АД и при липса на такова качество не
разполага с възможността да иска осъждане на ответника да го впише в книгата на
акционерите, като притежаващ в съсобственост с Ю. Н., Б. Н. и Г. Н. 991 броя
акции в „Свинекомплекс Крумово градище“ АД, както и да издаде временни
удостоверения за притежавани в съсобственост акции с Ю. Н., Б. Н. и Г. Н. и му
предаде същите.
По изложените съображения исковете с правно основание чл. 71 ТЗ се явяват неоснователни и недоказани и трябва да бъдат отхвърлени.
С оглед изход на спора ищецът
следва да бъде осъден да заплати направените по делото от ответника „Свинекомплекс
Крумово градище“АД, ЕИК ********* с настоящо наименование „Бони Ферма Крумово
градище“АД разноски в
размер на 2400 лева, представляващи договорено и заплатено възнаграждение за
правна защита и процесуално представителство.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „М.А.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец,
бул.“Джеймс Баучер“ №100 срещу „Свинекомплекс Крумово градище“АД, ЕИК *********
с настоящо наименование „Бони Ферма Крумово градище“АД, със седалище и адрес на
управление с. Крумово градище, общ.Карнобат,
обл.Бургас, ул. „Свинекомплекс Крумово градище“ иск за осъждане на ответното
дружество да извърши вписване на ищеца в книгата на акционерите на „Свинекомплекс
Крумово градище“АД, ЕИК ********* с настоящо наименование „Бони Ферма Крумово
градище“АД като притежаващ в съсобственост с Ю. П. Н., Б. Б. Н. и Г. Б. Н. 991
броя акции в „Свинекомплекс Крумово градище“ АД с настоящо наименование „Бони
Ферма Крумово градище“АД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.А.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“ №100
срещу „Свинекомплекс Крумово градище“АД, ЕИК ********* с настоящо наименование
„Бони Ферма Крумово градище“АД, със седалище и адрес на управление с. Крумово градище, общ.Карнобат, обл.Бургас, ул.
„Свинекомплекс Крумово градище“ иск за осъждане на ответното дружество да
издаде временни удостоверения за притежаваните от ищеца в съсобственост
с Ю. П. Н., Б. Б. Н. и Г. Б. Н. 991 броя акции в „Свинекомплекс Крумово
градище“ АД с настоящо наименование „Бони Ферма Крумово градище“АД, както и да
му предаде същите удостоверения.
ОСЪЖДА „М.А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“ №100 да заплати
на „Свинекомплекс Крумово градище“АД, ЕИК ********* с настоящо наименование
„Бони Ферма Крумово градище“АД направените разноски в размер на 2400 /две хиляди и четиристотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаския апелативен съд.
Съдия :