Решение по дело №686/2024 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 168
Дата: 14 октомври 2024 г.
Съдия: Кремена Тодорова Стамболиева Байнова
Дело: 20245620200686
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 август 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. Свиленград, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20245620200686 по описа за 2024
година
, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-0351-000248 от
22.07.2024 година на ВПД Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР –
Хасково, с което на Е. К. (E.K.), роден на ********** година в град *********
от град *********, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Г. Скрижовски” №
1, офис № 5, област Хасково, чрез адвокат П. К., за нарушение на чл. 123, ал.
1, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени
административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право
да управлява моторно превозно средство (МПС)” за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят Е. К. чрез процесуалния си представител – адвокат П.
К., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен и
неправилен - постановен при съществени процесуални нарушения (Актът за
установяване на административно нарушение (АУАН) и НП не съдържали
задължителните реквизити, посочени в ЗАНН и липсвало точно и ясно
1
описание на обстоятелствата, при които било извършено нарушението) и
такива на материалния закон (наказанията били несправедливи) и не бил
извършил нарушението. Претендират се разноски по делото.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Е. К., не се явява. За
него се явява адвокат П. К., която пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй
като били допуснати процесуални нарушения при издаването му – на лицето,
удостоверило отказа на нарушителя да подпише и получи екземпляр от АУАН
не било посочено ЕГН и адресът му бил непълен, в АУАН и в НП били налице
неясноти и било налице несъответствие между изложената фактическа
обстановка и дадената правна квалификация. Не е представен Списък на
разноските.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) - ВПД
Началникът на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно
призован, не се явява.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат представител
и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 21.07.2024 година около 23.30 часа на автомагистрала (АМ) „Марица”
(А-4), при км. 110+000, находящ се на територията на община Свиленград,
област Хасково, движещото се в посока КГПП „Капитан Андреево” МПС –
лек автомобил марка ******, модел ****** с турски регистрационен №
********** – управляван от жалбоподателя и собственост на фирма
„*********************”, не спазва дистанция от движещото се пред него
МПС – лек автомобил марка „Шкода”, модел „Супърб” с регистрационен №
******** – собственост на *************, в следствие на което го настига и
го блъска отзад, като жалбоподателят напуска местопроизшествието без да
2
уведоми органите на МВР.
Във връзка със случилото се пътно-транспортно произшествие (ПТП) на
место пристигат свидетелите Б. П. Б. и Г. В. Д. (служители на РУ -
Свиленград) след разпореждане от дежурния в РУ – Свиленград.
Жалбоподателят е открит допълнително от полицейските служители
около 00.30 часа на следващия ден под моста на село Капитан Андреево,
област Хасково.
Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят
Б. П. Б. – Младши автоконтрольор, ІІ степен в звено „Пътен контрол”, група
„Охранителна полиция”, в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, съставя
против жалбоподателя К. и в негово присъствие АУАН с бланков № 1132704,
серия GA на дата 22.07.2024 година. Последното процесуално действие
извършва и с участието на свидетеля Г. В. Д.. В изготвения АУАН
актосъставителят излага описание на фактическото нарушение, свързано с
управление на МПС, като е настъпило ПТП, но водачът напуска
местопроизшествието и не уведомява органите на МВР, както и на
обстоятелствата по извършването и откриването им. А досежно
квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 123,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП (не спира и не установява последиците от ПТП), която
вписва за нарушена. След съставянето на АУАН, жалбоподателят Е. К. е
запознат със съдържанието му чрез извършване на превод на турски език от
страна на лицето Юзхан Ус, т.е. предявен му е, като сочи, че няма възражения
против констатациите в Акта, което е вписано в съответната графа на Акта. Е.
К. отказва да подпише Акта и да получи екземпляр от него, което е
удостоверено с подписа на лицето К.И.Т. като са посочени трите му имена и
адреса му.
Съставен е и Протокол за ПТП.
Срещу Акта не постъпва Възражение, нито се представят Писмени
обяснения от страна на нарушителя Е. К..
