Р
Е Ш Е Н И Е № 303
Гр.
Сливен, 10.01.2023 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: Детелина Бозукова
при участието на
прокурора Красимир Маринов и при секретаря Галя Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия Бозукова административно дело № 180 по описа на
Административен съд гр. Сливен за 2020 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е
образувано по жалба от Е.С.М. ***, срещу Ревизионен акт №
Р-02002019006316-091-001/30.12.2019 г., издаден от Началник на сектор, възложил
ревизията и главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията към ТД на
НАП Бургас, с който на основание чл.119 ал.2 от ДОПК е извършена ревизия и е
реализирана отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК на М. за данъчни и
осигурителни задължения на “М.2009” ООД, в общ размер на 179 387,15 лева, както следва: 1. Отговорност за корпоративен
данък: период от 01.01.2014 г. – 31.12.2018 г. – главница в размер на 17 665,11
лева и лихва върху него в размер на 1 914,42 лева; 2. Отговорност за данък
върху добавената стойност по ЗДДС: период 01.01.2014 г. – 30.04.2019г. –
главница в размер на 91 309,40 лева и лихва 18 210,45 лева. 3.Отговорност
за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за
периода 01.12.2013г. до 31.03.2019г.-главница в размер на 8 837,55 лева и лихва
1 528,57лева; 4. Отговорност за осигурителни вноски във фонд „ДОО”: период 01.12.2013
г. – 31.03.2019 г. – главница в размер на 20246,18 лева и лихва 4 142,69 лева; 5. Отговорност за
осигурителни вноски за ДЗПО в УнПФ: период 01.12.2013 г. – 31.03.2019 г. –
главница в размер на 4664,52 лева и лихва 814,71 лева; 6. Отговорност за
здравно-осигурителни вноски в НЗОК: период 01.12.2013 г. – 31.03.2019 г. –
главница в размер на 8 326,25 лева и лихва 1 727,30 лева, в частта, в която е потвърден
с Решение № 62/03.04.2020 г. на Директора на Дирекция „ОДОП” – Бургас при ЦУ на
НАП.
В жалбата се
излагат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на оспорения
акт, като се претендира от съда неговата отмяна. Твърди се, че нормата на чл.
19 от ДОПК е приложена неправилно от решаващия орган. С чл. 19, ал.
1 от ДОПК била създадена особена хипотеза на лична имуществена отговорност за задълженията на лицата
по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК, като в случая не били доказани всичките
елементи от фактическия състав на чл. 19, ал .1 от ДОПК. Твърди още, че не била
доказана и субективната страна по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Обстоятелството,
че дружество „М. 2009“ ООД не притежава никакво имущество, от което да бъде
удовлетворено публичното вземане, не водело до извод, че невъзможността за
събирането на последното е последица от н. действия на у.– сключени договори за
заем през 2019г., целящи намаляване имуществото на дружеството. Липсвали
доказателства за причинно-следствена връзка между поведението на у. и последвалата невъзможност
за събиране на задълженията за ДДС, доколкото във финансовата документация на „М.
2009“ ООД имало надлежно осчетоводяване на сключените договори за заем и това
не предполагало н. на у., нито водело до извод за скрито разпределение на
печалба, за да се ангажира отговорността му по чл.19 ал.2 от ДОПК за
задълженията на „М. 2009“ ООД. Неправилно били установени в ревизионния акт и
задълженията за лихви, които попадали извън обхвата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, в
който не била предвидена отговорност за такива. Моли съда за отмяна на
ревизионния акт.
В съдебно заседание оспорващият се представлява от адв.
Л. Д.-***, която поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира разноски.
В писмени бележки заявява идентични с изложените в жалбата доводи.
В съдебно заседание ответникът Директорът на Дирекция
„ОДОП” Бургас при ЦУ на НАП се представлява от надлежно упълномощен гл. юриск. Е.
