№ 1284
гр. Варна, 15.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. И.а
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20223100501830 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:52 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.
Въззивникът ОБЩИНА ВАРНА, редовно призован, представлява се от юрисконсулт
Ц., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Въззиваемата страна П. П. Т., редовно призована, не се явява и не се представлява.
ЮРИСКОНСУЛТ Ц.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК. Образувано е по повод въззивна
жалба на Община Варна, представлявана от Кмета Иван Портних срещу Решение № 2055 от
24.06.2022г. по гр.д. № 342/2022г. по описа на ВРС, ХХХV-ти състав, с което на основание
чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ по предявените от П. П. Т. с ЕГН
********** е признато за незаконосъобразно и отменено уволнението на ищцата, извършено
със Заповед № 67/15.10.2021г. на Кмета на Община Варна; същата е възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност – главен инспектор „Контролно-ревизионни
1
дейности“ в Дирекция „МДТ“ при Община Варна, както и Община Варна е осъдена да
заплати на ищцата сумата от 7212 лева, представляваща обезщетение за времето, през което
служителката е останала без работа в периода 13.11.2021г.-13.05.2022г. поради незаконното
уволнение.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение, като формално и несъобразено с доказателствата по делото, както и
необоснованост. Съдържа доводи, че без задълбочен анализ на събраните по делото гласни
доказателства и експертно заключение, съдът необосновано и немотивирано приел
предявените искове за основателни. Заключението на СПЕ е съобразено частично, като
съдът е акцентирал на една част от него, игнорирайки всички останали негови части, в т.ч.
обясненията на експерта. Решението е постановено и в нарушение на основните начала на
ГПК, в т.ч. принципа на служебното начало, на обективната истина, равенството на страните
и на вътрешното убеждение, както и в противоречие с трайната съдебна практика на ВКС.
Неправилен е възприетият извод, че заповедта за уволнение е издадена след изтичане на
двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ, съответно след преклудиране правото на
работодателя за налагане на дисциплинарно наказание. Доколкото в исковата молба липсва
наведен довод за неспазен срок по чл. 194, ал. 1 от КТ, респ. и за порок на заповедта за
налагане на дисциплинарното наказание в този смисъл, то е недопустимо съдът служебно да
преценява дали наказанието е наложено в сроковете по цитираната разпоредба. В този
смисъл е съдебната практика /Р № 14 от 04.02.2020 г. по гр.д. № 2590/2019 г. на ВКС, IV
ГО/. Извън това, формираният извод за неспазен срок по чл. 194, ал. 1 от КТ е неясен,
немотивиран и неправилен. Съдът не е съобразил, че с докладна записка от 14.09.2021г. е
открито производство по издаване на процесната заповед за налагане на дисциплинарно
наказание на ищцата; че на последната са наложени две предходни дисциплинарни
наказания „предупреждение за уволнение“ – със заповед № 0482/24.02.2021 г. и със заповед
№ 1216/05.05.2021 г., които не са били заличени към момента на издаване на оспорваната
заповед. Ето защо в случая достатъчно и определящо е обективното наличие на други
установени от работодателя нарушения на трудовата дисциплина, обосноваващи
системност, които не са заличени към момента на извършване на процесното, за да е
възможно налагане на наказанието по чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ. ВРС не е съобразил също
установената съдебна практика относно критериите по чл. 189 от КТ при определяне вида на
дисциплинарното наказание /Р № 117 от 05.04.2012 г. по гр.д. № 1306/2011 г. на ВКС, IV
ГО/. Освен това краткият двумесечен срок по чл. 194, ал. 1 от КТ се поглъща от дългия,
едногодишен, като в решението си ВРС не е съобразил, че съгласно чл. 194, ал. 3 от КТ
сроковете не текат, когато работникът е в законоустановен отпуск; съдът не е отчел и
вписаното в заповедта основание – чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ – злоупотреба с доверието и
уронване доброто име на предприятието, нито е обсъдил събраните в тази връзка
доказателства; не е съобразил оспорването дали с оглед психичното заболяване на ищцата,
ответникът е имал задължение да иска предварително разрешение от ИТ, а преди това –
дали е следвало да се проведе процедурата по Наредба № 5 за болестите, при които
2
работниците, боледуващи от тях имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ. Ищцата
не е представяла пред въззивника медицински документи, удостоверяващи трудоустрояване
– решение на ТЕЛК или други документи, установяващи заболяване от болестите,
определени в Наредба № 5, поради което по делото е останало недоказано твърдението й, че
се ползва от закрилата по чл. 333 от КТ. С оглед на всичко изложено, отправя искане
обжалваното решение да се отмени и вместо него се постанови друго, с което исковете да се
отхвърлят с извод за неоснователност.
В срока и по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на въззивната жалба не е
представен от П. П. Т..
ЮРИСКОНСУЛТ Ц.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам отговора. Нямам
възражения по проектодоклада. Няма да соча доказателства. Представям списък с разноски
по чл. 80 ГПК.
Съдът намира, че следва да се приемат по делото представените списъци с разноски
и доказателства за извършването им, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по делото представените списъци с разноски и доказателства за
извършването им.
Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа
страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ЮРИСКОНСУЛТ Ц.: Моля да имате предвид изложеното във въззивната жалба,
което да бъде зачетено като пледоария по същество. Пороците атакувани с въззивната жалба
са в няколко аспекта. Моля да се зачете практиката на ВКС. В първоинстанционното
решение е цитирано само едно решение на ВКС, досеждно неспазен срок по чл. 194 КТ, на
каквото основание се признава за незаконосъобразно постановеното дисциплинарно
наказание като бланкетно са коментирани всички факти и доказателства по случая,
включително и гласните. СПЕ беше поискана от въззиваемата във връзка с релевираното от
нея психическо заболяване, ние не сме го оспорили. Анамнезата снета от вещото лице е
доста странна. Голяма част от нея включва нападките към работодателя, включително и
обидни думи. На моя въпрос д-р В. отговори, че не е видял други медицински документи
3
като решеане на ТЕЛК или епикризи от Психиатрията. Редица болнични листи бяха
представени от въззиваемата, включително и след настъпване на преклузия за представяне
на доказателства. Ищцата е здрава, но изведнъж от започва да ползва болнични за общо
заболяване, като не е посочено заболяването, което тя твърди, че има. Недопустимо е съдът
да отменя дисциплинарното уволнение само на това основание Не е зачетено даже това, че
има две предхождащи дисциплинарни наказания. Моля да уважите въззивната жалба, да
отхвърлите претенцията и ни присъдите разноски.
На основание чл. 315 ГПК, съдът обяви на страните, че ще произнесе решението си
на 27.09.2022 г., от която дата тече и срокът за обжалването му.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.00 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4