Сезиран надлежно с така съставения АУАН и след получаване на
образуваната с него преписка, ВПД Началникът на Група „Охранителна
полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП
№ 24-0351-000248 на 22.07.2024 година. В издадения санкционен акт, АНО
възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и
3
правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 123,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП (не спира и не установява последиците от ПТП) и налага на
жалбоподателя Е. К. административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв.
и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. НП е редовно
връчено - лично на жалбоподателя, на 22.07.2024 година, видно от Разписката,
инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и
подписана лично от нарушителя. В този смисъл са и изявлението на
нарушителя, инкорпорирано в Жалбата и данните, съдържащи се в Картона на
обжалваното НП. НП е преведено на турски език на жалбоподателя от лицето
Т.Н.Т.. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се
противопоставят в настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на ВПД Началника на
Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково
(Н.А.А.) да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва
от приетата по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра
на МВР, вземайки предвид факта, че Б. П. Б. заема длъжността „Младши
автоконтрольор”, ІІ степен, в звено „Пътен контрол”, група „Охранителна
полиция”, в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково и от Писмо с рег.№
351000-5896 от 10.09.2024 година, видно от което Н.А.А. е назначен на
длъжността „ВПД Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ –
Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на
санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност)
от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра
на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Приложена е и Справка от НБД „Население”, видно от която нарушителят
няма постоянен адрес в Република България.
Представена е и е приета като доказателство по делото Декларация на
жалбоподателя за семейно и материално положение и имотно състояние, от
която е видно, че има месечни доходи в размер на 900 лв., че не притежава
недвижими имоти и МПС и че има съпруга и две ненавършили пълнолетие
деца – на 6 години и на 4 години.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
4
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален
представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното
нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния
Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен
(спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и
девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоби не
е платена – видно от Писмо с рег.№ 351000-5484 от 20.08.2024 година на РУ –
Свиленград и Картона на НП, поради което производството не подлежи на
прекратяване поради влизане в сила на НП в тази част в резултат на плащане
на финансовата санкция.
НП е издадено на същия ден, в който е съставен АУАН, което не е
нарушение на процесуалните правила. С вече седемнадесетгодишните
изменения на чл. 44, ал. 4 от ЗАНН и чл. 52, ал. 1, изречение второ от ЗАНН,
направени с ДВ брой 51/2007 година, в сила от 30.06.2007 година е предвидена
законова възможност за нарушители, които нямат постоянен адрес в
Република България, както е в процесния случай, съставеният АУАН да се
предоставя незабавно на АНО, който се произнася в деня на получаване на
Административнонаказателната преписка (АНП). В случая е процедирано по
указания начин, с което е спазен закона. В конкретния случая е разяснено
правото на възражение срещу АУАН, което е част от съдържанието на Акта, с
което е осигурено на жалбоподателя правото да направи писмени възражения
срещу съставения Акт, но нарушителят не е посочил такива в Акта. АУАН с
помощта на преводача е предявен на нарушителя. В случая няма нарушение
на нормата на чл. 44, ал. 4, изречение второ от ЗАНН, която предвижда, че към
АУАН се прилагат писмени обяснения или възражения на нарушителя, тъй
като в конкретния случай водачът не е представил Обяснения, които да са
5
приложени към преписката. От друга страна, даването на обяснения или
възражения срещу съставения АУАН е право на нарушителя в
административнонаказателното производство, поради което липсата на такива
не означава нарушаване на правото на защита на наказаното лице, които
изводи са в съответствие с практиката на Административен съд – Хасково по
аналогични казуси. Неупражненото право на даване на обяснения или
възражения срещу Акта от нарушителя не нарушава никое от
административнопроизводствените правила. Само в случай, че нарушителят
даде писмени обяснения или възражения, същите на основание чл. 44, ал. 4,
изречение второ от ЗАНН следва да се приложат към Акта и незабавно, ведно
с Акта, да се предоставят на АНО. До ограничаване правото на защита на
наказаното лице се стига само, ако в нарушение на предписаната процедура
лицето не може да упражни предвидени в закона права, но в никакъв случай,
ако упражняването на тези права зависи от волята на лицето. В този смисъл е
и Решение № 101 от 05.03.2014 година, постановено по КАНД № 1/2014
година на Административен съд - Хасково, докладчик Съдията Василка
Желева и др.