Т., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява
становище за неоснователност на жалбата и предлага съда да я отхвърли.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
“М.2009” ООД било
вписано в Агенция по вписванията на 19.11.2009 г. със с. и у.и К. Е.М. и Е.С.М..
Дружеството е регистрирано по ЗДДС, като видно от приложената по преписката
справка за задълженията /л.65/ има просрочени публични задължения за периода от
01.04.2013г. до 31.03.2019г. произтичащи от подадени справки- декларации по
ЗДДС, годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО и декларации обр. 6 и
включват ДДС, корпоративен данък, данък по чл. 42 от ЗДДФЛ, вноски за държавно
обществено осигуряване, вноски за здравно осигуряване и вноски за ДЗПО в общ
размер на 182 640,32 лева. Във връзка със събирането на задълженията на „М.
2009" ООД е било образувано производство за принудителното им събиране - изпълнително
дело /ИД/ № 20150003155/2015г. С постановления № 3155-000004/22.07.2015г. и №
С190020022- 0001300/18.01.2019г. са били наложени обезпечителни мерки - запор на
банкови сметки на дружеството. С постановление № 090020-**********/17.05.2019г.
публичният изпълнител е наложил запор върху товарен автомобил със
застрахователна стойност в размер на 2 800,00лв, което обезпечава по-малко от
10% от дълга на дружеството, тъй като „М. 2009" ООД не притежава друго
движимо и недвижимо имущество, няма авоари по банкови сметки, които да послужат
за обезпечаване па публичните задължения. „М. 2009" ООД има декларирани
задължения за данъци и осигурителни вноски към 26.09.2019г. в общ размер на 174
762,14лв.. в т.ч. главница 149 113.21лв. и лихва 25 648,93лв. От публичния изпълнител е установено, че няма постъпили
суми за погасяване на задълженията на „М. 2009“ ООД и вземанията на фиска не са
удовлетворени, като дългът е категоризиран като „трудносъбираем".
На основание чл. 37,
ал. 2 и ал. 3 от ДОПК с искане за предоставяне на
документи и писмени обяснения от задълженото лице № П-02002019106527-040-001/21.06.2019
г. (л.138) са изискани документи, касаещи периода 01.04.2013-30.04.2019г.
относно дейността „М. 2009“ ООД, разпределени дивиденти, предоставени заеми
и други; банкови и касови документи на дружеството; решения на
съдружниците; договори с търговски контрагенти и анекси към тях. Във връзка с
направеното искане Е.М. депозирал писмен отговор,
обяснения, извлечения от банкови сметки, РКО, счетоводни и други
документи на дружеството.
Със заповед Заповед
за възлагане на ревизия № Р-02002019006316-020-001/30.09.2019 г. (л.547) е
възложено извършването на ревизия по отношение на Е.М. с обхват
установяване на отговорност на същия за задължения на „М. 2009“ ООД.
Заповедта е връчена на пълномощник на ревизираното лице на 14.10.2019г.
В хода на ревизията
установено, че с протокол от 04.04.2019г. Общото събрание на с. в „М.
2009“' ООД е взело решение за разпределяне на дивиденти на обща стойност 20
000,00 лв. /по 10 000,00лв. на с./. С разходен касов ордер /РКО/ №
18/26.04.2019г. на Е.С.М. е изплатена сума в размер на 9 500,00лв. От
дружеството е подадена декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО е вх.№ 2000И0130071/22.07.2019г. за удържания окончателен данък за доходи
от дивиденти и ликвидационни дялове по чл.38, ал.1 от ЗДДФЛ от източници в
страната в размер на 1 000,00лв.
Дружество „М. 2009“
ООД е предоставило на „М. и сие" ЕООД, ЕИК ******парични заеми в общ
размер на 326 700,00лв по 33 броя договори за паричен заем, сключени за периода
от 11.02.2019г. до 05.04.2019г. /л.167 –л.233/, всеки от който за заемна сума в
размер на 9 900,00лв. Договорите са сключени за срок от 5 години с падеж през
2024г. и е уговорена лихва в размер, равен па основния лихвен процент на БНБ за
съответния период плюс надбавка в размер на 0,5% върху остатъка от дължимата
сума. Сумите са предоставени в брой с РКО, като са осчетоводени. „М. и сие"
ЕООД и „М. 2009" ООД са свързани лица по смисъла на §1, т.3 от ДР на ДОПК
- у. и с. и в д. д. е К. Е.М..
