ПРОТОКОЛ
№ 52
гр. Чепеларе, 17.03.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на четиринадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Славка Гемишева
при участието на секретаря Н. С. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Славка Гемишева Гражданско дело №
20245450100256 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищцата Т. В. Ч., редовно и своевременно уведомена в предходно съдебно заседание,
се явява лично и с адв. В. Р., надлежно упълномощен, с пълномощно по делото.
Ответникът „***“ АД, редовно и своевременно уведомен в предходно съдебно
заседание чрез адв. Д., се представлява от адв. И. Д., надлежно упълномощен.
Явяват се свидетелите А. К. К. и А. Т. С., редово и своевременно призовани.
Свидетелите се намират извън съдебната зала.
Вещото лице Д. Х., редовно и своевременно призована, не се явява.
Адв.Р.: Няма пречка за даване ход на делото.
Адв.Д.: Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът ДОКЛАДВА заявление от „***” АД с вх. № 314/30.01.2025 г., с което се
представя удостоверение № 20-00222882/29.01.2025 г., издадено от Национален
осигурителен институт, Териториално поделение – Смолян.
СЪДЪТ предоставя възможност на адв. Р., да се запознае с докладваното
удостоверение от НОИ.
Адв.Р.: Запознах се с докладваното удостоверение от НОИ, моля да се приеме.
Адв.Д.: Моля да се приеме докладваното удостоверение от НОИ.
1
Съдът счита, че следва да приеме и приложи към доказателствата по делото
заявление от „***” АД с вх. № 314/30.01.2025 г., ведно с удостоверение № 20-
00222882/29.01.2025 г., издадено от Национален осигурителен институт, Териториално
поделение – Смолян.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото заявление от „***” АД с вх.
№ 314/30.01.2025 г., ведно с удостоверение № 20-00222882/29.01.2025 г., издадено от
Национален осигурителен институт, Териториално поделение – Смолян.
Адв.Р.: Моля да се пристъпи към разпит на свидетелите.
Адв.Д.: Също.
Сне се самоличността на призованите свидетели, както следва:
А. К. К. ***, без дела със страните по делото.
А. Т. С. ***, без дела със страните по делото.
На свидетелите се напомни наказателната отговорност по чл.290 от НК, същите
обещаха да говорят истината.
Свидетелят С. беше изведен от съдебната зала до разпита му.
Свидетелката К.: Знам за какво се води настоящото дело. Миналата година, през м.
***, работих в „***” АД, в хотел „***”, като *** в ресторанта. Познавам Т. Ч.. Тогава с нея
работихме заедно в ресторанта. Понеже бяхме в една смяна, след работа, прибирахме се
заедно, чакахме за автобуса, но не си спомням точната дата, беше след ***. Мисля, че трябва
да е в началото на м.***, но не съм сигурна, свършихме работа, качихме се в автобуса, който
ни извозваше от самия хотел и ни возеше към хотел „***”, където бяхме настанени
персонала. С госпожа Ч. бяхме настанени в хотел „***”, в една стая. Около 15 часа ни
свършваше смяната. След като свършихме смяната пътувахме за хотел „***”. Ако не се
лъжа времето беше слънчево, но долу беше заледено. Имаше пясък, за да не хлъзга. Не си
спомням много добре в подробности. Стигнахме до хотел „***” и слязохме от автобуса.
Автобусът беше тип микробус. Госпожа Ч. слезе първа, тоест преди мен и след това аз
слязох. Телефонът ми звънна в този момент и не съм видяла кога е паднала Т.. Чу се нещо,
като да пада, но не съм видяла. Тя вървеше пред мен, но аз тогава се обръщах, да си отворя
раницата, за да си взема телефона и не съм видяла. Когато се обърнах, тя явно вече беше
станала и каза, че я боли кръста. Не съм видяла някой да й помага, за да стане. Нищо не съм
видяла. Вървях на няколко крачки след нея. Мисля, че преди това не се е оплаквала да я боли
кръста. Автобусът спря на паркинга пред хотел „***”. На самия паркинг имаше лед, но не си
спомням дали имаше сняг. Пред входа на хотела имаше спрял и друг автобус освен нашия.
