Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260503 18.02.2021 година град
Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVII -
ти граждански състав, в публично
заседание на десети декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена Стефанова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12570 по описа на съда за 2019г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е по искове с правната квалификация на иска е чл. 124 ал. 1 ГПК и по чл.11 т. 9 и т. 10 ЗПК във връзка с чл. 23 и чл.26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и по
чл. 79, ал.1 ЗЗД
В исковата молба се твърди, че ищецът Л.Х.Г. е страна по договор за
потребителски кредит № ***, подписан с ответното дружество на ***
Счита се, че договор № *** е нищожен, поради
противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване на
нормите на чл. 11,т. 9 и т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 22 от ЗПК, с произтичащите
от това последици по чл. 23 ЗПК.
Съгласно Раздел VІ от договора за потребителски
кредит, именован „Параметри“, ищецът следвало да върне сума по кредита в размер
на 300 лева, при ГПР 49,89 %, годишен лихвен процент 41,17% и лихвен процент на
ден 0,11 при срок на кредита от 24
месеца.
Счита се, че с договорения лихвен процент се нарушават
добрите нрави, поради което е налице нищожност на уговореното възнаграждение в
размер на 3701,04 лева.
Възразява се, че са нищожни като противоречащи на
добрите нрави и като неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК клаузите на
раздел VІ от договор за заем, в който е посочено, че годишния процент на
разходите е в размер на 49,89 %, а действителния ГПР е в различен размер от
посочения, с което потребителят е бил
въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по
обслужването по заема.
Твърди се, че е неравноправно определен размерът на
дължимата неустойка пари предсрочна изискуемост върху остатъчния размер на главницата по
погасителния план.
От съда се иска да прогласи нищожността на договор № ***/***,
сключен с ответното дружества.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, с
вх. № 59507/18.09.2019г. от ответника „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез юрк.
Ирена Пенева.
В отговора на исковата молба се твърди, че иска е
неоснователен.
Твърди се, че в исковата молба са посочени множество
неверни твърдения и множество
неточности.
Твърди се, че са неоснователни твърденията на ищеца,
че поради невключването на възнаграждението за предоставения пакет от
допълнителни услуги в ГПР се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Неоснователни били и твърденията, че действителният
ГПР е в различен размер от посочения, като потребителят бил въведен в
заблуждение относно стойността на разходите, които ще обслужва по заема.
Счита се за неоснователно, че максималният размер на
ГПР е и законово определен в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК може да бъде
неравноправна.
Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
В отговора на исковата молба е предявен насрещен иск.
От съда се иска да осъди първоначалния ищец да заплати на „Профи Кредит
България“ ЕООД 3736,95 лева дължима на основание договор за потребителски
кредит, ведно с лихвата за забава от датата на депозиране на настоящето до
окончателното изплащане на вземане. Алтернативно в случай че главния иск бъде
приет за основателен се иска осъждането на Л.Х.Г. да заплати сумата от 780
лева, която представлява незаплатена главница по договора за кредит ведно със
законната лихва за забава от датата на предявяването на насрещния иск
18.09.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
С Определение на Съда № 11738/23.10.2019г. е допуснато
за съвместно разглеждане насрещна искова молба, оформена в отговор, с вх. №
59507/18.09.2019г. от първоначалния ответника „Профи Кредит България“ ЕООД.
В срока по чл. 131 ГПК
е постъпил писмен отговор, с вх.
№ 70446/31.10.2019г. от първоначалния
ищец Л.Х.Г..
Твърди се, че договора за кредит е недействителен на
сонование чл. 22 ЗПК. Като се твърди, че не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 -9.
Заявява се, че процесните договорни разпоредби за възнаградителна
лихва са неравноправни и нищожни на основание чл. 146, АЛ. 1 ззп.
Твърди се, че не е изпълнено изискването да се посочи
освен глобалния годишен процент на разходите по кредит, общата сума при
съответния годишен процент на разходите, дължима от потребителя към момента на
сключване на договора за кредит.
От съда се иска да отхвърли предявения насрещен иск
като неоснователен и недоказан.
При условията на евентуалност се прави възражения за
прихващане, ако съда счете иска за основателен, то на основание чл. 103, ал. 2 ЗЗД се предявява възражение за прихващане
между предявения насрещен иск в размер на 780 лева, със сумата от 820
лева представляваща получена от ищеца сума по възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги по договор за кредит № *** от *** при начална липса на
основание в периода от 17.10.2018г. до 21.10.2018г.
Съдът след като се запозна с твърденията на страните и
събраните по делото доказателства преценени поотделно и в съвкупност и на
основание чл. 12 ГПК вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа
и правна страна следното.
Между страните е бил сключен договор за потребителски
кредит № ***/*** съгласно раздел VІ от договора именован „Параметри“, ищцата
следвало да върне сумата по кредита в размер на 3000 лева, при ГПР 49,89 %
годишен лихвен процент 41,17 % и лихвен процент на ден 0,11 при срок на кредита
от 24 месеца, с общ дължим размер 4451,04 лева.
