РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 06.11.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав в публично заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Борянка Георгиева разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 1598 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 386 от КЗ от Г.П.В. против ЗАД ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ за заплащане на сумата 2683.67 лева, представляваща остатък от дължимо
обезщетение за претърпени имуществени щети, ведно със
законната лихва, считано от 26.12.2019 год., до окончателното плащане на
главницата,
както и 100.00 лева- неимуществени вреди от ПТП на 24.12.2019 год. на
кръстовището между бул. Л* и ул. Б* в гр. Русе, предизвикано от водача на лек
автомобил марка Фолксваген Поло с рег. № Р4103КМ, управляван от И.П., родена на
*** г., застрахована по договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
обективиран в застрахователна полица № ВО/30/119001978980 от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ, със срок на действие 16.07.2019
г. и крайна дата на покритие 16.07.2020 г., при което са настъпили щети по лек
автомобил Тойота Айго, регистрационен номер Р7364ВР, собственост на ищеца.
Претендира се законната лихва, считано от датата на уведомяване за настъпилото
застрахователно събитие- 26.12.2019 год. до изплащане на задължението, както и
направените по делото разноски.
Ответникът в законовоопределения срок
е подал писмен отговор. Оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва
механизма на ПТП, причинно- следствената връзка между механизма на събитието и
констатираните увреждания. Оспорва размера на имуществената претенция. Прави
възражение за съпричиняване от страна на ищеца. Счита, че другият водач не е
нарушил разпоредбите на ЗДвП и Правилника за прилагането ме, съответно не е
причинила процесното ПТП. Оспорва представения двустранен протокол за ПТП. В
условията на евентуалност твърди, че със заплащане на сумата 2466.48 лева е
удовлетворил вземането на ищеца изцяло.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема
за установено от фактическа
страна следното:
Не се спори между страните и се установява от приложените
към исковата молба и отговора писмени доказателства, че в периода от 12.03.2015
г. до 24.01.2020 г. ищецът е бил собственик на лек автомобил марка: „Тойота”,
модел: „Айго”, регистрационен номер: Р7364ВР, идентификационен номер:
ЗТОКСНЕС60К053602, номер на двигател: 1КК7792603.
На 24.12.2019 г. около 15:45 часа, докато управлявал
„Тойота Айго” с рег. номер: Р7364ВР в гр. Русе, в северното платно на булевард
Л*, в района на кръстовището при МОЛ- Русе, докато се движил в посока центъра
на града, при преминаване на зелена светлина на пътния светофар, разрешаваща
преминаването през кръстовището с улица Б*, идвайки от последната и от лявата му страна, в областта на предна лява
врата и преден ляв калник го блъснал лек автомобил марка „Фолксваген” модел
„Поло”, с рег. № Р4103КМ, управляван от И.П.. За произшествието ищецът уведомил
МВР чрез тел. 112. Предвид обстоятелството, че нямало спор между участниците в
ПТП относно обстоятелствата, свързани с произшествието и вината на водача И.П.
за възникването му, а именно поради преминаване от нея, управлявайки автомобила
си, на червена, забраняваща й преминаването светлина на светофара, по указания
на МВР, те попълнили своите данни в двустранен констативен протокол за
пътнотранспортното произшествие и уведомили застрахователите по застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите. Съставили такъв протокол на бланка
“Булстрад”, в който П. удостоверила обстоятелството, че притежава валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена
с ответника при начална дата на покритие 16.07.2019 г. и крайна дата на
покритие 16.07.2020 г., удостоверено със застрахователна полица № ВС/30/119001978980.
Този
протокол е съставен на основание чл.12З, ал.1, т. З,
б. "б" от ЗДвП и чл. 5,
ал.1 от Наредба lз-41 от 12.01.2009 г.