Не помня дали беше голям автобус или микробус. Не съм обърнала внимание. Нашият
автобус беше спрял с предницата към хотела. За другия автобус не мога да кажа как е бил
спрял. За да влезем в хотела, минахме отстрани на нашия автобус. Не мога да си спомня
2
къде точно беше спрян другия автобус. Когато слязохме от автобуса, имахме пряк път до
хотела, тоест не се налагаше да заобикаляме другия автобус. Така мисля. Слязох от автобуса
и направо тръгнахме към входа. Не съм видяла къде е паднала Т.. Само чух, че нещо се
подхлъзва. Не съм видяла нищо друго. Не си спомням да е имало други хора. Когато
слязохме, влязохме в хотела и се качихме в стаята с Т.. Аз легнах да спя, защото бях с
температура, а тя лежеше и казваше, че я боли където е паднала. Каза, че е паднала на самия
лед, пред хотела. Разбрах, че я боли кръста. Бях заспала и тя ме събуди, да отиваме, да
вечеряме. Изчакахме автобуса. Предполагам, че това е било към 20 часа. Отидохме в хотел
„***” и вечеряхме. След това имаше някакво парти в самия хотел на сноубордистите. Аз я
помолих, да отидем, за да го видим. Помолих Т. да дойде с мен. Отидохме и постояхме
половин час, докато изчакаме рейса. Аз пих вино, дадохме си едно наздраве и това беше.
След това се прибрахме. Познавам М. К.. Когато бяхме на партито не мисля, че госпожа М.
К. е идвала. Поне не помня да е идвала. Доста време е минало от тогава и не всичко помня. С
автобуса се прибрахме в хотел „***“. На другия ден бяхме първа смяна с Т.. Сутринта
отидохме на работа в 6 часа. Вечерта Т. Ч. се оплакваше, че я боли кръста. По време на
работа ми казваше, че я боли кръста. Изкарахме първата смяна до края и след това мисля, че
се прибрахме към гр. С. След този ден Т. не идваше на работа, защото каза, че е паднала и я
боли. Нямам никаква идея дали е била в болнични. Вечерта, след смяната, когато се
прибрахме в гр. С., каза, че ще отиде до болницата, понеже я боли кръста. След това не знам
какво е станало. Виждали сме се един, два пъти, но не знам къде е била. Първият път, когато
се видяхме, каза, че я боли. Тя беше с нещо бяло, като колан, който беше поставен на кръста.
Във връзка с този случай не знам дали е извършвана проверка. Аз не съм давала обяснения
по този случай. През месец ***, след инцидента, с Т. напуснах, защото не исках да работя на
к.к.П. Началникът на смяната - С., ми каза да отида в управлението, за да си подпиша
документите за напускане. Когато отидох там ме попитаха какво е станало с Т.. Казах, че
нищо не съм видяла. Те ми казаха, че имат запис и ако желая да го видя. Записът как
минаваме. Отидох и го видях. В този момент и Т. беше там. Бях сама, когато гледах
записите. Госпожа К. я нямаше тогава. Не знам кои бяха, защото не им знам имената. Бяха
двама мъже, но не ги знам кои са. Познавам комплексния управител И., но той не беше там.
Други двама мъже бяха там. Нямаше я К. Нямаше друга жена. Само двама мъже бяха там.
Само изгледахме видеозаписите и нищо повече. Видях на видеозаписите как Т. върви напред
и аз съм зад нея. На видеозаписите не се виждаше, че Т. пада. Мисля, че и за това ме
викнаха, за да се види дали пада или не. Аз нищо не съм видяла. Не си спомням дали на
видеозаписа се виждаше откъде ние минаваме. Наистина не мога да си спомня. Ако видя
видеозаписа, ще си спомня откъде съм минала. След като приключих трудовите
правоотношения с „***” АД започнах нова работа в дискотека „***” гр. С.. Започнах работа
там, веднага след като напуснах работа от к.к.П. Мисля, че след два, три дни започнах
работа там. От к.к.П. напуснах веднага след случката. Докато работих в „***” Т. е идвала
там на дискотека. Когато започнах работа в дискотеката, Т. е идвала един път. След това,
преди да затвори дискотеката е идвала един път. Дискотеката затвори миналата седмица.
Първият път, когато е идвала Т., е идвала с придружител, с нейна приятелка, която не
3
познавам по име. Приятелката й само я придружаваше. Не съм забелязала да я води или да я
подпира. Тогава Т. ходеше нормално. В дискотеката се оплакваше се, че я боли кръста. Беше
седнала. Не си спомням да ми е казвала, че е взимала болкоуспокояващи. Не съм видяла Т. да
танцува в дискотеката. Стоеше на сепарето. Не ми е казвала дали близките са взимали заем,
за да се лекува. С Т. сме близки приятелки. Семействата ни също са близки. Доколкото знам
още като започвахме да работим в „***” първия ден е паднала в гр.Ч., но други подробности
не знам. Мама беше направила конферентен разговор с Т.. Тя й беше казала, че е паднала на
автогарата в гр. Ч. и че идва към хотел „***”. Да, аз също бях в конферентна връзка с майка
ми и с Т.. Това беше още преди да започнем работа в к.к.П., в хотел „***”. Ние я чакахме да
дойде там. Когато дойде в хотел „***” нищо не ми каза повече. Говореха с мама, че е
паднала. Аз само чух това. Не знам дали после е била добре. На мен лично нищо не ми е
казала.