Постигната била договореност за заплащане на пакет от
допълнителни услуги в размер на 2 250 лева, като общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги
бил в размер на 6 701,04 лева.
По наведените от ищеца основания за недействителност
на договора, евентуално на оспорените негови клаузи съдът намира следното.
По отношение недействителността на целия договор до
колкото това е предмета на главния иск съдът намира следното.
Договорът е валиден, тъй като ответникът има лицензия
за предоставянето на бързи кредити, респ. договорът има основание, предмет и е
сключен в изискуемата писмена форма. Договорът не е нищожен поради противоречие
с добрите нрави, тъй като е налице еквивалентност на престациите, а на
специалните основания по чл.11.т.10 ЗПК договорът отговаря, тъй като съдържа
ГПР и общо дължимата сума от потребителя, респ. отговаря на изискването по
чл.11,т.9 ЗПК относно размерът на ГЛП и условията за прилагането му. В
съответствие с чл. 19, ал.4 ЗПК е също така уговорения ГПР от 49,89% е до 5
пъти законната лихва за просрочени задължения. В тази насока е и заключението
на вещото лице С., прието от съда и неоспорено от страните.
Следователно, главният иск се отхвърля като
неоснователен.
Относно оспорената законосъобразност на
възнаграждението за закупен пакет от допълнителните услуги в размер на сумата 2
250 лева съдът намира следното.
Уговореното възнаграждение от 2 250 лева не става ясно
за какъв точно пакет от допълнителни услуги е закупен, за да може да се прецени
до колко уговорената цената съответства на справедливостта и добрите нрави,
респ. налице ли е изискуемата потребителска еквивалентност. Не се установява от
ответника клаузата да отговаря на изискването за добросъвестност, респ.
очевидно тази клауза води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В случая
няма спор, че сделката е потребителска, до колкото ищеца има качеството на
потребител. Разгледан на плоскостта на съдържателната част на пакета от
допълнителни услуги се констатира следното. Първо пакетът включва пет
допълнителни услуги всяка от които е неясно на каква стойност възлиза, неясно е
също така по каква методология се определя и каква е реалната стойност за
търговеца при осъществяването на тази услуга. Така например улеснената
процедура за получаване на допълнителни парични средства по т.5 от пакетът от
допълнителни услуги не става ясно в какво точно се състои улеснение в сравнение
с обичайната процедура. В т.15.5.1 от ОУ към договора за потребителски кредит
се посочва, че ответникът може да одобри за отпускане следващи парични средства
на клиента, но всъщност тази услуга е част от предмета на икономическата
дейност на търговеца, т.е той не престира нищо повече от това за което е
създаден. На следващо място услугата предполага липса на допълнително
кандидатстване, което фактически се тълкува от настоящата инстанция като ново
предложение за сключване на нов договор за потребителски кредит или за
рефинансирането му, без това да е изрично поискано от потребителя, което пък
отново е част от предмета на търговската дейноста на ответника. Следователно,
улеснената процедура за получаване на парични средства не представлява нищо
различно, нищо преференциално от обичайната икономическа дейност на търговеца,
която е свързана с публично предлагане на кредити.
Следващата позиция от пакета е промяна на падежа,
която съгласно 15.4.1. от ОУ е посочена като право на клиента да поиска промяна
на падежа на задължение, което не е изискуемо, същевременно обаче липсва
разписано задължение от страна на търговеца да се съгласи с направеното от
клиента искане или другояче казано ответника си запазва правото да прецени
основателността на искането. Фактически клиентът си купува услуга, която му се
предоставя от закона, всеки длъжник може да поиска промяна на падежа на
задължението съобразно свободата на договаряне уредена в чл.9 ЗЗД и затова не
му е необходимо да заплаща възнаграждение. Другояче би било ако ответникът беше
разписал процедура по която да се осъществи това искане за промяна на падежа
или най-малкото да поеме ангажимент към потребителя, че ще удовлетвори това
искане при наличието на определени условия – което реално в ОУ няма. Следващата
услуга предвидена в пакета е приоритетно разглеждане на искането за отпускане
на кредит, разписана в 15.1 от ОУ в тази услуга обаче отново остава неясно за
потребителя какво точно преимущество ще получи до колкото нито е описано
времето за което се извършва одобряването на кредита за клиентите без закупен
пакет и за тези със закупен пакет. Другите две услуги – отлагане на вноски и
намаляване на погасителни вноски уредени в т.15.2 и т. 15.3 от ОУ отново касаят
възможността на страните свободно да договарят и предоговарят сключения договор
за кредит. Безспорно тези услуги са уредени по-подробно и изчерпателно на фона
на останалите услуги, но отново никъде не е разписан ангажимент на кредитора
при наличието на описаните предпоставки да се съгласи на отлагане плащанията по
вноските, респ. на намаляването им. Без да има наличието на такова съгласие
отнапред дадено от кредитора, реално той не е задължен да удовлетвори искането
на потребителя, а последния си плаща за нещо, което законът му позволява да
иска, а именно намаляване на вноските или отлагането им. Следователно и по
отношение на тези две услуги не става ясно каква е възмездността на
престациите, т.е не става ясно за какво точно потребителят заплаща
допълнителния пакет, какво точно получава в повече и какви точно преференции
възникват за него след като всичко, което е разписано в ОУ е законово възможно
да бъде поискано, както и законово възможно да бъде отказано. Другояче казано
допълнителния пакет не създава допълнителни права за потребителя на които да
съответстват задължения на кредитора тези права да бъдат удовлетворени, не го
поставят в по-неблагоприятна фактическа и икономическа ситуация спрямо
клиентите, които не са закупили такъв пакет.