за документите и реда за съставянето
им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и Гф", на бланка, предвидена по чл. 5, ал. 2 от Наредбата като Приложение 3 към
нея, тъй като между участниците в
произшествието е имало съгласие, относно обстоятелствата,
свързани с него. Така в квадратчето към т. 17 от двустранния протокол /от графа
12 Обстоятелства/ е посочено, че водачът
"А" /И.П./не
е спазил знак за предимство или
червена светлина. За водача "Б"
/ищецът/ в квадратче към т. 16
е отбелязано, че е идвал отдясно. Като
забележка в протокола водач "Б" е посочил,
че преминавайки на светофар със зелен сигнал от лявата страна е ударен
от другия автомобил. И.П., като водач на другия автомобил, е записала, че няма забележки. В протокола са посочени моментът, начинът
и обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, както и описание
на видимите щети по увредения на ищеца автомобил. Водачът
И.П., разпитана в качеството на свидетел, потвърди участието си в издаването на документа
и че удостоверените факти са се случили по описания начин. Изложеното мотивира извод за неоснователност на възраженията на ответника
относно доказателствената сила на представения двустранен протокол.
Посоченият в протокола механизъм на ПТП се потвърждава и
от приетата по делото съдебно- техническа и ценова експертиза, а именно: на
24.12.2019 г. оkоло 15:45 ч. в гр. Р* л.а.
Тойота Айго с peг. № Р 7364 ВР, управляван от Г.В. се е движил по северното
платно на бул."Л*", по посока
към центъра на града. Лекият автомобил е навлязъл в кръстовището на булеварда с
ул. Б*, до МОЛ Русе при разрешаващ сигнал на светофара за посоката му на движение.
По същото време лек автомобил Фолксваген Поло с peг . № Р 4103 КМ, управляван
от И.П., е навлязъл отляво спрямо посоката на движение на л.а. Т* на северното платно на бул. Л*. Настъпил
е кос челно- страничен удар между предната част на л.а. Фолксваген и предната
лява страна на л.а. Т*. Мястото на
началото на удара е било около средата на кръстовището, образувано от
пресичането на северното платно на бул. Липник и продължението на ул. Б* (снимка 4 от експертизата).
Ищецът уведомил застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност” за отговорността на застрахования водач на лек автомобил
Фолксваген Поло с рег. № Р 4103 КМ за причинените от него на трети лица
имуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие като на 26.12.2019 г. в офис на ответното дружество в град Р* попълнил уведомление за щета по застраховка „Гражданска отговорност” и
предоставил необходими документи. Същия ден е извършен от представител на
ответника оглед на автомобила на ищеца, а на 28.12.2019 г. допълнителен такъв.
Констатациите били отразени в „Опис- заключение”. С оглед възстановяване на щетите по
автомобила, на 09.01.2020 г. ищецът посетил автосервиза при представителството
на Тойота за гр. Р*, находящ се на бул. Х* Б* № * и поискал определяне на цена на
необходимите разходи за възстановяване на увредените оригинални части на
автомобила. На 14.01.2020 г. е изготвена и предадена проформа- фактура №
**********/14.01.2020 г., в която конкретно са описани увредените части и
детайли по автомобила, техните кодове, необходимата стойност за възстановяване
с оригинални и труд, която е в общ размер
5150.15
лева с ДДС.
На 16.01.2020 г. ответникът превел по банковата сметка на
ищеца застрахователно обезщетение в размер на 1 573.68 лева. След
възражение на ищеца, ответникът превел още 892.80 лева. Така изплатеното
обезщетение е в общ размер 2466.48 лева, което ищецът оспорва и претендира,
след направеното изменение на иска сумата 2619.85 лева, необходима за обезщетяване
на имуществените вреди, които според него са в общ размер 5086.33 лева,
съобразно т. 3, вариант 2 от експертизата. Според него при влагане на нови
оригинални резервни части на стойност 3142 86 лева, оценка на вложения труд от 42,24 часа по 38.20 лева за час
или 1613.57 лева, стойността на изправянето на джанта - 14 лева и стойността на
необходимите за ремонта материали – 315.90 лева, общо разходите за
възстановяване на щетите по автомобила на ищеца са в общ размер 5086.33 лева. Вещото
лице е посочило уврежданията по автомобила в т. 3.3 от експертизата като
стойност на необходимите нови резервни части- оригинални и от алтернативен
производител, стойност на вложения труд и различните стойности на сервизен час
труд в различни сервизи в гр. Р*.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Неоснователно и недоказано е възражението на ответника за
механизма на ПТП, причинно- следствената връзка между него и констатираните
увреждания. На първо място, както в исковата молба, така и в двустранния
протокол са описани идентични обстоятелства. Те се потвърждават о приетата пи
делото експертиза.