В съответствие с чл. 43, ал. 2 от ЗАНН отказът на нарушителя да подпише
АУАН и да получи екземпляр от него е удостоверен с подписа, трите имена и
адреса на лицето К.И.Т.. Действително адресът на лицето е непълен, но в
случай на необходимост същият може да бъде открит, респ. призован чрез
органите на ОЗ „Охрана” - Хасково, респ. РУ – Свиленград-. Ето защо
наведеното от адвокат К. възражение в пледоарията й пред настоящия
Съдебен състав, касаещо липса на ЕГН и непълен адрес на посоченото лице е
неоснователно.
За пълнота следва да се посочи следното: в ЗАНН не се предвижда
задължително участие на преводач в административнонаказателното
производство - във фазата на установяване на нарушението, извършено от
лице, което не владее български език. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в
този закон няма особени правила за призоваване и връчване на Призовки и
Съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на
свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за
производството пред Съда по разглеждане на Жалби срещу НП, на
Касационни жалби пред Административния съд и Предложения за
възобновяване, се прилагат разпоредбите на НПК. Ето защо субсидиарното
6
прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за назначаване
на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са
приложими за производството по обжалване на НП пред Съда. Безспорно е, че
при установяване на нарушението и съставянето на АУАН, както българските
граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език имат
правото да разберат за какво нарушение са обвинени и именно с това право на
невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за
наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване на преводач. Ето
защо, преценката дали липсата на преводач при предявяване на АУАН и НП
представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави
формално и да се основава единствено на този факт, което пък автоматично да
обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на
правото на защита следва да се разглежда през принципа за върховенство на
закона, отразен в чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека
и основните свободи (ЕКПЧ) и предвид чл. 47 и чл. 48, §2 от Хартата на
основните права на Европейския съюз (ЕС), доколкото последната се явява
приложима предвид упражняването на правото на свободно движение на
чужди граждани. При преценката на нарушението, описано в НП, действията
на актосъставителя, поведението на жалбоподателя, сложността на случая,
интересите на наказания и развитието на процедурата по налагане на
наказанието, в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив
баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на
личността. Следва да се има предвид че правото на лицето да бъде
информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с
акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и правото му
на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в
рамките на съдебния процес пред Районния Съд. В Директива 2010/64/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 година относно правото на
устен и писмен превод в наказателното производство е предвидено, че при
налагане на санкции за леки нарушения, например пътно транспортни такива,
установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за
осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване
пред Съд. Разгледана в своята цялост, цитираната Директива установява
безусловно задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на
наказателното производство, като за извършените административни
7
нарушения такова задължение липсва. Затова, сама по себе си, липсата на
превод на АУАН и НП, не може да обуслови съществено процесуално
нарушение в административнонаказателното производство. Отделно от това
по делото жалбоподателят е представляван от адвокат. Установява се също
така, че жалбоподателят се е запознал с АУАН макар и при условията на отказ.
В нито един момент жалбоподателят не е заявил, че не разбира случващото се
в момента.
В конкретния случай с оглед установените по делото факти Съдът
намира, че е бил извършен надлежен превод на АУАН и на НП от страна на
лицата Юзхан Ус и Т.Н.Т.. Дори и да не се възприеме изложеното в
предходното изречение и дори да не е имало надлежно назначени преводачи
при съставяне на АУАН и връчване на НП, то от АУАН, респ. НП се
установява, че жалбоподателят се е запознал с АУАН, респ. НП, което е
удостоверено с подписа на лицето К.И.Т., тъй като АУАН е връчен при
условията на отказ, респ. подписа на нарушителя в НП. По повод на Жалбата
на Е. К. е образувано настоящото дело. Т.е. лицето е организирало адекватно
защитата си срещу процесното НП с факта на депозиране на Жалбата.
Съществени са само тези нарушения, които ако не бяха допуснати, биха
довели до друг резултат.