Поради гореизложеното фактическото оскъпяване на
кредита значително се увеличава поради което и настоящата инстанция приема, че
допълнителния пакет услуги маскира завишена стойност на ГПР до колкото реално
за тази разлика ответникът не установи какво точно фактически дава, за да се
оскъпи дълга, респ. не се установи конкретно допълнителния пакет услуги какви
ползи предоставя на потребителя.
Отделно следва да се посочи, че самото искане за
отпускане на потребителски кредит не включва стойността на пакетът допълнителни
услуги, тази стойност за пръв път се фиксира в договора за потребителски кредит
като не е ясно защо допълнителните възможности за клиента не са отделени в
самостоятелен формуляр, а са в един и същи документ с искането за отпускането
на кредит, при което излиза, че волеизявлението на потребителя е да бъде
включен и този пакет допълнителни услуги, без да е наясно на каква стойност е.
Ето и защо евентуалния иск се уважава като клаузата за
пакет допълнителни услуги, в раздел VI „Параметри“
на стойност от 2 250 лева следва да се обяви за недействителна на основание
чл.143 вр. с чл. 146 ЗЗП до колкото не се установи клаузата да е индивидуално
уговорена.
По насрещния иск видно от извлечение по сметка към
процесния договор за потребителски кредит Л.Г. е заплатила общо сума в размер
на 2080 лева., която е разпределена за погасяване на главница, договорна лихва
и пакет допълнителни услуги. До колкото за този пакет се установи, че е
недействителен всички извършени плащания по него следва да се отнесат за
погасяване главницата и договорната лихва. Следователно, изискуемото задължение
по договора за кредит възлиза на сумата от 2 371,04 лева главница и
договорна лихва / формирано като разлика между общо дължимата сума от
4 451,04 лева и погасената до момента сума от 2080 лева/. Ето защо
насрещния иск следва да се уважи за сумата от 2 371.04 лева и да се
отхвърли над този размер до претендирания от 3 736,95 лева като
неоснователен и недоказан.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца по главния
иск следва да се присъдят сторените от него разноски в размер на сума от общо 418,04
лева – държавна такса и разноски за съдебно-счетоводна експертиза и 665 лева
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.
По насрещния иск следва да се присъдят разноски в
размер на сумата от 262,93 лева по съразмерност съобрано уважената част от иска
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Л.Х.Г. с ЕГН ********** с
адрес: *** против „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл.53Е, вх. В с ***С.Н.и Я.Я.Ч.за
ОБЯВЯВАНЕ за недействителен договор за потребителски кредит № ***/*** като
неоснователен и недоказан;
ОБЯВЯВА
ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА клаузата на
раздел VI „Параметри“ „По избран и закупен пакет от
допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 2
250 лева“ от договор за потребителски кредит договор за потребителски кредит № ***/***
на основание чл. 143 вр. с чл. 146 ЗЗП.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл.53Е, вх.
В с с ***С.Н.и Я.Я.Ч.ДА ЗАПЛАТИ В полза на Л.Х.Г. с ЕГН ********** с адрес: ***
сумата от 418,04 лева – държавна такса и разноски за съдебно-счетоводна
експертиза, А В ПОЛЗА НА адв. Е.И.– вписана в АК – Пловдив със съдебен адрес:***
на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА сумата от 665 лева адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА
Л.Х.Г. с ЕГН ********** с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл.53Е, вх.
В с с ***С.Н.и Я.Я.Ч.сумата от 2 371.04 лева – задължение за главница и
договорна лихва за периода от 17.10.2018г. до 31.07.2019г. по договор за
потребителски кредит № ***/*** ведно със законната лихва за забава върху
главницата считано от датата на подаването на насрещния иск 18.09.2019г. до
окончателното изплащане на вземането КАТО
ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за сумат над 2 371.04 лева до пълния
претендиран размер от 3 736,95 лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
Л.Х.Г. с ЕГН ********** с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл.53Е, вх.
В с с ***С.Н.и Я.Я.Ч.сумата от 262,93 лева разноски по съразмерност на уважения
насрещен иск
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /П/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.