Ответникът не ангажира доказателства за твърдяното
съпричиняване от страна на ищеца на настъпилите увреждания.
По отношение на възражението на ответника, че следва
щетите да бъдат репарирани въз основа на методиката по Наредба 49 от 16.10.2014
г., която в & 3, ал. З от ПЗР препраща към методиката по чл. 15, ал. 4 от
Наредба № 24 от 2006 г., съдът намира следното: според разпоредбата на чл. 4 от
методиката, тя се прилага като минимална долна граница в случаите, когато няма
надлежни доказателства за извършен ремонт. В настоящия случай според ищеца
методиката е неприложима, тъй като е налице проформа фактура, която може да не
е данъчен документ, но установява за какви ремонти и какъв размер следва да
заплати ищецът във фирмения сервиз.
Според
чл.
15, ал. 1 от Наредба № 24/08.03.2006 г. за задължителното Застраховане по чл.
249, т. 1 и 2 КЗ
и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
моторни превозни средства, при нанесени имуществени вреди обезщетението по
застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите се определя
от застрахователя на виновния застрахован, а според ал. 4 на същия член,
обезщетението за вреди на моторни превозни средства се определя по методиката
за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни
средства, съгласно приложенията към наредбата. Според чл. 4 от Методиката,
същата се прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са представени
надлежни доказателства- фактури за извършен ремонт на моторното превозно
средство в сервиз и за случаите, когато обезщетението се определя по експертна
оценка. Същевременно, съгласно чл.
386, ал. 2 КЗ, застрахователят по имуществената застраховка е длъжен да
съобрази размера на обезщетението с действителната стойност на вредите,
изчислена към деня на настъпване на застрахователното събитие. Тълкуването на
разпоредбите на КЗ води до извода, че за определяне на размера на
застрахователните обезщетения законодателят изхожда от един общ критерий -
действителната стойност на причинената вреда (арг. чл.
386, ал. 2 КЗ и чл.
499, ал. 2, изр. 1-во КЗ ), т. е. стойността, определена по средни пазарни
цени към датата на застрахователното събитие. Съгласно задължителното за
приложение от съдилищата решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на
ВКС, ТК, I ТО, при определяне на обезщетението по чл. 432 КЗ прилагането на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди по чл.
4 на Приложение № 1 към чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФЗ
не е задължително. Определеното застрахователно обезщетение въз основа на
заключение на вещо лице може да надвишава минималната долна граница по чл. 4 на
Приложение № 1, когато не са представени фактури за извършен ремонт на МПС в
сервиз, а размерът на обезщетението е бил определен от застрахователя в
съответствие с Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФЗ. След като правото на
увредения е да получи обезщетение в размер на действителната стойност на
вредата, но не повече от застрахователната сума по договора, встъпването на
застрахователя по имуществената застраховка е до същия размер на обезщетението.
В решение № 37/23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО,
също е прието, че обезщетението не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определено като пазарната му стойност към същия момент. В
настоящия казус е представена проформа
фактура на обща стойност 5150.15 лева за ремонт на увреденото МПС в
автосервиз. По аргумент за противното от чл. 4 от Методиката, в случаите,
когато са представени фактури за извършен ремонт, следва че се дължи не
минимумът, определен по реда на Методиката, а стойността по фактурите, стига
същата да не надвишава действителната стойност на вредите. Методиката се
прилага като минимална долна граница, която застрахователното обезщетение може
да надвишава - до действителната стойност на вредата, но не повече от
застрахователната сума по договора. Ето защо съдът намира, че дължимото
обезщетение, съответно на действителната стойност за възстановяване на
увредения автомобил е в размер на 5086.33 лева,
като взема предвид пазарните цени за сервизен час труд и направеното изменение на иска от ищеца. Тъй като
ответно дружество е заплатило сумата в размер на 2466.48
лева
по сметка на ищеца, то искът се явява основателен за сумата 2619.85 лева. Това именно е сумата, установена по делото със
средствата на ГПК, която е необходима за извършване на ремонт на увредената
вещ, така че тя да стане отново годна за обичайната си употреба.