В хода на ревизията е
установено, че към момента на изплащане на дивидентите и предоставянето на
заемните средства, „М. 2009“ ООД е имало изискуеми публични задължения за
данъци и осигурителни вноски. Прието е, че предоставените в заем парични
средства в размер на 326 700,00лв. на „М. и сие" ЕООД, разпределеният
дивидент в размер на 20 000,00лв., предприетите действия от страна на
приходната администрация за принудително събиране на задълженията от основания
длъжник и невъзможността същите да бъдат събрани по причина, че дружеството не
разполага с имущество, което да послужи за принудително изпълнение, обосновава
краен извод за поведение на у., което е единствена причина за несъбираемост на
установените публични вземания па „М. 2009" ООД.
Изследвани са факти и обстоятелства, свързани с
наличие на предпоставки за вменяване на отговорност по реда на чл. 19 от ДОПК спрямо Е.М. – с. и у. на дружеството.
Съставен е Ревизионен доклад № Р-02002019006316-092-001/03.12.2019
г. (л.72), връчен на Е.М.. Въз основа на същия бил съставен процесния
Ревизионен акт № Р-02002019006316-091-001/30.12.2019 г. (л.12), с който е
прието, че сумата от 10 000 лева изплатена като дивидент има характер на
извършено плащания на пари в брой от имуществото на дружеството, представляващи
скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5, буква „а" от
Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Изводите си ревизиращите са обосновали с факта, че изплатените суми от касата
на дружеството в полза на с. не са свързани с дейността на „М. 2009" ООД и
с тази сума е намалено имуществото на дружеството. Органите по приходи са
направили извод, че е изпълнена хипотезата на чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК, тъй
като в качеството си на у. и с. в „М. 2009" ООД Е.М. е
извършил конкретни действия, представляващи извършени плащания на пари в
брой oт имуществото на дружеството, в т.ч. дивиденти по смисъла на §
1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно
облагане и скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5,
буква „а" от ДР на ЗКПО. Органите по приходите приемат, че н. действия на Е.М. са
свързани със знанието му за съществуващи задължения на „М. 2009" ООД в общ
размер на 180 409,61 лева, но въпреки това лицето е извършило действия по
намаляване на имуществото на дружеството, с което е целяло избягване плащането
на задълженията.
С вх. № 94-Е-12/28.01.2020 г. при Директора на
Дирекция „ОДОП” – Бургас при ЦУ на НАП постъпила жалба от Е.М. срещу цитирания
ревизионен акт, по която сезираният горестоящ компетентен орган се произнесъл с
Решение № 62/03.04.2020 г. Съгласно същото, с ревизионен акт е ангажирана
отговорност на М. по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задължения на “М.2009” ЕООД.
Решаващият орган потвърдил ревизионния акт, в частта, в която е реализирана
отговорност на М. както следва: Отговорност за
корпоративен данък: период от 01.01.2014 г. – 31.12.2018 г. – главница в размер
на 17 665,11 лева и лихва върху него в размер на 1 914,42 лева; 2.
Отговорност за данък върху добавената стойност по ЗДДС: период 01.01.2014 г. –
30.04.2019г. – главница в размер на 91 309,40 лева и лихва 18 210,45
лева. 3.Отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях
правоотношения за периода 01.12.2013г. до 31.03.2019г.-главница в размер на 8
837,55 лева и лихва 1 528,57 лева; 4. Отговорност за осигурителни вноски във
фонд „ДОО”: период 01.12.2013 г. – 31.03.2019 г. – главница в размер на
20246,18 лева и лихва 4 142,69 лева; 5.
Отговорност за осигурителни вноски за ДЗПО в УнПФ: период 01.12.2013 г. –
31.03.2019 г. – главница в размер на 4664,52 лева и лихва 814,71 лева; 6.
Отговорност за здравно-осигурителни вноски в НЗОК: период 01.12.2013 г. –
31.03.2019 г. – главница в размер на 8 326,25 лева и лихва 1 727,30 лева изцяло.
Решението е връчено на Е.М. на 24.04.2020г. по
електронен път /л.8/
Жалбата срещу него е подадена пред Административен съд
Сливен чрез Дирекция „ОДОП“ Бургас с вх.№ 04-Е-Ж-27#3/07.05.2020г. /л.3/
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими
доказателствени средства, включително приложените към административната
преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по
предвидения в закона ред.
Въз основа на така изградената фактическа обстановка,
съдът формира следните изводи от правно естество:
Оспорването е направено в рамките на регламентирания
от закона срок, от лице, което има правен интерес от това производство и срещу
административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е
допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от
настоящата съдебна инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
След като е сезиран с оспорване, при служебния и
цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт,
съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата
валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в
административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.
Атакуваният ревизионен
акт за установяване на дължими данъци е в писмен вид е издаден от оправомощени
по закон органи. И. на атакувания акт са органът, в. р.– Г.Д. П., н. с.
„Р.“ в д. "К." при ТД на НАП – Бургас, и р. на р. според ЗВР от 13.09.2019г.
– г. и. по п. Е. Р. К.. Първият от посочените органи е сред кръга от лица,
упълномощени със заповед № РД-3/02.01.2019г. от териториалния директор на ТД на
НАП – Бургас да издават заповеди за възлагане на ревизии/л.61/.
Ето защо съдът приема
за спазено нормативното изискване на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, съобразно което
ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на
същата. Налице е и териториална компетентност на авторите на акта, които са
част от териториалната дирекция на НАП гр. Бургас, която е компетентна териториална
дирекция по критериите на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК. Поради това
издателите на оспорения ревизионен акт са разполагали с материална и
териториална компетентност.
Атакуваният
ревизионен акт, чиято неразделна част е ревизионния доклад, обективира както
фактическите основания за определяне на задълженията за данъци на лицето, така
и правните основания за неговото издаване. Публичните вземания са
конкретизирани ясно по основание, размер и субект. Ето защо ревизионният акт
изцяло съответства на законовите изисквания, установени в чл. 120 от ДОПК.
Противно на
становището на оспорващия, съдът не констатира допуснати съществени процесуални
нарушения на протеклото производство. Постановената заповед за
възлагане на ревизия е надлежно връчена на ревизираното лице. Определеният
съобразно чл.114 от ДОПК срок на ревизията е спазен. Ревизионният доклад е
изготвен в рамките на срока по чл. 117 от ДОПК. На лицето е връчен препис
от доклада на 09.12.2019г.
/л.122/ и на 19.12.2019г. /л.123/ то е упражнило процесуалното си право да
подаде писмено възражение срещу него. Възражението е обсъдено от ревизиращия
екип в ревизионния акт съобразно чл. 120, ал. 2 от ДОПК. Актът е издаден на
30.12.2019 г. при съблюдаване на разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. В рамките на ревизионното производство органите по приходите
са събрали достатъчно доказателства относно релевантните към спора факти.
Събрани и обсъдени са и доказателствата, които са посочени и представени и от
ревизираното лице, предвид което ревизионният акт е издаден в изпълнение на
чл.110, ал.2 от ДОПК и чл.2, ал.1 от ДОПК.
Освен валиден, при преценка на събраните по делото
доказателства и относимите процесуални и материалноправни норми, съдът намира,
че ревизионният акт е постановен и при спазване на всичките съществени
административнопроизводствени правила и в съответствие с изискванията на
материалния закон, като съдът споделя изцяло извода на административния орган,
че Е.М., в качеството си на физическо лице следва да носи отговорност за
задълженията на дружество „М. 2009“ ООД. Съображенията да това са следните:
Чл.19 от ДОПК
създава особен вид отговорност на трети лица- такива, които не
са носители на задължението за данъци и такси, но за които поради
наличието на конкретни причини законът приема, че следва да носят отговорност в
определени граници. Правната същност на задължението по чл.
19 от ДОПК е различна и
въпреки, че е безвъзмездно, невъзвръщаемо и принудително изпълняемо, задължението не е данък.
Същото представлява особен вид солидарна юридическа отговорност, установена за конкретно
определени категории лица, какъвто е оспорващия, свързани със задълженото
юридическо лице, което в случая е „М. 2009“ ООД.
Тази отговорностт се реализира при установяване на предпоставките по чл.19 ал.2 от ДОПК и не е обвързана от срока по
чл.109 от ДОПК.
Доколкото с РА е
вменена отговорност на ревизираното физическо лице на основание чл. 19 ал. 2 от ДОПК за задължения за данъци и осигурителни вноски на дружеството, на което Е.М.
е у., следва да се разгледат приложимите редакции на нормата за ревизирания
период.
От 01.01.2015 нормата
на чл. 19, ал.2 от ДОПК има следната редакция: „у. или член на орган
на управление, който н. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на
задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 или 2, представляващи скрито
разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото
лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на
което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са
изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението
до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на
имуществото“.
С изменението, публикувано в ДВ бр. 94 от 2015 г., в
сила от 01.01.2016 г. нормата на чл. 19, ал.2 от ДОПК придобива следното
съдържание: „Който в качеството си на у., член на орган на управление,
прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено
юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 н. извърши плащания в натура или в пари от
имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на
печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно
или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото
на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или
задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на
извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.“
Последната редакция на нормата на чл.19, ал.2 от ДОПК въвежда две точки (ДВ,
бр. 63 от 2017 г., в сила от 04.08.2017 г.) „у., член на орган на
управление, търговски представител, търговски пълномощник на задължено
юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения
на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато н. извърши едно от
следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е
намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или
задължителни осигурителни вноски: 1.извърши плащания в натура или в пари от
имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на
печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на
задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните. 2. извърши действия, свързани с обременяване с тежести
на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то
бъде осребрено в полза на третото лице.“
С цитираните редакции
на чл. 19, ал. 2 от ДОПК (респ.чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК), е създадена особена
хипотеза на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени за
данъци или осигурителни вноски субекти или субекти, които са длъжни да ги
удържат и внасят, като предпоставките за реализиране на тази отговорност са
следните: 1. Субект на отговорността е лицето, което има качеството на орган на
управление или е у. на задължено лице по чл.14, т.1 и 2 от ДОПК към момента,
към който са установени публичните задължения; 2. Лицето следва да е
извършило плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото юридическо
лице, представляващо скрито разпределение на печалбата или дивидент, вследствие
на които имуществото на дружеството е намаляло; 3. Поведението на
лицето да е н. и извършеното от него отчуждаване да цели именно избягване на
плащане на данъчни задължения; 4. Наличие на причинно- следствена
връзка между поведението на лицето и невъзможността за събиране
на данъци или задължителни осигурителни вноски; 5. Да е налице
невъзможност за събиране на публичните вземания.
В случая първата
предпоставка е налице. С процесния ревизионен акт е ангажирана отговорността на
Е.М. като физическо лице – у. на дружество „М. 2009" ООД към момента на
установяване на публичните задължения - 31.03.2019 г. В случая е налице знание
от страна на Е.С.М. за задълженията, тъй като същите са отразени в годишните
финансови отчети на „М. 2009" ООД, а за публикуването на годишния финансов
отчет в Търговския регистър е необходимо приемането му от у. на дружеството, за
което се изготвя нарочен протокол. От наличната в административната преписка справка
от TP се установява, че за периода 2013г. - 2018г. са публикувани протоколите
за разглеждане и приемане на годишния финансов отчет /ГФО/, като във всеки един
от тях е вписано, че Е.С.М. - у., е присъствал на общото събрание, и след като
е изслушал доклада на счетоводителя и е направил кратки разисквания по ГФО, е
взето решение за приемане на отчета и за одобряване на вписването му в TP.
Протоколите са подписани от Е.С.М., т.е. несъмнено лицето се е запознало със
съдържанието на отчетите, които включват достатъчно информация относно
натрупаните данъчни и осигурителни задължения в баланса на дружество „М. 2009“
ООД. Ето защо, независимо от факта, че няма сключен договор за у. и к. между „М.
2009" ООД и Е.С.М., именно последният е лицето, което фактически извършва
тази дейност по силата на Учредителния протокол на дружеството от учредяването
му на 19.11.2009г. до момента, и той е изпълнявал тази функция към датите, на
които са извършени плащанията за дивидент и за заеми.
В цитираната и
приложена от компетентния орган норма на чл.19 ал.2 т.1 от ДОПК втората
предпоставка е субектът на отговорността да е извършил плащания в натура или в
пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на
печалбата или дивидент. Това нормативно изискване също в случая е налице, доколкото
е проведено общо събрание на дружеството на 04.04.2019г. и с. на к., сред които
е и оспорващия Е.М. са взели решение и
са извършили плащания в пари под формата на разпределение на
дивиденти от печалбата на дружеството в общ размер на 20 000 лева – по 10 000
лева на с., вкл. на Е.М.. По същото време дружество „М. 2009“ ООД е
предоставило на „М. и сие" ЕООД, ЕИК ******парични заеми в общ размер на
326 700,00лв по 33 броя договори за паричен заем, сключени за периода от
11.02.2019г. до 05.04.2019г., всеки от който за заемна сума в размер на 9
900,00лв., за което отново са съставени съответните протоколи от Общо събрание
на с., подписани от Е.М.. /л.163-л.225/. За да отговори на възражението на
процесуалния представител на оспорващия, съдът следва да отбележи, че действително
договорите са сключени за срок от 5 години с падеж през 2024г., като в тях е
уговорена лихва в размер, равен на основния лихвен процент на БНБ за съответния
период плюс надбавка в размер на 0,5% върху остатъка от дължимата сума, но в
случая е безспорно, че „М. и сие" ЕООД и „М. 2009" ООД са свързани
лица по смисъла на §1, т.3 от ДР на ДОПК според която „Свързани лица" са;
а) съпрузите, роднините по права линия, по съребрена - до трета степен
включително; и роднините по сватовство - до втора степен включително, а за
целите на чл.123, ал.1, т.2 - когато са включени в общо домакинство; в)
съдружниците; г) лицата, едното от които участва в управлението на другото или
на негово дъщерно дружество, като в случая у. и с. и в д. д. е както Е.С.М.,
така и К. Е.М., който е с. на р. л. Е.С.М..
По делото са събрани безспорни
доказателства, че при наличие на съществуващо задължение на „М. 2009“ ООД към 21.05.2019г.
в размер на 167 944,85 лева по изпълнително дело № 20150003155/2015г., Е.М.
е извършил действия по намаляване на имуществото на дружеството чрез разпределяне
на дивидент и предоставяне на заеми, което е довело до категоризиране на
задължението като трудносъбираемо и до невъзможност за удовлетворяване на вземанията. Жалбоподателят е
допуснал извършване на плащания и разпореждане с парични средства на
дружеството в размер на 346 700 лева през периода м. февруари
– м .април 2019 г., като вследствие на това разпореждане финансовият актив е
намалял в такава степен, че да не могат да се платят изискуемите задължения на
„М. 2009“ ООД.
Друго изискуемо от законодателя условие за приложимост
на чл. 19, ал. 2 от ДОПК е субектът на отговорност да е действал н..