Липсата на формален писмен и изричен акт за назначаването на
преводач в конкретното производство, не представлява съществено
процесуално нарушение. ЗАНН не изисква и не задължава административния
орган да издаде такъв акт, освен това, след като е доказано, включително
потвърдено от показанията на разпитаните свидетели, че фактически са били
осигурени на жалбоподателя преводачи от български на турски език и обратно
и преводачите реално са участвали при съставяне на АУАН и връчване на НП,
то спазено е изискването на процесуалния закон. Поради това Съдът приема,
че в случая е извършено валидно и редовно предявяване на АУАН по смисъла
на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, респ. валидно връчване на НП по смисъла на чл. 58,
ал. 1 от ЗАНН.
Настоящият въззивен състав счита, че не е задължително в
административното производство да бъде използван лицензиран, т.е. заклет,
преводач, тъй като подобно изискване липсва както в ЗАНН, така и в
субсидиарно приложимия НПК. Както е сторено и в конкретния случай. Не е
8
налице нарушаване правата на Е. К., тъй като актосъставителят Б. е разяснил
на жалбоподателя чрез присъстващия преводач Юзхан Ус, съдържанието на
Акта на говорим от него език, а именно: турски, с което е изпълнено
процесуалното действие по предявяване по смисъла на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН.
Актът и е прочетен и предявен, като нарушителят Е. К. не е направил
изявления за неразбиране на съдържанието му. При тези данни и след като
актосъставителят се е убедил, че жалбоподателят Е. К. е разбрал
съдържанието на предявения му Акт и е подписан при условията на отказ,
Съдът приема, че в случая не е нарушено правото му на защита в
административнонаказателния процес. С оглед изложеното, изводът на
настоящият Съдебен състав е че на жалбоподателя Е. К. е осигурена
възможност да разбере фактите и обстоятелствата от проверката, правните
последици от нея и правата си. Тези изводи на Съда не се променят и предвид
липсата на Декларация от страна на преводача относно верността на
извършения превод и относно отговорността по чл. 290, ал. 2 от НК, която се
носи при устен и писмен превод, предвид гореизложеното. Изложеното в този
абзац се отнася и до НП, респ. лицето, което го е превело – Т.Н.Т..
Използваните съкращения на отделни думи в АУАН и в НП са
общоизвестни и не създават каквато и да е неяснота относно вмененото на
жалбоподателя противоправно деяние, съответно не е нарушено по никакъв
начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем (в
този смисъл е и Решение от 19.11.2020 година по КАНД № 744/2020 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Ива Байнова). Фактът,
че при посочване на нарушената правна норма и изписването на относимия
текст, актосъставителят е смесил правната норма и текста й, респ. разделил
правната норма, не води до различни правни изводи, тъй като този подход не
засяга правото на защита на наказания, защото в АУАН се съдържат
конкретните факти по случая (кога, къде, кой, при какви обстоятелства, какъв
автомобил е управлявал, какво е извършил).
Действително е налице несъответствие в АУАН, тъй като от една страна
е посочено, че деянието е извършено на път Стара Загора – Хасково – ГКПП
„Капитан Андреево”, а от друга – на АМ „Марица”, но в случая Съдът счита,
че мястото е точно и коректно посочено, а именно: АМ „Марица”, при км. 110,
което е достатъчно, за да изпълни изискването на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН,
т.е. Съдът счита, че посоченото не може на самостоятелно основание да
9
доведе до отмяна на обжалвания акт.
Действително АУАН и в НП не е посочен адресът на жалбоподателя
(посочено е само, че живее в Република Турция), но този реквизит следва да е
наличен в Акта и в НП с оглед идентификацията и конкретизацията на лицето.
Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно имената (макар и на
латиница), датата на раждане на нарушителя, както и държавата и номерът на
Паспорта му, е налице пълно индивидуализиране на последния и не е наличен
проблем с неговата индивидуализация.
Действително в АУАН и в НП имената на нарушителя са изписани на
латиница, но предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно дата на
раждане и държава, където е роден, както и номерът на Паспорта му, Съдът
приема, че е налице пълно индивидуализиране на посоченото лице и не е
наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност.
Вярно е, че в НП е посочено, че подлежи на обжалване пред
Административен съд – Хасково – констатираното не представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като не са нарушени правата на
жалбоподателя с оглед факта, че Жалбата е депозирана пред компетентния
местно и родово Съд и образувано е настоящото производство, т.е. Жалбата
ще бъде разгледана и преценена основателността й.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1 от
ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл.