При
всяко имуществено застраховане на леки автомобили, било по Каско, било по
Гражданска отговорност, било по отменения или по сега действащия КЗ, еднозначно
се провежда правилото, че обезщетение на правоимащия се следва и без той да
е доказал реалното поправяне на вредите. Достатъчен е факта на щета, за да
се ангажира застрахователят, който било по своя експертна оценка, било по пазарни
цени, било по цени по единната методика или било чрез доверен сервиз, да
определи стойността на обезщетението. Поради което аргументът, че защото не бил
представил ищецът разходни документи за извършен ремонт, ответникът няма
задължение да го обезщети за безспорното събитие, обхванато от застраховка Гражданска отговорност, не може да се сподели. Именно в този
смисъл са и разпоредбите на чл.
386, ал. 2 от КЗ, че при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, и на чл.
400, ал. 2 от КЗ, че за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка. Идеята на законодателя е ясна – щом има покрита от
застраховка щета, която е установена, заедно и със застрахователното събитие,
се следва на правоимащия обезщетение. Тоест се плаща само поради факта на
щетата, с която е намален патримониума на застрахования, защото обезщетението
по полица служи за възстановяването на увредения патримониум. А кога и дали
изобщо реално ще поправи щетите по застрахованата си вещ застраховният, е без
всякакво значение.
Предвид изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен като основателен.
С оглед изхода на делото, направеното искане и представения списък по чл.
80 от ГПК, разноските в размер 738.05 лева следва да се понесат от ответника.
Неоснователно е възражението му за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, предвид извършените от процесуалния представител на ищеца
действия, включително участие в две открити съдебни заседания, обсъждане на
съдебно- автотехническата експертиза, даването на становище в хода на делото по
направените възражения в отговора на ответника и т.н.
Така мотивиран, Русенски районен съд, първи граждански състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. С*, бул. Г. М. Д* № *, представлявано от изпълнителните директори Б* Г* И. и Ж* С* К*действащо чрез юрисконсулт Н.Г. да заплати на Г.П.В.,
ЕГН **********, адрес: ***, действащ чрез адвокат В.Н.И. сумата 2 619.85 лева, представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение за
имуществени вреди в резултат на настъпило на 24.12.2019 г. пътно-транспортно
произшествие на кръстовището между бул. Л* и ул. Б* в гр. Р*, предизвикано от водача на лек автомобил марка Фолксваген Поло с рег. № Р4103КМ, управляван от И.Б.П., ЕГН **********,
застрахована по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в
застрахователна полица № ВО/ЗО/119001978980 от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД със срок на действие 16.07.2019 г. и
крайна дата на покритие 16.07.2020 г., при което са настъпили щети по лек
автомобил Тойота Айго, регистрационен номер Р7364ВР със следните отделни
стойности с ДДС за: облицовка предна броня – 517.37 лева, част от предна броня
– 207.90 лева, планка предна броня – 76.50 лева, основа на предна броня - за
възстановяване, ляв фар – 484.26 лева, скоба ляв фар – 32 лева, крушка – 94.44
лева, фасонка крушка – 52.55 лева, крушка 12V21W -2.84 лева, калник преден ляв – 263.52 лева, кора предна лява колонка –
188 лева, преден капак – 558 лева, подкалник преден ляв - за възстановяване,
щипка 10 бр. – 40.60 лева, щипка 4 бр.- 10.48 лева, кутия с релета – 295. 87 лева,
джанта предна изправяне - 14 лева, носач преден ляв – 284.64 лева, предна лява
врата - за боядисване, рамка радиатор - за възстановяване, преден ляв подкалник
– 33.89 лева, ботуш преден ляв амортисьор - за възстановяване, формиращи сумата
5 086.33 лева с ДДС, ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на уведомяването
за настъпване на застрахователното събитие - 26.12.2019 г. до окончателното й
плащане.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. С*, бул. Г. М. Д* № *, представлявано от изпълнителните директори Б* Г* И. и Ж* С* К* действащо чрез юрисконсулт Н.Г. да заплати на Г.П.В.,
ЕГН **********, адрес: ***, действащ чрез адвокат В.Н.И. сумата 738.05 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: