№………../…………05.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на десети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
въззивно частно търговско дело №618 по описа за 2019г.,
Производството е по реда на чл.248,
ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на А.И.А.,
действащ чрез адв.Р.Д., със съдебен адрес:***, против
Определение №3670/19.03.2019г. по г.д.№10714/2018г. по описа на РС Варна,
с което оставена без уважение молбата на жалбоподателя
за допълване на постановеното по делото решение, в частта за разноските,
чрез присъждане в полза на адвоката
на възнаграждение за осъществена безплатна защита на ответника, в заповедно производство, за разликата над 50лв. до
размера от 400лв., изчислен съобразно чл.7, т.2 от НМРАВ.
С частната жалба, се поддържа, че атакуваното определение е необосновано и неправилно, тъй като изводите на съдът, че размера на адвокатското възнаграждение за защита на длъжника в заповедно производство, се определя по реда на чл.6, т.5, пр.последно вр. § 1 от НМРАВ, са незаконосъобразни. Поддържа се, че подаването на възражение, в резултат от възлагане от длъжник, е вид процесуално представителство и попада сред дейностите, подлежащи на заплащане при условията на чл.7, ал.2 от Наредбата. Развити са подробни съображения, включително за приложимостта на общи принципи на правото, като е посочена и относима съдебна практика. Моли се въззивният съд да отмени, определението и да осъди ищеца да заплати адвокатско възнаграждение за разликата над 50лв. до размера от 400лв., изчислен, съобразно правилото на чл.7, т.2 от НМРАВ.
Ответника по частната жалба, не е подал отговор на същата.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните във връзка с обжалвания съдебен акт и
прецени доказателствата по делото, намира за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:
Производството по г.д.№10714/2018г. на РС Варна има за предмет иск по чл.422 от ГПК за установяване на съществуване на задължение по издадена заповед за изпълнение, след подадено бланкетно възражение от страна на длъжник в заповедно производство. Делото е приключило с отхвърляне на иска, като ищеца е осъден да заплати деловодни разноски за исковият процес изразяващи се в адвокатско възнаграждение на пълномощника на ответника в размер на 400лв.
След подадена молба от ответника по чл.248 от ГПК, първоинстанционния съд е постановил атакуваното определение, като е отказал да допълни решението и да присъди разноски в полза на ответника за разликата над 50лв. до претендираните 400лв., като е приел че адвокатското възнаграждение за заповедното производство се дължи в размерите по чл.6, т.5 от НМРАВ.
При тези данни
настоящия съдебен състав намира, че атакуваното определение, е правилно и
законосъобразно.
На първо място следва да се има предвид, че съобразно указания по т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът разглеждащ специалният установителен иск по чл.422 от ГПК, следва да определи отговорността за разноските в исковото и в заповедното производство. На следващо място следва да се отчете, че Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не предвижда ред за определяне на размер на минималните хонорари платими от длъжник в заповедно производство, за разлика от тези платими от заявителя и това не е случайно. Подаването на заявление за проверка на спорността на определено задължение, е необходим етап от инициирането, съответно развитието на заповедното производство, за което е необходима предварителна подготовка-посочване на фактически и правни основания за претендираното вземане, и т.н., докато подаването на възражение по чл.414 от ГПК, освен че не е задължително и не изисква подготовка или обосновка. При евентуално подаване на възражение, обичайната последица е преливане /развитие/ на заповедното производството в исков процес, в границите, на който ответника-длъжник развива защитата си, респективно ползва пълноценно адвокатска помощ. Ето защо и при липса на изрична норма в Наредба №1/2004г., възнаграждението за ангажирането на адвокатска помощ в заповедното производство, следва да се определи по аналогия измежду дейностите, които са най-близки като обем и съдържание. Според настоящият състав на съдът защитата при подаване на възражение по чл.414 от ГПК е най-сходна по смисъл обем с действията описаните в чл.6, т.5, пр.последно от НМРАВ-съставяне на други молби, за което се дължи възнаграждение в размер на 50лв.
Доводите
на жалбоподателя, че въпросното възнаграждение
подлежи на определяне по правилото на чл.7, ал.7 от НМРАВ, са неоснователни, тъй
като същото касае производството по издаване на заповед за изпълнение, а не по
подаване на възражение и защото както вече се посочи, е налице съществена
разлика между дейността в двете хипотези.
По изложените
съображения, подадената частна жалба се явява
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение частната жалбата на А.И.А., действащ чрез адв.Р.Д., против Определение №3670 от 19.03.2019г., постановено по г.д.№10714/2018г. по описа на РС Варна, с което оставена без уважение молбата за допълване на постановеното по същото дело решение, в частта за разноските.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.