Настоящата съдебна инстанция намира, че и тази предпоставка
е налице, доколкото изплащането на дивидента и предоставянето на заемите е
извършено от М. при наличие към този момент на изискуеми данъчни и осигурителни
задължения към бюджета. Съдът намира, че предоставянето
на заемите е извършено по изложените по-горе мотиви с цел осуетяване събиране
на публичните задължения. Освен това от данните по преписката се установява, а
и не е спорно между страните, че посочените договори и
разпределението на дивидентите са извършени в периода до започване на проверка
по дерегистрация по ЗДДС на „М. 2009“ ООД, извършена от 05.04.2019 г. до
02.05.2019 г. и приключила с Акт за дерегистрация № 200991901152229/02.05.2019
г., след изпратено уведомително писмо за невнесения ДДС по справки – декларации
и започване на процедура по установяване наличие или липса на основания за
прекратяване на регистрацията по ЗДДС.
Горното мотивира съда да приеме, че с тези свои действия у. на
„М.” ООД – Е.М. е намалил имуществото на дружеството и е препятствал събирането
на изискуеми вземания по налични публичноправни задължения. Това мотивира съда
да приеме също, че всички предпоставки по чл. 19, ал. 2 от ДОПК са налице и
правилно с процесния ревизионен акт е била ангажирана отговорността на
настоящия жалбоподател по цитираната разпоредба. Несъмнено е, че в резултат на
извършените действия – разпореждане със средства, несвързани с основната
дейност на дружеството и изплащане на дивиденти, е настъпило намаляване на
имуществото на дружеството с посочената по-горе сума.
Правното понятие "н." няма легално определение. Следва да се
приложи утвърденото в правната теория и съдебната практика разбиране, според
което н. е свързана със знанието за определени факти. В случая се касае за знание
относно наличието на възникнали задължения за данъци и задължителни
осигурителни вноски на юридическото лице, представлявано от ревизирания данъчен
субект, и съзнателното им непогасяване. С подадените декларации обр. 6 и
справки – декларации по ЗДДС дружеството е декларирало задължения за данъци и
задължителни осигурителни вноски. Съгласно чл. 105 от ДОПК, задълженията по
декларация, по която задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък
и /или задължителните осигурителни вноски, се внасят в сроковете, определени в
съответния закон. Както се изтъкна и по-горе, задълженията по декларации са
годно изпълнително основание по смисъла на чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК. Предвид нормативна уредба не е необходимо издаването на ревизионен акт по
установяването им, за да възникне правно задължение по тяхното погасяване. Както
се отбеляза по-горе М. е знаел за публичните задължения на дружеството, както и
за започналото изпълнително производство
относно публичните задължения на дружеството. Наред с продължителния период на
неизпълнение на периодично възникващите публични задължения /ежемесечно за
около година/ и то при налично според административния съд имущество за пълно
или частично погасяване, изключва добросъвестността. Решението на у. е да не
погаси изискуемите публични задължения, а вместо това да извърши правно укорими
действия, представляващи скрито разпределение на печалбата. Въз основа на
изложеното съдът приема, че са налице посочените по-горе елементи, които
обуславят възникването на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Следва да се отбележи,
че нито в хода на ревизионното производство, нито в хода на съдебното се
представят доказателства как са осчетоводени дадените в заем и получени суми,
няма представени доказателства сумите да са връщани, а разпределените под формата
на дивидент парични средства са изтеглени в брой същия ден, през който са му
преведени. При така изложената фактическа обстановка логично се формира извод,
че у. М. у.и н. е извършил отклоняване на средства от дружеството за покриване
на лични нужди, като по този начин е препятствал погасяването на текущите
задължения на дружеството и е спомогнал за формирането на нови такива. В тази
връзка съдът приема, че действията на жалбоподателя следва да се квалифицират
като н. Оспорващият в качеството си на у. на „М. 2009“ ООД е бил длъжен да о.