Адв. Р.: Свидетелката е гледала прословутия запис, който приехте като доказателство
и тъй като се появяват различия в обясненията й най-вече относно обстоятелството дали са
минали зад спрения автобус или не, как са се придвижили до входа на хотела, настоявам да
бъде предявен записа, който го е гледала.
Адв.Д.: Не възразявам, въпреки че не виждам с какво това ще допринесе.
Съдът счита, че следва да предяви на свидетелката приетия към делото видеозапис,
находящ се на л. 88 от делото, съдържащ се в компактдиск с надпис: „Записи от камера гр.
дело 256/2024 г. РС-Чепеларе“, втори файл наименован – „Ch1“.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДЯВЯВА на свидетелката приетия към делото видеозапис, находящ се на л. 88 от
делото, съдържащ се в компактдиск с надпис: „Записи от камера гр. дело 256/2024 г. РС-
Чепеларе“, втори файл наименован – „Ch1“.
Свидетелката К.: Това е паркинга пред хотел „***”. Първо слизам аз. След това
слиза Т.. Аз оставам след нея и затварям вратата на буса и тръгваме. След което двете
минаваме зад спрелия бус. Аз вървя след Т.. Това е записът, който съм гледала в
управлението „***” АД. След това двете се отправяме към хотел „***”. На записа сме двете
с Т..
Адв.Р.: Нямам повече въпроси. Моля свидетелката да бъде освободена.
Адв.Д.: Нямам други въпроси. Моля свидетелката да бъде освободена.
Свидетелката К. беше освободена от съдебната зала.
В залата влиза свидетелят С..
Свидетелят С.: Изненадан съм, че съм повикан за това дело. Знам за какво се води
делото. Към м.**.2024 г. работех като шофьор в „***” АД и карах персонала. Не знам за
никакъв инцидент с Т. Ч.. Не познавам ищцата Т. Ч.. Аз карам съвсем друг персонал.
Колегата, който кара персонала би трябвало да ги познава, но аз не ги познавам. За
4
въпросния ден, за който се води делото, бях извикан, за да закарам персонала, защото
колегата, който караше персонала за хотел „***” беше спукал гума. Аз го замествах с моя
бус. Беше през м. ***, но не си спомням датата, ми беше възложено да закарам персонала от
хотелите „***” и „***” до хотел „***”, защото колегата, който ги е карал тогава е спукал
гума. Колегата се казва З.Б.. Имаше още един колега - П. Въпросният ден отидох и взех
персонала за въпросните хотели. Сигурно госпожа Ч. е била вътре в микробуса, но аз не ги
познавам. Свидетелката преди мен също не я познавам. За първи път я виждам. Отидох, взех
персонала и ги закарах до хотел „***”. Спирам зад микробуса на колегата З.Б. Персоналът,
който съм водил, слиза от дясната страна, а аз слизам от лявата страна. Аз не съм видял
ищцата Т. Ч. как е паднала. Даже ми направи впечатление, че никой не реагира. Ако беше
паднала, колегите щяха да реагират. В този момент бяха двамата колеги – З. и П. П. е от
гр.Б., а З. Б. е от гр. С. З. все още работи към „***” АД, а П. го съкратиха. Аз все още работя
към „***” АД. След това отидох при колегите, за да помогна, но нямаха нужда и си тръгнах.
Наскоро ме извикаха може преди два, три месеца в управлението на „***” АД и ми показаха
записа за този инцидент. Може би затова ме викате за свидетел сега, но аз нищо не съм
видял. Времето беше снежно. Мисля, че валеше сняг. Нямам спомен какво беше състоянието
на паркинга, но по принцип го чистят. Не мога да кажа дали е бил опесъчен и дали е имало
лед. Валеше сняг, в това съм сигурен.
Адв.Р.: Нямам повече въпроси към свидетеля. Моля да бъде
освободен.
Адв.Д.: Нямам въпроси към свидетеля. Моля да бъде освободен.
Свидетелят С. беше освободен от съдебната зала.