189, ал. 12 от ЗДвП. Актовете, с които се установяват нарушенията по
цитирания закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол,
предвидени в този закон. В процесния казус е установено, а и не е спорно
между страните, че към 22.07.2024 година актосъставителят Б. П. Б. е заемал
длъжността „Младши автоконтрольор”, ІІ степен, в звено „Пътен контрол”,
група „Охранителна полиция”, в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково (в
този смисъл е и изявлението му, направено в открито съдебно заседание на
16.09.2024 година), т.е. бил е полицейски орган, който е орган по контрол по
смисъла на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП, а група „Охранителна полиция” е
структурно звено и част от състава на МВР. Предвид изложеното
актосъставителят Б. П. Б. безспорно се явява длъжностно лице от службите за
контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от
ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП.
10
Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността
„ВПД Началник на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград и
деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ – Свиленград.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на
ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Към момента на извършване на процесното деяние, жалбоподателят е
имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25
от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е
дадена легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи
изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието
„управление” на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол
върху същото, а не само привеждането му в движение. В случая
жалбоподателят не оспорва това обстоятелство, не е подал възражение в тази
насока, не е посочил подобно възражение и в Жалбата си, както и в съдебно
заседание, поради което и Съдът приема, че правилно е бил определен
субектът на административнонаказателната отговорност.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът
привежда следващите правни съображения, до някъде идентични с тези,
изложени от адвокат К. в пледоарията й пред настоящия Съдебен състав:
Според административнонаказателното обвинение, т.е. според
записаното в Акта, преповторено и в НП, К. като водач на МПС, поради
неспазване на дистанция от движещия се пред него лек автомобил, го блъска
отзад, с което предизвиква ПТП, но напуска ПТП без да уведоми контролните
органи. Тези обективни факти правно са квалифицирани от органа като
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Но така описаните обстоятелства не
обосновават нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Съгласно тази норма,
водачът на пътно превозно средство, който е участник в ПТП, е длъжен: т. 1.
без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви
са последиците от произшествието. Изложеното налага извод за неправилно
определяне на нарушената материална норма от ЗДвП. Тази разпоредба не
съдържа задължение за уведомяване на контролните органи. Задължението на
участника в ПТП да уведоми компетентната служба на МВР и да остане на
място, т.е. да не напуска ПТП, е предвидено в т. 2 от ал. 1 на чл. 123 от ЗДвП -
когато при ПТП са пострадали хора и в т. 3, б. „в” от ал. 1 на същата
11
разпоредба - когато при ПТП са причинени само имуществени вреди и не е
постигнато съгласие между участниците в същото относно свързаните с него
обстоятелства.
Така визираната за нарушена хипотеза от чл. 123, не съдържа в себе си
изискване и за уведомяване на контролните органи от участника в ПТП (както
вече бе посочено). Тази норма единствено изисква този участник да спре
движението на автомобила и да установи последиците от произшествието, т.е.
в случая задължението по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП е свързано с активност и
инициативност при подпомагане процеса по установяване на механизма и
последиците на инцидента, а не с напускане на местопроизшествието без
уведомяване на органите на МВР, както е посочено. Ако органът претендира
със своя акт да удостовери поведение, свързано с неуведомяване на
контролните органи, е следвало да опише такива факти, но това не е налице,
т.е. неправилно се визира нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Самите
свидетели Б. и Д. очевидно също придават централно значение на факта, че
жалбоподателят не е уведомил контролните органи, твърдейки пред този Съд,
че за това е именно издаденият АУАН. Ако органът претендира единствено
нарушение в насока липса на уведомяване от участника на ПТП на органите
по пътен контрол, то в НП следваше да има дадени и описани и допълнителни,
и релевантни за такава отговорност факти, каквито липсват в НП. В този
смисъл са Решение от 02.04.2019 година по КАНД № 136/2019 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Кремена Костова-
Грозева, Решение от 26.11.2018 година по КАНД № 812/2018 година на
Административен съд – Хасково, даклачик Съдията Ива Байнова и др.
Така допуснатите нарушения са съществени, доколкото ограничават
правото на наказаното лице да осъществи адекватно правото си на защита.
Упражняването на последното е предпоставено от ясно и точно формулиране
на административното обвинение при спазване на изискващото се
съответствие между фактическото описание на нарушението и цифровата му
квалификация, а в случая такова съответствие липсва. Т.е. описанието на
законовите разпоредби, които се твърди, че са нарушени виновно - чл. 175, ал.
1, т. 5, вр.чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП не кореспондират с описанието на
извършеното – налице е съществено нарушение на правото на жалбоподателя
да разбере, в какво е обвинен, респ. - за какво е наказан. НП е
незаконосъобразно и следва да се отмени.
12
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на
жалбоподателя в размер на 400 лв. за адвокатски хонорар съобразно
представения Договор за правна защита.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от
АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя
действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата
на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита и съдействие, в
който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лв. Съдът няма да коментира наведеното възражение за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение (, направено с Придружителното
писмо по приобщеното АНД № 595/2024 година на Районен съд –
Свиленград), тъй като изхожда от лице без представителна власт по делото –
от Началника на РУ – Свиленград, а АНО е ВПД Началникът на Група
„Охранителна полиция” при РУ – Свиленград.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на Дирекцията, е отговаряла ОДМВР
- Хасково, а не поделението й (доколкото само Дирекцията е юридическо лице
и съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК те следва да се поемат от юридическото
лице, в структурата на което е административният орган), Съдът намира, че
следва да осъди именно ОДМВР - Хасково да заплати сторените в настоящото
производство разноски – по аргумент от чл. 37, ал. 2 от ЗМВР.
Жалбоподателят не може да иска изменение на Решението в частта за
присъдените му разноски, тъй като не бе представен Списък на разноските.
В случай че не се възприеме изложената теза на настоящата Съдебна
13
инстанция за отмяна на обжалваното НП, то се излагат следните
съображения:
Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура. Спазени биха били предвидената форма и процесуален ред, като
констатиращият и санкционният актове биха били с необходимите реквизити
и минимално изискуемо съдържание (, поради което Съдът не би кредитирал
наведеното в Жалбата възражение, касаещи липса на задължителни реквизити
в посочените актове). Съдът би приел, че е спазена административната
процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП.
Правилна би била и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение.
Съдът би приел, че в случая е налице ПТП по смисъла на § 6, т. 30 от ДР
на ЗДвП като водачът не е изпълнил задължението си по чл. 123, ал. 1, т.
1 от ЗДвП (безспорно К. е участник в ПТП) - да спре и да установи
последиците от същото, а блъскайки отзад движещият се пред него
автомобил, е продължил движението си без да уведоми компетентната служба
на МВР, за което правилно би била ангажирана отговорността му по чл. 175,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Съдът би приел, че от доказателствата по делото се
установява, че жалбоподателят е извършил нарушението по чл. 123, ал. 1, т.
1 от ЗДвП като не е спрял след ПТП (поради недостатъчен контрол върху
управляваното от него МПС, К. удря в задната част движещия се пред него лек
автомобил), за да установи какви са последиците от произшествието и е
продължил курса си, с което е нарушил задълженията си като участник в ПТП.
Налице би била пряка причинно-следствена връзка между поведението на
жалбоподателя и настъпилото ПТП. От показанията на свидетелите Б. и Д. би
се установил механизма на ПТП, който би бил виден и от Протокола за ПТП,
подписан и от жалбоподателя при условията на отказ и без възражения. По
изложените съображения, Съдът не би кредитирал наведеното в Жалбата и в
пледоарията пред настоящия Съден състав възражение, касаещо липса, респ.
неяснота на точно и ясно описание на обстоятелствата, при които е извършено
процесното деяние.
Налице би бил и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено виновно, при пряк умисъл, доколкото Е. К. съзнавайки, че може от
14
удара да има последици е напуснал местопроизшествието, като напускането
на местопроизшествието не е по извинителна причина. С оглед на материала,
от който е направен ударения лек автомобил и обстоятелството, че е ударен,
Съдът би намерил че е имало достатъчно видимост и шум, които да покажат
на водача К., че от извършеното от него има последствия. При така
констатираното настоящата инстанция би намерила, че жалбоподателят е
възприел реализираното от него ПТП, като виновно е напуснал мястото на
същото, без да установи последиците от него. В случая се говори за бягство –
укриване от страна на жалбоподателя, като със самото му напускане на
мястото на ПТП, К. е осъществил вмененото му нарушение от субективна
страна. От тези му действия по несъмнен начин би се извел
субективният елемент от състава на административнонаказателната норма, а
именно: наличие на пряк умисъл.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН, Съдът сочи следното:
преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на
конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от
ДР на ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП,
респ. налагането на санкции на извършителя на нарушението. Отсъствието на
изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не би съставлявало
процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН
процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. От
друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав
на административното нарушение, процесното деяние не би разкрило
обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито
пък изобщо липса на такава, поради което не би съставлявало маловажен
случаи, според Съда. Отделно от това съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушения
по този закон не се прилага чл. 28 от ЗАНН.
Административните наказания в случая биха били правилно и
законосъобразно определени по вида си, но не и по размерите си,
индивидуализирани в максималните такива, предвидени в закона. При
индивидуализацията на наказанията АНО не е посочил основанията си за да
ги наложи в максималните им размери, предвидени от разпоредбата на чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, вр.чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и т. 1 от ППВС №
10/28.09.1973 година. Обществената опасност на дееца не би била завишена,
предвид факта, че няма данни в кориците на делото за други допуснати
15
нарушения на ЗДвП. Като смекчаващи вината обстоятелства би следвало да се
отчетат, че деецът е с влошеното финансово състояние и липсата на
имущество и притежавани МПС, както и младата му възраст и факта, че има
две малолетни деца, на които дължи издръжка. Отегчаващи отговорността
обстоятелства не биха се констатирали. Размерът на санкцията „Глоба” трябва
да отговаря и на имущественото състояние на наказаното лице. Предвид
изложеното размерите на наказанията би следвало да се намалят до
минималните законоустановени такива. Ето защо при този вариант на
разсъждение, Съдът би намерил Жалбата за частично основателна, поради
което НП би следва да се измени, като се намалят размерите на наложените
наказания „Глоба” от 200 лв. на 50 лв. и „Лишаване от право да управлява
МПС” от 6 месеца на 1 месец, т.е. наведеното в Жалбата възражение, касаещо
размерите на наложените санкции би било основателно. Така редуцирани
размерите на наказанията, Съдът би намерил за правилни и необходими за
постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното
наказание.
За да достигне до този извод, Съдът би кредитирал показанията на
разпитаните в съдебно заседание, проведено на 16.09.2024 година свидетели Б.
П. Б. и Г. В. Д.. Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание
не се оспориха от страните и Съдът би ги кредитирал за достоверни, като би
ценил същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази
правна преценка, за обективно верни биха се възприели и свидетелските
показания на Б. П. Б. и Г. В. Д.. С правна преценка за достоверност, Съдът би
кредитирал и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да
е от страните в процеса (както вече бе посочено). Същите биха се ценили по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство. Съдът би дал вяра и на другите, налични по делото
писмени доказателства, тъй като не са в противоречие с кредитираните
такива.
По разноските:
В случай на изменение на размерите на наложените санкции чрез
намалянето им, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски би
било частично основателно до размера от 280 лв.
16
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 1, вр.ал. 3, т. 2
и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 24-0351-000248 от 22.07.2024 година на ВПД Началник
Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, с което на Е. К. (E.K.), роден
на ********** година в град ********* от град *********, за нарушение на
чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба” в
размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
месеца.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ОСЪЖДА ОДМВР - Хасково с
адрес: град Хасково, бул.„България” № 85, ДА ЗАПЛАТИ на Е. К. (E.K.),
роден на ********** година в град ********* от град *********, сумата от
400 лв., представляваща извършени от последния разноски за адвокатско
възнаграждение по АНД № 686/2024 година по описа на Районен съд -
Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето
му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава
XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
17