у. на стопанската дейност в интерес на дружеството, в това число и да осигурява
администриране на данъците и задължителните осигурителни вноски, които без
съмнение спадат в т. у. д. Извършените разпоредителни действия /взети решения
за предоставяне на заем и фактическото му
предоставяне, както и разпределяне на дивидент в негова полза/ с паричните
средства на дружеството, са довели до намаляване на имущество на последното и
до невъзможност за погасяване на задълженията на „М. 2009“ ООД. Чрез тези свои
действия жалбоподателят е съзнавал и целял непогасяване на данъчните задължения
чрез изграден от него механизъм за отклоняване на активи на дружеството, при
това за лично облагодетелстване.
Предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция намира за доказана
причинно-следствената връзка между н. плащане на парични средства от
имуществото на „М. 2009“ ООД и несъбираемостта на задълженията на дружеството,
представляваща последния елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Налице е причинна
връзка между поведението на у. и несъбирането на данъчните задължения на
представляваното дружество, като посоченото поведение е единствената причина за
несъбираемостта на публичните задължения. Предвид гореизложеното, съдът приема,
че в хода на ревизията е установено проявлението на всички елементи от
фактическия състав на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, обосноваващи
реализиране на отговорността на жалбоподател
В този смисъл е решение № 2542 от 24.02.2021 г. на ВАС по адм. д. №
11668/2020 г., I о и Решение № 4346 от
9.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 262/2022 г., VIII о.
По изложените по – горе съображения настоящата
съдебна инстанция намира, че Ревизионен акт №
Р-02002019006316-091-001/30.12.2019 г., издаден от Началник на сектор, възложил
ревизията и главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията към ТД на
НАП Бургас , с който е реализирана отговорност по чл. 19, ал. 2
от ДОПК на Е.М. за данъчни и осигурителни задължения на “М.2009” ООД в общ
размер на 179 387,15
лева, е валиден и издаден в съответствие с относимите
материалноправни норми и при спазване на всички съществени
административнопроизводствени правила. Подадената срещу същия жалба се явява
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
По отношение на задължението за лихви следва да се посочи, че е в обхвата
на отговорността по чл. 19 от ДОПК. Според разпоредбата на чл. 16, ал. 3 от ДОПК, отговорността на
задълженото лице по чл. 14, т. 3 от ДОПК обхваща данъците и
задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските по събирането им.
Цитираната правна уредба в чл. 14 и чл. 16 от ДОПК определя нормите в чл. 16 от ДОПК като общи спрямо
конкретните хипотези, предвидени в текста на чл. 18 и на чл. 19 от ДОПК за отговорност на
третите лица по чл. 14, т. 3 от ДОПК. Отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК изрично е посочена като
отговорност на трето лице и за нея е приложима разпоредбата на чл. 16, ал. 1 – 3 от ДОПК, поради което и в тази
си част ревизионният акт е законосъобразен. В този смисъл е и ТР № 5/29.03.2021
г. на ВАС по т. д. № 7/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия и Решение от 13.10.2022г.
по дело № С-1/2021г. на Съда на Европейския съюз.
С оглед изхода от делото и на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение,
съобразно чл. 8, ал. 1 вр. с чл.7
ал.2 т.5 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 11 825,48
лева и да се възложи в тежест на оспорващата страна.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2, предл.
последно от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.С.М. ***, ЕГН **********, подадена
срещу Ревизионен акт № Р-02002019006316-091-001/30.12.2019 г., с който е
реализирана отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК на Е.М. за данъчни и
осигурителни задължения на “М.2009” ООД в общ размер на 179 387,15
лева, в частта, в която е потвърден с Решение № 62/03.04.2020
г. на Директора на Дирекция „ОДОП” – Бургас при ЦУ на НАП, като неоснователна.
ОСЪЖДА Е.С.М. ***, ЕГН ********** да заплати на
НАП разноски в размер на 11 825,48 (единадесет хиляди
осемстотин двадесет и пет лева и 0,48), представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: