Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 №

                                                гр. Габрово,03.02.2021г.

 

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

ГАБРОВСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД  в  публично заседание на четиринадесети януари през  две  хиляди  двадесет и първа  година  в състав:

Председател: ГЕРГАНА  АНТОНОВА-ПОПОВА

Съдебни заседатели:

 

При секретаря  КРАСИМИРА НИКОЛОВА и  в  присъствието на прокурора ........................................ като разгледа  докладваното от съдията Антонова Попова  гр.д.№1093 по  описа  за  2020г.                                                                                                                                                                                                                                                     и  за  да  се произнесе  взе  предвид следното:

       

           

      

          Предявен  е  установителен  иск  с  правно основание  чл. 422, ал.1  от  ГПК.

          Ищецът „Теленор България” ЕАД твърди в исковата си молба, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу ответника М.  В.М. е образувано ч.гр.д.№174/2020г., по описа на PC - Габрово. Против ответника  са  издадени Заповеди за изпълнение на парично задължение  за сумата общо  в  размер  на  462.21лв..

         Тъй като ответникът не е бил намерен на известните по делото адреси и връчването на заповедите за изпълнение е станало по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, за ищцовото дружество, на основание разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

         Ищецът твърди още, че обстоятелствата, на които основава вземането си, са следните:

         Между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД и ответника М.  В.М. е сключен и валидно действал Договор за мобилни услуги  от  02.11.2017г. с предпочетен   номер ++359********* за срок от 24месеца по план „Тотал 24.99  с неограничени национални минути   и роуминг в  зона  ЕС”  и стандартен  месечен   абонамент в  размер  на   24.99лв./20.82лв. без ДДС/. Ответникът   не изпълнява  задълженията си  по договора   в общ  размер на 190.57лв., представляващи неплатени  абонаменти такси и използвани   услуги за отчетен  период 05.11.2017г.-04.01.2018г.. Вследствие на неизпълнението   и съгласно  спогодбата   между „Теленор” и КЗП, мобилният   оператор  начислява неустойка в  размер  на  62.46лв., равна  на  три месечни  абонаментни  такси и начислена  във фактура №**********/05.03.2018г.

        На същата  дата- 02.1.2017г. и по повод горепосочения договор, мобилният   оператор предоставя  на М.В.  М. устройство марка Samsung Galaxy J5 2017 Blue. Вследствие на неизпълнението   по договора за  мобилни услуги, М.  дължи  сума в  размер  на  209.18лв., представляваща  разликата  между цената  на устройството  без абонамент и заплатената  при  предоставянето  му  преференциална  сума и начислена във фактура  №**********/05.03.2018г.

        Горепосочените  задължения са индивидуализирани  в следните  фактури:

        Фактура  №**********/05.12.2017г. за отчетен  период 05.11.2017г.-04.12.2017г. със  срок  за плащане  -20.12.2017г., издадена  за сумата  от 174.46лв., представляваща   неплатени абонаментна   такса  и  използвани услуги. Фактурата   се претендира  в  размер  на  165.59лв., поради извършено  частично плащане в  размер  на 8.87лв.

        Фактура №**********/05.01.2018г. за  отчетен  период 05.12.2017г.-04.01.2018г. със  срок  за плащане-20.01.2018г., издадена за сумата  от 24.98лв., представляваща  неплатена абонамента  такса.

        Фактура  №**********/05.03.3018г. за отчетен  период 05.02.2018г.-04.03.2018г.  със  срок  на плащане -20.03.2018г., издадена  за  сумата   от  271.64лв., представляваща  неплатени: неустойка   в   размер  на  62.46лв. и сума  за  мобилно устройство- 209.18лв..

           ИСКА СЕ, съдът да  признае  за  установено, че ответникът М.В.М.   дължи  на  „Теленор България” ЕАД,  сумата от  462.21лв. по договор  за  мобилни  услуги, сключен между страните на 02.11.2017г., с  предпочетен  номер  ++359*********, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на  заявлението в  съда до окончателното плащане на сумата.                  

        Ответникът  не  е представил  писмен  отговор  в установения едномесечен  срок.

           От събраните по делото писмени доказателства се установява от  фактическа   страна  следното:

           Видно от приложеното ч. гр. д.№174/2020г. по описа на Районен съд - Габрово, съдът е издал в полза на кредитора „Теленор България” ЕАД срещу   длъжника  М.  В.  М.  следните Заповеди:  Заповед  с №709/05.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за  следните  суми: сумата  190.57лв.-неплатени  абонаментни   такси  и използвани  услуги за отчетен   период 05.11.2017г.-04.01.2018г. и сумата 209.18лв., представляваща  разликата    между цената  на устройството  без абонамент и заплатената  при  предоставянето  му  преференциална  сума, ведно със законната  лихва  считано от  03.02.2020г. до  изплащане  на вземането,  и  Заповед  №1929/05.05.2020г. за  сумата от 62.46лв., представляваща  неустойка по договор   за мобилни услуги  с  предпочетен  номер ++359*********.