Адв.Р.: Госпожо председател, във връзка с оспорването и миналото съдебно заседание
дали разпореждане № 5104-20-15/31.01.2024 г., издадено от НОИ е влязло в сила, представям
въпросното разпореждане кога е влязло в сила. Представям на съда оригинал на писмото, а
на ответника в заверено копие. Тъй като ответната страна още с отговора на исковата молба
оспорва инцидента и възникналата трудова злополука, не знам, съдът ще прецени, имам
въпрос към процесуалният представител, тъй като, ако продължават да настояват за това,
ние ще искаме и други доказателства, а това беше изразено в предишно съдебно заседание,
дали оспорват декларация за трудова злополука, подадена от „***” АД под № 4/25.01.2024 г.
Адв.Д.: Каквото имам съм казал в отговора на исковата молба и не считам, че има
процесуален ред, по който едната страна може да задава въпроси на другата. По отношение
на днес представения документ от Териториално поделение на НОИ, считам, че с оглед
оспорването на обстоятелството дали представеното разпореждане, с което се приема, че
злополука за трудова, е влязла в сила, с оглед разпределението на доказателствената тежест,
която беше на ищеца, доказателства за това следваше да бъдат представени в първото
съдебно заседание, до обявяване на окончателен доклада по делото. Считам, че днес
представеното доказателство не следва да бъде приемано като преклудирано.
Адв. Р.: По въпроса ще вземете ли отношение или няма да вземате отношение.
5
Оспорвате ли декларацията за трудова злополука под № 4/25.01.2024 г.? Задавам този въпрос
колега, с оглед на обстоятелството, че миналото съдебно заседание, с воденето на вашия
свидетел, с представянето на записа, който беше допуснат от съда, Вие твърдите, че изобщо
няма падане. По силата на ГПК, ние представяме това доказателство и задаваме този въпрос.
Тъй като, ако го оспорваме, ние ще искаме да представите други писмени доказателства,
които да констатират наличие или не на падане, която е приета от НОИ за трудова
злополука, а и Вие приемате, като такава, защото декларацията, която е представена по
делото е категорична.
Адв.Д.: Изпълнителният директор на „***” АД не е лице, което е компетентно да
квалифицира една злополука като трудова или не. Ако иска страната, доколкото не са
преклудирани може да си направи доказателствени искания. Няма какво да уточняваме
повече. Оспорваме, че има падане и че има трудова злополука. В тази насока са и
показанията на свидетелите и изгледаните видеозаписи, които не бяха оспорени от ищцата.
Съдът, след като изслуша становището на страните и направеното доказателствено
искане от страна на процесуалния представител на ищеца за приемане на представеното
днес писмо от НОИ във връзка с датата, на която е влязло в сила разпореждане на НОИ, с
което злополуката е приета за трудова, счита че същото следва да бъде уважено, като приеме
към доказателствата по делото представеното писмо. Още с исковата молба ищецът е
представил разпореждане № 5104-20-15/31.01.2024 г. на НОИ, като изрично с определението
по чл. 140 от ГПК, съдът е указал тежестта за доказване, но не е указал на ищеца, че не сочи
доказателства за датата, на която това разпореждане е влязло в сила, с оглед направеното
оспорване в тази връзка от ответната страна, поради което счита, че направеното искане е
допустимо и относимо към настоящия спор.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото писмо изх. № 1023-20-
12#1/12.03.2025 г. на директора на НОИ.
Адв.Р.: Моля да се даде възможност на вещото лице да представи заключение по
назначената съдебномедицинска експертиза.
Адв.Д.: Моля да се даде възможност на вещото лице да представи заключение по
назначената съдебномедицинска експертиза.
С оглед изготвянето на назначената съдебномедицинска експертиза съдът
ПРЕДЛАГА следваща дата, за която да се насрочи съдебно заседание по делото – 03.04.2025
г.
Адв.Р.: Ако може делото да бъде насрочено след 10.04.2025 г., тъй като ще отсъствам
от 01.04. до 10.04.2025 г.
Адв.Д.: Мога да се явя на тази дата.
С оглед изразеното от адв. Р., съдът ПРЕДЛАГА следваща дата, за която да се
6
насрочи съдебно заседание по делото – 11.04.2025 г.
Адв.Р.: Мога да се явя на тази дата.
Адв.Д.: Също.
Съдът счита, че делото не е изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВОТО НА СПОРА
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 11.04.2025 г. от 11,00 часа, за която дата и час
ищцата е уведомена лично в днешно съдебно заседание и чрез адв. Р.. Ответникът „***” АД
е уведомен в днешно съдебно заседание чрез адв. Д..
Да се призове вещото лице Д. Х., като й се укаже да депозира заключението си в
срока по чл. 199 от ГПК.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието закрито в 12,02 часа.
Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________
Секретар: _______________________
7