          Заповедите  са  връчени на  длъжника  М.  В.  М. по реда  на  чл.47,ал.5 от ГПК, поради което на заявителя е указано да  предяви установителен иск, на основание чл.415,ал.1,т.2  от  ГПК.

          В  указания  едномесечен  срок  ищцовото  дружество  е депозирало  искова молба с вх.№5114/29.07.2020г., за  да запази ефекта  на  подадената  заповед  за изпълнение.

        По делото са представени: договор за мобилни услуги от 02.11.2017 г., фактури № **********/05.12.2017 г., № **********/05.01.2018 г. и № **********/05.03.2018 г., декларация съгласие за приемане на Общи условия, Общи условия на „Теленор България” ЕАД, от  които се  установява следната фактология:            

           Между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД и ответника М.  В.  М. е сключен и валидно действал Договор за мобилни услуги  от  02.11.2017г. с предпочетен   номер ++359********* за срок от 24месеца по план „Тотал 24.99  с неограничени национални минути  и роуминг в  зона  ЕС”  и стандартен  месечен   абонамент в  размер  на   24.99лв./20.82лв. без ДДС/.

         На 02.11.2017г. и по повод горепосочения договор, мобилният   оператор предоставя  на М.В.  М. устройство марка Samsung Galaxy J5 2017 Blue.

        За задълженията  на ответника, съгласно Договор за мобилни услуги  от  02.11.2017г. с предпочетен   номер ++359********* са издадени следните  фактури:

       Фактура  №**********/05.12.2017г. за отчетен  период 05.11.2017г.-04.12.2017г.,със  срок  за плащане  -20.12.2017г., издадена  за сумата  от 174.46лв., представляваща   неплатени абонаментна   такса  и  използвани услуги. Фактурата   се претендира  в  размер  на  165.59лв., поради извършено  частично плащане в  размер  на 8.87лв.

        Фактура №**********/05.01.2018г. за  отчетен  период 05.12.2017г.-04.01.2018г., със  срок  за плащане-20.01.2018г., издадена за сумата  от 24.98лв., представляваща  неплатена абонамента  такса.

        Фактура  №**********/05.03.3018г. за отчетен  период 05.02.2018г.-04.03.2018г.,  със  срок  на плащане -20.03.2018г., издадена  за  сумата   от  271.64лв., представляваща  неплатени неустойки за предсрочно прекратяване  на договори общо  в  размер  на 271.64лв..

        Към периода  на издаване на  процесните  фактури спрямо  ползваните от ответника   мобилен номер  се прилагат  условията  на гореописаните договори.

         Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и Общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните Общи условия и  те са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила Общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.

         Съгласно чл.20 от Общите условия на „Теленор България” ЕАД за  взаимоотношенията с потребителите  на мобилни телефонни услуги, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на ищеца.

         Съгласно чл. 23, б) месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл.26 неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума.

         Съгласно чл. 49 от Общите условия на  „Теленор България” ЕАД, ищецът има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от „Теленор България” ЕАД  цени по начин и в срокове за плащане, посочени в чл. 27 от  Общите условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й”.

         При така установената фактология, съдът  намира от правна страна следното:

Договорът за услуга срещу възнаграждение, каквито са договорите с мобилните оператори, се подчиняват на правилата, уредени в чл. 258 ЗЗД и сл. от ЗЗД относно договора за изработка. Затова в тежест на ищеца е да докаже, както възникването на валидно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, така и тяхното предоставяне на ответника.

По делото не е спорно, а и от представения договор за мобилни услуги и допълнително споразумение към него, се установява възникналото облигационно правоотношение между страните. Съдът приема, че издадените  фактури, макар и едностранно съставени от ищеца и неподписани от ответника, при условие, че не  са оспорени от последния, доказват предоставените му услуги и претендираните за тях цени.         

         Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД/ ответникът се съгласил и  приел ОУ на оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от тези ОУ, ищецът имал право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези ОУ, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й”.

          Незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на ищеца /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на ответника. Поради неизпълнението на абоната- ответник да заплати фактурирани мобилни услуги, ищецът прекратил едностранно индивидуалния договор на ответника за ползваната абонамента програма и е  издал на  05.03.2018г. фактура с  №********** на стойност  271.64лв., която включва задължение  за  заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване   в  размер  на 62.46лв., равна  на  три месечни  абонаментни  такси както и сумата от 209.18лв.-неустойка представляваща  разликата  между цената  на устройството  без абонамент и заплатената  при  предоставянето  му  преференциална  сума, съгласно  чл.12  от Общите условия на оператора.

         По изложените  съображения, съдът приема за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата общо в размер на   462.21лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 03.02.2020г. до  изплащане  на вземането, за която са издадени следните Заповеди по чл.410 от ГПК: Заповед  с №709/05.02.2020г. за  сумата от 190.57лв.- неплатени абонаментни такси  и използвани услуги за отчетен  период 05.11.2017г.-04.01.2018г. и сумата от 209.18лв..- неустойка представляваща  разликата  между цената  на устройството  без абонамент и заплатената  при  предоставянето  му  преференциална  сума, и  Заповед  №1929/05.05.2020г. за  сумата от 62.46лв.-  неустойка по договор   за мобилни услуги  с  предпочетен  номер ++359*********,  по  ч.гр.д. № 174/2020г.  по  описа на  PC – Габрово.

С  оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски  в исковото производство, както следва: за платена  държавна  такса  -25.00лв. и за платено  адвокатско  възнаграждение- 360лв., или общо  в  размер  на  385лв., съгласно разпоредбата  на  чл.78,ал.1 от ГПК.

          С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив.

         В  заповедното производство  с  двете  издадени Заповеди  по чл.410  от ГПК са присъдени  разноски общо  в  размер  на  384.97лв., които  включват:   платена  държавна такса -24.97лв. и  платено адвокатско възнаграждение - 360лв.. Следователно ответникът  следва  да бъде осъден  да  заплати на ищеца  направените  разноски  в  заповедното  производство  по ч.гр.д.№174/2020г. на Габровски районен  съд,  общо  в  размер  на  384.97лв..

         Воден  от  горното   съдът

 

             

                                Р      Е      Ш      И:

 

         ПРИЗНАВА  ЗА УСТАНОВЕНО в  отношенията  между  страните, че   М.  В.  М., ЕГН**********, с адрес: ***, понастоящем в Затвора-Ловеч ДЪЛЖИ на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:  гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, със законен представител: Джейсън Кристос Кинг и Марек Салич, с пълномощник: адвокат Н.  Ш. ***, съдебен адрес:***, п.к.5308, Шандор  Петьофи” №10, сумата общо в размер на  462.21лв./четиристотин  шестдесет  и  два лева и двадесет  и една ст./, ведно със законната лихва за забава, считано от 03.02.2020г. до  изплащане  на вземането, за която са издадени: Заповед по  чл.410 от ГПК с №709/05.02.2020г. за  сумата от 190.57лв./сто  и деветдесет  лева и петдесет  и седем  ст./-неплатени  абонаментни такси и използвани  услуги за отчетен   период 05.11.2017г.-04.01.2018г.ь и за сумата от 209.18лв./двеста и  девет  лева и осемнадесет  ст./-неустойка представляваща  разликата  между цената  на устройството  без абонамент и заплатената  при  предоставянето  му  преференциална  сума, както  и Заповед по чл.410 от ГПК с №1929/05.05.2020г. за  сумата от 62.46лв./шестдесет  и два  лева и четиридесет  и шест ст./-  неустойка по договор   за мобилни услуги  с  предпочетен  номер ++359*********,  по  ч.гр.д. № 174/2020г.  по  описа на  PC – Габрово, на  основание чл.422,ал.1  от  ГПК.

          ОСЪЖДА  М.  В.  М., ЕГН**********, с адрес: ***, понастоящем в Затвора –Ловеч  да заплати  на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:  гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, със законен представител: Джейсън Кристос Кинг и Марек Салич, с пълномощник: адвокат Н.  Ш. ***, съдебен адрес:***, п.к.5308, Шандор  Петьофи” №10, на  385лв., направените разноски в исковото производство в  размер на  385лв./триста осемдесет  и пет лева/, на  основание  чл.78,ал.1  от  ГПК.

          ОСЪЖДА М.  В.  М., ЕГН**********, с адрес: ***, понастоящем в Затвора –Ловеч  да заплати  на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:  гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, със законен представител: Джейсън Кристос Кинг и Марек Салич, с пълномощник: адвокат Н.  Ш. ***, съдебен адрес:***, п.к.5308, Шандор  Петьофи” №10 направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№174/2020г. на РС-Габрово в  размер на 384.97лв./триста осемдесет и четири лева и деветдесет и седем  ст./.

       Решението  подлежи  на  въззивно обжалване  пред  Габровски окръжен съд  в  двуседмичен  срок  от  връчването му  на  страните.

                                                                                     

 

                                                                             РАЙОНЕН  СЪДИЯ: